Evtim Djerekarov

Не може да се каже от снимката! Потърси из нета, ако знаеш каква е китарата.

Фретборда трябва да е от едно парче. Орехът не е подходящ материал, макар че се срещат и такива китари. Гриф се прави от явор, не знам доколко ясена е подходящ материал. Можеш да го направиш от орех, има такива китари, макар че не е популярен материал за грифове.

Кое е по-яко? Акустична китара Martin, или кремона от 30 лв на старо, от шперплатените?

Просто ме съмнява. Тези струни не се рекламират като някакви със специално покритие, така че не виждам защо трябва да са по-издържливи от останалите никелово-покрити струни. При мен струните(тънките) започват да пооранжевяват след около 4-5 часа, ако времето е топло и се потя повечко. А това някой да обяснява как еди кои си струни са като нови след цели 120 часа(30 дена по 4 часа) свирене ми звучи като виц. Елексир са струни със специално покритие(така и се рекламират) и поради тази причина издържат повече, въпреки че щом на някои хора им издържат година, значи тези хора просто не свирят по много, или свирят крайно внимателно. Реално ако човек пили(особено блус) по няколко часа на ден, след месец - два, ще ги скъса на прагчетата от бендове.

Искаш да кажеш. че не корозират ли, или просто искаш да покажеш с какво свириш?!?

Aми това са метли, и са направени за метларска музика. Едва ли ще можеш да покриеш особено много типове звук с нея. Иначе аз хих предпочел BC рич-а. Най-малкото е нек-тру.

Напротив, с адаптери за 40 лв китарата ще звукне почти оптимално(да не забравяме, че самата китара е евтина)., Звука на активните адаптери е малко по-безшумен, но много хора не ги харесват особено. Затова, нека не даваме крайни мнения. Моя съвет е да си вземеш, например един GuitarTech хъмбъкер/и, по възможност с АЛНИКО магнит. Можеш да направиш китарата H/S/S, което ще ти даде интересни комбинации, а можеш да я направиш и H/S/H, за по-метълски комбинации. Единствения проблем е, че трябва или да си купиш плочка с дупка за хъмбъкер/хъмбъкери или да се изреже тази, която имаш. На почти всички стратове има достатъчно голяма дупка в дървото,з а да се поберат хъмбъкери. Звука, който ще изкараш о тези адаптери ще е напълно достатъчно добър за да можеш да свириш жички с китарата. С TONY сме сравнявали преди време един такъв адаптер с някои маркови и скъпи адаптерчета, и никак не звучеше по-зле от тях.

Темата ще стане. Нека който иска, и се чувства достатъчно уверен в знанията си да напише ДЪлго, Цялостно и Всеобхватно мнение на тема дървесина, прагчета, хардуер, тремоло системи или др.. След това може да подложим мненията на дискусия, да внесем поправки където е неясно, едностранчиво или пристрастно и накрая да копираме всичко , да сглобим завършения вариант и даже може да помолим модераторите да я пиннат.

Благодаря! От доста отдавна ми се искаше да видя китарата отблизо.

Адаптери: Единичните(single coil) адаптери представляват една бобина, навита около магнитчета, или магнитопроводи, под които е поставен един магнит. Единичните адаптери превръщат във звук не само вибрациите на металните струни, а и всички външни смущаващи електромагнитни влияния от ел. мрежа, предаватели, домакински уреди и т.н. По правило, единичните адаптери звучат най-естествено и ясно, със "блясък" и "въздух" във високите честоти. При свирене с повече дисторшън, брума става прекалено много, поради което свирещите по-тежка музика китаристи предпочитат хъмбъкерите. Ето снимка на единичен адаптер: Двойните адаптери(humbuckers) обикновено представляват две бобини една до друга, навити около 2 реда магнитопроводи, които са 2-та полюса на един постоянен магнит, който се намира под тях: Те са така измислени от откривателя си Seth Lover, че полезния звук от струните става двойно по-силен, докато смущенията от околните източници почти изчезват. Това e възможно за сметка на загубата на някои високи честоти, които се гасят взаимно в двете бобини и в резултат на това, хъмбъкера има по-малко "въздух" и "блясък", Звучи по-"тъмно", "дебело" и "басово". Този звук НЕ е особено популярен, например, при кънтри изпълнителите, които предпочитат звънкия и ясен звук на единичните адаптери. Този звук е по-характерен при метъла и много от хард рока, както и при много блус китаристи, които обичат по-мекия, плътен и не чак толкова ясен и звънлив тон. Най-често под хъмбъкери се има предвид това, което всъщност е large size humbucker. Точно този тип хъмбъкери се използват най-много в тежката музика, и когато се каже хъмбъкер, много хора разбират именно това. При този тип хъмбъкер именно е най-характерен звука, който описвам по-горе, понеже при него двете бобини са на най-голямо разстояние. Има и други типове хъмбъкери като мини-хъмбъкерите, които са по-малки: Те имат звук, който е близък до големия хъмбъкер, но обикновено звучат малко по-ясно и стегнато. Има и други модели хъмбъкери, като тези в размер на единичен адаптер: http://cachepe.samedaymusic.com/media/qual...33bc706d2c2.jpg Те не звучат нито като големия хъмбъкер, нито като единичния адаптер, поради което повечето фенове на хъмбъкера предпочитат да свирят с големи хъмбъкери, докато повечето заклети фенове на единичните адаптери предпочитат да свирят с единични, въпреки брума. Има някои модели хъмбъкери с размер на единични, които се стремят да се доближат до звука на големия хъмбъкер, но те са по-скоро изключения от правилото. Много от тези адаптери не се водят хъмбъкери, ами "noiseless" адаптери, и използват различни технологии, но много китаристи са единодушни, че тези адаптери нямат характерния звук на единичен адаптер. Те са по същество хъмбъкери, от технологична гледна точка. Има някои иновативни решения, като адаптерите на kinman.com, които са по същество хъмбъкери, но имат звука на единичен адаптер, който е любим на толкова много хора: (ЗАБЕЛЕЖЕТЕ, че 6-те "шиша" на снимката не са 6 железа, които са никелирани, както при повечето адаптери(при които магнитът се намира отдолу - на дъното на адаптера и се допира до железата), а са матови, като алуминий -> това са 6 кръгли алнико магнитчета. Често такива магнитчета се срещат при алнико единичните адаптери. Адаптерите, за които говорих до сега, са ПАСИВНИ. Има фирми, които предпагат АКТИВНИ адаптери. Активен адаптер ще рече адаптер, който се захранва от батерия и има в себе си ПРЕДУСИЛВАТЕЛ, което е електронно устройство, което усилва или буферира звука. Обикновено тези адаптери успяват да снижат нивото на шума осезаемо под пасивните адаптери, както и да звучат по-ясно от тях. Много китаристи обаче смятат, че активните адаптери звучат по-електронно, стерилно и синтетично, поради което не можем да заключим, че те са по-добри от пасивните, само заради по-малкото им шум. Един от най-известните производители на активни адаптери е EMG: Звука на адаптера зависи и от магните. Срещат се главно адаптери с керамични магнити(черните магнити, които сме виждали) и такива с АЛНИКО-2, АЛНИКО-3 или АЛНИКО-5 магнити. Алнико е сплав от алуминии, никел и кобалт и е светла, сивкава и матова, прилича на алуминии - не блести, както блести никелирания метал. Много от китаристите, свирещи тежка музика предпочитат хъмбъкери с керамични магнити. От друга страна, китаристите, които свирят по-чиста китара често имат предпочитания към адаптерите с алнико магнити, които според тях имат по-красив и богат звук с повече нюанси. Aлнико: Керамични: Съществуват много различни производители. Както при всичко останало, когато говорим за звука на конкретен адаптер, всичко опира до ВКУС.

Нека когато говорим за китари и избор, да не бъдем комерсиални, и да не споменаваме марки, освен при абсолютна необходимост(Floyd Rose, например)понеже това е некоректно, понеже би трябвало да оставим купувача сам да избере марката-> имам предвид, че ще говорим за качествени характеристики и различия, а не за марки. Второ, което задължително трябва да споменем е, че евтиното по правило е по-некачествено от скъпото - когато обсъждаме дървета, адаптери, тремола, не говорим за материалите и хардуера по принцип. Не очаквайте тези неща да са съвсем верни при китарите от 200 лв, при които дървото е абсолютно неподбирано, хардуера е средна работа, а адаптерите обиковено звучат зле.

По-разнообразни китарки с махагонови тела конкретно: http://www.thomann.de/gb/hagstrom_xl5is.htm http://www.thomann.de/gb/schecter_diamond_c_1_plus_dbsb.htm http://www.thomann.de/gb/ibanez_sas36fm_trs.htm http://www.thomann.de/gb/hagstrom_f200p_cr.htm http://www.thomann.de/gb/cort_evlx4.htm http://www.thomann.de/gb/ibanez_sa260fmamb.htm

нещо, което малко по-добре се описва от предишното ми мнение: Не всички са 628мм, де.. http://www.thomann.de/gb/esp_ltd_fx260_ns.htm http://www.thomann.de/gb/bc_rich_mockingbird_st.htm http://www.thomann.de/gb/epiphone_futura_custom_ex.htm http://www.thomann.de/gb/washburn_wm24_wh.htm http://www.thomann.de/gb/bc_rich_nj_mockingbird_tbk.htm http://www.thomann.de/gb/gibson_flying_v_faded.htm http://www.thomann.de/gb/epiphone_explorer..._korina_blk.htm http://www.thomann.de/gb/jackson_rr3_tr_egitarre.htm http://www.thomann.de/gb/epiphone_firebird..._edition_eb.htm http://www.thomann.de/gb/jackson_dk2t_trd_dinky_upgrade.htm http://www.thomann.de/gb/cort_vx_4x_bk.htm http://www.thomann.de/gb/dean_guitars_razorback_db_cbk.htm http://www.thomann.de/gb/washburn_wm24v_bk.htm http://www.thomann.de/gb/bc_rich_mockingbi...quilt_maple.htm

Няма китара, която да звучи еднакво добре за всяка музика. Ако искаш китара, с която да докараш по-мек и дълбок блусарски тон(тон, който се доближава до гибсън), а същевременно има малко 80-тарски басов и плътен хеви и траш метъл тон, тогава бих те посъветвал да гледаш в описанието на китарата да е с 628мм мензура(scale length), а не 648мм, както повечето китари, да е с тяло от махагон/mahogany(евентуано с някакъв кленов./maple топ). Грифа може да е от клен/maple или махагон, но имай предвид че изцяло махагоновите китари често са прекалено мътни. Ако малко по по-тъмния тон на хъмбъкерите не те притеснява, можеш да си вземеш китара с 2 хъмбъкера(HH), ако искаш и малко по-разнообразен откъм адаптери тон, може да вземеш HSS китара или дори HSH китара, но за такива фиксд бридж китари, HH е много популярна и добре изглеждаща комбинация. Ако няма пикгард(пластмасова плочка, на която седи цялата "електроника", както на стратокастерите), май е по-добре в случая. Адаптерите може би е добре да са АЛНИКО, или поне един от тях... според много хора, алникото има по-красив тон от керамиката, което е важно, когато свириш без много дисторшън... Това не са 100% провила, присто предложения.

Aко мислиш да правиш грифа по-тънък, не прелакявай, защото ще стигнеш до канала на тръсрода. При тези китари той е дълбан доста дълбото и няма голям резерв.

Чесно казано, това, което казваш за китарите е вярно, ако имаш късмет с бройката и обикновено е по-вярно с дисторшън, отколкото на клийн. Повечето евтини китари(а и на някои скъпи), колкото и да им сменяш адаптерите, все си звучат като тояжки. При евтините китари, хубавия тон е чист късмет, а при скъпите, нещо което ОБИКНОВЕНО присъства, но пак не е гаранция.

Тя реално не е и скъпа. Такива чворчета има на много от евтините китари. За кривите нижки - без коментар - ти супер-яка дървесина ли искаш да има за тия парички? За махагона - като не искаш да знаеш, можеш да отидеш в магазина и и да си вземеш за 300-500 лв китара от какъвто и да е агатис или липа, а дори и китара за 600 от шперплат, ако имаш лош ден . Не знам защо е тоя негативизъм, и защо се търсят кусури, които така или иначе е ясно, че съществуват, като се има предвид ценовата категория?!? Никъде не съм казал, че китарата е супер-качествена, обаче си има wilkonson тремоло, грифа и е кленов, а тялото и е от няколко парчета махагон. Освен това е с Гибсън мензура, което при всички положения ще и даде по-басова атака на звука, което може и да хареса на момчето, ако по принцип харесва по-гибсънски звуци стил ранните албуми на металика, примерно.

http://www.thomann.de/gb/harley_benton_duke_100_amb.htm Това ми се вижда по-добър вариант. Тялото е махагоново, тремолото е Wilkinson, не е флойд, но е двупосочно. Не става за флойд-издевателства, но инае е добро тремоло, мензурата е гибсън 628мм, което ще има по-плътен тон, който може би ще ти хареса.

http://reviews.harmony-central.com/reviews.../HBS300TBL/10/1

Адаптерите, които оригинално са на орфеите са пълна трагедия още от завода, така че си помисли пак за състоянието им!! Ако дялкането не е само за кеф, а очакваш добър резултат, опиентирай се към друга китара.

Това е нелош вариант, да. Интересно е все пак някой да купи и пробва някои модели на HB, за да разберем какво им е ОК и какво им куца. Аз не съм краен песимист относно качеството им, въпреки, че има вариант да е малко по-зле от популярните марки.

Съфорумника TerminalFrost май също е от хората, които говорят, без никога да са пипали китарата. Аз също не съм я пробвал, но предполагам, че е на някакво средно ниво, както всички евтини китари. Китарата е по-евтина от флойд роуз, който се продава У НАС, в магазин, единична бройка, с неизвестна надценка. На какви цени ги взимат тия флойдове на едро фирмите-производители, можем само да гадаем. За дискусия, виж тук: http://forum.muzikant.org/index.php?showtopic=41977 Единственото, което ме притеснява е, че не е опоменато от какво дърво е тялото. У нас има някои китари за над 500 лв, които са от шперплат де, така че трябва да ти е ясно, че качество и евтино са принципно различни неща. Ако просто искаш китара с флойд, и не държиш на тон, най-вероятно ще ти свърши работа, така или иначе. Може евентуално да се наложи да я дадеш за сетъп, но това важи и за продаващите се тук китари.

Дъвкано, дъвкано... http://forum.muzikant.org/index.php?showto...%E0%F2%F3%F0%E8 Тук се обсъжтат предимства и недостатъци.

Много зависи от това в каква настройка ще свириш. По-нисък строй означава по-малко опън. По-дебели струни означава повече опън. В зависимост от тези фактори ще се наложи: 1. Да регулираш тръсрода -> при повече опън на струните, да се натегне повече, при по-малко опън - да се отпусне. 2. Да регулираш пружините на тремолото(дори може да се наложи да сложиш още една при много опън), при повече опън - да се натегнат, при по-малко - да се отпуснат. 3. Интонациите(октавите) ще отидат на кино при смяната и ще се наложи да се пренастройват. 4. Евентуално да се пипа височината на струните при нужда. Горните опреации се повтарят няколко пъти докато се стугне до равновесен вариант. Вдигането на строя опъва, и накланя флойда, увеличава височината на струните. Смъкването на строя връща флойда и понижава струните. Натягането на пружините връща флойда и смъква струните. Отпускането на пружините накланя флойда и вдига струните. Внтовете, на които стъпва флойда го вдигат/свалят. Тръсрода, когато се натяга, изгъва грифа назад, опъва струните, съответно накланя флойда. Тръсрода, когато се отпуска, позволява на струните да огъват грифа напред и връща флойда, отпуска струните. Изместването на седлото на струната към адаптерите вдига интонацията и прави тази струна по-малко опъваща. Изместването на седлото на струната назад от адаптерите понижава октавата и прави струната повече опъваща. Чрез сетъпа се правят много неща. Чрез всички тези регулации, както и добавяне и махане на пружини и смяната им с други, различно твърди пружини се получават заедно следните неща: 1. Желаната дъга на грифа 2. Желаната дебелина струни 3. Желаниа строй 4. Желанава височина(екшън) на струните 5. Добро октавиране/интонации 6. Желаната твърдост на инструмента(някои хора обичат твърди, опънати струни при даден строй, докато други предпочитат по-отпуснати струни, които се извиват(бендват) по-лесно, за сметка на повечето звънене и малко по-малкото състейн). След това, пипане на едно от нещата променя и останалите. Ако си от София и ти се идва към Люлин с китарата някой уикенд, мога да ти свърша работата за час-два(може и по-малко, зависи от много неща). Ако си заинтересован ->ЛС.

Добре, де, ти за Солдано ли работиш, че толкова много се палиш по тия въпроси.. То да вземат всички на Фендер да плащат лиценз накрая... ПС: И схемите на PARK са били 1:1 Marshall, обаче това не им е помогнало много...