никони

Някой да е пробвал предусилвател или дист със този JFET транзистор, попаднаха ми 10 бройки... Не ми трябва готова схема, а впечатления как звучи в сравнение с J201 например.

"Тялото наистина е сцепено там където влиза грифа. Мисля че е защото грифа е прекалено широк в долната си част където се захваща към тялото. Ще го намаля малко с пилата." Причината е че тялото е от иглолистен материал и той не издържа на ударни натоварвания - залепяш пукнатината и при първото дори леко изпускане на китарата, цъфва нова... Решението е да качиш тялото на фреза, да отнемеш от задната страна надлъжно по цялото тяло една ивица с ширина 95мм и дълбочина 22мм, като оста на канала съвпада с оста на грифа и да вложиш там дъска от друг материал - елша, ясен, череша, явор, орех, махагон, каквото намериш, без бук, топола... Упражнението не е нито сложно , нито скъпо....

Прегледай много внимателно тялото около мястото за закрепване на грифа за пукнатини - от този модел на Кремона девет от десет тела са сцепени на едно и също място . Мисля че имам някъде такова, ще го потърся и ще го снимам за да се ориентираш къде да гледаш.

Комет, Елимекс, Викиват.... виж кои от тях имат магазин в Търново...

В случая говорим за конкректна китара - Vintage V100.

В случая се е увеличила дъгата на грифа и това значи че тръстроуда се е отпуснал. Ако се пренатегнат струните , ще се отпусне още и гайката се развива по лесно / казвам го от опит /. Развиването става с инструмент, който се прави според случая, най често от евтина отверка или шестограм и са необходими шмиргел и газова горелка за да получиш формата на инструмента и да го закалиш. Обикновенно мероприятието отнема не повече от час.

"Преди всякакви врътки на род-а отпусни максимално струните" - В действителност е точно обратното - като разгледаш принципа на работа на тръстроуда ще разбереш защо.

Евтиме, губиш си времето....

Както каза на времето Димитър Попов - " За бога, братя, заземявайте..."

"За крайно пуш пул стъпало също трябва да подбереш някакъв двоен триод и според режима на лампата може да сметнеш изходния импеданс, да се опиташ да го напаснеш максимално към каквото изходно трафче си се ориентирал." Изходния импеданс и товарното съпротивление / в случая изходното трафче/ са различни неща. Товарното съпротивление се смята по закона на Ом - делта U / делта I . Да се опитваш да натаманиш режима на лампата към изходния траф ми звучи като да се опитваш да смачкаш с чук 14 цолова джанта за да и монтираш 13 цолова гума... "Никой, който разбира добре теорията и може лесно и точно да направи сметките няма да пише друго тук, освен ядни забележки" Всичко отдавна е измислено и написано, но вас ви мързи да четете. Защо се обиждате когато ви кажат че сте неграмотни, като не правите нищо за да се ограмотите?

За R1, R2 и R5 твърденията са също толкова вярни....

От дърветата, които растат при нас най твърдите са бадем и габър.Цера също не е за пренебрегване,но расте само в Странджа.Ако се гони износоустойчивост, трябва да се търси не само твърда дървесина, а и да се изработи детайла с такова разположение на влакната, че да е максимално устойчив на този тип натоварване - да не забравяме че дървото е анизотропен материал. Аз нямам време и интерес да правя експерименти в тази посока, но ако Калин ми звънне, ще му подскажа някои идеи.

Приел съм облога. Ще отдела време да отида до Горна баня, но няма да имам време да обикалям къща по къща и да питам дали някой познава човек, регистриран с ник Santuco във форума на българските музиканти.... От поста на Santuco е ясно че спора не му е интересен, интересен е за мен, за теб(TLC1) и за KD. Ако Santuco ми прати на ЛС телефон за контакт ще има краен резултат.

Остава Santuko да каже кога има 10 свободни минути да хвърля едно око...

Приемам облога.Просто тялото трябва да се види на живо, да не гадаем по снимки.

Фурнирът не е бук, това е очевадно, съдейки по цвета и структурата, най-вероятно е клен. Детайлите, от които е слепено тялото, е малко вероятно да са елша - елшата е по-светла /от бука/ и има значително по-близко разположени годишни кръгове, липсват смолисти образувания... Най вероятно детайлите са от иглолистен материал, според мен смърч.

Това е една статия, която ми даде мой приятел преди години. Не съм се занимавал със замерване на говорители и не знам доколко получените резултати се доближават до истината.... ИЗМЕРВАНЕ НА ОСНОВНИ ПАРАМЕТРИ НА НИСКОЧЕСТОТЕН ВИСОКОГОВОРИТЕЛ Това измерване изисква сравнително лесно достъпна апаратура-нискочестотен генератор с честотен обхват от 10 Hz и изходно напрежение 10 V, стрелкови електронен волтметър с обхват от един до сто миливолта (с цифров става много бавно поради времеконстантата на отчитане), точен цифров мултицет и едно точно съпротивление със стойност 10 k/1%. Необходима е също кутия с басрефлекс и произволен, но известен обем, на която може да се закрепи измервания високоговорител. Свързването става по следния начин: последователно се свързват генератора, съпротивлението и измервания говорител, а паралелно на високоговорителя се свързва електронния волтметър. Добре е ако може честотата на генератора да се отчита с цифров честотомер, защото точността става по-голяма и грешката в определянето на параметрите ще е по-малка. При подаване на напрежение 10 V от генератора (измерено на клемите му), показанието на миливолтметъра в миливолти цифрово е равно на импеданса на високоговорителя за дадената честота в омове. Изменайки честотата на подаваното от генератора напрежение можем да снемем импедансната характеристика на високоговорителя. Когато той не е монтиран върху кутия и е спазено изискването да не е похлупен върху някаква повърхност, при което затворения пред мембраната обем би повишил резонансната честота, импедансната характеристика има ясно изразен резонанс (при който импеданса може да достигне няколко десетки ома), след това минимум, където стойността на импеданса е истинския импеданс на високоговорителя, и след това импеданса плавно се повишава. Честотата, на която стойността на импеданса е максимална е резонансната честота на високоговорителя fs, стойността на импеданса е Zmax. С помощта на цифровия мултицет предварително сме определили постояннотоковото съпротивление на високоговорителя R. То винаги е по-малко от обявения номинален импеданс. След това се определя величината а=Zmax/R, и след това произведението b= корен квадратен от а умножено по R (налага се формулите да ги давам така). След това, изменяйки честотата отчитаме двете честоти, намиращи се от двете страни на fs, за които импеданса има стойност b. Тези честоти означаваме с f1и f2. Качествените хактори се определят по формулите: Qm=b.fs/(f2-f1) ; Qe=Qm/(a-1) ; Qt=Qm.Qe/(Qm+Qe) За да определим Vas , закрепваме високоговорителя на кутия с произволен обем V и с произволен бас-рефлекс. Например, при кутия 50 литра, басрефлекс с диаметър 70 мм и дължина 50 мм дава удобна за работа импедансна характеристика. Ако тръбата е много дълга или много къса, двете гърбици, за които ще стане дума по-долу са много нееднакви и това затруднява отчитенито на нужните честоти. При това положение, изменяйки честотата, отново снемаме импедансната характеристика. Този път тя има два максимума в ниските честоти, и след това има ход както при предното измерване. Отчитаме честотата на първия максимум-fl, на минимума между двата максимума fb и на втория максимум fh. Обемът, еквивалентен на гъвкавостта на високоговорителя Vas, се определя по формулата: Vas=((V.(fh на квадрат минус fb на квадрат).(fb на квадрат минус fl на квадрат))/fh на квадрат.fl на квадрат Този метод има предимството, че по-слабо се влияе от недоброто херметизиране на високоговорителя към кутията. Има и друг метод, чрез използуването на кутия със затворен обем. Недостатък на този метод е факта, че силно влияние върху крайния резултат оказват недоброто уплътняване на кутията и проницаемостта на мембраната. Все пак, когато се касае за използуване на високоговорителя в затворен обем, този метод се предпочита. При него се използува същата опитна постановка, като високоговорителя е монтиран върху затворена кутия, чийто вътрешен обем е предварително известен. При тези условия се снема импедансната характеристика, която по своя ход прилича на тази при определянето на качествените фактори, и се определя резонансната честота fse, честотите f1e и f2e и се изчислява електрическия качествен фактор Qee по формулата дадена по-горе за Qe. Обемът Vas се определя по формулата: Vas=V((fse.Qee/fs.Qe)-1) Успех в меренето.

Ок.

"JMP - то ми от 1967 е по спомен нещо от сорта на 560-580 волта анодно, биас намотката е 100 волта." 560 - 580v анодно за EL34 не са проблем, но 100v преднапрежение на първа решетка са безмислени - EL34 се запушва напълно при напрежения от -45 до -60, в зависимост от конкретния екземпляр - мерил съм над 100 бройки.

Мога да помогна с малко дървении - ипе, два вида махагон, два вида тик, череша, ясен, бряст, круша.... не знам какво друго е останало... От ранна пролет до зимата се затрупвам с изрезки и зимата излитат в камината ...Драсни едно ЛС да се разберем.

Ще пробвам. Входовете на осцилоскопа са по 1 мегаом. Освен като чист предусилвател мисля да го използвам като първо стъпало в дист - след него два последователни триода за да ограничават сигнала двустранно. При подадени 100 mv от сигналгенератора на изхода сигнала се регулира от 1 до 38 волта. Тепърва ще пробвам различни триоди за ограничаването. Валяк, нещо го подкара на заяждане.... чудесно знам как работи лампата, как да и вдигна преднапрежението и какво ще стане... прочел съм доста и продължавам да чета. Освен това не искам да се заяждам нито с теб, нито с когото и да било - не ми е интересно. Това е една от причините да се обаждам рядко в този форум.

При катоден резистор 1300 ома и катоден ток 1,2 mA се получава преднапрежение от 1,56 V. нормално е да ограничава едностранно сигнали с по висока от тази стойност амплитуда. Ако си сигурен че има пикове с по голяма стойност, ще вдигна още преднапрежението.

При входен сигнал с амплитуда до 1волт през 68к положението е същото. Валяк, не разбирам защо подскачаш. "За да има сравнително широк обхват на регулиране, дълбочината на локалната ООВ трябва да е дълбока. Това обаче се отразява на режима на лампата (работната и точка )" Така написано излиза че увеличаването на дълбочината на ООВ влияе на работната точка. Ако си имал в предвид, че за да се постигне по дълбока ООВ първия триод трябва да е с по ниско преднапрежение и ще започне да криви по рано, тогава съм съгласен.

Сега ще пробвам със 68к на входа.

За гасящи резистори в решетките съм съгласен, но не съм съгласен че при промяна на дълбочината на ООВ се променя режима на работа на първия триод. ООВ няма връзка по постоянен ток и работната точка на първия триод не зависи от точката на присъединяване в катодния резистор. Относно изкривяванията - при амплитуда до 1 волт на входния сигнал нито виждам изкривявания на осцилоскопа, нито ги чувам в говорителя. Аз разполагам само със стар руски осцилоскоп