Стратегии за запис и смесване на музика

[Koobenot]

Увод

Да си представим следният имагинерен субект - Бай Иван Мастърбъса . Той има домашно студио за запис в някоя безизвестна софийска маза и може да записва барабани, бас, китари, кийборди, вокали, браси и т.н. Един прекрасен ден при Бай Иван Мастърбъса на гости идва изгряващата траш-метъл банда Демоническа Злоба, която иска да запише новият си албум - в това число барабани, бас, китари, вокал. Да си представим, че Бай Иван разполага с нужната техника за звукозапис и има многоканална карта Focusrite, кабели, горе/долу добри микрофони и студиен компютър с DAW, където ще съхранява записания материал. Да речем, че Бай Иван е решил да се заеме със записа на барабаните. Мастърбъсът се почесва по челото, пуска едно кафе в control room-а и се залавя за работа да реди стойки, микрофони, да мери с рулетката разстоянието от overhead-микрофоните до соло барабана, да застели килим в студиото и след 2 часа псуване, потене и тест дали има сигнали в аудио интерфейса, Бай Иван е готов да записва. Да речем, че пред Бай Иван стои следната верига от процеси:

изпълнение → звукозапис → смесване → мастеринг → издаване

Пред него обаче стои и избора как да процедира със записите. 

Стратегия 1 - Сухи сигнали 

Да си представим, че Бай Иван е решил да вземе сигнала от микрофоните и да ги пусне директно в многоканалния интерфейс. От интерфейса е регулирал правилно gain-а и вижда, че има сигнал в DAW-а. Натиска копчето record и записва цялата песен. Барабанистът пристига да чуе резултата и не остава очарован - всичко звучи сухо, няма кохезия, цвят, обем и плътност. Какво прави Бай Иван? Вади любимите plugin-и на Waves и почва да реди по всеки канал - auto-align, EQ, compression, harmonic excitement, слага шина с verb-обе и подава част от сигналите към нея. Бай Иван е добър инженер и е предвидил preset-и, така че процесът става полуавтоматично и с донагласяне. В крайна сметка, нещата зазвучават така както му се иска след серия стъпки. Все пак обаче, CPU-то на компютъра му е сериозно набримчено след всичките тези плъгини, освен това той си е поиграл да натъмани звука. Резултат има и материалът е готов за мастеринг и издаване.

Предимства

• пълна свобода на действията - със сухи сигнали можем да правим каквото намерим за добре, лесно да им променяме местата, начина на работа и т.н.
• неограничени възможности по отношение на ефекти - рутирането, подбора, броят и схемата на свързване няма значение, стига DAW-а да го позволява и CPU-то да не сдохне
• независимост от външни хардуерни модули - EQ, компресори, verb-ове и т.н.
• обратимост на приложената обработка - ако Бай Иван обърка нещо, винаги има on/off switch на плъгина или пък ако барабаниста Пешо Парадидъла дойде и каже, че иска соло барабанът да звучи като продънена поцинкована кофа, бай Иван ще изпсува и ще промени chain-а на snare bus-а.
• консистентност във времето - ако той се съобрази с тези фактори, един проект пуснат преди 5 или 10 години, все ще звучи еднакво
• относително безшумен и чист сигнал - Focusrite-а разполага с достатъчно добри предусилватели, които стерилно и чисто да запишат подадените им сигнали без излишни артефакти
• бюджетно решение - много е вероятно софтуерната имитация на даден хардуерен модул да е по-евтина и така да се спести някакъв бюджет, като се инвестира само в интерфейс/кабели/микрофони и лицензи

Недостатъци

• нужда от стабилна конфигурация - ако Пешо Парадидъла иска докато записва да чува process-нат сигнал от барабаните си, то тогава бай Иван трябва да осигури ниска латенция докато плъгините са пуснати. Без добра конфигурация шансовете за гличове/забавяния в слушалките на Парадидъла нарастват и е възможно Бай Иван да отнесе и някоя и друга псувня, ако се случи нещо подобно докато Пешо записва двойна каса в 64-тини 
• процесорно време - след толкова VST ефекти по каналите, подаване на сигнали към parallel bus и сложно рутиране, бедното CPU може да грохне и да се проявяват гличове/артефакти или дори целият проект да не тръгне; все пак умните DAW-ове имат механизми при render да ги изолират тези неща и да bounce-нат възможно най-чисто обработения материал
• зависимост от лицензи и съвместимост на VST плъгините с OS - дори Бай Иван да е хрисим гражданин и да си купува целият софтуер легално, може определен плъгин да не върви на определена OS/DAW или да има проблеми с лиценза ... всеки производител на VST плъгини предоставя някакъв механизъм за поддръжка, но обикновено системите са различни и няма унифицирано решение - я license manager, я iLock, я нещо друго и т.н.
• технологично време за смесване - дори Бай Иван да има готови preset-и, все пак той трябва да подготви сесията, да отрегулира нива и да вкара плъгините в техния оптимален работен режим
• възможност за софтуерни грешки/проблеми - ако пусне проекта след 5 години и поради някаква причина HDD-то е сбозило или пък по погрешка е изтрит някакъв файл/плъгин, сесията няма да звучи по същия начин. Обикновено всеки умен DAW има механизъм за справяне с тези проблеми като показва какво липсва, но пак остава действието в ръцете на инженера да иде и да открие решение

Стратегия 2 - Хибриден вариант

Минала е някоя и друга година, бай Иван е посъбрал някоя стотинка и вече не се вълнува прилежно да съхранява заготовки от VST вериги и да трепери от нерви, дали утре ще му тръгне DAW сесията с всичко заредено. Изградил си е методология на работа и при всяка звукозаписна сесия прилага сходни настройки на EQ и баланс. Затова решава да задели 2200 лв. и да си купи един Soundcraft Signature 22 multi-track, 22 канален миксер с 22 канален USB интерфейс, в който ще закачи не само всички сигнали от барабаните, ами дори цялата банда, отново ще запише многоканално, ще направи някаква базова EQ корекция на всички елементи от записа в самият миксер, предусилвателите на миксера ще оцветят по някакъв начин сигнала и DAW сесията ще придобие по-завършен вид още преди да е тръгнал да прилага операции в DAW-а. Освен това Пешо Парадидъла ще получи по-добър сигнал в слушалките си още преди наличието на плъгини и шансовете Мастърбъса да отнесе някоя псувня намаляват. Нека да помислим какво ще се случи в този вариант. 

Предимства

• разтоварване на системни ресурси - веднъж оцветен и обработен сигнала ще са му нужни и по-малко последващи обработки в DAW - по-малко плъгини, по-малко загубено процесорно време, резултиращо в по-лесен мониторинг, респективно по-малко вероятности за гличове софтуерни проблеми
• решаване на честотния баланс по-рано във веригата - преди Бай Иван разчиташе на верига от плъгини, които ще му наместят всеки елемент от веригата, а вече разполага с предварително смесен сигнал, идващ от миксера, ментално се чувства по-спокоен, работи с по-добри сигнали, по-голяма увереност и са му нужни по-малко корекции
• по-добър мониторен сигнал, който да раздаде на записващите музиканти
• внасяне на "характер" по-рано във веригата - предусилвателите на всеки миксер си имат собствен характер, който често води до комбинация от определена стерео/честотна/хармонична картина, която трудно може да се постигне със софтуерни плъгини и всъщност е обяснение за един от митовете, че "аналоговият звук бил по-добър от дигиталния" ... просто в този тип устройства обработката на сигнала се случва още преди същия да се е стоварил на хард диска, което в сравнение със стерилния Focusrite спестява последваща верига от плъгини, които да изимитират тозиму характер

Недостатъци

• възможност за грешки, при които няма пълна обратимост - Бай Иван може да забрави някой low-cut филтър на някой от каналите на миксера и така ще внесе сигнал, който е неподходящо срязан, да речем като записва каса. После има да псува при смесването и трябва или да възстановява тези честоти с harmonic excitement/sub-harmonic generation или да замества цялата каса с тригери/софтуерни семпли или пък да си е измислил някое EQ, което звучи добре в режим соло, но в тандем с другите сигнали на записа изобщо да не приляга на цялостният звук
• относителна зависимост от характера на записващото устройство - може предусилвателите на въпросния миксер да "оцветяват" сигнала по начин, който на Бай Иван не му се нрави и да китарите му да звучат изпържено ... а веднъж оцветен, сигнала трудно се прави стерилен, в някой ситуации дори може би невъзможно, ако има изкривявания. В други ситуации е възможно просто да са зле проектирани и да шумят
• сервизиране на записващото устройство - колкото и да е, миксерите са си хардуерни модули и си искат нужната поддръжка - да не прашасват, може някой фейдър/потенциометър да почне да пращи, трябва да го пръсне човек с контактен спрей, да спре някой елемент, който трябва да се замени ... всичко това е свързано с нерви, време и финанси, които Бай Иван трябва да предвиди
• цена на записващото устройство - все пак Бай Иван трябва да задели левец да го купи този миксер, ако иска да процедира по този начин и доста често това удоволствие струва по-скъпо от аудио интерфейс в същия ценови клас

Стратегия 3 - Напълно обработени

И така, минали са вече 30 години откакто Бай Иван записва мастити изпълнители от бранша, станал е местен корифей, взема проекти дори отвъд Океана, които му носят достатъчно финанси да има добър живот и да си купува каквито си неща намери за добре, било то в личен или професионален план. Бай Иван е купил  в хода на годините камара хардуерни модули, предусилватели, API конзола, Distressor/LA2A/1176 комресори, Pultec/API/други бутикови еквилайзери, външни reverb модули, Eventide H3000,  patch кабели, въоръжил се е до зъби с всякакви бутикови микрофони в изобилие и срещу Бай Иван Мастърбъса няма проект, който да му се опре на малкия пръст. Изтествал е всичките си микрофони във всички комбинации с наличната си техника, пробвал е безброй варианти по позиционирането им по сета барабани и знае какво точно иска да постигне. Междувременно е сменил студиото с по-голямо, което е акустично третирано и спокойно може да записва с широкоспектърни кондензаторни микрофони звукa на помещението, защото той е естествен и приятен, а и няма bleed от външния свят, заради добрата звукова изолация, както в старото му студио. Работи с подготвени музиканти, които идват, знаят какво искат, нарисували са му диаграма на свързване на устройствата, не пеят/свирят фалшиво, имат ясна визия за звука си и крайният резултат,  тъй че неговата работа е да направи запис на цялата постановка. 

Предимства

• постигане на перфекционизъм на ниво запис - всичко е отрегулирано предварително посредством всички хардуерни модули, Бай Иван е сложил няколко Distressor-a по барабаните, EQ-та, гейтове, sub-kick и целият комплект си идва напълно смесен и готов за еxport. Пешо Парадидъла не се сърди вече, а докато отпива чаша английски чай, слушайки творението на Мастърбъса, му разказва за живота на Майк Портной и искреното му възхищение от възможността да крачи по тази земя и да слуша творбитe му
• напълно разтоварване на CPU - целият processing става във външните модули, било то с reamping или записвайки сигнала вече обработен. Компютърът служи като склад/носител за вече напълно смесен сигнал, единствено Бай Иван трябва да се погрижи за automation на фейдъри по каналите и евентуално някакви супер-базови корекции без да прилага основна обработка
• изцеждане на онези липсващи 10% - и до ден днешен битува мнението, че дигиталните аналози на хардуерните модули не пресъздават напълно оригинала, така че Бай Иван като един вeздесъщ пурист и перфекционист ползва абсолютно външни хардуерни модули, които да му направят сигнала такъв, какъвто той винаги си е представял
• 100%-во изместване на отговорността по обработката от софтуерните към хардуерните модули -  той е свикнал с тях, звукa им, характера им, по-лесно му е да ги настройва и манипулира отколкото да си играе и цъка по менюта
• изключителна бързина при продукцията - процесът на смесване и запис са напълно слети и една добре записана сесия, автоматично става и добре смесена сесия, което елиминира един от процесите във веригата

Недостатъци

• възможност за грешки, при които няма обратимост - ако в горния пример с хибридния вариант, единствено смесителният пулт внася цвят в записаният сигнал, тук вече има пълна зависимост на хардуерните модули; едно зле отрегулирано ниво някъде по веригата и всичко се проваля
• пълна зависимост от характера на записващите устройства - бай Иван трябва да се съобрази с това как звучат индивидуалните елементи по веригата, кое какво прави със сигнала, за да може да е доволен от крайния резултат, който е почти необратим
• сервизиране на записващите устройства - ако Бай Иван при хибридния вариант трябваше да се грижи само за сервизирането на миксера, сега трябва да е наясно със сервизирането на десетките устройства в студиото му, както и правилното им свързване по отношение на patch кабели, отрегулиране на нива и куп други изненади, като шум, спиращи лява/дясна страна и т.н.
• цена на записващото устройство - ако в хибридният вариант Бай Иван е похарчил 2200 лв. за миксер и още 200 да речем за кабели, сега цената на цялото удоволствие от техника + студио + третиране  е да речем ... 100K. Готов ли е да я плати и дори да го направи, би ли могъл да използва наличният му хардуерен арсенал на 100%?
• сложност на постановката - стени от техника, множество patch кабели, които без нужното документиране/сервизиране резултират в пълен кошмар за инженера

Заключение

Може би всеки един от вас припознава себе си в една от горните картинки или в някой нюанс измежду тях, все пак ситуациите и героите са имагинерни и се опитват да обобщят някакви философски и стратегически положения при продуцирането на материал. Въпросът е кое е проработило във вашия случай и къде се виждате по трите оси. Лично аз усещам, как бавно, но славно съм се запътил към втората, Дай Боже всекиму един ден да се добере до третата както ментално, така и финансово.

[Voidhanger]

Много занимателно и забавно. Трябва да направиш и нещо преди първото ниво, че например аз съм две нива преди него🤣

[musicman]

Аз съм на първия вариант. Всичко ми е в компютъра. Много по-лесно и бързо става.

[kkk777]

Аз стигнах до първия вариант, след близо две години ходене по мъките разбрах, че това не е за мен и на практика подарих всичко събрано.

 

[TONY]

Пешо Парадидъла е същият като Ларс НАП-стера (през деня бачка като счетоводител в НАП), само че е Пешо Парадидъла и може да праска 64-тини на касите в темпо 240,

докото Ларса вече се ограничава с триолкови 16-ти на слабо време и при 180, 190 бпм вече сдава багажа!

[axel]

Първата стратегия прилагам и аз. От третия вид надали ще се намерят много. Реално ако разполагаш с много добри и подготвени музиканти, добри инструменти, хубави микрофони и идеално помещение, то надали ще има кой знае какво да правиш като микс така или иначе.  
 

Редактирано Май 18, 2023 от axel

[wiseppman]

Много трогателно... с умиление и аз, сигурно като много други, си спомням всички малки и големи стъпки към мечтите си. И накрая компютрите промениха всичко... и хайде наново, за добро или зло. Но все пак зависи и от музикантите и тяхното си оборудване.

Между другото аз работя с това. Гадно ми е, че на лаив работи само с iPad, но студийно се спрявя добре.