Tozi

Не Ванка. Това е джаз.

Знаех си аз - все някой ме е изпреварил. Имам тук един познат който правеше проучване за микротонова хармония. Акорди образувани от различните макамни коми. Интересно до къде е стигнал.

Да не забравяме все пак Джими.

Едно от най-ужасните изпълнения на това парче които съм чувал. Определено това не е от най-добрите представяния на Марти Фрийдман. Виж това е друго нещо.

А можеш ли да кажеш кое не разбра и защо? Защо ти беше трудно в случая?

Аладине, брат. Сега ще ти го обясня като за американец - ти нали си там в Маямиту - ще разбереш веднага. "Християнски" е нашенския превод на американското "orthodox" - и се използва като прост, обикновен, обичаен, нормален. Използва се в музикалните среди и особено в по старото поколение "корабни","кръчмарски" музиканти. Пояснявам веднага в България музикантите не ги делим според превозното средство на което свирят. "Кръчмарски музиканти" е българския еквивалент на cover band.

А Ванка няма нищо - дерзай и "LET THE FORCE BE WITH YOU!"

Ванка сега ще се опитам да обясня. По принцип почти всички хора се научават да говорят още от ранна детска възраст. При първите думи на детето всички изпадат във възторг. С възраста речника и езиковите способности на на детето растат. В училище се научават нови думи които придобиват определен смисъл и стават част от езиковият арсенал. В същото време се учим да говорим от хората около нас - родители, учители, приятели и т.н. Следва средното училище където се ползва малко по-различен език от основното. След това едно време за момчетата имаше казарма където се използваше един друг език. Евентуално след това следва висшото образование където изискванията към говоримата и писмена реч се повишават. Магистратурата продължава това развитие. При докторантура изискванията към езика вече са съвсем на друго ниво. В зависимост от средата в която се движи човек изискванията за начина на изразяване се променят. Същото нещо е и с музиката и свиренето. Отначало е истинско чудо ако изсвирим два тона на китарата или един акорд. После става чудо като постигнем Смоук он дъ уодър. С развитието изискванията нарастват. Колкото по високо е нивото - толкова изискванията стават по високи и строги. Не е важно само какво казваш а как го казваш и ползваш ли необходимия речник според средата на говорене. В доброто соло не е важно само да можеш да свириш а да подреждаш фразите си логично като всяка фраза е развитие на предната фраза и подготвя и води към следващата. И всичко разбира се зависи от фактори като контекста в който се свири, интерактивноста на другите музиканти, основната идея на автора и личния почерк на изпълнителя. Общо казано нещо такова.

Да де ама тогава няма да е тризвучие. Едно време като свирех като ентертенър имах един колега дето го правеше тоя номер - натиска каквото може с две ръце плюс крак в ниската октава и нос във високата. Блендата е орган. Парчето няма значение - "шоу да ставало".

Успял си Коле - не се крий. Щом те дават по телевизора/тубата и носиш черен панталон и свириш с повече от четири човека които също носят панталони и не си в България - значи си успял! Или поне такава е масовата презумпция. За хората като цяло не е важно какво ти мислиш за себе си а това което те мислят за тебе без значение дали е обективно или не. От друга страна ако ти мислиш че си успял то тогава има вероятност това да изглежда достатъчно убедително за хората и те да ти повярват защото те това искат - да видят как някой реализира собствените им мечти и желания. Масата слуша с очите си. Малко се интересуват от развитието ти като музикант по скоро от натрупания финансов и символичен капитал - социален статус. Такива сме хората и такава система сме създали. Светът се върти около собственият ни егоцентризтм и неговата проекция върху света. Никой да не се обижда. Просто изпаднах в разсъждения по тема... проектирах собствения си егоцентризъм върху вас - екскюзми за което. Нищо човешко не ни е чуждо. Коле пожелавам ти още повече успехи във всеки един план и дай боже един ден да свирнем заедно някъде - а най-добре в родината. Изключително уважавам педантичният ти максимализъм по отношение на музиката и ритъма - за мен такова отношение е пример за подръжание. Успехи и джинче!

Най-дисонантно би било C-C#-D. Ако никой не се обади за авторство пишете го на мое име.

Софи Маринова, Азис и особено ми харесва Ивана като по-добра версия на Глория и нейният принос към развитието на българскaта порно-джаз индустрия с пиесата "Стриптиз". Специален поздрав от наш'та маса за ваш'та маса с едно именната пиеса: BG Jazz

Използването на основен тон в мелодията и започването на първо време. В случая ла. Придава специфичното соц звучене. Групата от пет човека ли се състои или това е просто запис? Аранжимента може да се измисли по-добре така че да не се застъпват партиите на различните инструменти постоянно. Аз бих махнал акустичната китара и бих сложил различни постоянни ритмични партии на китарата и органа. Лежаща хармония само на последната част. Послушайте още реге и обърнете внимание на функциите на всеки инструмент.

Надявам се скоро да почнат. Ако фолклорните музиканти се научат да свирят по джазова хармония ще стане страшно.

А така. Я прегледай темата в теоритичният раздел "Теория за начинаещи" и виж там по ли се разбира.

Споко. Не е толкова зле. Трябва да поизгладиш фразирането - да не се чува че се опитваш да свириш чуждо парче. Свири го още и се записвай често - така най-добре ще разбираш докъде си стигнал и над какво трябва да се работи.

Ха. Това сега го видях. Мнго яко звучи новата китарка. Педали ли ползваш тук или е звука на кубето? Или по малко от всичко? Оркестър без диригент? Или то понеже има барабанист и диригента сте го уволнили? Или диригента изпълнява двойна функция - дирижира и през същото време свири тенор? При всички положения звучи яко!

А така! Класа! Екстра соло и звук - напомня на Ал ди Меола малко сигурно заради фригийската прогресия и лекия дисторшън. Тромпетистите са оси! Реверба естествен ли е (голяма зала) или някой го е добавял? Много яко в началото дето се е записало как някои се кефи и вика. Супер! Пускай още такива. С удоволствие ще ги чуем.

Още един фрагмент от същата вечер. Ръченицата Giant Steps на Джон Колтрейн. Иху

Не си изглупял въобще. Вкуса на човека много често се променя с промените в живота му. И с възраста. На мен например понякога неща като това изпълнение на Мелдау ми се струват прости и ми се иска още и още и още...., а имам и такива периоди когато и най-простото редуване на два тона ми се струва невъзможно сложно и тежко. Нещата които свири Мелдау са пълни с емоция и чувство, просто това не са емоциите и чувството с които ти се асоциираш и имаш нужда в момента. Аз по принцип когато свиря концерт или записвам, предпочитам разнообразието. Ако има едно много сложно като звучение парче, непременно ще има и едно супер просто и мелодично. Старая се да балансирам настроенията и цветовете в програмата - мажорни, минорни, алтеровани парчета, бързи, бавни, равноделни,неравноделни,смесени и т.н. и дори в една и съща програма всеки път настроението е различно в зависимост от това как се чувствам в деня на концерта. Това че музикантът се развива и променя е най-хубавото нещо което може да му се случи. Брад преди свиреше различно, сега свири по този начин а скоро сигурно ще свири съвсем различно от сега. Вечното търсене на промяна създава движение и развитие. Майлс, Колтрейн и много други големи артисти във всички области са минали през тези процеси и метаморфози.

Хей ръчички хей ги ДЕ. Нещо ми се губи текста на иНгилизки. Иначе яко пънкинг форевинг!

jocker (или на български Йоцкер) ако обещаеш да не умираш ще ти обясня десетте процента от поста така че да ги разбереш много бързо и съответно да можеш да ги изсвириш. ОК?

Най-интересното е , че през цялото време свири в едно и също темпо по формата на парчето Countdown на Колтрейн. Хармонията е доста сложна за импровизиране а лекотата с която Брад го прави е завидна.

Нали? Умрях от кеф че са се събрали и наравили такъв голям концерт!