Топ потребители

В интерес на истината малко са хората, на които имам доверие да дам инструмент, но има такива и съм го правил, но като цяло:

Заглавието на темата говори само за себе си. Ако трябва да си кажа целият девиз: "Техника не вземам, но и не давам." Не давам, защото: Всички разходи свързани по нейното сервизиране, почистване и поддръжка се поемат от мен независимо дали я ползвам аз или някой друг Познавам прекрасни музиканти, които обаче са мърлячи и хвърлят наляво надясно кабели, микрофони, китари и т.н. и може единствено да гадае човек в какво състояние ще си получи нещо обратно ... как да вярвам на някого, който не може да се грижи за собствената си техника, че да му предоставя моята? Няма как да изисквам каквото и да било от този на когото се дава Правил съм компромис за стари микрофонни стойки и то пак с риск, че може да не ги получа обратно ... вече и това не правя. Може би единственият компромис, който бих направил е, ако сме някъде на джем и някой иска да седне да посвири, по моя преценка ако изглежда адекватен, бих му дал да свири ... и толкоз. Според вас егоцентрично ли е това? Не е ли свързано повече със себеуважение и човек да си цени вещите, отколкото да направиш кефа на някой друг с неясни последствия? Лично аз смятам, че щом някой иска техника на заем или не може да си направи сметката и да се грижи за своята, или е свикнал с негови другари да си разменят неща. Какво мислите по този въпрос?

Аз съм и вземал и давал. Не съм чупил нищо за щастие. Сега със сигурност не бих взел каквото и да било... може би защото си имам всичко. За даването... зависи на кой и какво. Като цяло имам усещането, че в момента всички имаме всичко. Не мога да си представя някой да няма нещо, което аз имам. Да, може да няма същия амп, като моя, но има собствен амп, който му върши работа. За какво му е да взима моя? Евентуално да пробва преди да си купи. Същото е и с китарите и с ефектите. Аз когато съм взимал съм нямал. Буквално. Примерно на времето Boss Metal Zone. Ами такива бяха годините, имах един дист от жълтите (Милин Камък май бяха) и това е. Сега слава богу не е така. Поне половината музиканти, които познавам имат по-добри китари, усилватели и т.н. от мен, така че едва ли на някой ще му потрябват баш моите

Музикантите сме най-различни типове, но спрямо отношението към интрументи и техника, основно са два типа 1. отговорни и с отношение 2. безотговорни Дори някой да е от първият тип, техниката се чупи... колкото и да съм внимателен и да пазя, все нещо се прецаква... И това е в реда на нещата...Няма нищо вечно. Но отношение , трябва да има. Не знам дали, това, какъв си бил като дете, после се прехвърля, като вече си голям. Като дете си пазех много играчките, имаше други, дето хич не си ги пазеха... За себе си знам, какъвто съм бил такъв съм и сега. С наборите от детството нямам връзка... не знам дали изобщо са музиканти, сещам се за един адаш, свиреше на барабани... ама ги зарязя.. По мои наблюдения, съотношението винаги е в полза на съвестните. Същото е като тръгнеш към морето с кола, повечето шофьори са ок, но ако си броил, винаги има от 5 до 10 камикадзета, убийци, идиоти...Те вероятно са много добри шофьори, но....Същото е с музикантите , някой може да е страхотен музикант, но да не пази. Какво ли не съм виждал. Така, че страх лозе пази... Случки мои - репетираме с Уран, Евто счупи, без да иска , просто от натиск на ръката, гриф на мой Ibanez...естествено няма вина, не му се сърдя. Просто дошло му е времето ( как се чупи гриф ли - горе на главата, преди първо прагче). Казвам го, визирайки, че винаги нещо може да се случи, което не си очаквал. Свирим със Зомби бар, изведнъж великият ( в неговите и още няколко очи) Ричи Антов, скача на сцената ( не знам пиян или подпийнал, не ме интересува алкохолният му статус) и почва да се опитва да издърпа китарата от ръцете ми... Ало, може и Ричи Блекомор да си, ама нямаме ли лична уговорка да ти дам китарата предварително... неприятна история, бях я позабравил, сега се сетих. Дали съм давал и взимал, навремето, когато нямаше достъп и цените бяха непоносими, правили сме разменки за проби с приятели. Един състудент, с който бяхме нещо като група, ми даде една дръм машина на Роланд тр 606 за лятната ваканция, тогава беше абсурд да си купя, но реално с нея се научих да редя барабани. т.е това, че някъде в началото на 90-те се научих, как звучат тактове от нотите и какво представляват нотите за барабани, тогава ми се отвориха очите, благодарение на въпросната дръм машина и една школа за барабани... сега вече реално посвирвам на комплект и имам някакво развитие напред спрямо когато програмирах, без реално да мога да свиря...вече 4 години се уча....на стари години не е лесно... но е интересно. Още малко и ще изсвиря Ace of spades в темпо...а дано! На съфорумника Пчелата, който за мен е стар приятел, по име Станката, бях дал един супер як процесор Вортекс, да си прави записи в някакво студио , това е в края на 90-те. Идва готов със записите ( 3 парчета, добре му се бяха получи), връща ми проца, а аз му пускам пък едни мои записи, които си правех на касетъчен мултитракер Таскам 424 ( Уран242, е по скоро от този таксам на обратно, отколкото да съм повлиян от световно призната банда Фронт 442), друм машина, вече имах собствена ( даже май беше същата, на каквато се учех) , бас и китари. Чува Станката и казва, ще те запозная с един Иван от Люлин, имате подобен стил. Така направихме Аквилон. За първият ни запис като група, някъде беше в началото 2001, на баладата Жива вода, певеца Недко, донесе един супер добре звучащ бас Уоруик, с който басиста записа бас партията. Благодарности на Латино партизани ( синът на Недко свиреше тогава с тях)!@! и сме върнали басът , както сме го взели... След това, не си спомням да се е налагало....нещо да се взима на заем. Иначе се сетих сега, пак през 90-те, по времето като разменяхме ноти....връщат ми нотите , вътре остатъци от баничка и боза ( нотите омазани)... ясно, както е похапвал и пийвал , човекът на който съм дал нотите, докато ги е разучавал. Ами трябва си подкрепа...това да учиш сола на Мегадет не е шега. Не му се сърдя, стана страхотен китарист.