Viara Ivanova

Ммм...темата с писането на текстове и мястото им в музиката е стара колкото спорът музиканти ли са певците )) Аз като певица и човек, който е написал известно количество текстове съм на мнение, че един добър текст (а да на говорим ако е и изпят кадърно) може да бъде също толкова ключов за една песен както добрите композиция и аранжимент. Така, че много добре си се сетила за темата.Поздравления! Коментарът на твоите текстове ще почна с българския. Усеща се естествения ритъм на текста, макар че на моменти се накъсва -което може да се преодолее с "обръщане" на реда на изречението, употреба на вокали, срички и др трикове, които "довършват" фразата. Първо виждам, че търсиш "огледална" рима и ползваш доста поетични изрази...имам предвид, не използваш "уличен" език, а начин на изразяване, който е може би по-подходящ за стихотворение, не за текст на хип хоп песен Нямам предвид употреба на цинизми и т.н. Веднага давам пример Дали в мрак се губя? Дали някой ден ще се влюбя? Дали някой ще ме чуе, "обувките ми ще поиска ли да обуе"? може да стане ей така: Може би във мрак се губя Ще се влюбя ли и аз Някой ден да ме чуеш искаш ли Обувките ми да обуеш.... Мисля че се запазва смисъла, но ритъма става по-естествен и има flow ... За английския текст ми е по-трудно да определя стил от откъса, който си сложила... Очевидна е грешката в "it's worth to check" и употребата на feel вместо feeling, но това е проблем с "глазурата" ако мога така да се изразя Някакси ми седи като нещо, което си написала на български, а после си превела...което не е лошо, но е по-трудния път за създаване на жив текст...нещо, което съдържа смисъл не само като купчина думи, а и съществува като израз в разговорния език и би имало смисъл за някой, на когото съответният език му е роден. Примерно Im going where, I know I'll regret, не звучи на английски...звучи на български ...като директен превод: Отивам там, където знам, че ще съжалявам Това на английски може да се каже така:I know I'll regret where I'm going - така звучи много по-естествено ако искаш да запазиш твоя словоред предлагам близък по смисъл превод: I'm going there and I know I'll regret it... it трябва да присъства чисто граматически Като цяло мисля,че си на прав път Просто това се получава когато "мислиш" на един език, а пишеш на друг... и с мен беше така в началото. както и с много други хора така че страшно няма Отново поздрави за готината тема и ни дръж в течение на текстовете, над които работиш!

Абе има си логика питането на човека. Всички сме чували лафа,че басистите са "неуспели" китаристи Е, за това може би са виновни известно количество неамбициозни басисти ... Басът е безкрайна работа, като музиката.... и всички други инструменти хехе... Ако си решил басът да е начина, по който се изразяваш музикално няма начин да е лесен инструмент... Даже само да си пъцкаш root-fifth и то трябва да е адекватно разположено във времето и хармонията

сладур

TruBass88 0.65 0.75 0.100 .115 с Precision ))))) само едно мога да кажа: РОДИХ СЕЕЕЕ!

От мъжете Bobby Mcferrin, а от жените Judy Niemack.Не мога обаче да избера помежду им кои ми е по-любим. Той е страшно музикален и досега не съм се сблъсквала с никой друг(не само певец), който да може да се изразява толкова музикално, да променя представите за звук и шум и т.н. Тя има най-умопомрачителния тон, който съм чувала от певец... едновременно кристално чист и способен на такова множество от фини емоционални детайли,че не е за описване хахаха И двамата са не само технични, но и имат невероятна темброва палитра и усет за стил, ритъм, мярка... абе всичко дето еди певец е хубаво да го има, но комбинацията рядко е пълна

Мой човек! Първо поздравления, че си решил да се занимаваш с пеене.Това е първата крачка За музиката възраст, пол и цвят на кожата не съществуват Имах щастието преди 2 седмици да бъда на мастърклас на Боби Макферин, който е започнал да се занимава с пеене на 27. Аз също като теб си мислех,че ми е късно на 18 тепърва да почвам да пея по банди... още повече, че едно "светило" в бургаското музикално ми беше съобщила, че на 16 съм много "възрастна" да уча пеене и трябва да си намеря друго "хоби". Дотук с темата за българските "светила" Намери си добър учител, гледай да не е някоя неуспяла "звезда", а човек, който се занимава с преподаване на пеене. Не знам какъв стил ти се пее, но във всеки случай е хубаво да имаш подкрепата на човек, който живее за музика, а не да осъществява експерименти и болни амбиции с учениците си. Абе хубаво си е да намериш учител-ще видиш как ще ти се проясни всичко, ще опознаеш гласа си по-лесно и бързо и ще почне да ти се "получава" точно както искаш обаждай се да казваш как върви

принципът е един.слушай и пей! слушай музика, разнообразна-ще научиш не само как се прави, а и как не се. всеки стил има характерни елементи, беквокалите са един от тези елементи- и то съвсем не само интервали-говорим за тембър, техника на изпяване, дори ако щеш отношение женски/мъжки вокали ... намери си по едно парче на Dolly Parton, Bob Marley, Ray Charles и Lauryn Hill и ето ти 4 различни стила пей, за да опознаеш гласа си в раличните му"цветове" и възможности-така ще си изградиш рефлекс и ще си наясно още преди да изпееш нещо как ще прозвучи. след тва всичко ще си дойде на мястото

Доста интересни идеи забелязвам Дискусиите и упражненията за дишане, как е "най-правилно" и има ли "диафрагмено" дишане са съпоставими с дългогодишния спор има ли главов и гръден регистър или главов и гръден "глас", които чрез множество упражнения могат да бъдат "съединени" в един глас с унифициран тон от най-ниската до най-високата му нота При "нормално" дишане диафрагмата се свива при получаване на сигнал в мозъка, че не ни достига въздух. Това намалява налягането в гръдния кош и дробовете се пълнят с въздух. В разширяването на гръдния кош участват различни мускули, но диафрагмата е отговорна за 60 до 80%от работата по дишането. Когато издишваме диафрагмата се отпуска до нормалното си състояние, гръдния кош се "свива" и въздухът напуска тялото.Всичко това е "автоматична" дейност на тялото. При този вид дишане не само не можем да "усетим" диафрагмата, не можем и да пеем опряно. Единственото, което усещаме са последствията от свиването на диафрагмата.Т.е. не е вярно, че диафрагмата не участва в дишането. Участва, но не е в нея ключа. Мускулите, които участват в т.нар. active expiration или дишане, което е активно контролирано от дишащия (от което ние като певци имаме нужда), са някои гръдни мускули, абдоминалната стена и някои мускули на гърба. Други фактори, които не трябжа да се пренебрегват са: 1.промените в суб-глотичното налягане, или връзката между съпротивата на гласовите връзки и дъха 2.промените в качествата на гласа: примерно в зависимост от това колко дълго са прилепнали гласовите връзки(като при belting) или свиването на ларинкса над гласните връзки (като при twang)това променя налягането и съответно времето, за което "имаме въздух".Също не бива да се пренебрегва положението на езика- дали "праща"въздуха назад в устната кухина или свободно напред. 3.изискванията на стила и текста, който се пее Така че, ако може да се обобщи накратко, пеенето нито започва, нито свършва с "диафрагмено" дишане или дишане, при което нищо не трябвало да ти се мърда на никъде . При пеене е необходимо да използваме всички гореспоменати мускули активно, тъй като единствения начин да не пеем "фалшиво" е да поддържаме балансирано въздушно налягане

абсолютно подкрепям Spellsingero. Мисля,че тук само можем да ти дадем мнения за това какви микрофони ни харесват лично на нас според гласовете и това, за което ги ползваме. Аз имам 4 вокални микрофона. AKG D3700S доста евтин динамичен микрофон, от който съм много доволна: особено за свирене на открито.Лично на мен ми харесва повече от Shure58.имам го от 2003 Sennheiser 865-кондензаторен, също под 100GBP, страхотен за женски гласове според мен.ползвала съм го за гигове, както и за студийни записи.имам го от 2005 Shure beta87A - също кондензаторен, напоследък ми е любим , имам го от 2 години(май че ) и wireless система на Shure...имам я от 4 години посочвам от кога ги имам, за да се ориентираш за издръжливост, говорим за микрофони, които са пътували доста и са били използвани стабилно в различни атмосферни условия наистина ако мога да ти дам съвет той ще бъде следния: намери магазин, в който продавачът е готов да ти помогне и заедно да намерите ТВОЯ микрофон-за каквато цел ти трябва. Ако цената там ти се стори висока, но все пак харесваш микрофона, пак има варианти: 1.потърси по-добра цена онлайн, ако и там е висока 2.изчакай малко да падне 3.изчакай малко, за да събереш пари Успех!!!стискам палци , и после не забравяй да се похвалиш

...

голяма фукня, голямо нещо ами ок... първо: здрасти от мен, да си басите със здраве и по-малко повреди в играчките, честито на всички, които са си купили нещо ново наскоро! ами ей ме на и мен аз за съжаление нямам много с какво да се похваля,като чета тука някои какви "хареми" сте си спретнали сега се замислям,че като си харесам нещо и ми върши работа, карам си с негоединствено на турнета съм свирила с други инструменти и имам определени наум( в един дълбоко заровен мозъчен файл дето се казва: "За когато имам КИНТИ" хахаха), но засега съм само с един бас. най-новото, с което мога да се похваля са TruBass88 струни на Ротосаунд, от които съм изключително доволна-много обичам акустичен звук. свиря с Mex P и един малък Line6LDStudio и с Ashdown300 и Ampeg cab, играчки : ZoomB2 и Akai Headrush