yamaha

Солото ти както винаги е добро, но и цялото парче е много добре изпято, изсвирено, смесено и обработено...респект за всички участници в проекта!

Вокалът AI ли е?

Определено си по-търпелив от мен. Проблемът е, че алгоритмите от ден на ден стават все по-съвършени и все по-трудно разпознаваеми дали пеят хора или не. Изкуството и многогодишното обучение + къртовския труд на много музиканти вече съвсем започна да се обезличава и имам чувството, че след известно време ще останат само концертиращите изпълнители, които пеят на живо, а останалото дето е на запис, просто съм го отписал още отсега.

П.П. Божинката не слага толкова препинателни знаци...той е над тях.

Бих могъл да кажа само, че свириш малко по-добре, отколкото пееш, но тъй като, както знаеш, винаги съм казвал, че свириш изключително добре, може да стигнем до извода, че реално не пееш много зле.

Off/ Не е само при китарите. Като си спомня спрямо парите, които взимахме тогава (а те бяха много под сегашните), колко струваше един читав многоканален аудио интерфейс и колко струва в момента подобен интерфейс при днешните заплати и хонорари...разликата се явява в пъти в полза на сегашното положение...оставям настрана колко ограничен беше изборът тогава и какво изобилие на модели има днес. Дори и ел.пианата да вземем - в момента може да се вземе базово пиано с хамър за 6-700 лева, а преди не само, че нямаше пиано с трицифрена цена, но и заплатите бяха по 300 лева.

Вероятно е било още в самото начало когато се създаде предаването, понеже по-късно минаха изцяло на "класация на записи" (пълни плейбеци), което за мен си беше доста странно, предвид че изпълнителите там се борят за награда. По онова време вече се бях понаучил как да правя хубави записи и всяко момиче, което записваше при мен и горе-долу можеше да пее, а от там и записът й се получаваше добър, веднага я изпращах да се пробва в 'Хит-1", та от онези години имам няколко месечни и дори една годишна награда. Казвам "имам", защото реално класираха записите, но тъй като знам, че и визията има значение, гледах да изпращам момичета, които наистина изглеждат добре на сцена.

Абе на границата си беше. Хубаво, че между присъстващите нямаше мутри, а само хора, дето си слушат "тяхната музика" и нищо друго.

То тая тема стана малко "свободни размишления", та ще се включа и аз с малко спомени и тъй като има вероятност аз да съм един от най-дъртите членове на форума, на който не му се четат пенсионерски спомени от рода "а какво беше едно време", нека ги пропусне. Преди '89-та с жена ми бяхме започнали да правим кариера като клавирно дуо към "Главна дирекция Музика", имаше едно време такава организация, която прекрати съществуването си след 1989-та, явяваш се на конкурс, свириш, одобряват те или не и след това ти уреждат ангажименти из страната. Та по онова време изнесохме трицифрено число концерти на 2 пиана или 4 ръце къде ли не, а когато всичко се прекрати изведнъж след 'промените', купихме 2 електронни клавира и набързо адаптирахме класическия материал за електрониката. Идеята беше да не губим инерцията и връзките, които вече си бяхме създали в много градове и градчета. Интересно, че успешните концерти, бисовете и т.н. от всичките тези години съм ги забравил тотално, но все още помня идеално провалите (бяха 2 бр. - на централния площад в Свищов и в едно голямо пловдивско село). И двата фала реално бяха заради дадена грешна информация от страна на организатора на събитието, но в крайна сметка си го отнесохме ние като изпълнители. Свищовският фал няма отношение към темата за фолка, затова разказвам само за другия. В началото на 90-те ни потърси някакъв, дето искал да събере в ресторанта хора от цялото село по някакъв повод и идеята му била този път музиката да е по-различна от това, дето в селото слушали всеки ден - чалга и народна музика. Казахме му какъв репертоар имаме - няколко часа адаптирани класически парчета и час-два ресторантски репертоар - евъргрийни основно + някои по-подвижни парчета. Човекът каза "идеално - идвайте", ние се замъкнахме с апаратурата, нагласихме я и започнахме с фонова музика докато се събираха по масите. Докато свирихме, определено ги гледах, че скучаеха по масите и им стана по-интересно чак когато започнаха да хапват и пийват....абе нещо като в "Оркестър без име" когато свиреха и никой не им обръщаше внимание. По едно време някои (явно от интелигенцията в селото) станаха и започнаха да играят на танцувалните парчета, ама рехава работа...4-5 двойки най-много ; останалите се наливаха вече с третата ракия и бистреха политиката на висок глас. След още час, ония с третата ракия вече бяха на петата и започнаха да пристигат с поръчки от рода "Знаете ли я тази..." (от чалга репертоара) или пък "Ай, изсвирете нещо по-така..." (пак от чалга репертоара). Излишно е да казвам, че нямахме нито едно парче от този вид и усетихме, че нещата няма да свършат добре, когато един почти на зиг-заг се домъкна до нас и вика "Ай' тогава Изсвирите барем едно 'Оро" (с капс лока се опитвам да предам диалекта ). Жена ми по това време вече искаше да събираме нещата и да се махаме, като дори не искаше уговорената сума за вечерта, но аз като по-тактичен реших да спасявам положението, защото из чантите с апаратурите носех и един дек, та отидох до оня организатора (вече съм забравил кмет ли беше или просто беше решил да възпитава неуспешно съселяните си с различна музика) и му казах да донесе някоя касета с чалга, народна музика или к'вото там слушат в това село. След 10 минути касетата вече вървеше, ония тутакси скочиха да играят, по някое време тръгна някакво право сватбарско хоро, ония се навързаха...и пак се почна с поръчките, ама в друга област. Идва някой почерпен и поръчва да кажем на микрофона, че "'Орото е за еди кой си"...след малко идва друг и поръчва да кажем на микрофона, че "Орото е за еди кой си" (друго име). Казвам аз, а оня първият пристига моментално и започва да се кара с мене защо съм съобщил че "Орото е за друг, след като не е свършило още...". Ей такива работи...После след като всичко приключи по малките часове, половината вече си тръгнаха, а по масите останаха само допиващите, гледам седи един от ония с поръчките и реших да замажа положението - отидох на масата му и му викам...така и така, тази вечер нямахме готовност с музиката, защото тоя вашият (организатора) ни ангажира за участие с друг вид музика, защото искал да направи по-различно мероприятие от това, дето го правите тука всеки ден, а оня вика "Не го слушай него, ние тука си слушаме наш'та музика дето си я познаваме". Иначе по-конкретно за темата със съвременните аранжименти в народната музика, не искам да звучи като някаква хвалба, но такива аранжименти започнах да правя още в 1992-ра, веднага след като бях взел кийбордите, един синт и един семплер (тогава не работех с компютър). Не знам дали защото бях млад, но тогава много ми се работеше и вадех страшно много неща за кратко време. Разбира се като класически музикант започнах с кавъри на класически парчета, но малко след това изкарахме един сборен диск (матрично CD, тогава все още нямаше записвачки да си го записваш сам) с инструментални композиции, между които имаше и 2 народни обработки - "Рипни, Калинке" в хард рокаджийски вариант (беше над 5 минути) и "Пустоно лудо и младо" в денс вариант, които тогава доста ги въртяха из радиостанциите, защото беше нещо ново като визия върху народната музика. Даже по време на световното през 1994-та, ОББ имаше една реклама, която вървеше преди и между полувремената на всеки мач, която я озвучаваха с началните ми гайди от "Рипни, Калинке". Та още от онова време си имах афинитета към съвременните обработки и дори бях направил "Девойко, мари хубава" в стила на "Children" на Робърт Майлс много преди Ирина Флорин да се сети да изкара "Цвят лилав" в подобен стил. Сега вече нещата са лесни - всички имаме компютри, саунд библиотеки, изкарваме як саунд и само трябва да ти работи инвенцията, за да се сетиш да изкараш нещо, дето не е правено досега, което всъщност е доста трудно. Но пък от друга страна покрай шкартото, чувам и много добри съвременни обработки, правени от хора, които знаят какво правят и са добри музиканти с въображение. Айде да спирам вече, че ми писна да пиша.

Не е само ужким, на толкова мерят. Не съм китарист, ама електрическа китара без нищо...някак си не ми се връзва идеята...

Всеки уважаващ себе си китарист, когато започне да свири и по-необичайни неща, задължително пуска брадичка и започва да се катери по покривите.

70 децибела на какво разстояние - 1 метър? На 2 вече става по-малко, през стена пък става много по-тихо, тъй че е доста относително. Щом няма да ползваш кубе или друго усилване, няма да има никакъв проблем със съседите, но проблемът е ти какво ще чуваш като звук.

Един вид - акордеон с бутони вместо клавиши, което понякога дори е улеснение, защото за разлика от стандартния акордеон, бутоните за дясната ръка също имат дублажи както бутоните за лявата ръка.

За акордеонист, който е свирил и на баян - не толкова...все са "клавиши" за дясната + баси и акорди за лявата.

Няма как да видиш. Това се вгражда допълнително към кийборда, който в клипа ми прилича най-много на PA3x. Едни италианци ги правят, а и не само китове за клавири, но и други неща, свързани с акордеона. Ето ти и един вече оборудван PA5x, който спокойно може да си купиш ако си акордеонист.

Това е законспириран бас, който мимикрира в китара, понеже има 5 струни и 4 ключа.

Последна...колко да е последна - "петицата" е от години и промяната на всеки обертон или група от обертонове си го имаше още в началото на ковида и оттогава ъпдейтват само с бъгфиксове и козметични промени. Покрай тоя бум на AI в последните няколко години, отдавна чакам с нетърпение да излезе 6-та версия с коренно нови опции, които ще улеснят неимоверно всички, които ползват програмата...не знам работят ли над някаква нова версия или са решили да замразят проекта до 5.х.х.

Забравих дали имахме някъде втора тема за AI, но и тази става за клипове. Боб Дойл отново си прави гаври със Suno - генерира с AI някакъв идиотски текст, след това импровизира и изпява супер фалшиво някаква пълна глупост, дава я на Suno и го оставя да го ремиксира в някакъв подходящ стил...и клонирани аватари за бонус даже се генерират. Не завършвам с емотикона, защото не знам каква да сложа - някоя безнадеждна или нещо по-оптимистично...

Силата на натиска на клавишите при дигиталните пиана (от реномираните производители) е съобразена да бъде същата или почти същата както е при акустичните инструменти. Имайте предвид обаче, че при самите акустични инструменти силата на натиска варира доста от производител до производител. Свирил съм на много акустични пиана и рояли и разликите в натиска понякога е силно забележима, така че при дигиталните пиана обикновено се стремят да постигнат някакъв осреднен стандарт и въпреки, че много пъти съм гледал измервания за съответствие с точни грамове върху белите и черните клавиши, разликите в натиска между различните инструменти, било то акустични или дигитални, винаги си я има. Понякога тук във форума е имало отзиви...примерно някоя майка купува FP30x (Роланд) за детето си и то казва, че клавиатурата на Роланда била малко по-тежка от клавиатурата на акустичното пиано в школата, но това пак е относително, защото не се знае на какво пиано свирят в школата. От друга страна по-тежката клавиатура дава предимства впоследствие, когато детето трябва да свири на други инструменти и когато попадне на роял с тежка клавиатура, то е подготвено за това, а ако попадне на някаква по-лека клавиатура, обикновено му е по-лесно и т.н. Някои от моделите на Касио са с малко по-леки черни клавиши, което пък е друго предимство за малки деца, които тепърва започват да свирят, защото черните клавиши са вътрешни и децата по-трудно ги натискат с малките пръстчета, а така като са една идея по-леки, децата свикват по-бързо и с черните клавиши. Най-добре е ако имате възможност детето на място да опита клавиатурата на пианото, което ще му вземете, защото тука обясненията са само по принцип как е в действителност.

И двата модела са от най-базовия клас на съответните производители, а като отчетем, че и двете фирми са с дългогодишни традиции в производството на акустични и цифрови пиана, изводът е, че което от двете да изберете, няма да има особено значение. Все пак ако аз избирах между тези два модела, бих се спрял на KDP75. Не съм свирил точно на този модел, но съм го слушал, а същото така съм чел много добри отзиви за него. Реално това е най-бюджетния им модел, който излезе наскоро. Въпреки, че и двете пиана са с по 2 сензора, клавиатурата KDP75 е малко по-добра от тази на Ямаха (GHS - имам пиано с такава клавиатура). Освен това пианото на KAWAI има много повече настройки на звука, много повече виртуални симулации, а YDP-105 има само един 'демпфер резонанс' и нищо друго. Скоро се разправяхме за полифонията на 2 пиана в друга тема и там бях казал, че няма особена разлика между 192 и 256, но тук случаят е друг, защото Ямахата има само 64-гласна полифония, докато моделът на KAWAI е със 192. Видях, че клоните към Ямахата, защото в школата свирят на Клавинова, но като гледам номера й, тази клавинова е толкова стар модел (поне 15-годишен), че сравнението с YDP-105 вече не е много релевантно, освен може би на звук до известна степен. В този ценови диапазон няма особено значение какво пиано точно ще вземете, така че няма да давам съвети и за други модели, само гледайте да е от фирмите Yamaha, Kawai, Roland, Casio и...май толкова. П.П. С колегата над мен май сме пуснали постовете си по едно и също време (той с някоя секунда преди моя).

При такова свирене на нивото "ученик в музикалното училище", не ми е ясно на кого му е необходим чак такъв перфекционизъм...а пък на втория откъс такова мазане с педала прави, че не е истина...(, сори)

Почти в никой. Ако говорехме за разлика между 64 и 128, да, но между 192 и 256, не чак толкова. Относно звука - и двете пиана са с хубави семпли, Касиото е с по-чист тембър, Кавая е по-наситен с обертонове, но пък mellow-вариантите на пианата на AP-470 също са много добре конструирани и звучат съвсем реалистично. Иначе и двата модела са по-скоро от базовия клас със съответстващите липси на някои бонуси, които ги има в по-високите модели. Kawai по принцип имат повече настройки на звука ; вярно - и двете пиана са с по 3 сензора, но и двете нямат escapement (нормално за модели от по-нисък клас). Реално AP-470 бих го приравнил на PX-870 (Привия), защото имат много общо, но тъй като говорителите на двете пиана са различни, разположени по различен начин (на едното са надолу, на другото не, на първото пък май имаха фронтални туитъри за допълнение и т.н.), затова е добре да се чуят на място, а не само на ревю, за да се добие представа как се озвучават всъщност и какво е усещането на живо. Но както колегата спомена, на което от двете да се спрете, няма да сбъркате.

Маркетингови стратегии и спестяване на още някой и друг компонент. Според мен това се спестява само в базовите модели, защото се предполага, че никой с някакви по-сериозни изисквания към озвучаването ще си вземе най-малкия модел, а за едно просто смесване и слушане на музика, високи и ниски обикновено са достатъчни. Освен това се пести място и миксерът става съвсем компактен (не като оня със зелените потенциометри горе) и по същите причини в малките модели обикновено слагат за смесването не плъзгачи, а отново потенциометри. Пък и както сам отбеляза, ако на някой това не му е достатъчно, просто взима следващия по-скъп модел.

Чух по малко от всяко парче...или поне докъдето ми стигна търпението. Такъв род музика мога да я слушам в рамките най-много на 2 "песни" или 5 минути...което дойде първо. Нещо се агресирам докато я слушам и ми се дощява да сляза долу да набия комшията.