nickysn

Е, то по тази логика, след като след 15 години свирене на китара още не съм стигнал нивото на Джон Петручи, значи по-добре да се откажа, да си продам китарите и да почна да обяснявам на начинаещите в раздел "китара", че няма смисъл да започват, нали? Желанието да свириш на инструмент е вътрешен порив, който е силно субективен и няма логично обяснение. Същото е и с желанието да пишеш, да рисуваш, да се занимаваш с някакъв спорт. Ако ти харесва самото занимание, за теб не е чак толкова важно дали ще постигнеш някакви значими успехи на световно ниво. Пък и защо се очаква, че ако искаш да свириш на цигулка, значи непременно трябва да те приемат във Виенската филхармония, иначе все едно си се провалил? Ако някой реши да стане шофьор, ще очакват ли от него да стане шампион във Формула 1? Ако някой иска да учи физика, защото я намира за интересна, ще очакват ли от него да спечели Нобелова награда по физика? Ако някой иска да напише роман, ще очакват ли от него да напише бестселър, който да се продаде в тираж от 10 милиона? Ако някой реши да става програмист, ще очакват ли от него да спечели награда на Тюринг или пък да стане технически директор на голяма международна софтуерна компания? След 2 месеца ще станат 4 години от както започнах да свиря на виола. Не съм се отказал, тъй като заниманието ми харесва. Свирих вече два пъти на живо на ученически концерти и сега се подготвям за трети. Ще свиря ето тази пиеса, аранжирана за соло виола: Казвам това, за да не си помисли някой, че щом е ученически концерт, значи ще свирим неща като "Мила моя мамо" и "Старият Макдоналд". Естествено, давам си сметка, че няма да мога да го изсвиря на нивото, на което е изпълнението във видеото. Но произведението, макар и да не е супер трудно (за професионален музикант, не би представлявало никакъв проблем), изобщо не е в категорията "ученическо". Сега имам предизвикателството, да го подготвя колкото се може по-добре и да го изпълня на живо пред публика. Преди първия ми концерт изпитвах някакъв абсолютен ужас. Този инструмент не прощава грешките - всяка грешка се чува. Малки отклонения в лявата ръка и става фалшиво, леко да ти трепне дясната ръка или пък да е прекалено стегната (много лесно става при стрес) и веднага се отразява на тона, може лъкът да изскърца или пък тонът да трепери. Изобщо не вярвах, че ще мога да се справя, но в крайна сметка всичко мина успешно. Макар, че е някакъв си детски концерт, това си е преживяване, които никога няма да забравя! Та, хората са различни, не на всички ще им хареса, доста хора ще се откажат, като видят,че е трудно, но според мен е вредно да се обезкуражават начинаещите. Човек не губи кой знае колко, ако реши да пробва и после се откаже, а може да спечели много (психологически) ако се окаже, че свиренето му харесва. По-добре да пробваш и да видиш, че не е за теб, от колкото цял живот да се чудиш дали си можел да се научиш да свириш или не. Забележка: Тук, разбира се, говоря за свирене за удоволствие, а не за достигане на нивото на професионален музикант. И за да има човек поне някакъв напредък като възрастен, трябва да може да отдели поне половин-един час на ден, поне 4-5 дни в седмицата. По-малко от това и прогресът е твърде бавен или направо никакъв. Удоволствието от свиренето идва и от това, че виждаш напредък - в началото не можеш нещо, упражняваш, упражняваш, упражняваш и то лека полека почва да се получава. Някои неща с времето даже стават лесни. Контрапродуктивно е да се сравняваш с другите, както и да очакваш бързи резултати. Също, не трябва да се ядосваш, нито да се отказваш, ако нещо не се получи от първия път. Напротив, нормално е, всяко нещо е така в началото. Тия философски принципи важат за всеки инструмент, между другото, и що се отнася до тях, цигулката изобщо не е по-различна.

🤮 Хора, недейте така! Влизам в тоя форум и в тая тема, за да разпускам, а не за да си припомням какво е на работа! 🙂 За наказание, ето ви песен, изпълнена от Светлин Наков:

Слушането на музика преди и сега:

Bach on Bass: Suite No. 1 for Unaccompanied Cello in G Major - Prelude

Евтим е прав, този метод не работи, освен ако нямаш абсолютен слух, а това е нещо, което малко хора имат, и което ако го нямаш още като дете, няма как на практика да развиеш на по-късна възраст. Това, което трябва да развиеш е относителен слух, който, за щастие, можеш да развиеш и подобриш на всяка възраст. Ако нямаш пари за курсове по солфеж, има и безплатни онлайн курсове, с които да започнеш: 1) https://www.justinguitar.com/classes/ear-training 2) Не е същото, като истински курс по солфеж, музикални диктовки, пеене и т.н., но поне ще ти помогне да тръгнеш в правилната посока. И другото, което можеш да правиш (и което е много полезно) е да вадиш песни по слух, вместо да търсиш готови табулатури по интернет.

За свирене с перце ти препоръчвам това: https://www.amazon.com/Berklee-Basic-Guitar-Phase-Technique/dp/0634013335 Учебникът е изцяло с ноти, няма табулатури изобщо, но е лесен за четене и напълно подходящ за начинаещи. Няма много текст и теория, нито е дебела книга (53 страници), само ноти, просто хващаш и ги свириш, без да мислиш много много И задължително свири упражненията с метроном от самото начало и ще напреднеш супер много за нула време.

Така е. За пълнота да добавя и, че за китарите с активни адаптери също няма значение дали входът е Hi-Z, но за китарите с пасивни е необходим Hi-Z вход, за да могат да се включат директно.

Всъщност, доколкото знам, повечето лампови китарни усилватели спокойно могат да изкарат по-голяма мощност, от колкото са маркирани. Аз имам, например, 50-ватов лампов комбо усилвател, който идва с 90-ватов вграден говорител. Причината е, че ватовете на усилвателя са максималната мощност, която може да изкара без изкривяване (т.е. за клийн тон, без кривене от крайното стъпало), но доста от ламповите китарни усилватели позволяват изкривяване и от крайното стъпало, при което реално използваш по-голяма мощност, от колкото пише (и тогава крайното стъпало вкарва изкривявания, които в този случай са желана част от китарния тон). Затова и говорителят издържа на по-голяма мощност от колкото е усилвателят.

Точно така. Не си казал какъв е аудио интерфейсът ти, но е възможно TRS изходите му да са балансирани, 3-изводни. Моят Scarlett 2i2 2nd gen, например, има точно такива. Ако вържа нормален китарен моно кабел към мониторите, се чуват слаби брумове, но с балансиран 3-изводен TRS към XLR всичките шумове изчезват.

Има една серия на Troy Grady - Cracking the Code, в която се анализира техниката на дясната ръка на редица известни китаристи при бързо свирене. Ако целта ти е специално бързото свирене, и с текущата си техника считаш, че удряш стена, може да ти е от полза.

Здрасти, Не мога да ти помогна с инструмент под наем, но мога да споделя своя опит. Свиря на китара като хоби от 10 години и от около 5 месеца започнах да уча виола като втори инструмент. Също се колебаех между виола и виолончело, и в крайна сметка избрах виолата. Та, искам да ти кажа, че въпреки шегичките за виолисти, виолата изобщо не е лесна, ами си е даже по-трудна, както от цигулката, така и от виолончелото . Спрямо виолончелото е по-трудна заради това, че свириш в много по-неестествена позиция на тялото. Спрямо цигулката разликата е по-малка, но по-големите размери я правят също по-трудна за свирене - изисква по-голямо разстягане на пръстите на лявата ръка, по-силен натиск и по-добър контрол с лъка, заради по-дебелите струни. Така че, ако трудността ти е единственият критерий, по-добре избери виолончелото. От друга страна, виолата има практически предимства, като например, че е много по-малка и лесна за носене (а ще трябва да я носиш, като ходиш на уроци), по-евтина (т.е. за едни и същи пари получаваш по-качествен инструмент, ако си купиш виола, а не виолончело). Освен това е по-близка до цигулката, т.е. ако искаш в бъдеще да свириш и на цигулка, ще ти е лесно, защото голяма част от техниката се пренася между двата инструмента. Друго предимство е, че разположението на нотите е много по-интуитивно, също както и при цигулката - като вървиш нагоре по гамата винаги вървят така 1-ви, 2-ри, 3-ти, 4-ти, 1-ви, 2-ри, 3-ти, 4-ти пръст и т.н. Това прави по-лесно свиренето по слух, например, както и импровизацията. Това, между другото, е предимство, което има и пред китарата. Нещо като недостатък е, че нотите за виола се пишат на рядко използван ключ "до" - алтов. Малко инструменти го ползват: https://en.wikipedia.org/wiki/Clef#Alto_clef Обаче тук казвам "нещо като", защото специално виолончелото изисква да научиш 3 ключа, така че не се знае кое е по-малкото зло. Впрочем, професионалните виолисти също четат 2 ключа - алтов "до" и стандартния "сол", като могат да се сменят и по средата на пиесата, но това пак е по-малко работа от това да научиш 3, които също могат да се сменят по средата на пиесата

Аз съм на 36 г. и свиря за удоволствие на китара от 10 години. Преди 5 месеца реших, че искам да се науча да свиря и на лъков струнен инструмент и в крайна сметка си избрах виолата (колебаех се между виола и виолончело, защото харесвам групи като Apocalyptica), купих си инструмент и тръгнах на уроци. Учителката ми преподава цигулка и виола и твърди, че напредвам значително по-бързо от другите ѝ ученици, повечето от които са деца и учат цигулка. И това е с половин-един час на ден свирене. Така че, не, не е късно, и това, че свириш на друг инструмент също помага Вярно е, че децата се учат бързо, но като възрастен можеш да компенсираш това с повече постоянство и дисциплина, каквато децата често нямат. За цигулка и виола е много важно да си намериш учител, защото постановката и начинът на държане на инструмента е изключително неинтуитивен. При китарата и пианото горе-долу можеш да нацелиш правилна постановка само с гледане на youtube уроци, но при цигулката и виолата просто не става - това, което виждаш от първо лице няма нищо общо с това, което се вижда от страни, нямаш никаква идея кога например лъка ти е прав (т.е. перпендикулярен на струните), защото реално ти го виждаш под ъгъл, и като никога не си свирил, не знаеш кой е правилният ъгъл при всяка струна. Същото важи и за самият инструмент - той също ти е под ъгъл. От друга страна, не става да се гледаш в огледалото, защото погледът ти е фокусиран близко - към контактната точка на лъка със струните, и в момента който погледнеш настрани, лъкът почва да ти "бяга" в някаква случайна посока Това са само част от проблемите на начинаещия Другият проблем е, че първите месеци ще имаш ужасен звук, тъй като, за разлика от пианото, е трудно да изкараш хубав тон - трябва да имаш правилна техника на лъка, което означава контрол над три неща едновременно - контактна точка на лъка със струните, натиск върху струните, и скорост на лъка. И всеки тон на всяка от струните изисква различна комбинация от трите (контактна точка, натиск, скорост), иначе се получават най-различни неприятни скърцания. Но пък след няколко месеца упражнения почваш да го усещаш на магия, и скърцанията лека полека изчезват от само себе си, без да имаш логично обяснение как е станало. Следва, разбира се, и проблемът с интонацията - тъй като инструментът няма прагчета или клавиши, трябва да си развиеш слуха, за да знаеш къде да си слагаш пръстите. Ако можеш да чуваш кога някой пее вярно и кога фалшиво, това е добро начало. Със самото свирене ще почнеш да коригираш първо несъзнателно, а после и съзнателно фалшивите тонове. Слухът се развива страшно много от свиренето на такъв инструмент, което ще ти подобри и свиренето на пиано, както и на който и да е друг инструмент, ако решиш да учиш в бъдеще. Така че... яко е, намери си учител и почвай. Само трябва да имаш търпение в началото, защото отнема някъде около 2-3 месеца, преди да почнеш да изкарваш що-годе музикално звучащи неща от инструмента Но затова пък, като ти се получи, кефът ще е по-голям.

Аз също бих добавил локрийския, нищо, че е рядко използван. Вярно, че звучи супер странно, но странното е хубаво понякога - не ограничавай хората, които учат музика - може някой да композира нещо гениално с него, нищо че ние не можем да си представим какво ще бъде то. Другa полезна информация би била характерните акорди и акордни прогресии за дадения лад, примерно Cm - F за "до" дорийски минор и т.н.