Топ потребители

Преди 30 години бях изолирал цял апартамент с корк - ама целия, дори коридора и входната врата, но ако е тънък, полза много няма...и като влизах в апартамента, малко се чувствах все едно влизам в някоя пещера. Иначе е красиво де, ако говорим за външния декоративен корк над другия отдолу (бях взел някакъв испански). А за пирамидите - май бъркаш вътрешното акустическо оформление с шумоизолацията. Това са 2 съвсем различни процеса когато ги осъществяваш и единственото общо между тях е принципът за количеството материал - "колкото повече - толкова повече". Имам неприятен опит със стиропор на листове (за звукоизолация) когато бях започнал да си правя студиото. Бяха ми останали много листове 2х1м с дебелина 6 (или 8 см., забравил съм вече) и реших да го оползотворя като допълнителен слой зад стените. Оказа се, че така на листове ефектът е по-зле, в смисъл че се получаваше резонанс в някои ниски честоти и усилване на звука, вместо обратното и се наложи да го махна всичкия и да мина основно на вата...много вата. А тоя пич със стиропора, ако наистина е сложил 50 см., може и да не даде резонанс на такава дебелина (особено ако е цял блок или залепени един за друг листове), но пък да скъсиш с по метър помещението на срещуположните стени...или трябва да ти е доста голямо, или да си голям ентусиаст...или и двете. При мен го има другия момент, че където и да съм бил, винаги съм бил на последен етаж, та този проблем със съседите отгоре, дето го имаш ти, при мен не е съществувал, но пък съм имал съседи отдолу и принципът за "пода", прилича малко като при този на "тавана". Когато човек ходи (особено с обувки или пък жена с токчета)...или пък мести някаква мебел, имаш пряк контакт на това, дето се мести - с пода, а в твърдите тела звукът се разпространява многократно по-бързо и по различен начин, отколкото във въздуха, така че се налага физически да изолираш с гума или някакви тампони, всички тези листове, дето си налепил на тавана, защото дори да се опират само на няколко точки в гипсокартона (примерно), през тези точки ти се пренася доста от звука и пак стига до тебе. Не съм правил досега никъде нищо с гипсокартон, затова нямам опит с него, но пода ми мога да го дам за пример - под него има изградена скара, в които отсеци е натъпкано голямо количество вата и като казвам "натъпкана", имам предвид не наредени листове, а ръчно съм ги тъпкал до откат, докато повече не може да поеме. Самата скара пък съм я изолирал от оригиналния под (преди ремонта) с гумени подложки, за да не предава надолу тропането и ходенето. Ефектът е много добър - в 3 през нощта (най-продуктивното ми време ) мога да пускам монитори + големи боксове (ако работя някакъв денс) с прилични децибели, без да будя съседа отдолу. Разбира се всичко това си има цена - помещението ми е скъсено от всяка една стена, а за да влезеш в него, трябва качиш "стълбичката" на издигнатия под. Освен това всеки градус остава в помещението и лятото без климатик е абсурд да преживееш, но пък зимата може и да не го пускаш много и да се отопляваш само от топлината, дето излиза от усилвателите, ако имаш много като мен. Така че всичко си зависи доколко искаш да намалиш шума, който влиза, респ. и който излиза от помещението - ако не е много, няма нужда да правиш някакви еквилибристики, но ако държиш ти самият да вдигаш джангър през нощта или пък ония над теб са прекалено шумни...трябва да вземеш по-сериозни мерки, защото физичните закони са си все още същите.

Няма как да стане само с изолация на тавана. Каквото и да се сложи само на тавана, ефектът ще е минимален - материали от типа на "дунапрен, стиропор и фибран" - даже не влизат в този разговор. За да има ефект трябва да се направи "стая в стаята". Аз имам по-лек вариант реализиран в домашното студио със специализиран винил, вата + гипс картон навсякъде, но без плаващи рамки и тампони, за които вече може @jabs да даде повече информацията. Моят по-лек вариант, който не е евтин също, изолира достатъчно за моите нужди, но ударни шумове, ниски честоти и като си "крещят" комшиите се чува - и аз бях наясно с това предварително. За да стане както трябва изисква доста ресурс.

Видео, в което показвам каква апаратура използвам за записи и на живо, как записвам, какви плъгини използвам и т н. Reaper е програмата, която използвам. Понякога кубето е Roland JC - 40. Обяснявам в контекста на записа на "Bold As Love": По принцип хубавата апаратура звучи добре и без никакви допълнителни корекции. Записът е добър и без всички тези плъгини и т.н. За мен това е фактор за хубава апаратура. Видеото на Георги Пармаков, което споменавам, и от което съм научил за някои от плъгините е това: https://vm.tiktok.com/ZNd9xXJhb/ Сега виждам, че е направил и по-обстойно видео, което още не съм гледал, но го поствам тук: Споменавам Revelan Friedman, във връзка с дилея. Видях видео, което беше постнал тук за опция, с която не маже в микса. Хареса ми и започнах да я използвам, ще постна клипа тук: И поставям един въпрос (дискусия ако щете'): Как предпочитате да записвате/свирите/вадите: - Да изпипвате най-малките детайли, да вадите абсолютно точно всичко, да слушате отново и отново, да забавяте, да слушате изолирани партии, да прекарвате много време в достигане на "перфектния тейк" (което примерно може да отнеме 50 тейка и това е след като си свирил даденото нещо примерно една седмица след като си го извадил, за да ти "влезе в пръстите"). Или: - Кефите се на първичната енергия, и смятате че свирейки отново и отново се губи заряда. За мен лично много зависи какво свиря и също така най-често е комбинация от двете. Има легендарни парчета и сола, които според мен трябва да се извадят. Но дори да решим да интерпретираме (както аз в случая) е хубаво да се облягаме на стабилна основа (визирам да си извадил парчето, да си го слушал в оригинал, в различни варианти и тогава вече да пречупиш през собствената си призма). Ако свириш в кавър група е въпрос на уточнение, но много често според мен "Искам да го изсвиря като себе си" е оправдание и всъщност е "Мързи ме да си науча партията". Истината за мен, е че е много трудоемко да свириш, както трябва, но пък за мен си струва. Собствения стил се изгражда с много крадене. И обикновено, колкото по детайлни сме, толкова по-добър ще е и стилът ни. Моят учител казва "красотата е в детайлите" и винаги съм подкрепял това твърдение. Когато записвахме първия авторски албум на Project 7, имаше едно парче (Seventh seven), което е много криво/гадно за солиране... Един ден се пробвам да направя запис в студиото и не става и не става... Прибрах се и споделих неволите си с баща ми и му казах колко е криво/гадно, и че не става... И той ми каза "Свири и ти криво/гадно... На следващия ден отивам пак да пробвам и имам спомен, че е 16:54 и Stoyko Lisichkov ми казва на майтап: "Имаш време до 17:00". Пуска ме и го записах от един тейк... И той каза "Имаш още 3мин..." Тази история показва другата "тайна" според мен: Понякога, когато пробваме отново и отново и не става, просто трябва да си дадем почивка и да оставим или за за по-късно или за следващия ден... А това в въпросното парче:

8-ма мъдрост на Риндзай - "В днешно време, дори и китайците започнаха да правят добри аудио интерфейси...".

Според мен преди човек да влезе в студиото/седне да записва, трябва да е наясно какво прави. Като започнем от инструмента – свежи струни, правилна интонация, добре запоена електроника, подходящ избор на адаптери. Следващата стъпка е партии, които са научени до мозъка на костите по отношение на опъвания, тайминг, pitch и т.н. Само и единствено като ги имаме тези неща може да се получи добре звучащ запис, респективно микс. Наистина, едно малко кривване от цялата тази работа праща всичко по дяволите. Тия неща ги говоря от позицията на човек, който смеси целият албум на Сакар - Самодива. По тогавашното време си мислех, че като наредя 20 плъгина един след друг нещата магически ще зазвучат ... ами не става баш така. Липсата на атака/обем/злоба/агресия понякога беше просто в неточно изсвирени засечки и колкото и да подаваш ниски от EQ-то, нещата просто не се получават. Същото важи и за интонацията, ако нещо е разстроено, да с auto-tune можеш да коригираш, но се губи време, пипкаво е и ако не внимаваш можеш да внесеш артефакти. Така че тези неща с грешките рано или късно ти излизат през носа. Така че папагалското повтаряне на една фраза до припадък за мен е абсолютен минимум, за да се постигне нещо качествено. Ето например траковете на Periphery колко естествено и красиво звучат без дори един плъгин върху тях, вдигаш фейдърите и всичко си е на място: До тук по отношение на изпълнението. Има и друга част, която се нарича продуцентска работа и аранжимент – кое, как и защо трябва да звучи, за да звучат нещата завършено, това често е различно от начина, по който бандата свири на живо. В България за жалост това понятие, често е размито и като дойде някой да даде съвет, музикантите с огромното им его идват и казват "Абе ти ли ще ми обясняваш, много разбираш, я си гледай работата ..." и затова и резултатите в повечето случай са посредствени. Извинявам се искрено за хейта, но това са моите виждания, знам, че не всички банди и музиканти са такива, но се наблюдава някаква тенденция. Факт е обаче, че аудио интерфейсите са доста евтини, има доста добре звучащи безплатни плъгини и можем да тестваме, свирим и записваме до припадък, че като дойде време за "студийна работа", хем да стане по-бързо, хем да спестим някой лев.

Зздравейте! Снощи ме подгони музата и си джемих върху една сешънска тема на Колтрейн Mr. P.C. Очертава се да джемим в едно заведение във Варна, търси се барабанист от Варна, който да владее суинг и боса нова и да не е меркантилно настроен. 😊

Видео, което ми коства много премеждия, но в крайна сметка си струваше'. Остана един интересен спомен и това- един единствен тейк абсолютна импровизация.