Evtim Djerekarov

Щом трябва да се използва сила, значи нещо хич не е наред.

Ех.. много трябва да я пазиш тая китара. Спомних си за безрезултатните ми молби да я погленда отблизо, когато исках да си поръчвам китара от този лютиер. Все пак, ако някой ден решиш да и напрвавиш близки и ясни снимки на различни детайли(тяло, гриф, финиш, фретинг, кухина на тремолото и т.н.) с висока резолюция, добър фокус и добра осветеност, много ще се радвам да ги видя.

В тази тема всичко се обсъжда подробно: http://forum.muzikant.org/index.php?showto...%F2%E5&st=0

Извинявай, просто предположих. Повечето хора с къстъм инструменти обичат да възхваляват къстъм изработката.

Май не си много доволен от твоята къстъмка....? Според мен, при ДОБЪР лютиер, съотношението цена/качество е по-добро отколкото при купешките китари, продавани у нас. Би трябвало да е обратното, понеже къстъм шопа е глезотия, но такива са ни пазарните реалности в БГ-то. За 1000 може да се вземе просто прилична нова китарка, но едва ли ще е нещо особено и като хардуер, и като звук. Просто ще е сравнително добре направена лъскава китарка с някакъв хардуер, някакви адаптери и някакъв звук. Не е изключено и леки дефектчета да има. Къстъм шопа няма да е чак толкова по-скъп от това, а ще бъде с хардуер и звук, който е в класа на значително по-скъпи инструмерни. Но трябва лютиера да не е кой да е.

Много добре. Как ги направиха, знаеш ли?

По принцип добър лютиер като Dikata от форума, или DB guitars(неговите само съм ги виждал на картинка), би направил много добра китара, но за цените трябва да говориш с тях. Все ми се струва, че ще излезе повече от 1000, особено ако си избереш наистина хубав хардуер - яки ключове, хубав марков флойд, добри адаптери.... но ще имаш много добър резултат. С Dikata се познаваме, свирил съм на негови китари, и определено ги намирам за инструменти от много висок клас, особено що се отнася до тона. Един мой съсед има негов страт с тяло от Swamp Ash ,Tex Mex адаптери и оригинален фендерски хардуер, на който често свиря, когато му отида на гости. Китарката има много приятно гласче, което рядко може да се чуе дори от хубави американски фендери. А и материалите, които са използвани рядко се намират в този ценови диапазон магазински китари. Виж и чуи на www.dikaguitars.com Магазинска китара за 1000 можеш да си вземеш прилична, но предполагам че ще е поне 1-2 нива под това, за което ти говорих горе. Предимство е, че няма да я чакаш(освен ако не я чакаш от чужбина). Китара, която е на някакво близко ниво(по точност на изработка) до въпросните лютиерски китари е например neck-through Ibanez RG?? Prestige серията, която май струва доста над 1000, която също има трески за дялане, като недобър сетъп, например. Един колега от форума ми носи такава и имаше доста странни неща по нея, което ми удължи работата по сетъпа с може би 2 часа... а китарата е толкова скъпа, че човек очаква да е идеална. Лютиери като Dikata работят на доста високо ниво. Според мен китара с качеството, което той прави, и материалите, които използва, ще ти излезе в най-добрия случай осезаемо по-скъпичко, когато я купуваш от магазина. Както ти казах, познаваме се с него, ходили сме по складове да избираме дърво(по-скоро той да избира), и знам, че при него работата е сериозна.

Айде сега..... може и да има отделни бройки в това състояние, но е рядкост...пък и то всяка китара си иска сетъп. Докато не пипнем такава китара, май е добре да изоставим сравненията и определенията. -------------------------------------------------------------------------- Fender Squier Bullet Strat RW DNB - laminated hardwood body, maple neck, rosewood fingerboard, 21x frets, 3x single coil pickups, standard tremolo. Colour: Daphne Blue. - 98 EUR Fender Squier Bullet Strat RW BK, E-Guitar, Basswood Body, Maple Neck, Rosewood Fretboard, 21 Frets, 3 Single-Coil Pickups, Standard Tremolo, Color: Black - 98 EUR Fender Squier Affinity Strat RW BSB - alder body, rosewood fingerboard, tremolo, 21 medium jumbo frets. Colour: Brown Sunburst. - 155 EUR -------------------------------------------------------------------------- Harley Benton HBMS15SB electric guitar, (може би laminated hardwood body),maple neck, rosewood fretboard, 22 frets, 3 single coil pickups, 5-way selector switch, vintage-type tremolo, 1 volume & 2 tone controls, chrome hardware. Colour: Sunburst - 75 EUR Harley Benton HBMS620TR electric guitar - 2 humbucker pick-ups, Floyd Rose licence tremolo, basswood body with arched quilted-maple top, maple neck with rosewood fingerboard, nut width: 44mm, 24 frets, scale: 65cm, 1 volume and 1 tone control, 3-way toggle switch, gold hardware. Colour:... 139EUR Harley Benton HBR450BK electric guitar, alder body, maple neck with rosewood fretboard, 44mm saddle width, 24 frets, 648mm scale, 3 pickups (humbucker-single coil-humbucker), white pearl pickguard, vintage type tremolo. Colour: Black - 111 EUR --------------------------------------------------------------------------- За цените -> силогизма колкото и да го довършваме, нещата около ценообразуването са скрити за нас, и не може да си направим изводи. Цените горе са от томан.де и за двата типа китари. Все пак HB си е тяхна марка, и в техния магазин е логично да е малко по-евтина. Не казвам, че е по-добра оферта на всяка цена, или нещо подобно. Плюс това ти подхвана сравнението от ценова гледна точка. Не е гарантирано, че това винаги отговаря на сравнението от качествена гледан точка. Може да включим и squier, stagg, yamaha, аза да стане по-интересно .

^ Послушай го!!

Именно! Може да се очаква да е китара за 180. Но не и китара за 50. За това говорим. А да сравняваме ли китари за 180 навън с китари, които у нас са 250, примерно... точно тук според мен идва момента с "BOSH"-a, ладата и москвича.

Изработката наистина не е много яка, но нека бъдем реалисти. Едни доста популярни и хвалени из форума гибсън копия за около 500-600 лв., чиято марка няма да споменавам, защото не това е целта на темата, имаха подобни може би малко по-малки неточности на други места по тях - лепени парчета байндинг, снаждан тук-таме фингърборд, стърчаща пластмаса от байндинга изпод прагчетата, пак полир паста в порите на фингърборда, пак неточни инлеи и т.н.... затова мисля, че дефектите не са много мижави, но не водят и до сериозно загрозяване, или негодност на инструмента. По страт копията, и болт-он моделите, мисля, че дефектите ще са най-много 20-% от тези - сет нек китара с байндинг се прави трудно, и много от "баш-китарите" от тоя тип също имат леки дефектчета поради тази причина.

^Техниката наистина е капризна. Зависи накъде си се обърнал, а и на какво разстояние си от усилвателя. При много набичване работи ефектно, де... дори да не се получи точния флажолет..

Всичко, за което говориш беше обяснено още в началото на темата, преди да се започне със "съветите". Просто определени хора, без никога да са се докосвали до марката, започнаха, да я правят най-черната марка на света, което ме подразни.

Проблема по-скоро беше в това, че едни евтини китари се обявяват за много по-хубави от други евтини китари, с известна надценка, поставена от нашите родни магазини. При това никой не знае защо трябва първите да са лоши, а говори наизуст.

Когато говорим за микрофония, нека различим следните два типа: 1. Гадна микрофония, която си я има дори когато сте си сложили ръката на струните пред апатерите -> тя е резултат от недостатъчно предпазени от микрофония, или некачествени адаптери. Тя е НЕЖЕЛАНА. Тя е пронизителна, неприятна и не може да се контролира. 2. Хубав китарен фийдбек - пред усиления усилвател, като сте заглушили с ръка неизползваните струни, можете да продължите тона, който свирите колкото си искате - звуковото налягане от усилвателя движи струната, която адаптера улавя и се чува желания от китариста тон, който може да продължава докато китариста не заглуши всички струни с ръка. Тази "микрофония" никога не е пронизителна, а е толкова силна, колкото е силен звука от китарата, когато се свири на нея -> тя е ЖЕЛАНА Тази "микрофония" е характерна за по-хубавите китари(които могат да я правят без да правят другата - ЛОША микрофония). Китарите с по-микрофониращи адаптери често изпадат в първата НЕЖЕЛАНА микрофония когато усилвателя е усилен достатъчно и до ЖЕЛАНАТА микрофония въобще не може да се стигне от гадно пищене. Флажолетите(изкуствените) са нещо, което може да се прави с повече мерак и на акустична китара. Въпрос на упражнения е да се научи човек да ги изкарва ясно, на всеки тон флажолета е на различно място, а освен това има поне 4 различни флажолета на всеки тон. Колкото до влиянието на микрофонията върху флажолетите -> втората, ЖЕЛАНА микрофония ги подпомага и удължава. Конкретно до въпроса в темата, който чак сега прочитам -> Ако китарата лесно прави от втората ЖЕЛАНА микрофония, тона често сам преминава във свой флажолет(който технически е някой от първите няколко хармонични честоти на основния тон, който се свири) под влияние на честотата, на която ЖЕЛАНАТА микрофония "предпочита" да стане - когато имаш една струна, оставена свободна, или натисната на някое прагче срещу усиления усилвател, то тя може да се разтрепти от усилвателя или на нейната основна честота(тона, който свириш), или на честотата на някой от нейните флажолети(хармоници). На всички други честоти, тя няма да иска да се разтрепти, понеже е така опъната при настройването на китарата(и окъсена, при натискане на някое прагче), че не е "настроена" на тях, и тези нехармонични на свирения и тон честоти не могат да резонират в нея и бързо затихват. Когато тона не иска сам да продължи на желания флажолет, може да му се "помогне", като китариста пипне леко с пръст струната там, където би трябвало да излезе флажолета(за целта трябва да знае на кой тон къде по струната му е желания флажолет). Правейки това, той заглушава основния тон, и оставя само този хармоник, който иска. В повечето случай, полезната и желана микрофония ще "подеме" този флажолет, и цялата система ще започне да резонира на този тон. Понякога не работи, но обикновено става.

Да уточня: под динамика, както предполагам на всички е ясно, се разбира голяма разлика между тихо и силно, голям диапазон на различни нива на звука. В конкретния случай говорим за това доколко можем да удряме силно по струните без те да започнат да звънят безобразно. При много нисък екшън( Много повече нюанси на свирене се наблюдават при блус китаристите, които често използват или клийн канал, или лек драйв/крънч канал и често разчитат само на изкривяванията от буустърчето пред клийн канала. При този динамичен и изразителен начин на свирене, често струните се удрят силно и правят голяма амплитуда(механично). При тази амплитуда е невъзможно, дори при идеален гриф, струната да не закачи в предното прагче ако струните са смъкнати твърде ниско. Това превръща динамичното свирене при нисък екшън в нормално тихо свирене+ужасно звънене в прагчетата при първия опит за по-силничко подръпване на струната, особено на 4та, 5та и 6-та струна. За добиване на ясна представа можеш да пробваш на някоя акустична китара за скрап, от ония с много дебелите грифове, които не се извиват въобще, да смъкнеш екшъна на 1мм - няма да може да се свири нормално, както се очаква от акустична китара - това се случва и на метлите с нисък екшън, но ние сме му свикнали, понеже свирим с дисторшън. Е, за блус китаристите е неприемливо - те свирят с много динамика. Друг момент - ако механиката на китарата(бридж, нът, височина на седлата, държачи на струните, тръсрод) е такава, че при даден строй струните стоят "твърдо" - китарата има твърдо усещане и бендове се правят с мъка, тогава китарата толерира МАЛКО по-нисък екшън без звънене. При китари, които са по-"отпуснати" при същата мензура, струни и строй както в предния пример, струните са меки и се бендва лесно, твърде нисък екшън без звънене е непостижим - от там е непостижимо и много динамично свирене при този нисък екшън без прилично или безобразно количество фрет бъз. Проблем при динамичното свирене със звънене, освен неприятния звук, е силното удряне на струната в предното прагче, което значително намалява продължителността на силно ударения тон, който "умира" скоро.

Гаражно, гаражно, ама знаеш ли как приятно и удобно свири . Ta за марката Harley Banton, която както се видя, е марка на thomann.de, и произвежда китари в ценовия диапазон от около 70 до около 700 евра, която аз не мисля, че е лоша, както някои хора се изказаха, продължавам да приветствам всякакви мнения, които не се основават на НИЩОТО. Има ли собственици на такава метла във форума? Във harmony central гледам, че не са недоволни от тях.

Аз нямам отрицателно мнение. Използвам известният си опит с ремонтиране и "прослушване" на най-различни китари, за да заключа, че ако има разлика, то тя няма да е чак толкова потресаваща. Твоето крайно мнение, обаче ми се струва прекалено.ПС: Четох и ревютата за марката в harmony central. Харли бентън е марка на thonamm.de, която покрива сравнително широк ценови диапазон - точно както марките, които хвалиш. Като изключим факта, че може би Washburn-a ще го продадеш по-лесно, ако китарата ти харесва и сега започваш да свириш - едва ли има значение, все пак говорим за подобен клас китари, не за скъпи вс евтини модели. На въпросите, които те питах, не пожела да отговориш... твоя работа.. намирам подмятания като горните за несериозни и несъдържателни.

Честно казано, харли бентън точно не съм пипал, но пък съм пипал стаг и берингер и разликата между тях и евтините серии на марките, които цитираш е малка, а при някои стагове - никаква. Не разбирам защо казваш, че на толкова боклучава китара ще се мъчиш, кое и е чак толкова различното, след като повечето от нас са виждали и шперплати при китари в диапазона дори 400-600 лв. по нашите магазини? Имам едно мега-менте за 120 лв, на което се наложи да сменям позициите още като го получих, после засвири прилично. Но предполагам, ако този бентън е нещо като беринджър, чак толкова брутални проблеми едва ли има. Изобщо кое е нещото, което те кара да мислиш че евтин бентън е хипер боклук, докато евтин скуаер е едва ли не добре. Свирил ли си на бентън? Какви разлики намираш? На какво основание ги наричаш шитове, когато всъщност повечето китари в този ценови клас са шитове? Заради едната марка ли ти е такова мнението? Не отричам възможността китарата да е грозна картина, но честно казано предполагам, че ще е в общия случай малко по-зле от ниския клас на марките за които говориш. Колкото виждам от снимката - грифа е някакъв клен - както и на останалите марки стратоподобни китари. Тялото може да е шперплат, и всъщност е поне 50% вероятно, но пък ако не е? Евтините пакове на скуаер, примерно са с тяло от агатис->меко кафяво дърво, на вид приличащо на махагон, но меко като чам. Ако и прагчетата са поставени на някакво средно ниво, китарата ще е ОК. Само дето ще е HB, а не Washburn?!? Адаптерите не мисля, че са много по-гадни от скуаерските стокове, примерно. Изобщо имаш ли някаква обосновка за рязко отрицателното си мнение, нещо не ти харесва името ли, или пък нещо видя, че лака е кофти, пикгарда е крив ?!?

Още нещо: Кой е този Репетиций, да не е приятел на Патриций? Ако става дума за български хъмбъкер от Кремона - прилични адаптерчета са, но не са парафинирани - там им е проблема. За щастие е лесно поправим.

Какво значи български хъмбъкер?

Не, не е така. Хъмбъкера има по-различен звук, и гаси ненужните брумове, а сингъла - не. Сингъла с повече дисторшън има много брум, особено на позиции 1,3,5 на страт ключето, когато свири само един адаптер. На 2,4 китарата не е много по-шумна от такава с хъмбъкери, но звука не е звук на хъмбъкер. Света и природата не са идеални неща и никога няма да бъдат. Мисля, че разсъждаваш твърде идеалистично и нетрезво по този въпрос. Евтините китари имат доста по-евтин звук(90% от тях). Оттам нататък дали са удобни, дали са прецизно направени, и дали на ТЕБ ти е кеф да свириш на тях зависи от ТЕБ и от конкретното качество на конкретната серия китари. Повечето марки китари, които се обсъждат тук така яростно не идват в магазините на парите, на които се продават. Тъпо е, когато някой си внесе китара за 160лв отнякъде, всички да говорят какъв боклук е, небрежно забравяйки, че китарите, които те са си купили от нашите магазини за 300-500 лв, всъщност са абсолютно същите тояги, както става ясно още при първото сравнение. За ученето - човек може да се научи да свири МНОГО ДОБРЕ както на скъпа, така и на евтина китара, дори бих казал и на някоя по-запазенка и не чак толкова крива кремонка. По този път са минали много от китаристите, които имаме за кумири във форума. Ненаучаването се дължи в много по-голяма степен на мързел и нежелание, отколкото на китарата. При това универсална китара няма. Китарите с по-дебели грифове се славят като по-неудобни, обаче обожателите на тънките грифчета често пропускат добре познатия факт, че по-тънкия гриф много често води до повече глухи тонове и по-отпуснат и кратък тон като цяло. Има разни скъпи решения с карбонови пръчки, разбира се, но тогава пак се прави компромис със тона. Един Ибанез, примерно има повече възможности откъм дабълхенд-и, тремоло, 24прага, лесен достъп до високите позиции, но прави ли го това по-добра китара от един страт или ЛП??? Нисък екшън е любимия аргумент на много хора - трябва да ви стане ясно, че няма китара, която свири с 0.8мм екшън, изключително лесно се правят бендове, не разстройва въобще, много мека е на пипане, и колкото и динамично да свириш, струните някак магически все не звънят -> това са митове и легенди. Ако искаш рекордно нисък екшън, това е за сметка на динамиката на свирене, без значение колко ти е скъпа китарата. Изобщо за какво говорим, като става дума за възможности. Като цяло, недостатъците на евтинджосите са: - Нямат особено красив тон - телата са им от неподбирана дървесина, или шперплат. Да улучиш хубава дъска си е чист късмет. Именно тона на хубавите китари е нещото, за което се плаща. Разликиче между евтина и скъпа китара, когато се свири на тихо вкъщи, с не дотам хубав драйв често са минимални, а понякога незабележими, даже понякога при тези условия се случва евтината да звучи по-добре от скъпата, но когато се свири както си трябва, при условия за свирене, скъпите китари обикновено изкарват едно хубаво "гласче", което звучи ясно, балансирано и красиво, докато от евтините китари често остава само един метален звън, като "тялото" на тона става плоско и безизразно, губи се в музиката и някак си не прави впечатление. Това, разбира се, не значи на всяка цена, че ако си купите скъпа китара от която и да е марка, тона на всяка цена ще ви хареса. - Адаптерите са посредствени - обикновено с най-евтини керамични магнити, и прекалено много навивки , с които се компенсира празнотата и яснотата в средните честоти, но за сметка на високочестотния блясък -> обикновено звучат плоско, малко глухо, безжизнено и умряло -> на чиста китара или с малко драйв често звучат откровенно неприятно. Иначе често са парафинирани и много от тях не правят микрофония. - Хардуера е по-евтиничък. Не е фатално зле, както често се преувеличава - получавал съм китари с много разстройващи тремола, които започват да връщат идеално само след завъртане на няколко винта и капване на малко смазка на ключови места - яките проблеми обикновено се дължат на неподдръжка или пипане по китарата без познания и мислене. Като цяло, хардуера на евтинджосите далеч не е идеален, но не е за изхвърляне. По-големите китаристи от нас като деца само са си мечтаели за такъв хардуер и адаптери. - В нашите магазини ти ги продават на високи цени, въпреки, че реално са супер евтини. Ето и моята класация за дървета, използвани при евтини китарки, как аз ги погреждам по качество на тона: 1 - неподбирана елша/махагон -> най-добре ми се струва, че звучат 2 - неподбиран агатис -> звучи прилично, липсва му малко от плътността в средниче честоти, но има звън. 3 - неподбирана липа/чам/смърч -> подобно на агатиса горе, но не толкова звънливо, чама има един приятен топъл звук на чиста китара, но пък това го прави по-мътен при дисторшън. 4 - Шперплат -> най-потънал и плосък звук от изброените.

Хубаво де, нали темата си свърши работата... оттам нататък какво ви пречи на къде ще отиде?

Мисля, че се оливаш. Не прекалявай - изглежда смешно. Китарата най-вероятно е шперплатка, но ще свири. Няма как да се строши без да я хвърлиш от балкона или поне да я изпуснеш на твърд под. Китарите, които тук си купуваш за 300 лв от магазина да не мислиш, че ги докарват на повече от 95 евро?!? Във съфорумника SviStyle свирих на китара Legend за 100 лв, която и по звук, и по удобство си слагаше "реномираните" копия в малкия си джоб - хубав радиус, джъмбо прагчета. А и беше с елшово тяло, освен това, а не от липа или агатис, както повечето от скуаерите и много от другите копия. Е- вярно, късмет беше тази китара, но е пример за това, че не трябва да сме твърде предубедени.

Прочети малко и ще видиш, че при работа с полеви транзистори и CMOS елементи, употребата на индукционен поялник силно се обезкуражава. Без значение кой държи поялника, магнитните полета си присъстват, и често повреждат елементите. Работил съм повече от година по цял ден в цех, в който се запояват разни устройства, а дневно се запояват хиляди компоненти от всеки - обикновени компоненти, SMD-та, микропроцесори, FPGA-та... всичко на ръка. Затова си мисля, че имам някакъв опит със запояването, и поне малко ги поназнайвам тия неща. Затова си позволих и да сравнявам някои марки евтини поялници със скъпи - защото съм работил и с едните, и с другите. Като заключение мога да кажа, че: -Повечето евтини поялници(1-10лв) са пръчки, изгарят за месец, може и да те удари ток от тях, някои по случайност имат по-голямо съпротивление на реотана, не греят чак толкова и издържат по година-две. Човките им са ужасни и се "топят" буквално от химикалите в тинола. Свършват курса за един ден. Не са направени добре, греят около ръкохватката, пластмасата се размеква, криви и мирише. -Малко по-скъпите поялници(10-20 лв) са малко по-добре, но и измежду тях има от горните. Има и някои, които са добре конструктивно направени и са удобни, както и имат хубави човки и надеждни реотани. Без терморегулация пак горят бързо(6-7 месеца). Ако имат терморегулация, или им се направи, един по-хубаво направен поялник от тях запоява не по-зле и издържа не по-малко от поялниците в по-скъпата категория, описана долу. -Средноскъпите поялници(70-120 лв) като M-Solder са добри, удобни, има 12-волтови модели, направени са добре, имат регулация. Обикновено издържат дълго, но понякога успяват да се скапят за година-две. За мен, откъм удобство са на едно стъпало с добре подбран и терморегулиран поялник от горната категория. Между моя M-Solder, и терморегулирания ми Pro's Kit не намирам почти никаква разлика при работа, даже се чудя дали про'с кита не е копиран - изглежда почти по същия начин, запоява толкова добре и тежи толкова. Е, без терморегулацията, която направих, сигурно щеше да е изгорял отдавна. Без нея червенееше от жега и беше откровенно зле. -Скъпи станции - яки, удобни и надеждни, поялниците често са леки, работи се лесно с тях, както се пише с многоцветна писалка. Имат екстри като задаване на желана температура и т.н. Маломощните MOS транзистори понякога изгарят дори от статично електричество, ако си пипал някакъв вълнен плат примерно, и след това допреш някое краче. Не е шега работа. Освен това тая тел на индукционните поялници не е точно супер-яката човка, сещаш се.... И за мощностите - за работа с дискретни елементи и интегрални схеми, препоръчителната мощност е 15-30W. 20 е оптимално за по-фини неща. За разпояване на големи неща, по-електротехническа работа - 60-100W е ОК, но големите поялници са неподходящи за фина работа.