Kurt Uvash

Става дума за слушалки, слушам на слушалки, нямам помещение, так съм от вече 10 год. За ниския звук не съм казвал, че е от бас китара... затова и казвам нисък звук. Вероятно като го дадеш за мастринг, нещата ще се успокоят в ниските. Като цяло много добри записи правиш в тоя стил и бандите могат само да се кефят, ако ти ги микисраш. Но все пак аз не успях да откроя бас китара.

Заслушвайки се забелязвам следното: 1. Много силни китари 2. Няма бас (имам предвид няма бас китара или поне хич не може да се чуе, открои) 3. Има прекалено много бас (като честоти) и компресия 4. Постоянно "кънтене" в ниските 5. Вокалите са много добре Точка 3. и 4. предполагам е някаква тенденция, някакъв "български звук", щото и на доста мои опити в тая насока го чувам, както и при Black Bird (съфорумеца). Като сравнение бих искал да ти представя една банда, която може да се приеме, че е с сащски тип звучене, което е нормално, щото са от Чикаго: Oceano Стилът не е същия, но може да се приеме за ориентир. Говорейки за звука отбелязвам, че техния за китарите е правен изцяло с дигиталния процесор на Line 6 - Pod xt. Забележи ниския звук на 1:06-1:07 мин. и как баса като китара си пулсира и се чува. Също така като ориентир може да ползваш записи и на Textures (любима банда), които също обаче ползват само дигитални порцесрои за китарите на Line 6 естествено! Не знам, може би пък се дължи това "кънтене" в ниските на усилвателите, вибрациите им, като ги хващаш с микрофона... де да знам, стрелям на посоки. И все пак мисля, че има едно "прекаляване" в ниските, каквото и да значи това.

Мисля, че колегата иска цялата верига: MIDI track с назначен Addictive Drums плъгин да я запише на аудио трак. 1. За да не му харчи рам самия плъгин после (аз също го правя в Reaper или чрез Record To Stem Track или чрез ReaRoute казвам изходящия сигнал от миди трака през адиктива да отиде в съседния аудио трак, който записва входа си... който е изход на веригата с адиктива.) 2. Мисля, че в кубейса също имаше нещо като фрийз функция?! Може да ползваш нея... евентуално. Аз лично като заредя един адиктив сет като ВСТ плъгин и гитар риг като входящ за китарата и пусна всичко заедно и компа умира. Заради процесора (П4 на 2.4 ГХц) и заради рамта 1ГБ в тоя ред. Затова моя съвет към автора на темата е да изнамери фрийз функцията или да разгледа внимателно свързаните видео клипове с онова негро дето обяснява. Предишния клип сигурно обяснява какво-що трябва предварително да се настрои, за да стане това което той показва в клипчето. А именно МИДИ изходящ сигнал да се запише в аудио трак. С Reaper веднага бих могъл да го покажа и по двата... всъщност начините са три, даже четири, ако включим и рендер на МИДИ трака като соло трак и експорт.

^ Нямаше нужда от този офтопик. Първо е крайно неверен, второ безкрайно неточен.

Ами чух някакво парче на Nickelback - For All The Wrong Reasons. Компресията е изключително интензивна. RMS-то рядко слиза под -5dB. Касата звучи много добре. Китарите им са наситени с ниски. Баса има много въздух, но е неотчетлив. Най-ми хареса ниския звук на 0:47-0:48 мин. А то ако Black Bird беше в тяхното студио, а не вкъщи, представям си кво щеше да е Пък и Nickelback са ултра комерс мейнстрийм. То оставаше те да са кофти откъм компресия. И все пак с компресията се прекалява като цяло в последните 10 години. Но пък техниката го позволява. Така че, волумена на макс.

Виж тва видео, само че треа да избереш Stereo а не Mono и да си дръпнал и пуснал MINI семпъла от прозореца на Addictive Drums-a в MIDI Track-a. При мен лично не работи показания начин, но явно има някакви предварителни настройки... Изобщо с Reaper това нещо става много по-интуитивно. Да не говорим за ReaRoute възможностите.

Като го чух веднага се сетих да дам една мостра, макар и в друг стил, но подобно развитие на нещата. Какво забелязах: 1. Прекалена компресия, която не мисля че е нужна 2. Аранжиментът трябва да е по динамичен (китарите, тежките са доста равни в интро, особено в куплета и т.н., което не трябва да е така, а да градира като сила-напрежение) 3. Касата е много напред 4. Музиката като цяло не ми е по вкуса Та ето за каква често срещана "компресионна грешка" става въпрос. Първият семпъл е от 2004-та година, музиката е изцяло създадена, записана и обработвана от китариста на бандата James Malone (Arsis), стилът е безбожно техничен дет-метъл, но грешката е ушечуйна, когато бъде сравнена с пипнат от страничен човек похват и виждане дори за такъв отвратително изпердашен стил, който позволява "квадратична" компресия направо. Във втория семпъл може да се забележи как баса е успокоен и касата не бумти в междуочието. Ето и семплите: 2004-ма самостоятелна работа 2008-ма продуцирана работа Това може да се забележи в доста от случаите като първия, когато се пренавива дадена концепция. Гъделички

Мисля, че всеки си има начин. Даже големите композитори са нотирали по различни начини, но нека не разводняваме и без това кишавата тема.

Екстра си пишеш, Мада Раша. Все пак пишеш с нашите буквички което е изискване на форума. Относно това как пиша песни: Oбикновено с акустична китара и микрофон, директно вързан към микрофонния вход на звуковата карта, като записа осъществявям с програмата Reaper. Става бързо, лесно, акуратно. Обикновено на глас, докато свиря казвам и акордите които свиря, защото обикновено не са само минорни, мажорни или "петици". Отделно си правя и с лист и молив някакъв графичен отпечатък на акордите, текста, който ми идва и куп други неща за "запсиване". Ноти... няма нужда. бавно е, твромаво, отживяло е. Горе долу така имам около 40 парчета с основни елементи в тях като куплет, преход, припев, но не са точно такива. Това го казвам за ориентация по "стандартните" термини използвани по принцип.

fire_garden, не се тревожи, те обикновено пианистите рядко научават на колко лош инструмент като дизайн свирят. А биха могли на по-добър.

Всичко е 4/4, въпрос на акценти и мелодия, нищо повече.

Новата версия на Melodyne 3.2.2 дали не може да бъде тествана за такива цели, макар че силата й е в редакция на отделни инструментални тракове?

South Park - рулира. Много добро филмче и серийки. "Я дай сега 'Johnny The Fisherman'!" "клик-клик-клик-клик... клик-клик-клик-клик..." Умрях от смях просто!!!

Проблемът с теорията е по-скоро психологичен. Всеки очаква като прочете книжката или тухлата с теорията, веднага да започне главозамайващо да композира шедьоври. Е, не е така. Практиката е най-важна във всяко изкуство и наука, спорт или най-общо казано - хобита и професии. Спомням си аз като прочетох ЕТМ на Парашкев Хаджиев. Все едно четях справочник за строителни елементи. Нищо интересно. С музикалната теория би трябвало да се започва с разбиране на първият и основният градивен елемент - тонът. За музикалното изпълнение се започва с най-важното - ритъмът. Останалото е комбиниране (последователно/мелодично или паралелно/хармонично на разните тонове в ритъм). И... ами това е!

И аз мисля, че има такава разлика, точно в равномерния строй. Например аз винаги се настройвам по Ре. Кефи ме как звучи, а също и мажорната му терца. А и квинтата му... Като транспонирам някое мое парче за спорта така, някак си не е добре.

Ладовете са ти старите наименования на тоналностите, впоследствие останали в две главни групи: мажорни и минорни Е, има един, за който стана дума - локрийския - дето не се е вписал, но това не означава, че го няма. Има и още много: византийски, алжирски, арабски (пригодени към диатониката всякакви източни ладове и прочее)... много са. Скалите са ти гамите (езикова разлика) - подреждаш тоновете на някой лад по височина и си готов със скалата. Теоретични работи са това, за музикалното изкуство нямат стойност.