Viara Ivanova

Ахаа!Разбрах идеята

Ами ей ме мене примерно Мога да пея с r.p.,лек шотландско/ирландски лилт и general American. Като говоря английски в момента съм с единбургски акцент, към който съм почнала да добавям глазгоуски .Cигурно сте чували за хора, които лекуват(и са успели да излекуват) заекването си с пеене.Аз не знам много по въпроса, но си мисля че Cutthroat е прав и връзката е именно в гласните и фразирането при пеене. Плюс това мисля, че за говорещите няколко езика (на които им са "отворени" вече ушите) е много лесно да "преминават" в акцента на събеседника (което... е не винаги приятно ), а докато пееш обикновено нямаш "събеседници" .Говоренето с акцент(за разлика от пеенето с акцент) според мен е като играенето на роля: ако си добър актьор можеш да импровизираш ситуационно (да водиш свободен и дълъг разговор без да се върнеш към нормалното си произношение).Aко не си толкова опитен: ще се подхлъзнеш в процеса на разговор. Пеенето(с изключение на импровизирането с думи, които би трябвало да имат смисъл) е вече подготвено(отработено) действие, няма изненади(от езиково естество). Може би оттам идва този феномен.Ако говорим за английски мога да препоръчам ето тази поредица:Accents of EnglishЕто кратко описание от Амазон: Акцентите добре се учат, когато си усвоил книжовното произношение-защото имаш представа къде се произвеждат гласни/съгласни в сравнение с родния ти език.Освен това е важно да си усвоил произнасянето на фонемите и основните неща по словоред и интонация - за да имаш база за сравнениe: като чуеш определен акцент да се ориентираш кое как да промениш в говора си, за да го постигнеш.За английския книжовното произношение е т.нар. r.p.=received pronunciation (английския на Баба Бети демек).Подход: според мен при липса на преподавател и естествена среда, в която се говори желаният акцент най-доброто са радио, телевизия (), филми, (плюс долнопробни романи/вестници-колкото и странно да звучи), акцентът само като произношение няма достатъчна тежест, ако не е "снабден" с диалектичен/жаргонен речник.2По принцип много полезни за изучаването на акценти и диалекти са учебници и помагала за артисти и певци в музикален театър (аз ползвам такова).В зависимост от репертоара има "задължителни" елементи като подходящо произношение (примерно изисква кокни, : r.p., - джорди(нюкасълски)...). --------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------1.п.п. забележете няма споменати нито Кен ли, нито българския английски...а има хора, които цял живот се опитват да наложат употребата им в пеенето. 2.Затова примерно се получава текстове писани на английски, да не звучат на английски: с объркана фраза, с "книжовни" думи, които не могат да бъдат "отнесени" към някаква реалност/време(не съдържат езиковата информация за това) в някоя англоговоряща страна. @ Cutthroat Загледах се в линка за IPA... Според теб доколко е полезен за конкретен език (или неговите акценти)? Пише, че е"базиран" на латински, каквото и да означава това...

^^ Tака написано дали става по-ясно? формАт- любим термин в модерния български език, пр. Мюзик Айдъл, Биг Брадър и подобни.

Аз лееекинко се вдъхнових Обаче ми се искаше и на arebegai китарките някакси да бъдат включени, така че ако имаш време и желание, моля да се включиш отново. Ето и текста, че още не съм се научила да пея без текст: п.п.моето включване е от 1:20 нататък да не се учудите, че дотам няма нищо ново...

Ц!...привичка... маловажни... Туй си е баш интелектуално...Ней според формата

^

Питай ascendendo .Успех

Много гот инструментал ! Слагам на плейъра!!

Не знам защо, но ми се причува едно :"Ей, кви сте вииииий!"

Ако говорим за чисто стилово различие-различно е. CursedSoul разбра много добре какво имам предвид с въпроса.

Мен пък ме изкефи ... Заглавието само по себе си е стряскащо и може би заради това ти е страшно... Аз след като го слушах няколко пъти прочетох, че заглавието всъщност е дошло след като композиторът го чул изпълнено. Чисто композиционно е ... интересно

Преди няколко дни слушах това пpоизведение и се сетих за една тема...музика за "душевно болни"...не разбрах тогава защо така е кръстена темата. Ако "онова" е за душевно болни,незнам това как би се възприело ...

^Тъй тъй, не пасва...мхм......

Kултурния тон??? и с какво заключенията ми се разминават с годините, на които съм??Впечатлението ми е изградено именно в течението на годините и опита, който имам с музиканти и желаещи да бъдат музиканти. Ами то има ли нещо, за което ти трябват 5 пропиляни години от живота...?! Явно хората, с които си избрал да общуваш са такива, което е жалко, но съвсем не ти дава право да правиш заключението, че музикалното образование въобще е "пропиляни години". Ако си мърляч целият ти живот ще е пропилян с каквото и да се захванеш. Музикалното образование съвсем не е необходимост. Който иска учи, който не - не.Момчето питаше какво може да прави като завърши ако започне да учи бас сега и дали да учи, дали не...За представянето на каква друга гледна точка ми говориш ти? Ти може и да имаш друга гледна точка .Това е моята. Аз в живота си съм срещнала достатъчно малко хора, които от само себе си (тъй както Павароти дето не бил познавал нотите...)да свирят/пеят ритмично и умно - без да са положили усилия да се самообразоват. Пак от лични наблюдения много хора не могат да учат сами, лутат се... имат нужда от някакъв вид структура на самообразоването, дали ще са частни уроци, курс или бакалавърска степен: всяко едно от тези може да предложи добра структура за събирането на необходимите знания, вместо да се луташ сам. Tака че не мога да застана с ръка на сърцето и да кажа: "Пич, смисъл от музикално образование няма, ще ти се загуби въображението и ще си изгубиш индивидуалността ако се опиташ да разбереш какво всъщност свириш!"Просто защото това не е нещо, за което музикалното образование може да ти е виновно.Това е въпрос на лични качества...Mного e тъпо някой да аргументира собственото си нежелание да учи kaтo обяснява как не било нужно понеже видиш ли B.B.King i Павароти не били учили ))))Къде е точно базата за сравнение???

Здравей! Едно от важните неща, за да не се "губиш" е да си научиш мелодията (и текста) много добре, да можеш да ги пееш сигурно без синбек. За това биха ти помогнали солфежни занимания: за да можеш да се научиш да разпознаваш посоката на мелодията и големината на "стъпките", с които се движи...освен това по-лесно ще можеш да транскрибираш една мелодия. Другото е да си намираш нотите на песните и да "четеш" мелодията заедно с оригиналния запис- и така да я учиш. Аз примерно като започвах да пея с разни банди имах (сега ми звучи много смешно, но така си беше) следния метод: Hе ползвах ноти: не че не ги познавах като ги видя написани-просто тогава ми се струваше адски трудно да седна да "извадя" една мелодия по ноти-водех бележки по текста: ползвах разни средства за маркиране на мелодията като подчертаване на определени срички, на които падат акценти или които са с бендове, пишех разни стрелки нагоре/надолу, накъдрени за вибрато, маркирах къде има разни украшения, ... Общо взето трудна работа и неточна като записване на информацията, дето ти трябва. Можеш и ти да пробваш с бележки от този тип, но от опит ти казвам, че ще си спестш време и проблеми ако започнеш редовно да посещаваш уроци по пеене. По отношение на "празнотата"-положението е същото. Без да съм чула какво имаш предвид, мога само да предполагам-но мисля, че става въпрос за липса на резонантност(плюс неразвито вибрато) и липса на усет примерно за завършване на фраза и характерно стилово тоноизвличане. Тук бихме могли да дадем по-конкретни съвети само ако пуснеш запис на пеенето си, но наистина е най-добре да се насочиш към преподавател "наживо" Откъде си?

Учудваща е упоритостта, с която музиканти дето търсят извиненние за собствения си мързел се "облягат" на т.нар. неуки гении (които са всичко друго, само не и неуки...) Да нямаш музикална диплома съвсем не е равнозначно на това да си музикално неук... Наскоро имах точно такъв разговор с един "барабанист", който ми обясняваше, че импровизационните способности на музикантите били обратно пропорционални на годините прекарани в изучаване на музика... И той незнайно защо реши да се сравнява с "неукия" B.B.King ... Е да де, ама нали се сещаш, че образоването в дадена област далеч не става само в академична среда... Така че правилният въпрос не е дали и къде са се учили Павароти, B.B.King или пък Ибряма(и други успешни музиканти, изпълнители, продуценти... без диплома) , а с кого са работили(т.е. от кого са се учили).

Благодаря ти и за този отговор

^ Браво на Свилен ...Ох... Интонирането преди време беше основна причина да не се жертвам да ходя на изпитите на колеги, свирещи на цигулкови инструменти...освен ако не съм сигурна как свирят... Сещам се преди години класът по импровизация ми беше най-омразен именно заради това, че преподавателят беше решил да направи 2 смесени класа от нас и класиците... цигулките и виолите ме съсипваха... Казвам го с пълното съзнание, че също като при пеенето перфектната интонация се постига много трудно...

^Може бавно да чете човекът... Гледам регистриран е година преди пускането на темата... Сега е момента basis4eto да покаже докъде е стигнал последните няколко години

Успех!

Г-н Макферин( с когото е започнала тази тема) сам коментира, че един ден може да има 2, а на следващия 3 и половина октави. Както и се случи: беше тук за 2 дни. На първия ден (уъркшоп) гласът му беше супер богат, отпочинал, с перфектно интониране. На концерта на следващия ден имаше доста колебания между тоновете, пееше леки неща, защото гласът му просто не беше същия... Извини се и каза, че това е което се случва на певците. За мъжете принципно би трябвало да е по-възможно от гледна точка, че по-дебелите гласови връзки могат да изтъняват(т.е. да се увеличава диапазон нагоре), а по-тънките няма как да станат по-дебели...