Топ потребители

Вижте на какво попаднах тези дни, едно много готино сравнение на сума ти атенюатори, по-скоро load boxes. Има 12 видеа всяко за отделен бокс. В последното видео са сравнени всички резултати. Не знам сега да издавам ли резултатите да не ви разваля гледането Ще оставя няколко дни да го видите всички и може да го дискутираме.

Пиша този пост с цел да събера максимално много хейт във форумното общество и да създадем небивала по рода си и размер вакханалия ... След тази апетитна интродукция искам да пристъпя към същността на моите излияния. Имам няколко приятели меломани, които разполагат с "модерни грамофони" вкъщи, кой купуван от магазин за черна техника за 100-200 лв., кой се изръсил с някой и друг лев отгоре от по-специализиран магазин за ценители и всичките до един ми обясняват: "Абе, да ти кажа има една характерна топлина в звука на плочите, някаква магия, не е като Spotify/Apple Music/YouTube ... " Като всеки средностатистически любознайко се позачудих какво АДЖАБА имат предвид тези хора. Тук искам да направя една важна вметка и да кажа, че тези хора не са музиканти, просто любители на музиката, ходещи по концерти, меломани и прочие. И така се развихри моето въображение и седнах многозначително да разсъждавам по този въпрос – какво точно имат предвид хората, като казват думата "топлина"? Очевидно не става дума за разни печки и радиатори, затова реших да запретна ръкави и да обърна Интернетовете и да потърся отговорът на този въпрос. Не веднъж наляво и надясно е споделяно мнението, че аналоговата техника давала известна "топлина" на записите и "аналоговият звук бил по-добър от дигиталният такъв". Казах си аз: "Добре, изключваме всякаква цифровизация от уравнението, никакви АЦП/ЦАП-ове, ще караме на аналог. Как можем да постигнем това нещо?" е следващият въпрос, който си задаваме. Като теза, бих поставил правилото, че въпросната "топлина" се усещала само в аналоговият реалм/домейн/свят или там както искате го наричайте. Нека си представим следната опитна постановка. Имаме джаз трио, в студио – барабани, контрабас, роял. Всеки е озвучен с микрофони, пуснати в аналогова конзола (от тези дето струват колкото три къщи в Манастирски ливади), аналогови компресори, аналогови кабели, аналогови хора ... пишем върху аналогова лента. До тук добре, "топлината" я пазим, нали? След това от въпросното копие почваме печат върху плочи, касети, други магнетофонни ролки (за ценители аудиофили) с надеждата, че "топлината" ще се запази максимално. Всеки, който се е занимавал със сервизирането/поддържането на грамофон и плочи знае, че иглата се износва, качеството на механичните компоненти оказва пряко влияние върху звука, който се чува, отделно сама по себе си плочата може да се надраска, което внася допълнителни артефакти в звука, качеството на четящата глава също оказва влияние в правилното пресъздаване на амплитудо-честотната характеристика, както и разпространението по стерео спектъра. И какво се получава в крайна сметка? Имаме редица механични фактори, които оказват пряко влияние върху качеството и деградацията на записаният звук, че да запазим първоначалната "топлина", която така горещо бленуваме. Да не забравяме, че ако в ходът на годините трябва да печатаме редица плочи, трябва да се грижим за качеството на оригиналната магнитна лента, да бъде съхранявана при правилни условия, да не деградира, да сервизираме магнетофона, през който тя се възпроизвежда и т.н. Както може би се досещате, някакъв умен човек се е светнал и си е казал: "Добре де, не можем ли да си ползваме пак всички тези аналогови технологии, само че след записа върху магнитна лента да направим digital footprint и сигналът да бъде записан върху хард диск, разбира се чрез способите на качествени АЦП/аудио интерфейси, които да сведат до минимум механическата деградация и да съхраним въпросната топлина?" Речено, сторено – отидете в един магазин за плочи и ще видите, че 80% от нещата, които в момента се предлагат на пазара са писани върху плоча от дигитален източник. Ама чакайте малко – нали в началото си обещахме, че тази "топлина", можем да я пазим само чрез аналогово пазене на сигнала върху аналогов носител? Как тогава въпросната "топлина" я чуват моите приятели, а тя всъщност не би трябвало да присъства предвид технологичния процес? Реших да ида на гости на един от тези мои приятели и да чуем нещо от грамофонни плочи – имаше такива от digital footprint, имаше и такива от уж "аналогов източник". Сетъпът е средна хубост грамофон в средна хубост HiFi система, дето трябва да пази "топлината" на целият звук. Пускаме Random Accessed Memories на Dаft Punk – учебникът за съвременен микс и мастер, очевидно digital footprint – абсолютна трагедия. Бял шум от грамофона, произволност на стереото заради някакви физически проблеми, леко деформирана честотна характеристика във високите среди, някоя и друг pops/crackles от самата плоча, колкото и да я пазиш, явно има артефакти на звука. Казах си: "Окей, това е digital footprint, дай да видим Brothers In Arms на Dire Straits, ужким било от доверен аналогов източник, от едно време". Резултатът – същата работа както горе, артефакти, гнусотии и прочие, ужким имало запазена "топлина". След това решихме да пуснем тъпият ми евтин смартфон с един кабел в HiFi системата, при това със записи от YouTube, които са компресирани, на същите албуми, същите мастери, дето уж трябва да звучи "студено" – никакъв шум, по-добър гейн, по-широко стерео, по-добра честотна характеристика и динамика. Забележете, че тук дори не съм подбрал записи с 192kHz/24bit/lossless! В потрес чух мнението на моят приятел, който каза: "Не, това звучи студено, не е като грамофона, няма топлина." Зачудих се какво точно има предвид този човек, като казва думата "топлина". Сетих се за лафът на един наш преподавател в университета, който гласеше следното: "Трудно се намира черна котка в тъмна стая, особено когато тя не е там." Не знам за вас, но аз нямам стотици хиляди долари/левове/лири за да поддържам грамофони/магнитни ленти/плочи и да ги запазя в онзи перфектно изящен вид както в първият миг, когато е бил направен записът и да се наслаждавам на онези добавени 5% качество, които имагинерно бих изкарал от такъв тип система. Ако има някой човек, с по-изтънченa постановка, нека хвърля камъни по мен и да ме просветли, моят случай не е такъв. Така и не можах да чуя така очакваната дълбоко пазена от мен "топлина", за която всички ми обясняваха. Или съм глух, откровено луд или странна комбинация между двете, която също допускам. Оказва се, че за мен думата "топлина" като слушател е делюзия на преживяване, при което: слушателят се наслаждава на факта, че слуша музика от аналогов източник, макар и с компромисно качество деградациите по звуковата верига, включващи изкривен стерео спектър, пукания, шъшкания и съскания му доставят удоволствие и го карат да се чувства по-аналогов и истински, нищо, че слуша от източник digital footprint грамофонът, от който се слуша е прилежно поставен на рафт, наред с книги, енциклопедии, часовник с кукувичка, аквариум, камина, хубав килим и други важни елементи, които придават усещане за домашен уют и топлина, било то физическа, както и звукова безкрайното разглеждане на обложки и плочи, както и образът на въртящата се плоча води до същото усещане за "топлина" приятната компания с добри приятели, с чаша уиски в ръка допринася за чувството на "топлина" Така че следващият път, когато поредните фокусници ви обясняват за "топлината" на аналоговият звук при грамофоните, силно се замислете какво и как слушате. Знам, че е модерна гъзария да имаш такова нещо вкъщи, ама нека си зададем елементарния въпрос – качество ли гоним или мода?

Всъщност от всичкото, което написа, единственото с което не съм съгласен май е изписването на последната дума. В темата за "топлия звук" влияят много фактори като психоакустиката, самонастройката, личният вкус, парите, които си платил за скъпия си грамофон Technics, свързан чрез кабели за $$$$ метъра с още по-скъпо струващия лампов усилвател и т.н. Реално обаче много хора се изненадват когато научат, че топлият звук с който те са свикнали, всъщност е бил дигитализиран на някой от етапите още в 80-те години, което е било честа практика. И за финал ще цитирам един форумен пост на аудиофил, вероятно научил малко със закъснение този факт. Edit: Минал съм през цялата аналогова епоха - записвал съм на ленти, рязал съм и съм правил снаждания на ленти, все още имам някъде по шкафовете грамофон с магнитна доза и няколкостотин плочи, които отдавна не слушам, на тавана съм пенсионирал 3 триглави дека от най-високия клас и няколко кашона с хромдиоксидни и метални касети, но се почувствах облекчен, когато преди 30-тина години започнах да работя цифрово...първоначално само в някои области, а впоследствие изцяло, но това не ми пречи да уважавам мнението на някой, който няма моите разбирания.

С риск да събера хейтърите. Аз не разбирам много и слушам lossless на студийни монитори (някой ден може да си взема и система за калибрирането им според помещението, което ползвам за домашно студио, защото искам да слушам записите без "допълнения" и "подобрения", доколкото е възможно). За мен лично е безсмислено да купувам плочи, които последните години са от цифров мастър (няма как нещо записано от оригинал да звучи по-оригинално от оригинал) или надраскани оригинални плочи записвани от ролкови магнетофони преди 30 години. По повод "топлината" един приятел ми казваше че не харесва CD-тата, щот там всичко се чувало много ясно, а на изтритата лента от касетка е по-добре, без динамика, по-равно, без отчетливост и т.н. и е някак по-топло заради това. Ами аз искам да чувам всеки детайл и всеки тон на всичките инструменти. С динамиката и честотите. Не искам да ми е замазано и равно. Това е все едно една мома да каже, че не иска да се гледа на 4К защото ще ѝ се видят пъпките по-лицето, а по-добре на SD. Много от съвременните записи са на цифров мастър и не са записвани на магнетофон. Това означава ли, че няма да ги слушам? Добре, за ламповите усилватели ако "топлото" е четните хармоници . Добре, да кажем че тези хармоници галят ухото и се възприемат за "топло", но какво общо има грамофона с това, което се възпроизвежда в общия случай некачествено (ако не е скъп) запис презаписан от цифров сорс? Тоест, първо трябва записа, който искам да го чуя в оригинал да ми го развали грамофона и после лампов усилвател да ми го "подобри" и в крайна сметка не е оригиналният запис, а "топъл" запис. Тука има и друг момент който споменават, а той е фетишът към опаковките докато се разглеждат (колкото по-големи и цветни – по-добре), това да гледаш как се върти плочата и носталгията, разбира се. Може би това подсилва усещането за музиката ... не знам. За мен е музиката и всеки тон в нея, не опаковката.

Наскоро гледах едно видео което ми хареса и също отдолу един коментар: “Audiophiles don’t use their equipment to listen to your music. Audiophiles use your music to listen to their equipment.” — Alan Parsons Нямам грамофон, но виждам привлекателността в това да имаш, и според мен е единствено и само за изживяването, и да имаш колекцията от плочи изложена вкъщи. Ако си има някакви характерни черти на звука, е абсурдно да се говори че е по-добро. Но, нали знаете поговорката за кучето и вкуса...