Топ потребители

Да се включа и аз по темата с уточнение. Има две съвсем различни неща: — Да се уважава изборът на всеки слушател — Да се коментират качествата на дадена музика в контекста на музикантски форум Посмъртно не може никой да ме накара да слушам поп-фолк, независимо какъв, колко е качествен, колко музикантски и т.н. (примерно Ибряма — определено най-високо ниво на музициране!), просто не е моето. Но абсолютно уважавам избора на хората, които харесват тази музика, дори най-мазните и простовати чалгии, за които едва ли би имало спор от когото и да е, дали притежават музикално-естетични качества — нямат 😀 Но да повторя: абсолютно ОК съм всеки да слуша каквото си иска, дори се дразня на хора, които прекалено демонстративно обиждат тези стилове. От друга страна, музиката е емоция и изкуство, така че всяка критика е добре дошла, в това число да определяме нещо за „тъпо“. Подразбира се, че това е лично мнение, така че няма нужда дори да се уточнява. Ми то и в класическата музика и джаза има (за мен) много тъпи неща. А предвид и това, че сме музикантски форум, го намирам за съвсем приемливо да обсъждаме и дори категоризираме (разбира се с внимателни думи) всяка музика от гледна точка само на музикантско и музикално качество и съдържание, без оглед на това доколко качествено стимулира хората да хвърлят салфетки и да поглъщат кебапчета с ракия, защото тези последните са характеристики, нямащи общо с музиката особено пряко, иначе са си валидни забавления, за който си пада по тях.

Бих поспорил с теб, че никой западняшки текст, дори и най-тъпият, не може да се опре и на малкото пръстче на шедьоври като "Шест кокошки съм заклала" или "Тез червени домати, кой ги мама разклати". Мога да дам още много примери, защото както спомена по-горе за различните светове, аз съм сновал между двата и даже си спомням, че тогава за една нощ ми се наложи екстрено да направя авторски денс-ремикс на "100 патрона", който една начинаеща поп-фолк звездичка трябваше да пее на следващия ден в някаква голяма чалготека в Бургас. Така че обобщението за спора между привържениците на тия два свята бих могъл да го изразя пак с текст от песен - "Куче влачи рейс, диря няма хей....". П.П. Иначе обстоен разбор си направил. А след напускането ми от света на поп-фолка, няколко години записвах основно български хип-хоп, който беше доста популярен през онова десетилетие - там пък на какви ситуации и личности съм попадал...даже не смятам и да започвам да разказвам, че сигурно вече ще ме изгонят от форума.

Кирил Котрулев - "Кико" e добър кръчмарски музикант, както спомена вече и колегата @yamaha. Темата за чалгата винаги разпалва страсти по време на дискусии, защото спорят хора от различни светове. Музиката не е математика, но можем да поставим две основни оси, върху които се получават повечето полемики, а именно: естетическо търсене и/или перфекционизъм в текстовете естетическо търсене и/или перфекционизъм в музиката Макар, че музиката няма рамки, ако сложим някакви опорни точки с примери от съвременна рок/поп/фолк/world музика можем да се опитаме да разберем защо се получава така. Извисени текстове, компромисна музика Типичен пример затова са тъй наречените поети с китари – няколко акорда, но красива поезия. Представители от цял свят - Гриша Трифонов, Митко Таралежков, Владимир Висоцки, Булат Окуджава, западните им еквиваленти - Джони Кеш, Боб Дилън, Джони Мичъл, Джеймс Тейлър и т.н. Тук съм забелязвал спорове в стил "ама той свири 4 акорда, голяма работа ..." без дори човекът да си е направил труда да седне и да прочете за какво става въпрос. Компромисни текстове, извисена музика Ами поп-фолкът (в голямата си част) и рокенролът (комерсиалният). Ако някой си мисли, че в "Wop bop a loo bop a lop bom bom Tutti frutti, oh rootie" има повече смисъл от това да слуша "Ласмаки-джасмаки кастофони-мастофони, герапу ..." и т.н. жестоко се е объркал. Има една прослойка от българите, които си мислят, че като защитават на всяка цена западната музика си внушават, че така ще бъдат по-ценени от околните и в очите им ще изглеждат като по-прогресивни и извисени личности. Колко смислено е това, мисля, че няма нужда да го коментирам, не желая да подценявам интелекта ви. В този жанр си има и изключения по осите - чалга парчета с хубави текстове и сложни пасажи за свирене и виртуозен рокенрол ... виж, при него не съм срещал някакви кой знае какви текстове ... но може и да има. Извисени текстове, извисена музика Pink Floyd, Queen, ФСБ, Yes, Toto, Asia, Periphery, Dream Theater, Radiohead, Tool, Frank Zappa, Eagles ... повечето музиканти (хоби, и не само) трудно се хващат да правят кавъри на такива изпълнители, защото шанса да се подхлъзнеш е огромен било то музикантски или като произношение (ако е западна творба). Тук полемиката идва от факта, че хората с по-бедна култура нито разбират естетическото търсене на текста, нито на музиката и тя за тях е "тъпа", както конкретизирахме терминологията по-горе. Компромисни текстове, компромисна музика Тук жанрът мисля, че няма особено значение, правени са много компромиси, резултатът е отчайващ. Компромисни/никакви текстове, силно-извисена музика Всички инструменталисти виртуози от всички стилове – Петко Радев, Наско Канара, Ибро Лолов, Ангел Капсов – "Жигули", Иво Папазов - Ибряма, Венци Такев, Джо Сатриани, Стив Вай, Ерик Джонсън, Пат Метини, Кори Уонг, Хърби Хенкок и т.н. Нарочно дадох музиканти от различни стилове, за да покажа, че всеки един от изброените е виртуоз на инструмента и жанра си и това може да буди само възхищение и има (или понякога няма) някакъв текст, колкото да не звучи гола творбата. Вече на кого какво ще му хареса е съвсем отделен въпрос свързан с музикална култура, възпитание и личностно търсене. Някакъв баланс между двете Примерите тук са безброй, основно са от поп музиката, харесвани са от широка група от люде, а за един музикант няма по-голяма награда от признанието както на музикалната гилдия, така и от феновете и критиците. Тук мисля, че безапелационен победител в световен мащаб е Michael Jackson, макар че според мен музиката му е по-велика от текстовете, но това си е мое мнение. Много хора може да спорят с мен за достоверността на стиловите рамки или за факта, че във всяка една от категориите има изключения и ще бъдат напълно прави. Опитвам се да поставя някаква медиана и да усредня ситуацията с примери, с цел като се изключи конкретиката да се разбере идеята и смисъла. Този похват често се ползва в педагогиката и психологията. Ако трябва да обобщя с едно изречение – разни хора, разни идеали. Нека всеки открие мястото си и да е щастлив със себе си и нещата, които харесва.

Споменах за салфетките, защото двете ми години "забежка" бяха в началните 2000+, когато Пайнер вече беше започнал да полира чалгата и да я превръща в жанр, с измисления термин "поп-фолк". А що се отнася до безотчетните пари, ако се върна още по-назад във времето, мога да разкажа една интересна случка...През 90-те имах един период, в който работех по съвместителство в свободното си време като консултант по клавирите и пианата в магазина на Иван Бозов в Пловдив. Там ща-не ща също съм имал доста контакти с множество чалга изпълнители или цели оркестри, които идваха да си купуват апаратура. Един ден си бях вкъщи и Иван ми се обажда по телефона и вика - "След малко ще ти пратя едно момче, дето иска да купува апаратура, но не знае каква...да му обясниш кое-какво и да му спретнеш един сетъп". Идва след малко въпросното момче и започва да ми обяснява, че е от района Петрич-Благоевград, има отпусната сума от някакви баровци там, които искали да направят чалга студио, той щял да записва в него и по подобие на АРА и Пайнер после щели да записват още певци и оркестри. Започнах да му обяснявам какво е необходимо за едно студио, изброих му всички компоненти и като стигнахме до миксера му казах, че от моя гледна точка 24 или евентуално 32 канала ще са му напълно достатъчни. И понеже имах опит с Mackie (все още имам няколко техни миксера), препоръчах му един от техните по-големи VLZ-модели, които щяха да му свършат идеална работа хем за студийна работа, хем за live. Грешката ми беше, че не тръгнах с въпрос за бюджета, за да се ориентирам какво точно да му препоръчам, защото той веднага ми зададе въпроса "Колко струва това Mackie?". Аз винаги съм се самофинансирал, понякога с големи трудности и лишения особено в началото и за мен по онова време $1000 си бяха много пари, и след въпроса му, предположих, че като му кажа сума от $1000+ само за миксера, ще го стресна и общо взето се получи пак така, но с обратен знак. "Ами миксерът струва хиляда и еди колко си долара, обаче имай предвид, че е практически безшумен, има няколко буса и сума ти екстри, реномирана марка и т.н.". Забелязах, че започна да ме гледа странно, но го отдадох на това, че се е стреснал от цената. Киро (така се казваше) помълча малко и изцепи "Само хиляда и еди колко си долара?? Това ще е някакъв боклук сигурно - дай нещо по-добро."...след което аз започнах да го гледам странно и се сетих да го попитам за бюджета. Оказа се, че някакви местни мафиотчета са му казали - "Отиваш в Пловдив, взимаш един сет за студио, а за парите - колкото излезе...$50 000...$100 000...няма значение". Та така стоеше въпросът за безотчетните пари през 90-те...и за това време мога да напиша книга...даже две. А иначе въпросният Киро беше същият, който стана известен с "Батальонът се строява" (дуо "Южен вятър"). @CyberGene, бая постове ти се очертава да местиш.

Това не пречеше навремето чалготеките да са пълни, салфетките да се сипят по пода, а народът да щрака с пръсти точно на "пиленцата" на бат'Милко. Ако се върна назад, за ония 2 години толкова неща видях, че сигурно мога да напиша книга. Из архивите ми все още лежат някъде първите ми записи на някои от бъдещите звезди на Пайнер или аранжиментите с оригиналните беквокали на Ивана, Нелина и сие, що кафета съм изпил в кафенето на Пайнер в Димитровград я със Стефан Статев, я с някой друг от аранжорите им, а колко пъти съм водил "кандидати" на прослушвания в "Приказките", даже и аз не знам. "Интересно" време беше, но едновременно с това изобщо не се чувствах на мястото си, защото както споменах обстоятелствата ме принудиха да навляза за малко и в тази област, която ми е доста чужда, но тъй като умея бързо да превключвам и едновременно с това чувствам задължението да върша качествено която и да е работа, може би затова 'самоиздържах' цели 2 години. И понеже не знам защо продължаваме да обсъждаме тия странични теми тук, ако искаш премести последните 5 поста някъде другаде...и аз не знам къде...

Баси-лиготиите, Тъпа-Остра .... За всеки влак си има пътници и музикалната ориентация и избор е лично-право на всеки индивидуално. Все-едно да определяме цветовете кой е тъп и кой остър , или пък вкусовете на храната сладко/солено и т.н. Като срещнха в този живот толкова-ограничени хора като коне с капаци, чак на мен ми става тъпо и си мисля че съм тъп.... Пък де да знам може и аз самият да съм тъп и другите,които мислят като мен ....