Топ потребители

^ Абсолютно се подписвам под всичко, което си казал. Аз също си моднах доста Ла Павони, смених уплътненията, махнах пластмасовата риза на буталото и я замених с метална, сложих и Бонг изолатора, за който говориш, но там не ми харесва, че леко се гъне при екстракция и го махнах. Тая машина толкова пъти я сглобявах и разглобявах, че вече мога насън да я оправям Много си я обичам, а покрай работата по нея още повече. Но като че ли най-много ме кефи това, че за да стане хубаво кафе иска пиниз и много лесно нещо може да се обърка Иначе с тези модерни машинарии с електрониките всичко е консистентно и предсказуемо, ама скучно. Малко като с винтидж кола срещу модерна.

Абсолютно точно така - иска пиниз, внимание и посвещение Но резултата си заслужава. На мен изолатора ми е ок - имам няколко забележки, но ползите са повече - особено сутрин като трябва да направя 4 кафета - почти последователно

Хм ... то по тази тема може кратка монография от (до към) 300 страници да се изпише Изпичане, сортове, грамажи, цедки ... Също съм с Ла Павони, което е моднато inside-out, с изключение на въпросния манометър на лоста - иначе месинги, една прясна/нова/току що излязла джаджа между главата и бойлера, която стабилизира температурата доста успешно, хиляда модела цедки, shower-и, IMS competition-и, та до температурни стрипове и какво ли още не... И пак при Ла Павони - просто с времето се научаваш как да комбинираш смилане, грамаж, температура (и налягане), натиск и всичко това спрямо сорта и изпичането на кафето - джаджите просто улесняват процеса и го правят по-консистентен (докато не се прецака някое уплътнение - но това е красотата на тази машина - всичко се сменя за 2 минути )....

Аз отскоро съм с манометър на ла павонито. Оказа се, че преди съм правел кафето с по-ниско налягане, примерно 6-7 бара, вместо 9. И ставаше едно много меко и с аромат на горчив бадем А аз обичам. Сега го правя на 9, както си трябва и кафето е по-стандартно, с нетолкова наситен ядков вкус. И двете ми харесват. Температурата на ла павонито е магия, нямаш контрол, там има само сензор за налягане, така че е един специален ритуал, при който я пускам и правя на празен ход една промивка още преди да е загряла и задействала... в общи линии е въпрос на тайминг - комбинацията от тая промивка + колкото повече се забавя да направя кафето, толкова по-висока ще е температурата и т.н. Не съм правил конкретни измервания на температурата, но гарантирано кафето става по-горчиво на по-висока температура и по-кисело на по-ниска. Но най-големи разлики получавам от контрола на смилане. Според мен няма да е зле да си вземеш някаква мелачка и да си мелиш винаги преди да правиш кафе, това ще ти даде много голям скок във вкуса от всички други параметри, според мен де, може и да не съм прав.

Класика. Човек е склонен не само да не чува явления, които са там, но и да чува такива, които не са там. Всичко изказано до момента се наблюдаваше и при малък тест в нашия форум отпреди години: wav, mp3, магнитна лента. Имаше тенденция разпозналите MP3 (мисля, че беше 160 или 192 kbps) като неоригинал да определят този файл за касетата. Въпреки характерните артефакти, които не са типични за лента. Разбира се, бях подбрал материал, при който шумът е добре маскиран. По-новите поколения пък сякаш показват известен афинитет към по-нединамичното и гръмко звучене, в т.ч. ремастери на класически албуми от последните 10-20 години, докато аз много от тях хич не ги долюбвам и си предпочитам 1970-1990-те.

Само да добавя за психоакустиката, че съм бил свидетел и на по-драстични случаи, когато за MP3-ка с битрейт 96 kbit/s един колега упорито твърдеше, че тя е оригинала, а не съответния WAV файл. Или пък друг колега преди доста години, дето правеше някакви песни при мен, все не харесваше саунда дето чува и имаше постоянни и меко казано странни изисквания към звука, който искаше да получи в главата си и накрая когато му казах, че аз ще съм само 'инструмента в ръцете му', а той ще ми казва какво точно да направя - след многократните "вдигни тука 3 децибела...смъкни там 2 децибела...дай малко среда..."..., накрая го попитах "Така харесва ли ти вече?", на което получих отговор "Е това е друго нещо!"...само дето колегата не беше забелязал, че преди да започна да мърдам това и онова, тайничко бях натиснал байпаса. Та много неща на психическа основа могат да виреят в главата на човека и зависят от множество фактори. Иначе по темата, по-горе бях препоръчал ATH-M40x, не защото имам такива слушалки и ме кефят, а защото съм изгледал/изслушал множество сравнителни тестове на мониторни слушалки и този модел ми се е оформил като един от най-реалистично препредаващ оригинала във всякакви стилове. И други марки/модели ми харесаха, но при тях забелязах, че не са чак толкова универсални в различните стилове, а само в някои, докато 40-ката се справя достатъчно равно и с жица, и с глас, и с EDM.

Hi-Z е високоомен вход, който е хардуерен компонент и е особено полезен, ако включвате китара директно в интерфейса. Ако използвате камиончета или процесор преди входа, не е от значение.

Помня че бях 50/50 като си избирах "нормална" китара - между страт и теле, и във форума бях намерил и двата варианта, даже бяха еднакви цветове, ако не се лъжа и много сходни години - т.е. чистак новички по това време. Ама стратът натежа в момента в който го пробвах и дотам беше телето. Сега като се замисля страта си още го пазя като нов, ама е вече на 15 години. Още толкоз и ще стане vintage китара.

Явно по едно и също време сме се присъединили. Е , били сме млади в активните години във форума Аз вече чукнах 40. Срам ме е от себе си да си прочета писанията назад в годините . Сериозна носталгия ме обзе .... Иначе аз съм със Страт и ЛП (от правилните ) и тайно замислям теле . Сигурен признак на старомодна мисъл