Evtim Djerekarov

КЪРТИ!!!! Смислен и верен текст, казан с прости думи - супер. Реванш - в парламента!

Зависи какво искаш - ако искаш прилична жица - взимай металзоната. Ако искаш по-чист и динамичен звук - взимай ДС-1. но за дс-1 ти трябва и хубав усилвател с вграден драйв, зашото ако го включиш към чист канал, си звучи малко като пчеличката мая.

Защо, какво се случва от залепването с епоксидна смола. Аз съм лепил така бридж на акустични китари, където самото тяло се е изкривило от годините, и бриджа не прилепва плътно на места.

Виж долу на страницата има и звукови семпли, от където можеш да добиеш представа как звучи джаджката.

Ako искаш да свириш направо в уредбата, ти трябва ефект със спийкър симулатор. Мойеш да пробваш да сглобиш схемата на SansAmp:http://www.tonepad.com/project.asp?id=22.

Можеш да си направиш усилвател, но щом ще ти е първи, то той нито ще звучи по-добре, нито ще изглежда по-добре, нито ще е по-евтин от едно комбо от магазина, пък и ще ти изяде сума ти нерви и време, и е твърде възможно да не тръгне от първия път, и да има излишни шумове. Тябва да знаеш, че, често дори големи специалисти правят първо прототип, който минава през няколко варианта, докато се достигне до крайният, задоволителен резултат. Започни първо от педалчета най-добре.

Ако има място, където няма бял кант, и може да се погледне срез на дървото, ясно ще проличи дали е масив, или е ламинирана плоскост.

Ами не знам - не съм боядисвал акустични китари до сега, но знам, че е най-добре с шелак, по-зле с нитроцелулозен лак, най-зле с автолак.

Наистина не мога да предценя - това, на снимката, изглежда като шарка на дърво, но е възможно да е само тъничък фурнир, лепнат за красота отгоре.

За адаптерите - със сигурност смяната да адаптерите ще промени звука в положителна посока, но едва ли китарата ше зазвучи като скъпа такава. Разбира се, всяко правило си има изключения, но в случая изключенията са наисина малко. Разликата в звука обикновено се чува дори при изключена китара.

С времето човек свиква как да дърпа струните, и стискането на перото става излишно. Но всяко нещо идва с времето.

Не мога да предценя от мътната снимка, но мисля, че са от дърво. Вземи един работен комплект бронзови струни 0.10, 0.46, и първо ги сложи само за да видиш как е положението - на високо ли са струните от грифа, и верни ли са интонациите(флажолет на 12-прагче, и натиснато 12-то прагче трябва да са един и същи тон).

Aбе е точно такава системата, ама е подобна. И наистина става доста по-звънък хъмбъкер.

Каква точно е китарата? Дай снимки да видим. От шпертплатените ли е, или от по-скъпите. За магарето - можеш да го залепиш с твърда епоксидна смола. Но внимавай къде - ако го залепиш на неправилното място, ще ти избягат интонациите, и ще звучи фалшиво. Как е височината на струните?

Пичага, защо не си намалиш малко размера на картинките в подписа?

Да, наистина, кажи точно какво имаш предвид. Докато свириш металика, от едната колона да се чува пантера, а от другата - моторхед . Всъщност често правят така - сигнала от китарата се разклонява на две, единия кабел отива в един усилвател, а другия- в друг. После от миксера, пускат единия усилвател в единия канал, а другия - в другия. Например от едната страна бичи Маrshall JCM, а от другата - Mesa Boogie. Друг трик, който се използва е, от едната страна да се чува дисектния сигнал, а от другата - закъснял. Ако закъснението е малко(под 25-30 мС), се създава ефекта на "абе на знам точно откъде идва китарата", тя се чува по цялаталиния между двете крайни точки(суровия, и закъснелия сигнал). Проблем тогава е, че ако се слуша моно, се получава фазово гасене на някои честоти. При големи закъснения, се създава впечатление, че едната колона е "далече" от другата и т.н.... Има много трикове..

За какъв дисторшън, и какъв усилвател става въпрос?

Ами в книжката на Паражкев Хаджиев "елементарна музикална теория", например. Може и в нета да четете статии за основите. Освен това, в раздела за теория, има написано това-онова.

Ама чел ли си елементарна музикална терория(защото елементарна идва от "елемент", не че е елементарна), или просто си учил акорди на китара, защото това са две различни неща. Например ето един въпрос - как е построен акорда Cm7? Като за начало научи мажор по целия гриф, във всички тоналности - ще ти е от голяма полза. Не е никак лесно. Да кажем научи до-мажор, и после мажор във всички останали тоналности е същата скала, изместена по грифа. Ако пък по същите позиции започнеш да свириш от 6-та степен на лада, вместо от 1-ва - получаваш не до мажор, а ла натурален минор. Разбира се, има и по-лесни начини, на които, за съжаление, никой не ме е учил. И пак ти казвам, ако не си чел елементарна музикална теория - прочети я, и то не като приказка, а я научи. Иначе няма много голяма полза да си говорим за скали. Съшо така се запознаи със старите ладове(има писно за тях от Topsun, в раздела за теория), и запомни как звучат - тананикай си ги, докато не ти станат втора природа. Строежа на акордите научи, като за начако до четиризвучия, и така.... Но важно е не само да ги знаеш на теория, но и да знаеш как звучат, да можеш да ги разпознаваш, и да си ги представяш...

O-oo, малко офтопик, ама преди няколко дни стягах една стара Yamaha RGX 012 - изцяло махагонова - и тялото, и грифа, и много ме изкефи звука и. Много е дълбок и плътен. Единственото нещо, което ме учуди, е че има твърде много ниски за повечето дисторшъни, и става доста замазано положение. единствения начин да се оправи този проблем(както беше направил и собственикът) е да се сложи едно ключе, което в едната позиция кара сигнала да минава през един, да кажем, 22нФ кондензатор, така, че да звучи по-среднисто.

Да, напълно съм съгласен с теб, че е най-добре позициите изобщо да не се лепят.

Картата е добре за гледане на филми, джиткане на игри, но при запис не на едно ниво с професионалните платки(тя НЕ Е професионална платка, а именно домашна карта). Това е в общи линии. Но да си свириш с нея вкъщи става идеално. Шума и е достатъчно малък за целта.

Ами не знам с какво по-безопасно и лесно разлепващо се лепило могат да ссе залепят. Знам, че има хора, които използват епоксидна смола, но си мисля, че това е още по-лош вариант. А е факт, че понякога каналите са просто прекалено широки. Честно казано, по гореописания начин съм успявал да сменя позициите на доста китари. На моите китари съм повтарял операцията, и не съм имал проблеми с лепилото. Не, че разултатите са били мега-перфектни, но бих казал, че са добри, по-добри отколкото на половината сток-китари. А това за каноконлита и епоксито съм го чел по чужди сървъри, знам, и че някои производители ги залепят с епоксидна смола. И мен не ме кефи много идята с лепилото, но просто съм имал случаи, в които фингърборда е твърде трошлив, колкото и да го мазотя с масла предварително. Иначе предполагам, това, което не ти харесва, е, че каноконлита прониква малко в дървото, както и цапа при невнимателно използване. Можеш да добавиш нещо от теб към темата, ако искаш да бъдеш полезен. Всички знаем, че си добър лютиер. Спомени в повече детайл кое точно не те кефи в нещата, които съм писал, и как според теб трябва да бъде(стига да не искаш да пазиш нещата във строго секретна тайна). Само така може да стане полезна дискусия. Ето и малко материал на английски за johnny: http://www.projectguitar.com/tut/fretting.htm http://www.fretnotguitarrepair.com/Fretting2.htm http://www.frets.com/FRETSPages/Luthier/Te...D35refret1.html

Добре - тогава основни насоки: Първо трябва да извадиш старите прагчета. Третирал ли си фингърборда с разни масла като бадемово, лимоново... Ако не си, за 30 години, може би дървото на фингърборда е станало много чупливо и крехко. Особено ако е палисандър.... ваденето на прагчетата става след като си ги нагрял хубаво с поялник докато са топли. За да извадиш старите прагчеда, вземи си едни цигански клещи, и ги изпили отгоре, така, че да острието да е точно на горната повърхност, и е много остро. Също така ги изпили и отвътре, така, че остриетата да могат да се проврат под прагчето, и така леко-леко да извадиш прагчетата. Вземи и здраво лепило за дърво. Парченцата, които се отчупят от грифа при ваденето, внимателно залепи обратно. И използвай ЛЕПИЛО ЗА ДЪРВО. С каноконлит или други подобни няма да стане. Процедурата отнема време, но така не си съсипваш фингърборда. Не бързай. Ако фингърборда отпред е лакиран, както на фендерите например, тогава с едно макетно ножче прорежи лака точно до прагчето от двете му страни, така, че като го вадиш, да не се отчупи парче от лака по фингърборда. След като направиш горното - огледай внимателно каналите. Виж и дали новите прагчета влизат стегнато вътре. Ако не могат да станат добре, и са хклабави, може би ще трябва да залепиш прагчетата вътре с каноконлит. Внимавай с каноконлита в такъв случай, понеже много лесно цапа дървото, и няма чистене после. Ако грифа не е съвсем прав(при отпуснат тръсрод), значи, може би сега(преди да сложиш прагчетата) е добър момент да го изгладиш. Аз за целта ползвам едно дебело, супер-равно стъкло, със залепена пкурка 220 на него, с двустранно залепваща лепенка. Но не забравяй, че фингурборда не е съвсем плосък, а си има някаква извивка, дъга, радиус. При равняването(ако го правиш, и ако има нужда), трябва дъгата да се запази. Ако отнемеш твърде много от фингърборда, каналите за прагчетата могат да станат твърде плитки, и да не могат да влязат(а и не трябва, освен това да са твърде дълбоки). Затова с изравняването трябва да се действа много внимателно. Всеми една тънка ножовчица, по-тънка от металната част на прагчето(изтъни си обикновена ако нямаш), и с нея внимателно почисти каналите, като най-добре закачи от двете и страни с винтове, или здраво лепило 2 летви, така, че от тях да стърчи само малко от ножовката- толкова, колкото трябва да са дълбоки каналите. После идва време за поставянето на прагчетата - хубаво е да извиеш прагчетата малко(малко повече от дъгата на фингъдборда). Най-често срещания проблем е, че ако не се поставят добре, прагчетата стърчат отстрани на грифа. Затова те трябва да имат известна извивка. Самото поставяне става или с набиване с гумен чук, или със специална пресичка. Ако използваш гумен чук, то не удряй силно, а постепенно набивай прагчето чрез няколко последователни минавания по цялата му дължина(за да не се развали извивката му по формата на грифа). Отстрани прагчетата изрязвай наравно с фингърборда с ония клещи, които описах горе. След като са поставени, прагчетата на тория трябва да са идеални поставени, но на практика, често се налага да се изравнят отгоре със онова стъкло с шкурка, или с равна фина пила, така, че да са еднакво високи навсякъде, и струните да не бият никъде. Разбира се, трябва да се отнеме колкото се може по-малко от прагчето, за да има въобще смисъл сменянето на прагчета. След това, някои по-щръкнали прагчета са придобили трапецовидна форма от пиленето. Трябва със малка, фина пиличка, да им се възстанови облата коронка. Това е играчка, но не може без него. След това с вълшебното стъкло с шкурка, или с много равна пила грифа се минава отстрани, така, че смачканите части от прагчето от рязането да се изпилят, и вече прагчетата да не стърчат отстрани, а да са наравно с дървото. Накрая им се прави лек наклон отстрани с пила, както е на китарите по принцип.(трябва да се внимава, защото ако се прекали, външните струни ще излизат лесно). Аз лично след това облепям грифа с хартиено тиксо за да не се цапа, така, че да се виждат само прагчетата, и с една водна шкурка 600 внимателно изглаждам всички наранявания отгоре по прагчетата от пиленето, както и всеки твърде остър ръб отстрани, който усетя. А накрая с една гъба и полир-паста ги полирам, за да блестят, като току-що извадени от опаковката.

Виж в раздела за теория и композиране. За да имат тези скали някаква позла, трябва първо да се запознаеш с елементарната музикална теория. А за да направиш техника, трябва да не скачаш направо на сложните и бързи неща. Затова - постепенно учи всичко от основите, и рано или късно ще се получи. Успех!