Evtim Djerekarov

Не мога да предценя от мътната снимка, но мисля, че са от дърво. Вземи един работен комплект бронзови струни 0.10, 0.46, и първо ги сложи само за да видиш как е положението - на високо ли са струните от грифа, и верни ли са интонациите(флажолет на 12-прагче, и натиснато 12-то прагче трябва да са един и същи тон).

Aбе е точно такава системата, ама е подобна. И наистина става доста по-звънък хъмбъкер.

Каква точно е китарата? Дай снимки да видим. От шпертплатените ли е, или от по-скъпите. За магарето - можеш да го залепиш с твърда епоксидна смола. Но внимавай къде - ако го залепиш на неправилното място, ще ти избягат интонациите, и ще звучи фалшиво. Как е височината на струните?

Пичага, защо не си намалиш малко размера на картинките в подписа?

Да, наистина, кажи точно какво имаш предвид. Докато свириш металика, от едната колона да се чува пантера, а от другата - моторхед . Всъщност често правят така - сигнала от китарата се разклонява на две, единия кабел отива в един усилвател, а другия- в друг. После от миксера, пускат единия усилвател в единия канал, а другия - в другия. Например от едната страна бичи Маrshall JCM, а от другата - Mesa Boogie. Друг трик, който се използва е, от едната страна да се чува дисектния сигнал, а от другата - закъснял. Ако закъснението е малко(под 25-30 мС), се създава ефекта на "абе на знам точно откъде идва китарата", тя се чува по цялаталиния между двете крайни точки(суровия, и закъснелия сигнал). Проблем тогава е, че ако се слуша моно, се получава фазово гасене на някои честоти. При големи закъснения, се създава впечатление, че едната колона е "далече" от другата и т.н.... Има много трикове..

За какъв дисторшън, и какъв усилвател става въпрос?

Ами в книжката на Паражкев Хаджиев "елементарна музикална теория", например. Може и в нета да четете статии за основите. Освен това, в раздела за теория, има написано това-онова.

Ама чел ли си елементарна музикална терория(защото елементарна идва от "елемент", не че е елементарна), или просто си учил акорди на китара, защото това са две различни неща. Например ето един въпрос - как е построен акорда Cm7? Като за начало научи мажор по целия гриф, във всички тоналности - ще ти е от голяма полза. Не е никак лесно. Да кажем научи до-мажор, и после мажор във всички останали тоналности е същата скала, изместена по грифа. Ако пък по същите позиции започнеш да свириш от 6-та степен на лада, вместо от 1-ва - получаваш не до мажор, а ла натурален минор. Разбира се, има и по-лесни начини, на които, за съжаление, никой не ме е учил. И пак ти казвам, ако не си чел елементарна музикална теория - прочети я, и то не като приказка, а я научи. Иначе няма много голяма полза да си говорим за скали. Съшо така се запознаи със старите ладове(има писно за тях от Topsun, в раздела за теория), и запомни как звучат - тананикай си ги, докато не ти станат втора природа. Строежа на акордите научи, като за начако до четиризвучия, и така.... Но важно е не само да ги знаеш на теория, но и да знаеш как звучат, да можеш да ги разпознаваш, и да си ги представяш...

O-oo, малко офтопик, ама преди няколко дни стягах една стара Yamaha RGX 012 - изцяло махагонова - и тялото, и грифа, и много ме изкефи звука и. Много е дълбок и плътен. Единственото нещо, което ме учуди, е че има твърде много ниски за повечето дисторшъни, и става доста замазано положение. единствения начин да се оправи този проблем(както беше направил и собственикът) е да се сложи едно ключе, което в едната позиция кара сигнала да минава през един, да кажем, 22нФ кондензатор, така, че да звучи по-среднисто.

Да, напълно съм съгласен с теб, че е най-добре позициите изобщо да не се лепят.

Картата е добре за гледане на филми, джиткане на игри, но при запис не на едно ниво с професионалните платки(тя НЕ Е професионална платка, а именно домашна карта). Това е в общи линии. Но да си свириш с нея вкъщи става идеално. Шума и е достатъчно малък за целта.

Ами не знам с какво по-безопасно и лесно разлепващо се лепило могат да ссе залепят. Знам, че има хора, които използват епоксидна смола, но си мисля, че това е още по-лош вариант. А е факт, че понякога каналите са просто прекалено широки. Честно казано, по гореописания начин съм успявал да сменя позициите на доста китари. На моите китари съм повтарял операцията, и не съм имал проблеми с лепилото. Не, че разултатите са били мега-перфектни, но бих казал, че са добри, по-добри отколкото на половината сток-китари. А това за каноконлита и епоксито съм го чел по чужди сървъри, знам, и че някои производители ги залепят с епоксидна смола. И мен не ме кефи много идята с лепилото, но просто съм имал случаи, в които фингърборда е твърде трошлив, колкото и да го мазотя с масла предварително. Иначе предполагам, това, което не ти харесва, е, че каноконлита прониква малко в дървото, както и цапа при невнимателно използване. Можеш да добавиш нещо от теб към темата, ако искаш да бъдеш полезен. Всички знаем, че си добър лютиер. Спомени в повече детайл кое точно не те кефи в нещата, които съм писал, и как според теб трябва да бъде(стига да не искаш да пазиш нещата във строго секретна тайна). Само така може да стане полезна дискусия. Ето и малко материал на английски за johnny: http://www.projectguitar.com/tut/fretting.htm http://www.fretnotguitarrepair.com/Fretting2.htm http://www.frets.com/FRETSPages/Luthier/Te...D35refret1.html

Добре - тогава основни насоки: Първо трябва да извадиш старите прагчета. Третирал ли си фингърборда с разни масла като бадемово, лимоново... Ако не си, за 30 години, може би дървото на фингърборда е станало много чупливо и крехко. Особено ако е палисандър.... ваденето на прагчетата става след като си ги нагрял хубаво с поялник докато са топли. За да извадиш старите прагчеда, вземи си едни цигански клещи, и ги изпили отгоре, така, че да острието да е точно на горната повърхност, и е много остро. Също така ги изпили и отвътре, така, че остриетата да могат да се проврат под прагчето, и така леко-леко да извадиш прагчетата. Вземи и здраво лепило за дърво. Парченцата, които се отчупят от грифа при ваденето, внимателно залепи обратно. И използвай ЛЕПИЛО ЗА ДЪРВО. С каноконлит или други подобни няма да стане. Процедурата отнема време, но така не си съсипваш фингърборда. Не бързай. Ако фингърборда отпред е лакиран, както на фендерите например, тогава с едно макетно ножче прорежи лака точно до прагчето от двете му страни, така, че като го вадиш, да не се отчупи парче от лака по фингърборда. След като направиш горното - огледай внимателно каналите. Виж и дали новите прагчета влизат стегнато вътре. Ако не могат да станат добре, и са хклабави, може би ще трябва да залепиш прагчетата вътре с каноконлит. Внимавай с каноконлита в такъв случай, понеже много лесно цапа дървото, и няма чистене после. Ако грифа не е съвсем прав(при отпуснат тръсрод), значи, може би сега(преди да сложиш прагчетата) е добър момент да го изгладиш. Аз за целта ползвам едно дебело, супер-равно стъкло, със залепена пкурка 220 на него, с двустранно залепваща лепенка. Но не забравяй, че фингурборда не е съвсем плосък, а си има някаква извивка, дъга, радиус. При равняването(ако го правиш, и ако има нужда), трябва дъгата да се запази. Ако отнемеш твърде много от фингърборда, каналите за прагчетата могат да станат твърде плитки, и да не могат да влязат(а и не трябва, освен това да са твърде дълбоки). Затова с изравняването трябва да се действа много внимателно. Всеми една тънка ножовчица, по-тънка от металната част на прагчето(изтъни си обикновена ако нямаш), и с нея внимателно почисти каналите, като най-добре закачи от двете и страни с винтове, или здраво лепило 2 летви, така, че от тях да стърчи само малко от ножовката- толкова, колкото трябва да са дълбоки каналите. После идва време за поставянето на прагчетата - хубаво е да извиеш прагчетата малко(малко повече от дъгата на фингъдборда). Най-често срещания проблем е, че ако не се поставят добре, прагчетата стърчат отстрани на грифа. Затова те трябва да имат известна извивка. Самото поставяне става или с набиване с гумен чук, или със специална пресичка. Ако използваш гумен чук, то не удряй силно, а постепенно набивай прагчето чрез няколко последователни минавания по цялата му дължина(за да не се развали извивката му по формата на грифа). Отстрани прагчетата изрязвай наравно с фингърборда с ония клещи, които описах горе. След като са поставени, прагчетата на тория трябва да са идеални поставени, но на практика, често се налага да се изравнят отгоре със онова стъкло с шкурка, или с равна фина пила, така, че да са еднакво високи навсякъде, и струните да не бият никъде. Разбира се, трябва да се отнеме колкото се може по-малко от прагчето, за да има въобще смисъл сменянето на прагчета. След това, някои по-щръкнали прагчета са придобили трапецовидна форма от пиленето. Трябва със малка, фина пиличка, да им се възстанови облата коронка. Това е играчка, но не може без него. След това с вълшебното стъкло с шкурка, или с много равна пила грифа се минава отстрани, така, че смачканите части от прагчето от рязането да се изпилят, и вече прагчетата да не стърчат отстрани, а да са наравно с дървото. Накрая им се прави лек наклон отстрани с пила, както е на китарите по принцип.(трябва да се внимава, защото ако се прекали, външните струни ще излизат лесно). Аз лично след това облепям грифа с хартиено тиксо за да не се цапа, така, че да се виждат само прагчетата, и с една водна шкурка 600 внимателно изглаждам всички наранявания отгоре по прагчетата от пиленето, както и всеки твърде остър ръб отстрани, който усетя. А накрая с една гъба и полир-паста ги полирам, за да блестят, като току-що извадени от опаковката.

Виж в раздела за теория и композиране. За да имат тези скали някаква позла, трябва първо да се запознаеш с елементарната музикална теория. А за да направиш техника, трябва да не скачаш направо на сложните и бързи неща. Затова - постепенно учи всичко от основите, и рано или късно ще се получи. Успех!

Виж сега, щом се късана 1 см от ключа, значи се къса на самия ключ(понеже тя се разтяга, когато е опъната. Може би имаш прекалено остър ръб на дупчицата на лкючето.

Cobra 9-42, 10-42, и 10-46. Много добри струни, със добър звук. Доста механично издържливи(в сравнение с D'addariо, Еarnie ball, Fender, Squier и подобни). Queen 9-42 - още по-бюджетно решение. Не са идеалните струни, но пък звучат сравнително добре, и също така имат добри механични качества. Свирил съм до сега с D'Addario, Earnie Ball, Fender, Squier, Stagg, Yamaha, Cobra, Dean Markley, Boston, Queen. Бих казал, че Cobra и Yamaha са може би най-издържливите и устойчиви от тях. Звука на Yamaha е добър, но си има някаква специфика. Звукът на Cobra e на ниво също. След тях по издържливост са Queen - евтини струни, с добър звук(макар малко по-зле от Cobra-та). Fender струните не са издържали особено много при мен, а и звукът им не ми е любим. D'Addario и Earnie Ball са струни с МНОГО добър звук, но остаряват, оцветяват се, изгубват тона си, и стават крехки сравнително бързо, в сравнение с повечето струни. Stagg - не звучат особено добре, имат малко странно поведение, и не са здрави - аз лично не бих си купил пак. Това са моите лични впечатления.

Ами принципно е добре човек да минава на уроци, най-малкото за да си създаде представа за нещата. За съжаление не всички вокални педагози са добри, не всички взимат малко пари, и не всички имат вашите виждания за гласа ви. Много често се среща ситуацията, в която, вие искате едно, обаче педагога упорито ви учи на това, което си знае(или си мисли, че знае). Голяма традиция в популярното пеене в България няма - старите естрадни певци пеят постановъчно, и можете да си намерите учител, който да ви научи да пеете така, особено от консервата. Ако искате да пеете като еди-кой си американски певец, или певица, или пък искате да владеете и малко от екстремното пеене - заминете за щатите и си намерете вокален педагог там. Тук певците не пеят така, и повечето вокални педагози си нямат хал хабер как пък аджеба се пее това, и непрекъснато ви убеждават колко е вредно. Разбира се, те имат известно право - ако просто се опитвате упорито да се дерете, в имитация на ваши любими певци/певици, шанса да си съсипете гласа не е малък. Но дори в по-тежкото пеене, има техника. Точно тази техника тук няма кой да ви я покаже. Но вокалните педагози тук могат да ви научат на хубави неща като правилно тоноизвличане, дишане, постановка, какато и правилна дикция при пеене. Това са МНОГО важни неща. На базата на тях(а и на вече ясната представа за гласа, и диапазона ви), след време, можете да доизградите гласа си по начин, по който ви харесва.

Всичко може, стига да си добър башмайстор-лютиер. Иначе ще ти излезе далеч по евтино и удобно, просто да си купиш нова или на старо електрическа китара.

Хмм.. на мен не ми издържаха и година. Оттогава ползвам само такива, от по левче и надолу. И засега не съм ги сменял... Само са малко по-корави на въртене. Но аз Стив Морз не свиря така или иначе...

Ми примерно едно лично съобщение във форума да му оставиш като за начало..

Искам да кажа, например, ритъм китарата на Хетфийлд в еди кой си албум, или пук болшинството от солата в еди кой си албум. Обикновено, особено при старите албуми, повечето партии са записани с една и съща техника. Например в металика 84, всички дисторшън ритъм китари имат този JCM- ски звук. В металика 88 ритъм партиите на хетфийлд звучат по доста подобен начин(тези с дисторшън) също.

Е, това добре, де, но все пак мисля, че е по-добре да разграничим основните неща, от тези които се използват понякога. Например не знам металика 88 ритъм партиите с какво може да са записани. За чистите знам, че използват много Roland JC, в комбинация с (май) 3-канален параметричен еквилайзер. А за обработката на звука - от голямо значение, но характера си идва от китарата/ампа;

Значи - в металика 83 ми звучи като Marshall JCM800 на драйв калал, с някакъв дистер/буустър, от рода на BOSS SD-1 отпред. В металика 84, звука пак много ми прилича на маршал JCM, само че е доста по-изкривен(може би с по-силен дисторшън отпред). По-късните албуми на места звучат като маршал, на места като меса буги марк IV, чистите партии често май са Roland JC(ОNE, например), мисля, че Кърк Хамет използва и ADA MP-1 тези години. След това звука е много обработен и напомпан в по-късните албуми, и е трудно да се каже.

Защо не занесеш ефекта в магазина, и не пробваш това-онова. Пробвай и разни Gibson копия, като vintage, например. Тях не съм ги чувал, но ако наистина приличат на гибсъните по звук - прябва да звучат много брутално. Иначе Ibanez също много се използват - но повечето са липови(не знам за този, който се обсъжда горе), а и са със стандартна 649мм мензура, което ги кара да звучат повече като страт с хъмбъкери, отколкото като гибсън. Изобщо освен китарите, които харесваш, пробвай и китари, с по-къси мензури. Те звучат малко по-тежко и басово.

Абе баритон китарата не е ли принципно няколко тона по-ниска от обикновената, или е цяла октава. Или пък това горе на снимката(дадена от "така ли е..") е някакъв спешъл баритон китара.