Запояването, разбира се, иска известно практическо умение.
Ще опитам да опиша някои основни принципи:
- температурата на поялника да бъде достатъчно висока
(но ако е прекалено висока, ще се вижда, че флюс и припой прегарят прекалено бързо)
- повърхностите, които се запояват и човката на поялника да бъдат почистени механично
(ако трябва изстъргани) предварително
- периодично поялникът се почиства, изтрива, ако се натрупа прегорял флюс и припой
- желателно е това, което се запоява (например проводник) първо да бъде калайдисано
и след това да се запоява където трябва
- добре калайдисаното място изглежда блестящо, с равномерен тънък слой припой
При запояването:
- първо натискаме и търкаме (за добър температурен контакт) с върха на поялника мястото на запояване, докато се загрее
- после допираме тинола
- трябва да има достатъчно флюс при запояването
- ако припоят се прегрее без достатъчно флюс, повърхността му става матова, а не блестяща след застиването
Трябва да се пазят близки пластмасови части да не се разтопят.
При рязането на изолация на проводник да се пази да не се нарани повърхността на метала.
За всеки припой, в зависимост от състава му, има някаква препоръчвана температура.