Ами това си е глотална атака(glotal onset)-имаме едно спиране на дъха и усещането е, че тонът излиза първи.B нашето народно пеене се ползва доста(мисля, че на това му се казва пеене "на гърло").
Bъздушната атака(aspirate onset) e при която усещаме, че дъхът излиза първи.
Има и едновременна атака, т.нар.singer's onset; при нея въздухът и тонът изглежда все едно се произвеждат едновременно. Нужен е добър контрол и характерното е, че не усещаш "удара" на глотиса, нито "х"-то преди гласната.
Има една страхотна книга на Джилиън Кейс, за пеенето в музикалния театър,базирана на метода на Джо Естил, която съм препоръчвала тук.Тя дава много добри примери и упражнения как да усетиш различните атаки, да "измериш" усилието нужно за постигането на всяка и да ги "запомниш" мускулно чрез неща като смеене без глас, т.нар. constipation и др.
Следното упражнение е интересно:
1.Засмей се без глас, за да могат фалшивите гласни връзки да се отдръпнат от ларинкса.
2.За да постигнеш нужната позиция на ларинкса пробвай да скимтиш като кученце(усещането е все едно звукът "бие" в задната част на небцето).
3.Задържайки усещането в ларинкса при смеенето без глас и използвайки минимално количество дъх кажи "иии" много нежно и тихо.
Това, което се получава своеобразно е застиване/фокусиране на дъха докато произвеждаш тона.
За вредна-не мисля, че глоталната е вредна. Даже може да се използва доста ефектно.
Аз лично се стремя към едновременната, защото въздушната ми е леко "циганска"
(примерно "(х)Отговоооор" ) и спомага да съм ниска при започване на тона, а глоталната ако тонът е висок звучи доста грубо и неестествено при мен.