никони

Потенциометъра над който пише ''грубо'' е последователно свързан с двата потенциометъра до него и са за регулиране на отрицателното преднапрежение /0 -70v/ на първа решетка - ''грубо'' е 50к, следващия, обозначен като "ср", демек среден, е 5к и последния е 0,5к, обозначен като "Ф", да се сетя че е за финна настройка... обозначенията са за да се сещам аз кое за какво е, с това захранване работя само аз... Отрицателното преднапрежение може да се превключи и на галетния превключвател / 25 позиционен / от който се задават точни напрежения 6,7,8,9...30v, много полезно когато трябва да подбереш чифт лампи или да построиш анодно решетъчна характеристика... Него дори не съм го надписвал - само един е в захранването а и ме домързя... Луи, и аз гледам да поддържам в барчето повече различни шишета, ама те пустите все свършват бързо, и тия дето са пълни с вакум винаги се оказват повече от тях...

Избистриха се нещата и с дистовете, втория вариант от предния ми пост се оказа най удачен и при триодите и при пентодите. С пентод може да се направи почти всякакъв дист - от почти никакво изкривяване до много тежък дист, но не можах да постигна с пентод мекия и прозрачен звук на триодния овердрайв и при триодно свързване на пентода... Докато се занимавах с дистовете реших да си освободя малко място на работната маса и събрах всичките захранвания и регулатори на едно място - получи се ето това Има си общо взето всичко което ми трябва 6,3v 5A 1,5 - 27V 1,8A два броя 140 - 320v 120mA 200 - 400v 200mA 150 - 350v 400mA 0 - -70v 5mA Захранването няма пряка връзка с темата, но не се удържах да не се похваля... Върши чудесна работа , въпреки че изглежда малко недодялано, все пак повечето неща от които не зависи функциалноста му, са КИПР /каквото имах под ръка/

Как да ти отговори някой на такъв въпрос - свещите ли да си сменя или направо целия двигател...

Ще направя записи с микрофон когато ми остане време. Сега започвам овердрайв ефекта, най интересната част от занимавката за мен. Вариантите са много, ето няколко: Ако се използват пентоди може да се променя режима чрез втора решетка, да се използва ОВ във втора решетка... повече варианти да се омаскари сигнала. А и пентодите звучат различно. Тепърва ще пробвам и ще се забавлявам. Приемам всякакви идеи, готови схемни решения не са ми интересни.

Снощи направих няколко записа на различни предусилватели директно в звуковата карта. Пробвах с Reaper. Ясно чуваеми през крайното стъпало и колоните разлики, след записа никакви ги няма... Явно не е това начина да се записва. Ще трябва да търся друг начин да ги запиша, защото ми се ще и вие да ги чуете.

Тези симулации нямат нищо общо с действителността, нито като амплитуда , нито като форма на сигнала. Ако разчиташ на тях ще те подведат доста сериозно и ще си загубиш времето в чудене защо не се получават нещата... Налепи си схемата на обемен монтаж, подай си сигнал от генератора и си гледай осцилоскопа. Или ползвай някоя адекватна програма за симулации, явно това което ползваш не е адекватно.

Не разбрах сигнал с каква амплитуда подаваш на входа.

Хвърляй ези -тура, каквото и да се падне, все ще свирне някак ... Човече, това е несериозно ... четен или нечетен ...

Моята идея не беше точното имитиране. Идеята беше усилвателчето да се захранва от 12V и да си има лампово звучене, затова и избрах лампи с такова отопление и консумация. Така или иначе ще го пробвам когато имам време и ще споделя резултатите. Извинявам се че постовете не са точно по темата. Спирам да спамя...

Бях намислил подобен проект и се снабдих с няколко бройки 2П1П и 2П2П, както и 2К2М за предусилвателя, но така и не намерих време за него. Засега отлежава, но скоро ще му дойде времето. Идеята беше вторичната на изходния траф да се подаде на входа на достатъчно линеен транзисторен усилвател, за да се запази ламповото звучене.

Вече съм ги прослушал през крайното стъпало, така че ще имам представа каква е разликата в звученето при директния запис в звуковата карта.

Да, имам предвид лампа, позволяваща по-голям размах на входното напрежение. Сигнала от баса е с по високо напрежение, от там и необходимостта от по малък коефициент на усилване. Не виждам кое би попречило на лампа с малък аноден ток да усилва нормално ниските честоти, но лампите с по голям аноден ток са с осезателно по изразени ниски. Знам че звучи като изказване на аудиофил, но съм пробвал и слушал доста. Ако искаш пробвай например ЕСС83 и ЕСС81, ЕСС88... Относно посочения в темата предусилвател - при аноден резистор 270к и катоден 1,5к на първия триод, анодния ток би трябвало да е в границите 0,4 -0,5mА, което значи преднапрежение на решетката 0,6 - 0,75v... Останалата боза в схемата не си струва дори да се коментира.

Ще е добре да може директно да се запишат предусилвателите, не е ясно пултчето колко ще повлияе на сигнала.

Вариант е, но ако прецъкаме някой и друг предусилвател ще е добре торбата с лампите и поялника да са ми под ръка, така че ще е по добър вариант ти да дойдеш с пултчето. А ако се появят желаещи да посвирят, при мен е сравнително широчко, хола ми е 70 квадрата и съм го окупирал тотално,без право на възражения...

Предусилвателите са готови, тонкоректорите също, остава да доизбистря смесителното стъпало... Когато правих платките, единствената лампа за която не направих отделна платка беше 6Ж7. Реших да ползвам платката на някой друг пентод и да свържа цокъла с кабели /както и направих/... Мислех си че този вехт пентод с метален балон, кой знае какъв звук няма да извади... Нищо подобно - кристален звук и почти никакъв шум дори на пробната платка... Относно записването на семпли ще имам нужда от помощ. Свиренето не е проблем /ако има желаещи да помагат и със свирене ще е още по добре/, въпроса е в записването. Според мен трябва да се запишат само предусилвателите. Те са с ниско изходно съпротивление и сигнал с амплитуда до около 1,5 волта. Предполагам че има начин да се записва директно от предусилвателя в компа, но моите познания за компютрите са на ниво " чукча завършил едноседмичен курс по компютърна грамотност в съседното село"...

Схемата на предусилвателя с чиста съвест можеш да я зачеркнеш и да потърсиш нещо друго - схемата е за колекция "бисери"... За предусилвател за бас ЕСС83 не е най подходящата лампа, трябва ти триод с по голям аноден ток, по малък коефициент на усилване и по ниско преднапрежение на решетката, ЕСС81, ЕСС82, 6Н1П, 6Н8С... 500W са сериозна мощност, нали не се опитваш да събориш блока...

По-голямата част от предусилвателите са готови. Малко бавничко стават - всеки от тях минава първо през пробната платка, настройка, прослушване и тогава се налепя на постоянната платка. Засега само снимки - знам че снимките не са интересни, интересни са семплите, но имам още работа докато стигна до тях.

Да оставим темата за решетъчния ток настрани, вероятно не е интересна на никой друг, можем да продължим коментарите за нея на ЛС. За предусилвател на чистия канал от триодите пробвах ЕСС81, ЕСС83, ЕСС85, ЕСС88, 6Н2П, 6Н3П, 6Н9С, 6Н23П. Само ЕСС83 и 6Н2П ми харесаха като звук. 6Н2П и 6Н9С звучат доста различно, въпреки че са аналози като параметри - просто едната е октална, другата новална. Направих по един предусилвател с ООВ и по един нормален /без ООВ/ с ЕСС83 и 6Н2П. При пентодите положението е по различно - пробвах ЕF80, ЕF83, ЕF85, ЕF86, ЕF89, ECF80, ECF82, 6Ж7, 6К4П, 6Ф1П. Всичките свирят доста добре, има разлики разбира се. Ще направя по един предусилвател с всяка една от тях и след това ще запиша семпли да ги чуете и вие.

Ако подадеш в точка "В" амплитуда 4,5V ще видиш същото, като това при амплитуда примерно 4,9V подадена на точка "А". Решетъчен ток протича когато решетката стане по-положителна от катода, което няма нищо общо с R1.

Разминавки има и между различните екземпляри... Генератора е "Pracitronic GF22 " , захранването е лампово, регулируемо /170V - 350V, 0,4A/. Напреженията написани на снимките са подадени в точка "В". Подавайки в точка "А" сигнал с напрежение, примерно 2,2V явно заради делителя на напрежение който образуват R1 и R2 , в точка "В" напрежението е примерно 1,9V /не съм се старал да помня точните стойности/ и резултата е същия като да подадеш 1,9V в точка "В"... Безмислено е...

Да , 22 микро фарада.

Това са снимки на анодното напрежение. Честотата е 400 Hz, катода е свързан чрез кондензатор 22mF на маса. Без него стъпалото ще работи с доста дълбока ООВ и напрежението на решетката ще е значително по-ниско от напрежението на източника. Кондензатора отвежда на маса променливото напрежение от катода. То е с обратна фаза спрямо напрежението на източника и триода ще усилва само разликата между двете напрежения. Същото важи и за пентодите по отношение на втора решетка - няма ли кондензатор от втора решетка към маса, се появява обратна връзка. При пентодите с по-голяма стръмност е удобен начин за намаляване на усилването. Ако се подаде преднапрежение от външен източник и катода е директно свързан с масата /фиксирано преднапрежение/, навярно ще има неголяма разлика в графиките. Аз не бих си усложнявал живота да правя в реален усилвател първото стъпало с фикс. преднапрежение и затова не съм го пробвал.

С малко закъснение, ето снимки от пробите. Аноден резистор 100к, катоден 1,5к ток на триода без сигнал на решетката 0,001А. Лампата е ЕСС83 производство на "Tungsram". амплитуда на сигнала 1,5V амплитуда на сигнала 1,75V амплитуда на сигнала 2V амплитуда на сигнала 2,25V амплитуда на сигнала 2,5V амплитуда на сигнала 2,8V амплитуда на сигнала 3,5V амплитуда на сигнала 4,2V

Точно това мислех да направя още вчера, но не ми остана време. Довечера ще имам време и ще свърша това добро дело.

Евтиме, ще трябва пак да ги премислиш нещата... Входния резистор /68к/ и инпеданса на китарата не влияят по никакъв начин на режима на триода. Решетъчен ток имаш, когато решетката стане по-положителна от катода и решетъчния ток протича между решетката и катода - няма никакъв пад на напрежение, породен от постоянен ток, от който да се повлияе режима на триода. Тези 68к ги има само като закичиш два входа на един триод, за да си влияят по-малко един на друг инструментите включени в тях едновременно... останалите функции на така включен резистор са бабини деветини, широко разпространени в интернет. А това - "катодното напрежение, което е стойност, интегрирана от относително големия катоден кондензатор", даже не си струва да го коментирам. Относно напреженията /изходните от китарите/ - меря с миливолтмер с входно съпротивление 20 мегаома. Осцилоскопи имам вече три броя, но не съм се заигравал с тях, понеже няма да си правя разчета на предусилвателя по един самотен пик, с продължителност под хилядна от секундата... В крайна сметка във всички лампови китарни усилватели режима на първата лампа / независимо дали е триод или пентод / е с преднапрежение 1,5 - 1,8 волта.