Живеем в апартамент и пианото по тази причина е дигитално, за да може да свири на слушалки в неподходящите часове. От друга страна в блока ни има две гайдарчета и досега никой не им е правил проблем. Но има възможност да свири и на друго място, където няма да пречи на съседи.
Не става въпрос за мои амбиции, аз се опитвам да го откажа всъщност... Разбира се, че няма как отсега да се знае дали ще се занимава професионално, но чета, че точно с цигулката трябва да се започне от рано, защото после и да иска професионално, ще си остане на ниво любител, ако е започнал късно. Лично аз не желая да става музикант, но одобрявам и подкрепям заниманията му с музика, най-малкото ги намирам за по-смислени от много други дейности. Той е предучилищна група в детската градина и наесен започва училище. Притеснена съм точно от преумората - ще тръгне в първи клас, където вероятно няма да му е лесно, а това ще е допълнително натоварване. От друга страна винаги може да се откаже, ако наистина му е в повече.
А връщане назад винаги може да има - много музиканти се преориентират и успешно работят нещо друго. Но в случая не става дори въпрос за музикално училище, а само за уроци, които се налага да са в друг град заради липса на учител. И по-скоро размишлявам дали ако откажа, няма да ме мъчи съвестта. Ако имаше учител тук, дори нямаше да го мисля - учебните 1/2 цигулки не са чак толкова скъпи, колко му е да пробва няколко месеца дали ще му се задържи интереса. Но като няма учител, няма дори кой да му настрои цигулката.