разбойник

Извинявай, но не съм разбрал, че се шегуваш от лаконичното ти изявление по-долу. Отпуснатите струни имат пряка връзка с тембъра на инструмента. Дали това е "проблем", както ти го наричаш или манна небесна е въпрос на лична гледна точка. Например не един и двама известни музиканти сменят струни, само ако скъсат някоя и то с нежелание. За други пък свиренето със стари струни е ужасно преживяване. Всяка една от страните е права за себе си и с мензурата, удобството и звука положението е подобно, според мен. Първият електрически бас не е бил с 34 инчова мензура, но това е извън темата в момента. Използвах определението "ретро" като противоположност на т.нар. piano like tone - модерен звук с ясни високи, стегната атака, директен, бърз и със стабилно и дълго отзвучаване. Ако това е едната крайност, а в другата е къс, топъл тон с по-малко високи хармоници и дълбок бас, но с изразени ниски среди, то съм на мнение, че късата мензура е близко до последно описаното звучене. За финал - за студийна работа бас китарите с къса мензура винаги са имали малко, но запазено място, без това да има нещо общо с ретро-манията, която тресе масовия потребител в последните години.

Ако го правиш и търсиш максимално близък звук до Пресижън монтирай адаптера на правилната позиция. Най-лесно е да я измериш от "нът"-а (нулева позиция) - при мензура от 34 инча (86,36 см) разстоянието да средата (между двете половинки) на адаптера трябва да е 72,6 см. След това аз бих се изкушил да сложа по-оригинален и кретенски пикгард - от кожа, неръждавейка или нещо подобно Успех!

Не съм съгласен. Късата мензура не е предназначена за конкретна възраст, а за хора с вкус към определен вид звук. Не е подходяща например за по-ниски настройки или пък ако търсиш бесен фюжън звук с искрящи високи и атака като на пиано, но е екстра, ако имаш вкус към по-ретро звучене.

Честито, добро попълнение!

Ако един музикант е кадърен ще звучи добре и с посредствен инструмент, но това не означава, че качеството на инструмента няма значение. А добрия инструмент го взимаш заради себе си, а не защото някой ще те забележи. @temerut: ще го докараш да звучи като Стаг или Корт със сменена електроника, но дали това + екстравагантния вид е достатъчно? Учудвам се на вниманието, което отделяте на тази тояга. Ако беше менте на Джаз бас, примерно, нямаше да събуди никакъв интерес, а всъщност няма разлика между двете.

blr, това беше пример. Както забелязваш, дори не коментирам качеството на пристигналата китара. johniebgood: Плащаме за контрол на всички етапи от производството (в най-добрия случай контролът се осъществява от човек; тогава плащаме за опита му), за определен звук, за гаранцията, че всеки инструмент с дадена марка ще звучи по определен начин, плащаме и за престиж - музикалната индустрия в това отношение не се отличава от която и да е друга. При китайската тояга единствено основание за сделка е външното й подобие на известен инструмент от престижна марка. Мерси, но на мен това не ми е достатъчно.

Чудесно предложение за любители на мебели и любители на хазарта. мой приятел беше поръчал китара тип Gibson L5 от подобен сайт и вместо него пристигна менте на ES335 . Мисля, че е излишно да продължаваме да обсъждаме качеството.

MDFk, не мисля, че става дума за кражба на дизайн. По-скоро се поръчват и правят на едно и също място и се "брандират" с различни марки. Да живее глобалната търговия!

Според мен и трите изброени марки не предлагат коренно различно качество в този ценови клас. Изборът зависи от това какво търсиш ти като звук и удобство. На твое място бих пробвал лично всичко налично около 1000 лв, бих сравнил с чувствително по-скъпи/по-евтини инструменти (за да видя какво дава разликата в цената лично за мен) и евентуално след това бих потърсил коментари в интернет за моделите, които са ми харесали. Оглеждай се и за предложения втора ръка, за 1000 лв. би трябвало да можеш да вземеш нещо доста прилично.

Най-вероятно е проектирано да усилва по този начин, за да създава илюзията за по-голяма мощност - "На две е толкова силно, а представяш ли си усилено до десет?!!??" А потенциометърът след средата на хода си не усилва изобщо. Добре известни днес марки китарни усилватели са залагали на този номер през годините, включително и при доста скъпи модели.

Преди години си бях изписал от чужбина Томастик Джаз Флетс за 5 струнен бас. Има някакъв кеф, особено ако свириш с повече атака с дясната ръка - "тъмп-тъмп!". Яко ретро! От друга страна се губи доста експресивност - няма толкова нюанс, както при стандартни струни. Друга особеност конкретно на този модел е че са доста меки, което също е странно като усещане.

Беше страхотно, от поне няколко години не съм бил толкова доволен от джаз концерт в София. Стил, естетика, импровизация - всичко беше на ниво. Тони, предлагам да започнеш да мислиш преди да пишеш, а?

На 28-ми имаме участие с групата - вдигаш, носиш, товариш и т.н. дейности. Като приключим с подготовката ще звънна един телефон и ако сте там ще се видим.

Честито, момци. Ще има какво да се види и пипне на следващи бас сбирки, ако се прежалите да дойдете Demiurg, виж също Gotoh и Hipshot за подходящи модели.

През годините съм свирил с ЛАТ, Вермона, Тесла, Краун, Динакорд, QSC и със сигурност още разни, за които не се сещам в момента. Ако стъпалото не криви, не е развалено и не прекаляваш с честотните корекции не виждам как може да се загуби дефиниция до такава степен, че да не се различават полутоновете но в българската музикална вселена няма невъзможни неща, така че - защо не? За избор на конкретен модел ще трябва да пробваш сам. Въпреки, че крайното стъпало уж не оцветява звука, някои от изредените по-горе модели звучаха доста "ретро" като тембър, ниските и динамиката също са различни в зависимост от модел, мощност и т.н. Според мен си вземи фабрично крайно стъпало - има достатъчно модели, които са евтини, мощни и надеждни. Втора ръка също излизат добри оферти - не е като да търсиш лампов Ампег от 1972 година :-)

Всъщност, пионерите в този клас оборудване са марки като Walter Woods и Euphonic Audio, които преди повече от 10 години имаха подобни модели - доста скъпи и безумно авангардно изглеждащи за времето си. В следващите години производството на олекотени мощни усилватели стана все по-евтино и все повече марки започнаха да предлагат олекотени бас усилватели, а напоследък направо е задължително, май (модата не прощава). На практика популярни марки като Ibanez, Eden, Gallien Krueger и др. правят компилация от характеристики, които пазарът е приел добре, опитват се да добавят "фирмения" си звук ако имат такъв и доколкото е възможно, а оттам нататък залагат на стандартни технически решения.

Свирих с комбото в магазина на Икономов и не съм впечатлен. Не че е лошо, но просто не ми харесва достатъчно в сравнение със звука на класически "тежки" усилватели. Това може да означава просто че остарявам , но всъщност свръхкомпактните и леки усилватели които съм пробвал до момента (освен обсъжданото тук комбо, модели на Маркбейс, Ешдаун, Фил Джоунс, Идън - може и да пропускам някой) не ме радват. Не отричам че са практични, но липсва усещането за "шут" когато ги усилиш и ниските определено не звучат по начина, който съм свикнал. П.П. Басовете с които пробвах Promethean бяха Ibanez BTB & Ibanez Soundgear - от арсенала на магазина.

Екстра е!

Попаднах на тази статия и реших да я споделя с вас http://www.performing-musician.com/pm/jun0...es/techthat.htm

^ Точно, Едуърдс е починал през 1996 по време на турне в Япония, така че на видеото няма как да е той. Ето това е изпълнение от последното му турне: Фънк, стари струни и Бърнард Едуърдс

^ Малко офтопик и от мен. Сетих се за случката, при която журналист от музикално списание пита Бърнард Едуърдс - бас китарист на Chic и фънк легенда, за оборудването му - бас китара (отговорът е Мюзикмен Стингрей), усилватели, ефекти и т.н. Стигат и до струните, при което Едуърдс го поглежда и задава въпрос: "А басовете на Мюзикмен с какви струни идват от фабриката???". Оказало се, че човекът никога не бил сменял струните откакто си е купил баса - записи, концерти, турнета . . . .

В 20.30 ще се явя. До довечера

Не, точно обратното е - стреми се да изградиш независимост между двете ръце. За дясна ръка можеш да използваш последователност 123123, 321321, 12321232 (ако свириш с три пръста) или 12341234 и 123432 (ако свириш с четири). Оттам нататък се стреми да запазиш избраната от теб последователност при всеки мотив, който свириш. А пръстовката на лявата ръка зависи от конкретните тонове и позицията ти на грифа. Надявам се, че обяснението ми е достатъчно ясно.

Ще има ли среща в петък??? Мисля, че е време да взема участие, че ви забравих физиономиите.

Китарата изглежда много стилна и музикантски - без излишни изхвърляния, но и с достатъчно индивидуалност за къстъм инструмент. Браво, Дика, браво Кольо! Отдавна съм се наканил да добавя още един бас правен то Диката към арсенала си и съвсем скоро смятам да започнем.