Топ потребители

Ако имаш предвид, че музиката не звучи "вдъхновена" - така е. Но това е обяснимо. Нито възрастта на участниците е сравнима с възрастта на метъл "пионерите", когато за започвали, нито времето е онова, сега няма онзи дух, нито тази музика сега е нещо ново и различно. Но пък е добре записана и професионално изпълнена, което все пак не е малко. Представи си, че най-големите професионалисти свирят How High The Moon или правят музика стил Elvis през 1990 година. Някак си - едва ли ще стане любима музика на младежите. Една немалка част от нашите дори относително известни групи, не са се докоснали дори много далечно, нито до качеството на изпълнението, нито до качеството на продукцията на IMP. И това е нещо! Е, не е музикална революция. Но и идеята на проекта едва ли е такава. И все пак, според мен, доста по-добре, отколкото някои наши групи, които си купуват youtube преглеждания, за да си чешат егото с - нека сме честни - доста по-скромните си възможности. Аз пък не разбирам, защо една добра сборна група, която дори има "Проект" в името си трябва да събира омразата на всички знайни и незнайни критици. Не била такава - не била онакава - ами да не би да Врабевски е лобирал за закон, който да забранява на родния музикален гений да се развива и да твори? На който му се слуша по-свежа и по-младежка музика, може да слуша Cool Den, Керана и други наши свежи групички. Не виждам с какво д-р Врабевски пречи на тая работа. Във всеки случай, може би някой от участниците, особено българските такива, се радват, че могат да свирят у нас рок, че и да припечелват от това. Щото тая работа в гаража или ъндърграунд клуба у нас - не работи за джоба. То затова повечето от нас са кой-инженер, кой - програмист, кой - нещо друго. Който си е избрал да е само музикант, защо пък да няма меценати, които му плащат?

Как да бъде другояче в днешно време? Ако станеш политкоректен бунтар, спазващ стандартите на общността, изразявайки недоволството си само следвайки разрешената линия, какъв рокаджия ще си? Пък ако пееш нещата така, както ги разбираш, кой ще те издава - ще си пееш в местната кръчма! Друг вариант е да се бунтуваш срещу всичко и срещу нищо, пишейки силни, но почти безсмислени текстове, както мнозина правят. Но да бъдеш Боб Дилан или Висоцки в днешно време - не знам дали ще добиеш много голяма популярност.

И аз съм на абсолютно на същото мнение като Евто, бидейки хоби музикант единствено мога да се наслаждавам на хората, които са стигнали до някъде в музиката и са я избрали за свой професионален/непрофесионален път. С годините се научих да не съдя и мразя, всеки си има своят път живота и успява по различен начин, гледам да подобрявам собствените си умения и се радвам ако някой друг е сътворил нещо. А че я няма романтиката в този проект съм съгласен и епохата е друга и музикантите също. Неслучайно преди години бистрихме в една тема за смъртта на електрическата китара и превръщането на рокенрола в елитарен жанр и това в световен мащаб, какво ли остава тогава за пределите на нашата скромна държава. Така че, let it be.

Не си струва преправянето. Може да стане,ако се намери изходен от "български Маршал"за 4 лампи EL34. Маршалска схема,наличните лампи,мрежовия трансформатор,ново шаси,или преправяне това. От човек,който разбира от китарни лампови усилватели ще стане. Но дали си заслужават усилията и средствата? Не случайно няма много постове в темата.

@korifei, и аз съм съгласен с теб, че на едно дете, което тепърва започва да се учи на пиано, 61 клавиша са му напълно достатъчни, но не е проблемът в броя клавиши, а в реакцията на клавиатурата. Точно в този период е добре детето да свиква с тежката клавиатура, тъй като много учителки по пиано правят годишни концерти (общи или самостоятелни), които е осъществяват на стандартен роял или пиано или на електронно пиано с тежки клавиши, а когато едно дете е свикнало с лекичките клавиши, с които на всичкото отгоре не може да изкараш никаква свястна динамична линия, много трудно ще му е да се справя с тежките клавиши ако вкъщи не се е упражнявало на хамър клавиатура. За съжаление досега не съм срещал хамър механика с 61 клавиша, а моделите като P-121 на Yamaha например, която е със 73 клавиша, реално са доста по-скъпи от предложения модел с 88 клавиша. Именно поради тази причина препоръчваме хамър с 88 клавиша, защото с 61 няма, а всичко дето пишат, че не било хамър, но наподобявало тежки клавиши, ама било с пружинки (като NP-32 пак на Yamaha) е само за заблуда на неориентирания клиент и пак излиза на цена почти колкото CDP-S110, което обезсмисля цялото това чудене за спестяването на 200-300 лева. Именно и за това споменах, че е важно родителят да си избере за какво иска да ползва да ползва инструмента - ако е за запълване свободното време на детето, взима нещо за 200 лева без значение дали е китайско, монголско или каквото и да е, детето се забавлява със светещите клавишчета, които мигат и показват на детето кой клавиш да натисне с едното си пръстче, че да уцели правилната поредица на въпросния "туинкъл" и толкова - никаква учителка по пиано не му трябва. Но когато говорим за започващо обучение по пиано, мнението ми е, че детето трябва да се упражнява на клавиатура, подобна на клавиатурата на пианото, защото може да продължи и втора година с уроците при учителката...и трета и т.н. Това с лекичките клавиши е много краен вариант за упражняване вкъщи - ако родителите нямат финансовата възможност...или пък ако имат възможност, но предпочитат финансите им да отидат в закупуването на нов телевизор, телефон или лятна почивка (от която между другото остават само едни спомени, понякога даже и неприятни )...или дори и само ако сами не знаят какво искат. Edit: Това всичкото го говоря не теоретично, а от личен опит, защото жена ми преподава пиано на деца в 2 школи, оборудвал съм я с 2 пиана за всяка школа, освен това съм й взел още 2 "пиана" с 61 клавиша (от тия с пружинките), които тя раздава за упражнение вкъщи на деца, чиито родители дълго време се чудят дали изобщо да купуват пиано на детето си, а през това време детето изостава спрямо другите деца и губи интерес като цяло към свиренето, защото не го може. Та децата, които нямат никакъв инструмент вкъщи обикновено бързо се отказват, тия дето имат временен инструмент с леки клавиши, обикновено са по-назад от останалите (все пак си зависи и от конкретното дете, но говоря средно статистически), а тия, на които родителите вече са купили пиано с хамър, вървят в развитието си напълно нормално. Що се отнася до жена ми, тя прави около 5-6 концерта годишно (2-3 общи с всичките деца, всяко с по 2-3 пиеси...и 2-3 самостоятелни на някои от по-напредналите деца, които запълват около 1 астрономически час). Доста от по-напредналите й деца редовно печелят международни конкурси, но не го казвам като някаква хвалба, а за да потвърдя това, което казах за хамър клавиатурата. Примерно едно от децата й, когато започваше в началото, нямаше никакъв инструмент, вървеше бавно и жена ми си мислеше, че скоро ще се откаже. След първата година й купиха P-45 - най-евтиното пиано на Ямаха, с най-дървената им клавиатура, но все пак хамър. Детето започна бързо да напредва и накрая на втората година дори изпревари останалите в групата. След това малко по малко започна да се явява на различни конкурси и да ги печели все с 1-ва или 2-ра награда и не говорим за разни измислени конкурси, а за престижни, като последният, който спечели съвсем наскоро беше в Кеймбридж (даже и жена ми получи грамота като нейна учителка ) От там пък и майка й се амбицира и преди месец й купи от Томан много по-скъп инструмент (тежко пиано на Kawai), за да може да се упражнява по-качествено вкъщи, а Ямахата си я запази (засега), за да я носят насам-натам, понеже е лека, но ми сподели, че иска да я смени пак за някакво преносимо пиано, отново на Kawai. Та така стоят нещата с обучението по пиано - някои деца се отказват, други кретат, трети напредват бързо и най-важното е родителят сам да си прецени какво иска, но е хубаво да забрави за редовната реплика "Ами засега не му купувам пиано, защото не знам дали ще му е интересно", защото докато не му купи пианото, на детето изобщо няма да му е интересно.

Много е вероятно да има още доста подобни случаи с известни парчета, дето някой някъде е композирал за една банда, пък после е позлвано от друга (известна) банда... Така са нещата. Парчето е много добро, те да си се оправят. Той и Алън Парсънс се оплакваше, че без него Обратната страна на луната нямало да звучи така, както е, пък те не му дали никакви пари, защото бил на заплата към студиото тогава, когато е бил инженер за албума. Роджър Уотърс пък после обяснява, че ако не са били Пинк Флойд, никой е нямало да знае за Алън Парсънс и да му купува албумите 😀 В музиката драми е имало, има и ще има...