Tozi

Горното беше от ресторантите а ето е от баш вагона на вагоните.

Интересно какво им е менюто в това заведение? Дали предлагат скара?

Именно. Затова "прост" е в кавички. От друга страна хора като Грант Грийн ползват много често само минорна пентатоника без никакви бендове и пак си звучи специално и блусово. Извинявам се ако съм нарушил стиловата насоченост на темата, но нали някой пита за скали....

Фа миксолидийски е петия лад на Си бемол мажорна гама. Си бемол йонийски, До дорийски, Ре фригийски, Ми бемол лидийски, ФА миксолидийски, Сол еолийски, Ла локрийски. Виж тук за някои теоритични обяснения.

Абсолютно правилно си разбрал. Това още се нарича вертикално мислене - мислиш всеки отделен акорд от прогресията. В случая имаш три еднакви по качество и функция акорди - доминантови септакори. Към всеки акорд си има определени скали - ладове за употреба.

Аз по принцип не съм много по ликовете и патерните, но пък обичам да знам какви са принципите които правят нещата да работят. И понеже нали е хай-енд и понеже някой пита (земляка от болярско ако не се лъжа) за скали, реших да ви запиша едно блусче с три акорда и да обясня какво точно свиря върху акордите. Именно свиренето и следването на хармонията различават „простия” блус върху който се свири обикновено една минорна пентатоника за цялата прогресия, и по джазово звучащи блусове в стила на Робен Форд и всеки от джазовите и фюжън музиканти. Блуса е във фа. Акордите съответно – F7,Bb7,C7. Плейбека се състои от шест хоруса във всеки от които ползвам различен импровизационен подход. При смяната на акордите върху всеки акорд свиря съответните акордови тонове или скали. Например: F7: - Акордови тонове – фа ла до ми бемеол, - Фа миксолидийски = фа, сол, ла, си бемол, до, ре, ми бемол - Фа бибоп скала = фа, сол, ла, си бемол, до, ре, ми бемол, ми - Фа целотонна гама = фа, сол, ла, си, до диез, ре диез - Фа умалена (полутон-цял тон) = фа, фа диез, сол диез, ла, си, до, ре, ре диез При смяна на акорда се свири съответните акордови тонове и съответната скала: Bb mixolydian, whole tone, diminished…. C mixolydian, whole tone, diminished….. Блус във фа: 1ви хорус: Chord tones + pentatonic phrases (dominant pentatonic) 2ри хорус: Chord tones + chord extensions + pentatonic + Mixolydian scales 3ти хорус: Chord tones + pentatonic + be bop scales + chromatic approach tones 4ти хорус: Whole tone scales 5ти хорус: Diminished scales 6ти хорус: Chord tones + pentatonic Използвам няколко блус и бибоп лика. Останалото е фразиране с развитие и свързване на идеите. Успех. Фа Блус

То време ще се намери, но движението в пространството малко ни затруднява. Освен да се засечем някъде между Ню Йорка и РусИ (Дотам и Обратно). Още чакам да ми запишеш стандардче.

Аз не бих го нарекъл йерархия а по-скоро структура. Виповете (доколкото аз разбирам) са хора до които екипа на форума се допитва при обсъждането на някоя идея свързана с форума. Именно такива идеи се обсъждат от време на време в така наречения скрит форум. От друга страна "титлата" ВИП е нещо като потупване по рамото за добро поведение и принос към общата идея на форума. В никакъв случай ВИП-овете не се ползват от повече привилегии отколкото останалите участници във форума.

С уговорката че не съм специалист по инструменти бих казал , че на мен Корта ми изглежда много добре. Ако си свирил на класическа китара значи няма да имаш проблем с дебелината на грифа - удобството на една китара според мен е субективно понятие и най-често зависи от това колко време си имал да се упражняваш на инструмента и да свикнеш с него. Звука вече и на евтините китари не е толкова зле както едно време. Аз все още свиря с евтина китара - едно време я купих за 500 марки - и до ден днешен си свиря с нея и звука не ми пречи особено.

Аз не мисля че това е добро предложение за този форум. Това (както го виждам аз) не е форум само за музиканти, а за всички за които музиката представлява интерес. Има място за всички. Не мисля че каквато и да е йерархия извън административния и модераторски екип е удачна. Не мисля че аз имам повече право да пиша в този форум от любимият ми balombi например.

Свири повечко - ще свикнеш.

@Бицев 1. Акустична китара: държиш ли такава под ръка (ако 'да' - каква е като тип), колко си свирил на такава и защо (не) обичаш да свириш на кухарка? Когато ти попадне една в ръцете - какво засвирват най-напред ръцете ти на подсъзнателен 'автопилот'? (като жанр, стил, техника или може би дори конкретна пиеса?) Имам акустична китара и свиря често на нея. Винтидж ЕКО - италианска. Намерих я в една стая на едно жилище в което живях преди години. Доста тежка за акустична китара. Грифа има тръс род и може да се коригира височината на струните от магарето. Стори ми се интересна и си я запазих. Онзи ден и сложих нови струни. (Общо взето електрическите китари на които свиря са компромис.) За мен акустичната китара и електрическата са два много различни инструмента. Разликата е като между роял и църковен орган - уж все клавиши, обаче ... Когато хвана акустичен инструмент свиря съвсем различни неща. Иска ми се някак да свиря колкото може повече акорди и по-малко "сингъл лайн". С годините все повече харесвам Майкъл Франкс и все по-малко Томи Еманюел. 2. Фюжън, крос-жанрове и етно елементи в джаза: знаем вече, че си падаш по последните. Знаем, че освен родните / балканските, те влекат и други екзотики - през Турция на Изток та чак до Индия. Какво ти е отношението към по-утвърдените (по-рано влезли или по-общоприети) етно- вливания в джаза: африкански? Латиноамерикански? Би ли свирил комфортно в толкова разнородна среда, където последните биха се търсили за съчетаване с балкански, например? Или държиш на 'чистотата' и имаш силни предпочитания? Значи цитирам дословно Арт Блеки: без Африка - няма джаз. Имал съм щастието да свиря с много добри (наследствени) африкански музиканти - усещането е невероятно - никой няма такъв груув - всяко едно тяхно движение е супер грууви. Латино музиката преди се наричаше Афро Кубинска - много по-точно оределение според мен. Миналия понеделник на един джем свирих с един млад кубински пианист след което останах с чувството че всъщност не знам нищо за музиката и ритъма и въобще не мога да свиря. Определено не знам достатъчно за кубинската музика и не съм готов свободно да боравя с нея. Същото се отнася и за музиката на Африка. Това е цял континент и музиката е много разнообразна. Определено ще задълбая и там като му дойде времето, но засега вниманието ми е насочено към България. По принцип съм против етикетите Латински и Балкански. Предпочитам по конкретни определения като Кубински, Пуерто Рикански, Доменикански и т.н. (Български, Сръбски, Гръцки...) Аз обичам съчетанията и вплитанията на различни видове музика до толкова доколкото това става органично и не е буквализъм. Например да се сложи Ибрям да бичи чалгии върху суинг за мен е проява на много лош вкус (или метал китара в чалга балада). Като цяло българските ритми могат много лесно и удобно да се адаптират и превърнат в кубински клаве версии. 3. Вокален джаз: с кой известен певец /певица би свирил с удоволствие при случай? Причували ли са ти се фолклорни вокали в мисленето по етно-джаз? Кой е критерия нещо да се е вплело добре и да не е 'залепено с тиксо' в такива съчетания? Кевин Махагони. Имах щастието да бъда на негов уоркшоп - невероятно преживяване. Според мен не може да има такова нещо като етно-джаз. Звучи ми като етно-народна музика. Пример за органично вплитане на българска народна музика с модерна класика и джаз е Мистерията на Българските Гласове. Според мен българската народна музика не може да се смеси с джаз. И двете музики имат прекалено доминантно звучение. Начина който работи за мен е когато един от стиловете е обогатен с елементи от другия без това да променя драстично характеристиките на първия. Нещо като употребата на реверба - предпочитам да е там но да не се чува а само да се усеща като обемност на звука. В момента работя над джазовата версия на сливането на двата стила. Надявам се в бъдеще да имам възможност да направя обратното. 4. Немузикално: бойни изкуства - не знам откъде ми е останало в главата, че май не са ти били чужди? Тренирал ли си? Сега поддържаш ли форма? Предимно за тялото или за духа? Джудо, Карате До (Годжу Рю), Киокошинкай, Бокс, Кик Бокс, малко айкидо и фри файтинг. Макар и вече не във пикова форма все още поддържам. И за тялото и за духа. @bmmusic Значи първо има една неточност която искам да уточня: Не преподавам в университет или каквото и да било учебно заведение в момента. Давам частни уроци. Нямаш ли усещането, че свириш скучновато? Защо не се вживяваш поне малко в изпълненията си? Бил ли си на мои концерти? Предполагам това което ти се струва "скучновато" е така наречената концентрация. Отне ми около 10 години да се понауча да я използвам. Винаги когато съм на сцена (а и не само) се стремя към откровенност. Всяко изпълнение е различно в зависимост от това как се чувствам и какво се случва в живота ми в този момент. Ако съм тъжен и най веселата песен ще звучи тъжно и обратното - ако съм щастлив и най-тягостната балада ще звучи по-оптимистично. "Безкрайните импровизации" за мен са форма на общуване. Нещо като ако изляза на сцената и започна да говоря с публиката и другите хора на сцената вместо да декламирам вече написани стихотворения които всички знаят. Това просто е друга форма на изкуство. Предпочитам изразителноста да е във звука който се чува отколкото във това как изглеждам на сцена. Обикновено второто е важно за хората които слушат с очите си. ... не бих могъл да те слушам повече от 10-20 мин. Ако наистина слушаш и чуваш това което се случва това съвсем не е малко време. Благодаря за което!

Начина по който е зададен въпроса ме прати директно в трета глуха да заичам и мигам на парцали. Ето какво разбрах прочитайки го: Размер 3/8 за времето на една осмина... За времето на една осмина е изсвирен размер 3/8? Не е невъзможно по принцип но би трябвало да се обозначи смяна на темпото или ритмична модулация. Както и да е - забавно зададен въпрос ми се стори. Та да повторя потретеното и аз: Ако за времето на една осмина са "ударени" три еднакви по дължина ноти това е шеснадесетини триола тоест за времето на две шеснадесетини са изсвирени три.

Предавам щафетата!

@Fallenblood Така като се съберат повече гласове за едно и също нещо - може и да стане.

Значи набързо: Върху всеки от минорните акорди: 1.Съответния дорийски лад. 2. Диатонични терци, кварти,квинти,секстри,септими,октави. 3. Диатонични тризвучия и четиризвучия. 4. Диатонични пентатоники. 5. Комбиниране на всички изброени. Това е основното.

Сложете всички "столове" в една пинната (важна) тема в радела. Така ще се отделят "столовете" от общата маса.

Йес! Успях да го чуя най-накрая! Звучи много яко! Бравос Ванка. Има си даже и чалгийка моменти

Хехе радявам се че положението е напълващо. П.п.: Радвайте се докато не съм забичил чалгиите пак!

Рокенрол форева мада фака донке ле! И рендак дето стърже по - наситно! Наздраве дружина! И мерси за готиния трак. Припомних си Гамбалските времена. Мисля че в една от школите му имаше трак със същата акордова прогресия.

Не съм много запознат със стилистичните характеристики на жанра шред, но беше забавно да посвиря с по-тънки струни и яко ренде. Енджой! Шредец

Импровизацията е композиране в реално време. Как я изграждаш като цялостно и завършено произведение? Колко напред мислиш? Както обикновено отговорът се съдържа във въпросите ти. Както има раличен вид композиции - така и има различен подход към импровизирането. Като цяло мисля едновременно назад и напред - гледам всичко да се отнася към мелодията на парчето което свиря, т.е. импровизацията да е "донаписване" на мелодията. И съответно движение от точка А до точка Б със преминаване през различен брой подточки. Може ли някоя фразичка подедена от друг музикант да повлияе на хода на мисълта и всичко да тръгне в друга посока? Да. Даже е за предпочитане. Така се изгражда музикален диалог и импровизацията става по-спонтанна.

4. Какви са твоите изисквания към музикантите с които работиш? Може да представиш идеализиран образ на перфектния музикант - умения, его и т.н. Перфектен и идеален музикант няма - не в природата на човек да бъде перфектен - все някъде ще има пропуск или недостатък. Изискванията. Точност, коректност, отговорност. И да не са "прекалени" самозабравили се професионалисти, които забравят че все пак в края на краищата всички сме хора - първо е уважението към човека а след това музиката. 5.Справяш ли се напълно с егото или имаш още работа с него? Не мисля че егото е непременно лошо нещо. Особено ако е добре контролирано. Последно време имам нужда от повечко его. Иначе няма как да оцелееш сред гора от огромни ЕГО-та. Справям се с егото си и имам още над какво да работя. 6. Мислиш ли, че модерните барабанисти имат какво да научат от Луи Белсън и Бъди Рич? Или тези хора са вече една отживелица в една остаряла традиция, която не си струва да се следва, а трябва само да се отчете като история на музиката - отминал безвъзвратно етап на развитие и всеки барабанист може спокойно да напредне много без да ги е слушал. Ако хората престанат да бъдат такива "идоло-поклонници" и престанат да делят музикантите по имена и титли , може би ще осъзнаят че всички свирят едно и също от край време. При барабанистите е много просто - всичко е единични и двойни удари и всички комбинации между тях. И Луи Белсън ,Бъди Рич, Ларс Улрих, Салиф Али или който и да е друг - това свирят. Това е езика на барабанното свирене. Другото са диалекти. Език се учи най - добре в подходяща среда имитирайки други хора които го говорят добре (или не толкова добре) и се ползва в зависимост от нуждите. Прогресивният музикант може да се учи от всички - както от големите майстори така и от начинаещият. "Думите" човек може да ги научи сам - за да се научи добре да "говори" човек трябва да се учи от майсторите - от най-добрите. 7. Пожелавам ти огромни успехи по сцените и още по-голямо желание за свирене и развитие в музикално отношение! Благодаря много. 8. Щях да забравя нещо важно - ще пуснеш ли малко джазови ликове?/виждал си темата на @kolio_k за ликовете/ То из нетя ликове бол, ама искам да чуя точно твоите, ако може, щото има едни работи, които другите китаристи не ги свирят така. Етно мотиви - едно друго.../ По-принцип избягвам да свиря ликове - особено чужди. Ако разбира се музикалната ситуация го изисква - стилово - тогава бих използвал няколко, но умерено. Човек свири ликове или когато това се изисква от него или когато не знае какво да свири. Колкото до етно мотивите това което ползвам са неща които съм научил слушайки Румен Сираков (тамбура) и Иво Папазов (за българските елементи). Освен това много слушам турска, арабска, кавказка, индийска, северно африканска традиционни музики. Като цяло съм в процес на учене на тези неща. Колкото по задълбавам в различните музикални форми - толкова повече общи неща откривам. Например: така наречената бибоп скала характерна за джаза и една от най характерните скали в импровизацията на сватбарските музиканти е почти едно и също. Или полутоно-целутона гама (умалена скала) в джаз и "шопски мажор" който е полутонно-целотонната гама без един тон. Друг пример - така нареченото фънки вибрато (бързото приплъзване на пръста от едно прагче на друго и обратно) е малка весия на индийските орнамени в някои от рагите. Може в скоро време да запиша няколко примера - първо джазовата версия и след това нашенската (с орнаменти или характерен ритъм).

Каква ти е основната/предпочитана китара?(защото каза,че навсякъде е с теб) Luxor Standard LP - японско копие на Gibson LP Standard. Имам я от '96та. Китарата е може би на около 30-35 години. Аз не обичам да продавам инструменти. Всичките ми китари (3) от най-първата са още при мен. Отнема ми доста време за да свикна с даден инструмент и да започна да го чувствам. Като връзка с нова жена - уж всичко е същото а не е. Има много по-добри и по-скъпи китари от моята, но тази си е моя и с нея се познаваме вече много добре и сме минали през много неща заедно.

Напоследък не си много активен във форума, не пишеш теми както с онзи ебтусиазъм преди... Дотегна ти или реши че няма смисъл защото интереса е слаб или пък просто нямаш време (защото рядко ставаш от софрата например )? Докато има нуждаещи се от съвет и помощ - винаги има смисъл. Софрата оказва голямо влияние - особено организационната дейност покрай нея.