Топ потребители

Класациите на Rolling Stone са неразбираеми за нас и често изглеждат глупави, поради няколко причини: - Първо, хората които пишат в Rolling Stone действително познават или са познавали тези хора, което придава много тежък личен елемент. - Второ, те си живеят в един много малък балон и в този малък балон Джони Мичъл е по-влиятелна, отколкото Ричи Блекмор или Дейвид Гилмор, поради простата причина, че вторите просто не са били част от този конкретен американски социален кръг. - Трето, никога не е ясно какво точно се опитваш да докажеш с тези класации. Техническа грамотност? Бързина? Колко хора си вдъхновил да хванат китара? Колко си променил музиката след себе си, като си добавил своя собствен стил? Ако ще са само първите две, там ще бъде пълно с YouTube китаристи, които вероятно не съм чувал (освен едно японче с едни едноминутни видеа, което гледам с кеф). Ако ще е за вдъхновения брой хора - ами сигурно Джон Ленън, Джими Хендрикс и Кърк Хамет наистина ще свършат повече работа от Гътри Гован, Стийв Вай и Джо Сатриани. - Четвърто, въпреки че третото важи, важи по-голямото правило, че тези класации насочват интерес към издание, което отдавна е минало пика на интереса към себе си. Много пъти съм мислил какъв би бил най-добрия начин да се направи такава класация и в крайна сметка съм стигнал до заключението, че няма оптимален вариант. Ако се питат музикални професори, забравете за повечето рок китаристи. Ако се питат просто фенове, особено онлайн, е ясно какво ще стане - просто някоя група ще мобилизира феновете си по-добре от другите. Ако се питат музикални критици, попадаме пак в проблемите от точка едно и две - тези хора си живеят в много малък балон, концентриран в САЩ и който британец е успял да стигне оттатък океана. Така че може би най-добре е просто да има списък с имена, а не класация. И тогава пак ще има множество проблеми, но поне най-основният ще бъде решен - да се премахне въпроса "ама защо този е 50-и, а онзи е 43-и". Един пак в тубата го беше синтезирал добре - за Rolling Stone е важно отгоре да е Джими Хендрикс, а останалите са си наистина по-скоро списък. Този същия ги беше наредил по собствен вкус и не се беше справил особено по-добре. Гътри Гован може да е невероятен китарист, но за най-велик май се изисква нещо по-различно. Какво точно обаче, това е въпросът.

Ами драмата е, че декември е лудница при пощи и куриери и всички стават супер немарливи към пратките. Плюс всичко се бави и т.н...Особено, ако ти се налага да връщаш нещо с БГ пощи. За по-големи и скъпи неща винаги им досаждам да ми пращат бланк за връщане с UPS, а не стандартния с пощата.

Без да съм голям виртуоз на китарата и с риск да ме нахейтите си мисля, че целият казус може да се реши много лесно, чисто теоретично – отиваш и пробваш на място и каквото ти е на душа, плащаш и си тръгваш. Покрай тази криза и проблемите с доставките на техника упражнението става една идея по-сложно и трябва да се поръчва отдалечено. Все пак, искам да похваля две фирми, при които според мен качеството съществува независимо от ценовият диапазон – PRS и Solar ...

Ясно е, че всеки има различни критерии, кръгозор, стилов афинитет, личен вкус и т.н., но класацията е откровено малоумна. Мисля дори, че е по-трагична от предишния Top 100, който бяха... изсрали... Освен типично надценените им любимци (от сорта на Джак Уайт), "еднодневки" с една песен и половина или някакви анонимници, които дори комшиите в квартала им не ги знаят че свирят на китара, се наблюдават меко казано покъртителни липси или недомислици в подредбата като: 237 Jennifer Batten 205 Eric Johnson 197 Nuno Bettencourt 186 Steve Lukather 136 Joe Perry 131 Dimebag Darrell 127 Steve Vai 105 Slash 99 Tosin Abasi 96 Mark Knopfler 94 Joe Satriani 75 Ritchie Blackmore 61 John Mayer 35 Eric Clapton 33 Brian May 28 David Gilmour По-надолу не съм ги броил като недомислици, очевидно е невъзможно да се подредят "правилно", но пък беше пълно с някакви излишни (поне сред първите 30) хора. А липсват имена като Andy Timmons, Gary Moore, Guthrie Govan, Paul Gilbert, Steve Morse, Yngwie Malmsteen... BTW включени са 50 мадами (нещо твърде кръгло, ще каже човек че са гонили бройка), което не е зле (или пък неочаквано с оглед тенденциите напоследък), но едно 90% от тях са изсмукани от пръстите колкото да се включат девойки в списъка. Очевидно има поне 5-10 дами от сорта на Дженифър Батън, Лари Бразилио или Нили Брош (последните 2 даже ги няма в списъка), които свирят за трима, но ако някой ми покаже 50 на брой мадами да свирят по добре от Гътри Гован или Анди Тимънс ще си призная, че съм в грешка. https://www.rollingstone.com/music/music-lists/best-guitarists-1234814010/andy-summers-3-1234815076/