Evtim Djerekarov

Да уточня: под динамика, както предполагам на всички е ясно, се разбира голяма разлика между тихо и силно, голям диапазон на различни нива на звука. В конкретния случай говорим за това доколко можем да удряме силно по струните без те да започнат да звънят безобразно. При много нисък екшън( Много повече нюанси на свирене се наблюдават при блус китаристите, които често използват или клийн канал, или лек драйв/крънч канал и често разчитат само на изкривяванията от буустърчето пред клийн канала. При този динамичен и изразителен начин на свирене, често струните се удрят силно и правят голяма амплитуда(механично). При тази амплитуда е невъзможно, дори при идеален гриф, струната да не закачи в предното прагче ако струните са смъкнати твърде ниско. Това превръща динамичното свирене при нисък екшън в нормално тихо свирене+ужасно звънене в прагчетата при първия опит за по-силничко подръпване на струната, особено на 4та, 5та и 6-та струна. За добиване на ясна представа можеш да пробваш на някоя акустична китара за скрап, от ония с много дебелите грифове, които не се извиват въобще, да смъкнеш екшъна на 1мм - няма да може да се свири нормално, както се очаква от акустична китара - това се случва и на метлите с нисък екшън, но ние сме му свикнали, понеже свирим с дисторшън. Е, за блус китаристите е неприемливо - те свирят с много динамика. Друг момент - ако механиката на китарата(бридж, нът, височина на седлата, държачи на струните, тръсрод) е такава, че при даден строй струните стоят "твърдо" - китарата има твърдо усещане и бендове се правят с мъка, тогава китарата толерира МАЛКО по-нисък екшън без звънене. При китари, които са по-"отпуснати" при същата мензура, струни и строй както в предния пример, струните са меки и се бендва лесно, твърде нисък екшън без звънене е непостижим - от там е непостижимо и много динамично свирене при този нисък екшън без прилично или безобразно количество фрет бъз. Проблем при динамичното свирене със звънене, освен неприятния звук, е силното удряне на струната в предното прагче, което значително намалява продължителността на силно ударения тон, който "умира" скоро.

Гаражно, гаражно, ама знаеш ли как приятно и удобно свири . Ta за марката Harley Banton, която както се видя, е марка на thomann.de, и произвежда китари в ценовия диапазон от около 70 до около 700 евра, която аз не мисля, че е лоша, както някои хора се изказаха, продължавам да приветствам всякакви мнения, които не се основават на НИЩОТО. Има ли собственици на такава метла във форума? Във harmony central гледам, че не са недоволни от тях.

Аз нямам отрицателно мнение. Използвам известният си опит с ремонтиране и "прослушване" на най-различни китари, за да заключа, че ако има разлика, то тя няма да е чак толкова потресаваща. Твоето крайно мнение, обаче ми се струва прекалено.ПС: Четох и ревютата за марката в harmony central. Харли бентън е марка на thonamm.de, която покрива сравнително широк ценови диапазон - точно както марките, които хвалиш. Като изключим факта, че може би Washburn-a ще го продадеш по-лесно, ако китарата ти харесва и сега започваш да свириш - едва ли има значение, все пак говорим за подобен клас китари, не за скъпи вс евтини модели. На въпросите, които те питах, не пожела да отговориш... твоя работа.. намирам подмятания като горните за несериозни и несъдържателни.

Честно казано, харли бентън точно не съм пипал, но пък съм пипал стаг и берингер и разликата между тях и евтините серии на марките, които цитираш е малка, а при някои стагове - никаква. Не разбирам защо казваш, че на толкова боклучава китара ще се мъчиш, кое и е чак толкова различното, след като повечето от нас са виждали и шперплати при китари в диапазона дори 400-600 лв. по нашите магазини? Имам едно мега-менте за 120 лв, на което се наложи да сменям позициите още като го получих, после засвири прилично. Но предполагам, ако този бентън е нещо като беринджър, чак толкова брутални проблеми едва ли има. Изобщо кое е нещото, което те кара да мислиш че евтин бентън е хипер боклук, докато евтин скуаер е едва ли не добре. Свирил ли си на бентън? Какви разлики намираш? На какво основание ги наричаш шитове, когато всъщност повечето китари в този ценови клас са шитове? Заради едната марка ли ти е такова мнението? Не отричам възможността китарата да е грозна картина, но честно казано предполагам, че ще е в общия случай малко по-зле от ниския клас на марките за които говориш. Колкото виждам от снимката - грифа е някакъв клен - както и на останалите марки стратоподобни китари. Тялото може да е шперплат, и всъщност е поне 50% вероятно, но пък ако не е? Евтините пакове на скуаер, примерно са с тяло от агатис->меко кафяво дърво, на вид приличащо на махагон, но меко като чам. Ако и прагчетата са поставени на някакво средно ниво, китарата ще е ОК. Само дето ще е HB, а не Washburn?!? Адаптерите не мисля, че са много по-гадни от скуаерските стокове, примерно. Изобщо имаш ли някаква обосновка за рязко отрицателното си мнение, нещо не ти харесва името ли, или пък нещо видя, че лака е кофти, пикгарда е крив ?!?

Още нещо: Кой е този Репетиций, да не е приятел на Патриций? Ако става дума за български хъмбъкер от Кремона - прилични адаптерчета са, но не са парафинирани - там им е проблема. За щастие е лесно поправим.

Какво значи български хъмбъкер?

Не, не е така. Хъмбъкера има по-различен звук, и гаси ненужните брумове, а сингъла - не. Сингъла с повече дисторшън има много брум, особено на позиции 1,3,5 на страт ключето, когато свири само един адаптер. На 2,4 китарата не е много по-шумна от такава с хъмбъкери, но звука не е звук на хъмбъкер. Света и природата не са идеални неща и никога няма да бъдат. Мисля, че разсъждаваш твърде идеалистично и нетрезво по този въпрос. Евтините китари имат доста по-евтин звук(90% от тях). Оттам нататък дали са удобни, дали са прецизно направени, и дали на ТЕБ ти е кеф да свириш на тях зависи от ТЕБ и от конкретното качество на конкретната серия китари. Повечето марки китари, които се обсъждат тук така яростно не идват в магазините на парите, на които се продават. Тъпо е, когато някой си внесе китара за 160лв отнякъде, всички да говорят какъв боклук е, небрежно забравяйки, че китарите, които те са си купили от нашите магазини за 300-500 лв, всъщност са абсолютно същите тояги, както става ясно още при първото сравнение. За ученето - човек може да се научи да свири МНОГО ДОБРЕ както на скъпа, така и на евтина китара, дори бих казал и на някоя по-запазенка и не чак толкова крива кремонка. По този път са минали много от китаристите, които имаме за кумири във форума. Ненаучаването се дължи в много по-голяма степен на мързел и нежелание, отколкото на китарата. При това универсална китара няма. Китарите с по-дебели грифове се славят като по-неудобни, обаче обожателите на тънките грифчета често пропускат добре познатия факт, че по-тънкия гриф много често води до повече глухи тонове и по-отпуснат и кратък тон като цяло. Има разни скъпи решения с карбонови пръчки, разбира се, но тогава пак се прави компромис със тона. Един Ибанез, примерно има повече възможности откъм дабълхенд-и, тремоло, 24прага, лесен достъп до високите позиции, но прави ли го това по-добра китара от един страт или ЛП??? Нисък екшън е любимия аргумент на много хора - трябва да ви стане ясно, че няма китара, която свири с 0.8мм екшън, изключително лесно се правят бендове, не разстройва въобще, много мека е на пипане, и колкото и динамично да свириш, струните някак магически все не звънят -> това са митове и легенди. Ако искаш рекордно нисък екшън, това е за сметка на динамиката на свирене, без значение колко ти е скъпа китарата. Изобщо за какво говорим, като става дума за възможности. Като цяло, недостатъците на евтинджосите са: - Нямат особено красив тон - телата са им от неподбирана дървесина, или шперплат. Да улучиш хубава дъска си е чист късмет. Именно тона на хубавите китари е нещото, за което се плаща. Разликиче между евтина и скъпа китара, когато се свири на тихо вкъщи, с не дотам хубав драйв често са минимални, а понякога незабележими, даже понякога при тези условия се случва евтината да звучи по-добре от скъпата, но когато се свири както си трябва, при условия за свирене, скъпите китари обикновено изкарват едно хубаво "гласче", което звучи ясно, балансирано и красиво, докато от евтините китари често остава само един метален звън, като "тялото" на тона става плоско и безизразно, губи се в музиката и някак си не прави впечатление. Това, разбира се, не значи на всяка цена, че ако си купите скъпа китара от която и да е марка, тона на всяка цена ще ви хареса. - Адаптерите са посредствени - обикновено с най-евтини керамични магнити, и прекалено много навивки , с които се компенсира празнотата и яснотата в средните честоти, но за сметка на високочестотния блясък -> обикновено звучат плоско, малко глухо, безжизнено и умряло -> на чиста китара или с малко драйв често звучат откровенно неприятно. Иначе често са парафинирани и много от тях не правят микрофония. - Хардуера е по-евтиничък. Не е фатално зле, както често се преувеличава - получавал съм китари с много разстройващи тремола, които започват да връщат идеално само след завъртане на няколко винта и капване на малко смазка на ключови места - яките проблеми обикновено се дължат на неподдръжка или пипане по китарата без познания и мислене. Като цяло, хардуера на евтинджосите далеч не е идеален, но не е за изхвърляне. По-големите китаристи от нас като деца само са си мечтаели за такъв хардуер и адаптери. - В нашите магазини ти ги продават на високи цени, въпреки, че реално са супер евтини. Ето и моята класация за дървета, използвани при евтини китарки, как аз ги погреждам по качество на тона: 1 - неподбирана елша/махагон -> най-добре ми се струва, че звучат 2 - неподбиран агатис -> звучи прилично, липсва му малко от плътността в средниче честоти, но има звън. 3 - неподбирана липа/чам/смърч -> подобно на агатиса горе, но не толкова звънливо, чама има един приятен топъл звук на чиста китара, но пък това го прави по-мътен при дисторшън. 4 - Шперплат -> най-потънал и плосък звук от изброените.

Хубаво де, нали темата си свърши работата... оттам нататък какво ви пречи на къде ще отиде?

Мисля, че се оливаш. Не прекалявай - изглежда смешно. Китарата най-вероятно е шперплатка, но ще свири. Няма как да се строши без да я хвърлиш от балкона или поне да я изпуснеш на твърд под. Китарите, които тук си купуваш за 300 лв от магазина да не мислиш, че ги докарват на повече от 95 евро?!? Във съфорумника SviStyle свирих на китара Legend за 100 лв, която и по звук, и по удобство си слагаше "реномираните" копия в малкия си джоб - хубав радиус, джъмбо прагчета. А и беше с елшово тяло, освен това, а не от липа или агатис, както повечето от скуаерите и много от другите копия. Е- вярно, късмет беше тази китара, но е пример за това, че не трябва да сме твърде предубедени.

Прочети малко и ще видиш, че при работа с полеви транзистори и CMOS елементи, употребата на индукционен поялник силно се обезкуражава. Без значение кой държи поялника, магнитните полета си присъстват, и често повреждат елементите. Работил съм повече от година по цял ден в цех, в който се запояват разни устройства, а дневно се запояват хиляди компоненти от всеки - обикновени компоненти, SMD-та, микропроцесори, FPGA-та... всичко на ръка. Затова си мисля, че имам някакъв опит със запояването, и поне малко ги поназнайвам тия неща. Затова си позволих и да сравнявам някои марки евтини поялници със скъпи - защото съм работил и с едните, и с другите. Като заключение мога да кажа, че: -Повечето евтини поялници(1-10лв) са пръчки, изгарят за месец, може и да те удари ток от тях, някои по случайност имат по-голямо съпротивление на реотана, не греят чак толкова и издържат по година-две. Човките им са ужасни и се "топят" буквално от химикалите в тинола. Свършват курса за един ден. Не са направени добре, греят около ръкохватката, пластмасата се размеква, криви и мирише. -Малко по-скъпите поялници(10-20 лв) са малко по-добре, но и измежду тях има от горните. Има и някои, които са добре конструктивно направени и са удобни, както и имат хубави човки и надеждни реотани. Без терморегулация пак горят бързо(6-7 месеца). Ако имат терморегулация, или им се направи, един по-хубаво направен поялник от тях запоява не по-зле и издържа не по-малко от поялниците в по-скъпата категория, описана долу. -Средноскъпите поялници(70-120 лв) като M-Solder са добри, удобни, има 12-волтови модели, направени са добре, имат регулация. Обикновено издържат дълго, но понякога успяват да се скапят за година-две. За мен, откъм удобство са на едно стъпало с добре подбран и терморегулиран поялник от горната категория. Между моя M-Solder, и терморегулирания ми Pro's Kit не намирам почти никаква разлика при работа, даже се чудя дали про'с кита не е копиран - изглежда почти по същия начин, запоява толкова добре и тежи толкова. Е, без терморегулацията, която направих, сигурно щеше да е изгорял отдавна. Без нея червенееше от жега и беше откровенно зле. -Скъпи станции - яки, удобни и надеждни, поялниците често са леки, работи се лесно с тях, както се пише с многоцветна писалка. Имат екстри като задаване на желана температура и т.н. Маломощните MOS транзистори понякога изгарят дори от статично електричество, ако си пипал някакъв вълнен плат примерно, и след това допреш някое краче. Не е шега работа. Освен това тая тел на индукционните поялници не е точно супер-яката човка, сещаш се.... И за мощностите - за работа с дискретни елементи и интегрални схеми, препоръчителната мощност е 15-30W. 20 е оптимално за по-фини неща. За разпояване на големи неща, по-електротехническа работа - 60-100W е ОК, но големите поялници са неподходящи за фина работа.

Принципно струни се сменят на 1-2 месеца, а времето в което звучат оптимално е само часове. Има фирми като Elixir, които имат модели струни със по-специални покрития, които издържат повече, но пък тях някои хора не ги харесват откъм звук. Ако говориш за акустична китара-> струни фосфор-бронз издържат повече.

Лошото на индукционните поялници е, че не стават за работа с по-фина електроника. Имат силни магнитни полета. Това са груби поялници. Поялниците, за които говори ники са Наистина гот - работил съм с Weller в старото бачкане - самия поялник е лек, не се нагрява много и запоява бързо, много добър контрол на температурата има. Но както казах - струва си само когато се изплаща. Със евтин поялник съм запоявал успешно микропроцесори със по 120+ пина, къдетo на едната страна на чипа имаш по повече от 30 пина, а страната е широка около сантиметър. За всичко си има чалъми. Поялника трябва просто да е удoбен и надежден. За оставянето по цял ден -> и цял месец да го оставиш да работи, не трябва да изгаря. Трябва просто да достигне някаква температура и да си остане така. Реотаните най-често се повреждат от сътресения.

За мен е важно: 1. Поялника да не гори(демек реотана да не е от много некачествените). 2. Човката да издържа и да е удобна. 3. Конструктивно поялника да е здрав и удобен - да не се нагрява около ръката, да не се изплъзва, да не става "гумен" от високата температура, да е направен така, че да няма шанс от невнимание да си приплъзнеш пръстите надолу до металната част. 4. Да предава добре топлината към човката, а нагоре към ръкохватката(металната тръба 4-5см над реотана) да е топъл, но не твърде горещ, да ти е трудно да се опариш там без специални усилия. 5. Да има някаква форма на електронна регулация, която да не го прави твърде горещ и да му удължава многократно живота на реотана. Ако тези неща са изпълнени, всичко е ОК. Има глезотии на скъпите станции - датчик за температурата, автоматично регулиране на желаната температурата при различни нужди - това последното е доста гот, понеже с един и същи поялник хем може да се работи с миниатюрна електроника, хем може да се разпои и някаква по-обемна и упорита спойка, понеже когато трябва, поялника отдава повече мощност така, че по-голямата спойка да може да достигне температурата на топене -> електрониката се стреми да поддържа температурата на върха постоянна. Като изключим тези малко по-скъпи екстри, всеки поялник, който отговаря на по-горните 5 условия е напълно ОК. Рядкост са случаите, в които плащаш по-малко отколкото получаваш. Средночести са случайте в които плащаш каквото получаваш. Най-чести са случаите, в които плащаш повече, отколкото получаваш. Затова мисля, че когато не оборудваме цех може и да не се изхвърляме много. Най-скъпото, според мен, което е практично за вкъщи е M-Solder. По-скъпи има смисъл само ако се изплащат бързо от работата.

Абсолютен пич може да се стане! Както писах и аз назад в темата - със слушане всичко става. Тия уроци на Burge разкъртват! Колкото до трудностите -> и строителните инженери могат да срещнат страшни трудности, когато конструират космически кораб->това са различни неща.

Честнно казано - не съм салагал никога такава джаджа на акустична китара. Някой има ли опит - как точно се захваща? Стените на китарата не са никак дебели, и не знам дали процедурата представлява завинтване на захващача, или има нещо допълнително...

Не говоря за китайските стоки, а за "чайна-майна" стоките . Това за труда е така - няма спор. За 8-левовия - ако регулатора е добре изпълнен, значи всичко е ОК.

Toчно заради качеството на чайна-майна стоките, предпочитам да си направя регулатора сам - има готови китове с части. Регулатора излиза 6-7 лева с кутийката, потенциометъра, кабела и контакта, в който включваш поялника, и се прави за 2 часа. Излопзва многократно, за много поялници. М-Solder е българска марка, за около 100-ина лева парчето, пък ми се повреди за не чак толкова много време. Затова си мисля, че ако на човек му се бъзика, може да по-малко пари да си спретне нещо, което не е никак скъпо, а върши добра работа. Разбира се, евтиното, ако не го бъзикнеш малко, си е много зле -> като при китарите.

При запояване през ден за около час-час и нещо, въпросните човки ми издържат по 2-3 години. Не знам metalhammer, дали говорим за едни и същи човки. За около 2 лв ги взимам. Въпросния поялник струва около 11лв в електронинвест. Син, с черна гумичка там, където се държи, 40W. Ако го включа в 220В без регулатор, обаче, почва да червенее - загрява много - не е никак добре. отдолу на дръжката(дето излиза металната част) пише Pro's Kit 6PK-356N С терморегулатор или поне диод, който да отреже едната полувълна, няма да има проблем. От миналия юли го имам - запоявам доста - за сега не мърда изобщо. С регулаторе не става и ненужно горещ - леко е потъмнял за година, но още метала около реотана си отразява - не е да почернее както при много нагряващ се китайски поялник, до който да ти става топло, като си доближиш главата.

Да ти кажа не е точно така, макар и като цяло да е така. След като изгорих моя M-Solder, ме домързя да му търся реотан(който се оказа и скъпичък, а точно тогава не работех), и си взех един от тези 40W Pro's Kit, на който направих тиристорен "терморегулатор" 0-20W(регулиращ се с потенциометър), и чесно казано не откривам разлика мажду него и M-Solder-а, освен, че М-Солдера имаше терморегулатор вътре, беше на 12 волта, и се изключваше периодично, както показваше един светодиод. Като удобство, и леснота на запояване аз поставям двата поялника на едно стъпало(а май и по издържливост). Вярно, че без терморегулаторчето, поялника би изгорял за 2 седмици, а не всеки може да си направи регулаторче, но така стана на едно много прилично ниво, бих казал достатъчно добро за домашно, а дори и по-леко промишлено запояване и цялата галимация излезе 20лв. барабар с един резервен реотан за него.

Има цяла тема назад във форума за ноти вс. таблатури. Обсъдиха се всички разлики между двата начина, и професионалисти си казаха мнението. Можете да я потърсите и прочетете.

Ами има два варианта. Или прочиташ всичко писано по въпроса, или ако не ти се занимава я носиш на лютиер. По-добре от това не мога да ти го обясня. Всичко си е написано във форума по няколко пъти. Остава някой да го прочете.

Най - важното е човката. Човката на китайските поялници е мега-зле. Продават се "керамични" човки, които са с метализирано връхче за по около 2 лв. Те са ОК. Моя съвет е да си намериш подходящо оразмерен 40W поялник, в който човката става, след което да сложиш едната от жиците да минава през един мощен изправителен диод, така, че да му намалиш мощността наполовина, и да не ти прегрява и изгаря. Има едни тайвански поялници Pro's Kit за 10-ина лева, чиято човка се завинтва с гайка(не с гадните винтчета), и е добра човката. Ако им се сложи диод на 40-ватовата версия се получава един доста приятен поялник.

Китарата свири, можеш да се научиш да свириш на нея. Ако питаш за качество - китарите от този ценови клас не са особено хубави, без значение коя марка са. Няма как да си купиш китара, която струва 100-200 лв, и да свири като китара за $1500. Иначе - като за начало става. Може поне 2-3 години да си свириш на нея без проблем. Иначе китарите с единични адаптери не са много подходящи за тежки стилове с много кривоч. Ако искаш тресня -> китара с двойни адаптери(хъмбъкери) е по-удачно решение. Прочети хилядите теми по въпроса.

Има немалко музиканли магазини. Има и много теми назад в раздел китара, които обсъждат същата тема(предполагам, не мислиш, че от 7000 потребители си първият, който пита каква китара да си купи). Разгледай темите назад и чети. Има купища информация, дискусии, спорове....

Nirvana - Come As You Are . Не те ли учат на нотички на тия уроци?