Evtim Djerekarov

Ами някакъв полимер е. Виждал съм и от дърво кант, и от PVC пластмаса.

Бива, бива, доста добре! Аз даже присъствах на част от записа....

зЗа кое конкретно питаш?

Трябва да се разберем тогава какви магнити искаме. Някой може да иска алнико пръчки, друг - алнико блокчета..

В интерес на истината, магнитите от шкафчета, когато са с подходящия размер, и не са твърде некачествени, са доста силни керамични магнити, които могат да се използват без проблем за направата на адаптери. Проблема при тях е, че са поляризирани по неправилната ос, и трябва да бъдат завъртяни на 90 градуса спрямо магнитите в един хъмбъкер, например, и за контакт между тях и металните пръчки на адаптера, често се налага използването на метални магнитопроводни шини. Като ефект, хъмбъкера може да стане 3-4мм по-висок от стандартното. Иначе, в този случай, магнитите винаги са по-силни, и адаптерите звучат по-силно от адаптери със стандартен "легнал" магнит. Като изключим факта, че при прекалено силни магнити, малко спада състейна на китарата в някои случай, с шкаф-магнитите е много вероятно да се постигнат 3-4 децибела по-добро съотношение сигнал-шум отколкото със стандартен магнит, при добра конструкция на адаптера, разбира се. За единични адаптери магнитите стават. В зависимост от това, на какви магнити попаднете, можете да намерите такива с по-хомогенно поле, и силно намагнитени, както и такива, с малко по-слабо и разсеяно поле. Има разлика в звука между тях, като едните звучат по-рязко и силно, а другите - по-меко и слабо. В общи линии, това, как се държат, когато си играете с тях, има известна прилика с начина, по който звучат. Но избягвайте да ги удряте, докато си играете с тях . В интерес на истината, точно с магнити от шкафчета, съм успявал да постигна много по-приятен звук, отколкото с bar магнити, свалени от разни адаптери. Затова, не бъдете твърде крайни в изказванията си. Магнитите от шкафчета имат някои недостатъци като: - Трябва да внимавате, да вземете еднакви, добре оформени, и с еднаква сила. - Необходимо е да ги залепвате(по 3 най-често), а когато са насочени в една и съща посока, те винаги се стремят да се обърнат наопаки(ако седят нормално, значи, най-вероятно средния е обърнат наопаки). Това може да бъде досадно ако сте нетърпеливи. От друга страна, магнитите за адаптери имат един главен недостатък: - Скъпи са. и още един: - Рядко звучат толкова добре, колкото ви се иска, като се има предвид колко пари сте платили за тях. Иначе когато говорим за керамични магнити, и тези от шкафчета, и "специалните" все са керамични магнити, и нямат особена разлика в звука. А относно ПРАМИЗ и алнико магнитите - не е невъзможно да се вземат и на дребно, но просто трябва повече убеждение и слово. Често имат и готови подходящи пръчки, но трябва да се дебне малко. Изобщо, ако си мислите, че фирмите, които произвеждат серийно, получават материалите винаги в срокове, и с необходимото качество - то явно сте изпаднали в дълбока заблуда. Всичко е въпрос на вероятност, цена и селекция. Аз съм взимал и само 6 магнита без чак такива проблеми. Иначе, повечето фирмички от сорта просто перат нечии пари, и на работещите в тях не им се занимава с нищо, и от там идва и малко странното отношение към клиента, но това не трябва да те впечатлява особено. Принципно можем да направим групова поръчка идния месец, ако има желаещи. Така проблема с малкото бройки няма да е така остър както обикновено.

Принципно е напълно възможно да се правят малки проекти по wiring диаграми. Обаче качеството, шумоустойчивостта и др. подобни параметри на устройството едва ли ще имат нещо общо с оригинала, или с устройство, правено от някой, който разбира. Също така, за човек, който не чете схеми, една необходима размяна на един транзистор с друг, или на интегрална схема с друга, му идва голямо предизвикателство.

E баце, добре си се учил да свириш.. толкова да не можеш да си настроиш китарата....

Принципно трябва да учиш електроника. Освен това, на практика, трябва да се научиш да си правиш печатни платки, и да запояваш добре. Как да направиш това, търси в по-стари теми, и във форуми, специализирани в електрониката. Самия ефект дисторшън се прави по същия начин, както се прави радиоприемник, телевизор, часовник, терморегулатор, аларма, и др - просто по друга схема . Иначе, като цяло, ако тепърва започваш да се учиш, е много по-практично да си купиш от магазина, или на старо от форума. Цената на ефект на старо доста се доближава до цената на правен ефект. Дистер на старо можеш да намериш за около 90-100 лв, което хич не е скъпо. Ако трябва да направиш ефект, който на външен вид да се доближава до магазинския, и, ако правиш само една бройка за себе си, е много вероятно даже да ти излезе по-скъпо, отколкото да си го купиш нов. Всеки в началото прави мазало, и не обръща внимание на неща като кутия, свястно екраниране, външен вид, и т.н., но е добре да знаеш, че без да се обърне внимание за всичко, на практика не се получава нищо, което да си струва труда. Важно е, щом си малък, да помислиш върху още нещо - китарист ли искаш да ставаш, или електронен инженер? Аз станах прилично добър в електрониката последните години, но за сметка на това още не мога да се нарека добър китарист - просто две дини под една подмищница не се носят. За това - ако просто искаш да свириш с ефекти - купи си ги, и не се занимавай с глупости.

За грифа не само че задължително трябва явор, но трябва и да е расъл бавно(с годишни пръстени, които са доста нагъсто). Друга възможност би била гриф от махагон, дъб, или орех, като последните два варианта нямат голяма популярност.

Успех тогава с изработката, ще се радваме да видим резултата!

Направи го както ти харесва. Просто моя съвет е, да се боядиса с полиуретанов лак, за да стане като истинско. Спрейовете просто нямат тази здравина, и не се полират твърде задоволително.

Една добре направена лепилна връзка с качествено PVA лепило, по принцип, е по-здрава от самата дървесина, така, че здравината не трябва изобщо да те притеснява. Има едно правило, обаче: Лепилната връзка е най-здрава тогава, когато се лепи по дължината на жилките на дървото. Ако се опитваш да залепиш краищата им, то връзката не е чак толкова здрава. Принципно имаш ли необходимата техника и опит, та си тръгнал да си правиш чак "убийствена" китара? И още нещо - ползвай "бавно" PVA лепило, за да имаш време да нагласиш стегите, преди да почне да ти стяга лепилото.

Aз нещо пак не разбрах. За коя сглобка става дума? За set-neck ли говорим, или за neck-through? Ако говорим за второто - вече ти обясниха - дъската на грифа, просължава навътре в тялото, и се явява централна за тялото дъска, а останалите 2 дъски, които представляват останалата част от тялото са залепени за средната с лепило за дърво. Това е "сглобката". Много е важно повърхностите, които ще лепиш да са много добре изравнени на специализиран абрихт, в противен случай, лепилният шев ще е видим, а здравината - никаква. Ако говириш за "сглобката" при китари тип Les Paul примерно - това не е neck-through конструкция.

Марка вече съвсем не помня. Иначе - да, ако шкуриш внимателно, един флакон ще ти стигне, особено ако е от по-големите флакони.

Човек, ако баса ти харесва, дай го най-добре на някой(като Диката, или друг), който да го боядиса както трябва, с професионално оборудване. Ако басът наистина е хубав, не виждам смисъл, върху него да се правят спрей-експерименти.

Oнзи кит е не се напуква(боядисвах си колоните с него преди 2 години, и не се е напукал), и е сравнително здрав, но, предполагам, е по-чуплив от автомобилния щприц-кит.

От нема и толкова.

Работата изглежда доста добре свършена. Само не знам - това фолио от къде ти дойде на ум да го сложиш на акустична китара - товерно с тия драсканици на нищо не приличаше, но фолио на акустична китара не бях чувал някой да слага...

A, и ти ли не знаеш за буквата ъ.. честито! Кирати Ibanez имаше по едно време и в малкия ЦУМ в София, но сега май още е в ремонт.

Такова свързване на потенциометъра за ниво, при което адаптера се шунтира с намаляването на сигнала, а сигнал се взима от адаптера. Този вариант е неприложим при повече потенциометри за ниво, тъй като ще се шунтират един друг. Този вариант си има други недостатъци, както сме дискутирали в темата за потенциометри. За оптимален вариант - активна електроника в китарата.

Ами много ясно, че ще е така бе, пичове. Съпротивлението на адаптера е в границите 4-10 килоома. Значи адаптера представлява един източник на сигнал, с вътрешно съпротивление да кажем 8 килоома, и максимално(най-често) напрежение 2V(Средно 0.3-0.5V - да вземем 0.4V средна амплитуда). Значи през този адаптер, ако го вържем на късо, и свирим, ще протече някакъв променлив ток, със амплитуда около 50uA. Представете си сега, че този адаптер е свързан потенциометрично с 500K потенциометър, който е завъртян точно на средата. Демек, кабела към усилвателя "вижда" адаптера през цели 250К съпротивление, и вижда земята през ~125K(250К от плъзгача до заземения електрод на потенциометъра, и паралелно още 258К през другата половина на потенциометъра, и през адаптера). Сега тока, който адаптера може да породи в кабела е много малък, понеже реално съпротивлението на адаптера, както го вижда усилвателя, е 258 килоома, през които, тези средно 0.4V представете си какъв нищожен ток правят. Така вече е много по-лесно за смущенията да породят осезаемо напрежение в кабела, понеже вътрешния проводник на кабела, е заземен откъм китарата, през цели 125 килоома, като адаптера не е в състояние да породи големи полезни колебания в кабела, понеже между него и кабела имаме цели 250К съпротивление, докато, ако потенциометъра беше усилен докрай, то кабела щеше да е заземен само* през 8килоома(адаптера), и щеше да е директно свързан с източника на напрежение(адаптера). Ако пък беше много намален потенциометъра, кабела вече щеше да е добре заземен през потенциометъра, и смущенията нямаше да могат да породят голямо напрежение.

To MV3, май е инструментален усилвател, който няма нищо общо с кубе...

Хаха... шмекерира.... верно си е! Малко : Ами не знам - на мен софтуерните симулатори ми се струват особено подходящи за свирене вкъщи, и сравнително подходящи за записи. За свирене на живо, също са подходящи, обаче само ако приемем, че съществуват редица предпоставки, които обикновено не съществуват, например: - Наличие на много техника(особено за барабаните). - Наличие човек, който се занимава със звука, и си разбира от работата. - Някаква преграда между барабаните и музикантите/публиката, за да не се пресища от към високи честоти цялата картина. и т.н. Иначе, използването на софуерни ефекти(особено спийкър симулации) за на живо, ми се струва доста неудачно, в случаите, когато инструментите се надвикват един друг(което, каквото и да си говорим е положението почти винаги). Просто симулацията няма да надвика истинския усилвател(освен ако PA-системата не е наистина МНОГО мощна). Моето мнение е, че софтуерните симулации имат добър тон, но са по малко динамични не само от ламповите усилватели, но и от транзисторните усилватели(просто обикновено колоните, през които излиза звука са по-ниско чувствителни от китарните говорители).

Добре бе, виждам, че си се понаучил да се дереш качествено накрая.... браво! Иначе за клипа - добре е. Нещото, което може би ми прави най-лошо впечатление е звука на барабаните - не знам кой ви е правил звука. В друга подобна музика, тупаните винаги звучат значително по-тежко и напомпано.

Чакай сега, за да чуеш мненията на другите ли пусна темата, или за да намериш хора, които да ти пригласят? Колкото хора, толкова и мнения, няма за какво да съжаляваш.