Tozi

@ultramega Когато си в планината- избираш си някоя хижа и отсядаш там за известно време и се почва пиене и ядене или през цялото време правиш преходи и нощуваш на открито в палатка или където може ? Аз съм голям превърженик на социалното събитие наречено СОФРА! НО! В планината предпочитам преходите. Или целодневна разходка-преход (ако може сам) и вечерта софра. @Km7 1. Електронна музика. Намираш ли, че синтезаторът е също "жив", но многолик инструмент и че умело използван, той може да е не по-малко изразителен от акустичните такива? Да. А намираш ли негова ниша и в това, което ти правиш? Още няколко крачки по-нататък - отношението ти към авангардa? Да. Просто в момента съм в акустичен период. Не е изключено в бъдеще да направя нещо със синтезатори. Харесвам авангард. Даже имах такъв период в музикалното си развитие. По-късно осъзнах че не съм бил готов за него. Харесвам експериментална музика. Кара ме да мисля "извън" шаблона на общоприетото. 2. Курс на по-популярната музика от вчера до днес. Кое ти харесва по него и кое не? А по-нисък ли е или по-висок? Не мога да коментирам защото не съм запознат с него. 3. Имаш ли разделител между музика и просто звук (или шум)? Ако да, къде е той? Всичко може да е музика ако е направено с такава цел (или ако е възприето като такава). Причината за това е ритъма. Ако приемем че звуковата вълна е образувана от множество вибрации с определена честота това вече е ритъм. Без ритъм няма звук. Когато съм уморен за мен всичко се превръща в шум. Дори "тишината". 4. Може ли музиката да ти рисува (изплуване на картини във въображението при музика) или обратното? Да. И в двата случая. Много обичам да пиша музика (или импровизирам) гледайки картина или четейки някаква история. Интересното е как се получават различни неща ако гледам картината от ляво на дясно или от дясно н ляво , или обърната наопъки. Скоро бях на една изложба - Пикасо. Той има една картина на която има нарисувани цигулка и кларинет. Обаче са нарисувани все едно счупено огледало - парчетата разместени. Така обичам да правя музика. Не съм превърженик на буквализма. Предпочитам да използвам символизъм. 5. Ако можеше да се срещнеш с починал музикант, кой би бил той и защо? Как би оползотворил срещата? Йохан Себастиян Бах! Бих го гледал как свири и композира. 6. При това бръкване извадих tozi: Бърза асоциацитивна импровизация - аз казвам джаз, а ти изреждаш какво асоциираш с това. Би Боп, Чарли Паркър, ii-V, вертикално мислене, "апроуч" ноти, тритонусови замени, разширения на акордите, суинг, фус на 2 и 4, започване на фрази на слабо време .... 7. Седем въпроса - седем музикални произведения като илюстрация за всеки един от тях. За седмия - поздрав или послание към читателите, или просто много любима твоя музика. 1. солото на синта.2. 3. 4. 5. http://www.youtube.com/watch?v=LU_QR_FTt3E 6. http://www.youtube.com/watch?v=wkvCDCOGzGc 7. @pampi В тоя ред на мисли харесваш ли не-музика? : ) Зависи дали е преди или след вечеря.

Никой не е само лош!

1.Обичаш ли да пътуваш и кое място би искал да посетиш? Много обичам да пътувам заради прекрасното чувство което ме обзема след като се върна вкъщи след пътуването. Пътуването обикновено е свързано с непознатото, с предположения и очаквания. То стимулира фантазията, изостря сетивата и кара човек да се замисли за някои неща по различен начин. Поне при мен е така. Много места искам да посетя. Живеем в прекрасен свят който е пълен с чудеса. Бих искал да видя и да се потопя в атмосФерата на Великата Китайска Стена, Гранд Кенион, Ниагара, езерото Байкал, Нова Зеландия с изумителните планини и плажове, Африка, Амазонка..... освен това много искам да доопозная България - има толкова места където не съм бил. 2. От какво е породен интереса ти да експериментираш с фолклорната музика в твоите авторски композиции? От музикална гледна точка българската народна музика е доста комплексна и предизвикателна - както чисто технически така и интелектуално . Неравноделните размери и орнаментацията заедно с безумните темпа в някои произведения на Ибряма ии Петър Ралчев са истинско предизвикателство за всеки един музикант - и у нас и по целият свят. Не случайно давам всеки път за пример Майкъл Брекър (един от най-техничните и уникални джазови саксофонисти за всички времена) който при едно интервю на въпроса - "вие сте постигнал всичко което може да се постигне при свиренето на този инструмент, от тук накъде?" отговаря - "аз искам да посветя кариерата си оттук нататък на изучаването на Българската народна музика - това е истинско предизвикателство за мен." За съжаление си отиде преждевременно... Когато почнах да уча джаз, видях как черните музиканти се отнасят към тази тяхна традиция - как уважават корените си. Тогава се замислих. Кои са моите корени? Откъде идвам аз и какво мога да предам на следващите поколения музиканти? Каква е моята идентичност? Джаз? Не съм бил в Америка (все още), не съм черен, не съм бил дискриминиран (много) на расова основа и цвят, никой от предците ми не е участвал в създаването на джазовата традиция. Тогава? Като слушам Майлс Дейвис се кефя. Като слушам Даньова Мама - плача. Обичам уиски... с айрян! ... 3. Разкажи ни нещо повече за Бъркли, ти си победителят от 2003 ( the B.E.S.T. award for original composition), трудно ли се стига до финал на такива сериозни конкурси? Значи първо да поясня. B.E.S.T. = Best Entering Student Talent. Не съм победител, просто им записах няколко парчета, някои от които базирани на Български ритми, пратих им диск и чаках. В последствие получих писмо в което се казваше че са ме приели в Бъркли и ми дават определена парична сума като награда. Не мога да преценя колко сериозен е бил конкурса защото не знам колко и какви други участници е имало. Имах обаче голямо желание и ентусиазъм. В крайна сметка не можах да намеря останалите пари и не отидох да уча там. 4. Кои са важните хора за теб в живота ти? Семейството. Истинските приятели. Има и такива хора в живота ми които се появяват за малко в живота ми и не знам в коя категория да ги поставя, но след запознанството ми с тях живота ми се променя или поема в различна посока - те са също много важни. 5. Трябва ли да забранят марихуаната, случвало ли ти се е да “опиташ”? Интересен въпрос. Ами не знам дали трябва. Никога не съм опитвал и не възнамерявам да опитвам - мирише гадно. Съседа под нас има 3-4 храста от които се носи ужасна воня - не мога да си проветря стаята от него. Казват че от нея се оглупява. Тук един познат пушеше постоянно и сега е в лудница - изкука. Един друг познат пушеше много трева и пиеше яко. Една вечер се напил и напушил и паднал в един воден канал пред тях и се удавил. Като цяло съм против наркотиците и тютюнопушенето. Алкохол пропих на 25. 6. Къде се чувстваш “у дома”? Случвало ли ти се е да изпитваш носталгия и как се справяш У дома е там където имаш близки хора. Бих добавил и някои познати вещи (като китарата която е с мен доста години вече). Носталгия към България не изпитвам защото нося България в себе си. Липсват ми понякога някои неща - любими места, любими хора, любими вкусове и миризми. Като цяло китарата е била винаги с мен навсякъде (както и някои навици като пиенето на кафенце около обяд). Мисля, че това ми помага за адаптацията където и да било. 7. Какво може да те накара да се върнеш с радост в България? (чиста фантазия, но все пак..) Ааа това е много лесен въпрос. Аз винаги се връщам с много радост в България. В родината. В нашето си блато. Нашите си планини и море. При кебапчетата и шкембе чорбата с чесън. При всичките тези чешити с чепати характери. При така нареченият абсурд който се е превърнал в начин на живот. Може да е кочинка ама поне си е нашата кочинка. 8. Какво ти предстои в професионален план – концерти, уоркшоп, китарни клиники и т.н.,... в бг? По малко от всичко. Надявам се скоро да запиша дебютен диск. За БГ засега нямам планове но нищо не е изключено. 9. Разбрах, че преподаваш - талантливи ли са твоите ученици, радват ли те успехите им? Преподавал съм (и преподавам) на много различни хора. Някои от тях много талантливи , а някои не съвсем. От малки деца до 60 годишни. За мен не е от значение кои колко е талантлив. Важното е желанието и любовта към музиката. Да я има онази искрица която ни пали и поддържа магията на музиката жива. Останалото.... останалото е суета человеческая. 10. Наблюдавам работата ти и ми прави впечатление, че си концентриран и всеотдаен , почти работохолик - имаш ли приятели, които не знаят “как се свирят арпежите от хармонизираната скала на хармоничния минор”? Правилно си забелязала - имам малко такива наклонности. Колкото до втората част на въпроса - имам - почти всичките са такива. 11. Попаднах в нет-а твои снимки с една каручка с магаре и там си с много дълга коса – истинска MetalRockStar, има ли някаква история за разказване с това магаренце? Стори ми се, че е нещо като купон и в тази връзка искам да те попитам : как се разтоварваш, как обичаш да се забавляваш? Ами магарето беше там случайно (поне аз така си мисля). Снимката е от Банско където свирих преди време. Тогава историята беше проста - разходка по пистата (казах ли някъде че много обичам планините и да се разхождам сред природата?...).. Сега като я гледам обаче откривам известен символизъм в това магаре с каруцата спряло насред Пирин. Ни нагоре - ни надолу! Как се разтоварвам? Спорт, спорт, спорт. Готвя. Филмчета. Барабани. Забавлявам се почти постоянно - това както и самото щастие е вътрешно състояние. Обичам да водя разговори. И да се боря с вятърни мелници. 12. Когато си на сцената, успяваш ли да осъществиш “онази” магнетична връзка с публиката, щастлив ли си “performing live”? Преди години когато работех като entertainer се стараех да се "свързвам" с хората и да оправдая тяхните очаквания и желания. Сега се опитвам да се свържа със себе си - да бъда откровен и истински в това което правя. Тогава и хората го усещат. Да. Щастлив съм когато свиря live. Всъщност това е единствения начин по който свиря. Старая се да няма разлика в усещането и начина на свирене независимо дали свиря сам , пред един човек или пред пълна зала. 13. Кажи сега как стои въпроса с фенките на “дЖаЗаТорите” до каква степен са експресивни? (при рока свалят т-шъртки и разни други неща, хвърлят се по сцената и т.н.) Налагало ли ти се е да бягаш от фенки? Имайки предвид че фенките са обикновено над средната възраст, съм много щастлив че не ме замерят със ти- шъртки и бельо. От фенки не бягам! Който го е страх от мечки.... нали... 14. Какво избираш: умна или красива жена? (e, то се знае, че човек не може да има всичко в този живот) Ако може и богата. Но като цяло - чаровна. 15. Твоето послание към съфорумците и хората, които правят своите първи стъпки в музиката : Не губете магията! Смело напред! Поздрави!

1. Кога започна да се интересуваш от джаз, какво слушаше преди това, с какъв джаз започна, четеше ли тогава някаква теория, хармония, импровизация за джаз-музика или на по-късен етап започна да се подготвяш и теоретично? От джаз започнах да се интересувам от преди може би около 10 години. Преди това не бях сигурен какво точно означава това, но винаги съм се интересувал от импровизационна инструментална музика , т.е. там където има сола, много сола. Може би ,сега като се замисля (освен че баща ми беше саксофонист/тромпетист и вкъщи винаги имаше духови инструменти и се свиреше - предимно в банята), голяма роля да харесвам такъв вид музициране е срещата ми с сватбарската народна музика и по - конкретно Ибрям с оркестър Тракия. Пояснявам - когато бях около 6ти клас танцувах в детско-юношески танцов ансамбъл за народни танци. Там по-големите и по-отворени батковци и каки слушаха орк. Тракия - стори ми се доста интересно. Освен това в паузите докато почивахме от тежките репетиции (а те си бяха доста тежки и изтощителни) музикантите (корепетиторите) си джемеха разни луди импровизации. Китара, тъпан и акордеон. Акордеониста се казваше Альоша и в последствие стана един от музикантите на оркестър Тръстеник. Още тогава той си беше страшен виртуоз. Това ми бяха преките допири с музиката. Всъщност като изключим това което показваха по черно-бялата телевизия и радиоточката в хола на баба ми ,това май ми бяха единствените допири защото касетофон се появи доста по-късно в живота ми. По-късно един приятел започна да свири на китара разни парчета на Скорпионс - това беше началото на рокендрол периода за мен. Започнах да се интересувам от Скорпионс, Айрън Мейдън а в последствие Металика (много важно!), Меноуър, Хелуин, Рънинг Уайлд, Гънс & Розес (бяха ми доста лекички), Пойзън, и т.н. до момента в който не открих (през далечната '90) Гари Муур! Гари Муур - солааааааааааааааааааааааааааааааа! Металика (чиито албуми от 83 до 90 бях научил да свиря нота по нота) естествено остана на заден план и се почна събиране на цялата дискография на Гари (апокрифни касетки - тогава си взех кас'тофон Ачико от битака). Покрай Гари открих и блуса - Ерик Клептън (който освен Уандърфул Тонайт се оказа че свирил и много други готини неща), Би Би Кинг, Албърт Колинс, Албърт Кинг, Бъди Гай, Стиви Рей Вон... И така до 93та преди казармата когато бях на гости на един приятел в Пловдив и случайно попаднах на един урок по китара на един вече много популярен по това време в града китарист наречен Кольо, който както ме бяха вече информирали бил бивш цигулар и свирил страшни "страхове" на китарата. В самия урок ставаше въпрос за джаз и Кольо показваше на ученика си как Джон Скофийлд свирил някакви арпежи (даже запомних пръстовката на един който години след това си спомних и в последствие се оказа ла минор мажор шест или нещо такова - един вид много куул). Както и да е - по това време Металика все още владееше моето музикално съзнание така че не обърнах специално внимание на въпросните арпежи. Следва казарма където срещнах един събрат китарист който слушаше разни странни музики. Един път той ме попита: ти чувал ли си Чик Кърия Електрик Бенд? Аз му отговорих: ами не не съм, какво е? И има ли сола? А на барабани? Той ми каза: ми то е само сола. Чух го по-късно в стаята му и .... нищо не разбрах, но поне не ме беше излъгал - имаше сола, доста.. Към средата на службата срещнах един друг музикант който вече знаеше за ЧКЕБ и освен това знавеше за ТОТО, Тауър оф Пауър, и разни такива интересни групи. Беше ми доста интересно и постепено почнах да привиквам към звука на такъв вид групи. След казармата срещнах един студент от Шумен, който слушаше джаз. Той ме отвори на имена като Джон Скофийлд, Майк Стърн, Пат Матини, Спайро Джара. Горе долу тогава ('98) започна и теоритичната ми подготовка - купих си едни школи за джаз китара и започнах усърдно да чета. Тогава въобще не възприемах нещата които четях като теория. Исках просто да се науча как наистина стават нещата и какво и как свирят Скофийлд, Стърн и Матини. Малко след това ми бяха подарени Франк Гамбали Техник Бук 1 и 2. Това вече беше повратна точка за мен - седнах и докато не ги "изядох" не излязох от къщи (горе-долу около 2 години по 10 - 12 часа свирене вкъщи - бях станал като зомби и не можех да комуникирам нормално с хората, който не знаеха как се свирят арпежите от хармонизираната скала на хармоничния минор - с други думи - с никой). По-късно поживях няколко годиники в София. Там в суинга на джем сешъните разбрах, че трябва да се учат стандарти и че музиката и джеменето са не само "да си правим густото" и да се лигавим, а нещо по-сериозно където трябва да се вземат решения и да се носят отговорности. Бях вече решил да кандидатствам в музикално заведение и се подготвях усилено - събрах колкото можах литература от познати и приятели, взех въпросника за кандидатстване и го научих наизуст - всички въпроси. Теория, хармония, солфеж, аранжиране за малки и по-големи оркестри. Приеха ме да уча и тогава всъщност започнах да разбирам какво е истинския джаз - Луи Амстронг, Чарли Паркър, Майлс Дейвис, Джон Колтрейн... (по добра стара традиция - всички албуми трябваше да се знаят). 2. Май някъде беше споменавал, че те кефи да свириш и на пиано/клавир. Ще пуснеш ли нещо да чуем? Свириш ли на друг инструмент, пусни нещо да чуем, ако има такъв Да. Пианото ми е първия инструмент. Ходих като малък на музикална школа няколко години, но после зарязах всичко заради много по-интересни и важни дейности като ловене на жаби и змии и препариране на пеперуди. Сега свиря малко на пиано, за съжаление не колкото би ми се искало. По-скоро го ползвам като инструмент за аранжиране и когато искам да изляза от "китарното" мислене при композиране. Преди години свирих малко на саксофон и тромпет но за малко - не бяха част от рокендрола. Свиря свободно на бас китара и барабани - упражнявал съм се доста и на двата инструмента, като последните няколко години на барабани свиря почти колкото на китара. 3. Кефиш ли се на класическата музика и имал ли си сериозни концерти/изяви/продукции с класическа музика? Изключително много харесвам класическа музика. Почти всички периоди. Обичам Бах, Паганини, Моцарт, Бетховен, Стравински, Прокофиев, Шостакович, Лист, Рахманинов, Равел, Шойнберг.... Всеки път когато гледам или слушам класически концерт се чувствам като пълен самодеец в музиката и си казвам - трябва много да се упражняваме още.... Аз лично не съм свирил досега класическа музика. Писах преди време за стунен квартет. Може би ще се върна към това като бъдещ проект. Много обичам струнните - цигулки, виоли, чела, контрабаси - щрайх. 4. По колко часа на ден свириш, случвало ли се е да не свириш някой ден или си имаш минимум? Под свирене предполагам имаш пред вид упражняване на конкретни неща (practice). Преди време (както писах по-горе) свирих по 10 -12 часа на ден за около 2 години. След това между 5 и 7 часа нормално. Сега свиря между 4 и 6 часа почти всеки ден. Всеки ден хващам китарата освен ако не съм на почивка някъде или нещо сериозно ме възпрепятства. Свиренето на сцена (performance) е отделно и не го слагам към тези часове. Последно време все по-често си вземам почивка от музиката и свиренето за да мога да се заредя отново. Обикновено като се уморя (физически и най-често психически) да свиря на китара почвам да упражнявам барабани - рудименти на падче. Не мисля за обикновените китарни и музикални проблеми и в същото време оставам зает с музика - ритъм и тайминг. Един вид медитация. Имам и такива моменти в които бих искал да се разхождам сред природата - обикновено в планините - тогава най се зареждам (физически, емоционално и музикално) и почивам. 5. Имаш ли абсолютен слух (perfect pitch) и с какво ти помага/пречи имането/нямането му? Нямам. Чувам достатъчно добре - упражнявал съм се доста. В същото време не ми пречи да свиря "фалшиво", с не настроена (или напълно разстроена) китара. 6. Един шегаджийски, надявам се да не се обидиш - защо винаги като импровизираш, гледаш леко социопатски? Пусни някой клип да те видим какви физиономии правиш, докато свириш, за да те избъзикаме нещо Аз като съм сериозен или концентриран изглеждам по-скоро като човек който всеки момент ще ви прегризе гърлото без да ви докосва с ръце. За мое и на околните щастие само така изглеждам. Правя физиономии по-скоро на дет-метълист отколкото на ЕнТеЛеГенТиН дЖаЗаТоррррр... Ако се хиля като пача ще ме възприемете ли на сериозно? 7. Кои са ти любимите джаз-китаристи, а също и любимите джазмени некитаристи? Кой най-много ти е повлиял, ако има такъв, по какъв начин ти е помогнал (анализ на сола, вдъхновение, опит за подражанеие)? Чарли Крисчиан, Уес Монтгомъри, Грант Грийн, Кени Барел, Джо Пас, Пат Мартино, Джон Скофийлд, Майк Стърн, Пат Матини, Адам Роджърс, Кърт Розенвинкел, Питър Бърнстийн.... Много са. Почти всички. Луи Армстронг, Чарли Паркър, Майлс Дейвис, Джон Колтрейн, Джо Хендерсън, Майкъл Брекър, Телониус Монк, Макс Роуч, Папа Джо Джоунс, Елвин Джоунс, Тони Уилямс, Арт Блеки, Бил Евънс, Маккой Тайнър, Хърби Хенкок, Брад Мелдау, Фреди Хъбърт, Клифорд Браун, Браян Линч, Ралф Питърсън, Уинтън и Бранфорд Марсалис, Джеф Тейн Уотс, Джошуа Редман, Браян Блейд и много други..... Всички са ми повлияли по някакъв начин. Сола малко съм разписвал. По-скоро много съм ги слушал - кои как използва езика на джаза. 8. Има ли стилове в джаза, които не харесваш или са ти по-малко интересни? Не. Това важи не само за джаза. 9. Трбява ли един джазмен да поддържа ниво, свирейки стандарти? Има ли шанс човек да бъде добър джазмен, ако изобщо не е свирил стандарти? Да. Трябва. Повечето стандарти са бивши песни. Знаенето на мелодиите на тези песни показва богата музкална култура и зачитане на традицията. Освен това много от мелодиите са построени по правилата на джазовата импровизация - научавайки и анализирайти тези мелодии човек може много да научи за импровизирането и езика на джаза. Затова се казва стандартен джазов репертоар. Самите стандарти са образувани от специфични акордови ходове - прогресии. Изкуството на джазовото импровизиране е умелото очертаване и минаване през тези акордови ходове използвайки разнообразните музикални средства - скали, ладове, интервали, пентатоники, тризвучия, арпежи и т.н. Може ли човек да бъде шахматист без да е сядал зад шахматна дъска? 10. Напоследък леко се дразниш на форума и на това, че хората повече говорят, а не свирят. Какво още мислиш за форума, за хората в него и какви съвети би дал на хората тук? Не се дразня. За повечето хора това е просто забавление и разтуха. По е лесно да се говори и обсъжда нещо отколкото да се направи. Който иска да се занимава сериозно си намира време и се занимава. Като цяло всеки иска но на никой не му стиска! Отново прословутата максима: който не иска - намира причини, който иска - намира начини. Мисля че форума е чудесна инициатива. Поздравления за идеята и изпълнението - някой е намерил начини... Съвети... хора - ако не знаете нещо не се стеснявайте да питате - само така ще го научите. Не е срамно или грях да не знаеш. 11. Какво ти е мнението за чалгата? Чалгата, ах тази чалга. Чалгата като манталитет определено не ми е слабост. Чалгата е социално явление ,продукт на натурален процес. Хляб и зрелища! Нищо ново за последните няколко хилядолетия. Тук може дълго да се разсъждава, но в момента не ми се отделя толкова време на тази тема. Може би в някоя отделна тема биме я разгледали подробно и обективно. Като музика - последно време се превърна съвсем в "каварма с мусака" или "манджа с грозде". Това мисля е доста показателно за социалните процеси в страната през последните 20години. Аз обичам натуралната музика - циганска, кючеци.... идва им на хората отвътре. Самата музика я възприемам като начин на изсвирване и боравене с определени музикални стредства - нота до си е нота до независимо от стила музика. Ритъма си е ритъм. Обикновено хората като отричат чалгата или "циганията" имат пред вид не самата музика като такава а това което тя символизира или това с което хората я асоциират - мизерия, простотия, буквализъм, кич и т.н... Освен това в начина на мислене на българина има доста остатъци от отминалата епоха, където всяка връзка или влияние с Турция и ориента бяха отричани или покривани. Повече разсъждения в специалната тема за чалгата. 12. Понеже знам, че се кефиш доста на български фолклорни мотиви и неравноделни ритми, имаш ли запис със чисто фолклорна музика и ще го споделиш ли с нас? Нямам запис със чиста народна музика. Още не съм достигнал необходимото ниво за да си позволя да записвам чист фолклор. Надявам се един ден да достигна поне малко от майсторлъка на Теодосий, Пейо Пеев, Петър Ралчев, Иво Папазов и т.н. Още не съм готов, но работим по въпроса.

В България съм свирил в доста "световно неизвестни" формации. През последните 10 години работя предимно върху авторски проекти.

СкИлването по принцип става с кОпане - няма шорткът. За баретата няма да се плашиш - нормално е. КОпай си и лека полека то си става. И ИМАЙ ТЪРПЕНИЕ!

Ехааа... Бобка като почнеш да го свириш процесора, му махни найлона...

Абсолютно гениална идея и изпълнение! И солото е много добре музиално развито - логични, мелодични фрази и развитие на идеи! П.п.: горката жена.....

И естествено обувките са с цвета на баса - стиляга!

Басаторите! Не съм ви забравил! Ето специален поздрав.

Кларинет, акордеон, клавири, барабани - не са народни инструменти. Термина "джазбани" всъщност в много правилно и точно наименование. Коплекта барабани се ражда в началото на 20ти век в САЩ и се използвал отначало за свирене на джаз а след това намира по-широко приложение, а в България пристига доста по-късно. Ето тук можеш да прочетеш за развитието на комплекта барабани (ако ти е интересно разбира се). Това което си гледал предполагам е било доста далеч от автентичният фолклор. Така наречената сватбарска музика която се развива в края на седемдесете-началото на осемдесете. Преди 150 години (1860) 18 години преди освобождението не е имало оркестри. Ето тук можеш да прочетеш (ако ти е интертесно разбира се) за навлизането на западни инструменти и създаването на първите духови оркестри в България. Кажи още някой интересен народен термин останал от дядо ти.

А когато дядото на дядо ти е свирил на тъпан по сватби (по мои скромни изчисления ако ти си бил на 10 през 91ва, дядо ти е на около 70 години, значи неговия дядо е свирил по сватби някъде след освобождението на България от османско робство - т.е. края на 19ти и началото на 20ти век) той сам ли е свирил или с него е имало и друг инструмент. Ако е имало друг инструмент (да речем кавал или гъдулка в зависимост от кой край сте) само един ли е бил или е имало и още един (да речем гайда)? И това дали е оркестър? П.п: термини като "народен ансамбъл" се появяват през 50те години на 20ти век. П.п.п: Смисъл да опиташ винаги има!

Не. Сега се държиш прилично и си склонен към разговор - поне така изглежда. Интересно. Напиши нещо повече за тези неща. На много хора (и особено на мене) ще им бъде интересно - особено като идва от първа ръка - дядо ти. Тук вече не съм съгласен, имайки предвид че първите оркестри се появяват в България в началото на 20 век. Джаза - края на 19ти. Метъл - края на 70те години на 20ти век.

... и количка. Та по темата. Като споменахме въпросните шведи мисля че това си е достойно за отбелязване в тази тема: Шведи

Благодаря за разбирането и съвета. Ще се опитам (макар, че нищо не искам да обещавам засега).

:bravo: Личи че интереса ти е слаб. Така като гледам и усещането. А май че и възпитанието. Явно шведите (пък и кой знае още какво) доста здраво са ти размътили мозъка за да пускаш заяждащи се с всички коментари из форума. Явно все още си мислиш че си в 91-ва. Твърденията ти (коментарите) в голяма степен са нетолерантни и дискриминативни и в голяма степен се разминават с обективната истина.

Аз честно казано (като изключим текста може би) не намирам никаква чалга в това изпълнение. Аз лично бих го завоалирал още малко включвайки лека рехармонизацийка тук таме или "педал пойнт" някъде. Също и леко бих променил бийта на барабаните за да не е буквализъм. Ако се махне текста се получава жестоко парче.

Темпото не би трябвало да е проблем при контролиран суип. Колкото за твърдението за българската народна музика - не си прав - известна е много и ще става още по-известна. Просто когато си гледаме в краката няма как да видим небето. Запиши някоя импровизация и с тамбурата - ще се радвам да чуя и видя. Право или ръченичка или каквото ти е на душа. Пък може и трилогията накрая - в ганкино.

Пълна романтика... в дъното на улицата - силует на жена. Светлините на залязващото слънце придобиват матов оттенък очертавайки силуета на стройното и тяло и като малки палави зайчета се загубват из стените на околните згради...

Тук ми се струва, че не си се подготвил съвсем с изказванията. Иначе много убедително твърдиш неща които аха да са вярни, ама не съвсем. Имаше и още бисери нататък в поста но не мисля за нужно да им обръщаме чак такова внимание, особено след първата част. Всичко е ясно. Колкото до Портной и компания - виж къде са учили и какво се преподава там! И само да вметна за протокола за да не стават "стилови" дискриминации и деления: фен съм и на Дрийм Театър и на шведите от доста време. Сега конкретно по въпроса на @dedo pop. Както голяма част от родопския фолклор, парчето започва безмензурно или рубато (свободно, без такт). След това започва хорото. Аз бих го нарекъл право родопско. Размера е 6/8=3+3 като се акцентува първата нотичка на всяка триделна група.

@Мегатон - екстра е! Интересното е че свириш втората част на Трилогията с дабълхенди. Едно време така беше модерно поради незнам каква причина - Ингви си суипва там на две струни и по принцип много рядко бута с две ръце по грифа - тук таме с перце. Както и да е - яко разсвирване! @Fractal - Мисля че човека не е тамбурист - съдейки по дясната му ръка. Ама де да знам хора разни - познавам един тамбурист който казваше, (за съжаление) че българската музика била голяма глупост и искаше да забрави всичко което го бяха учили в музикалното и се учеше да свири като китарист - гръцка музика.......

Ми ето я темичката. Ако искат да я преместят където трябва. (Още нямат иконка за кафе, нали?) @Лими - :happy:

Аз лично не се сещам. Я поясни? Ако става въпрос за готвене вече си имаме чудесна такава тема в говорилнята с доста рецепти. Колкото до съчетаването на готвенето със свирене мисля че това е доста несериозно предложение тъй като и двете изискват голяма доза концентрация и внимание - иначе манджата загаря (и в двата случая). Обикновено като се лови риба се пази тишина - иначе рибата ще избяга. П.п: Радвам се че сутрешното ми кафенце е успяло да даде положителна емоция (утринна или вечерна) на останалите коментирали.

Началото на деня. Сряда преди обяд. Кафенце и сутришно разсвирване. Out of nowhere

Супер яко! Ставам фен на бандата!