Jump to content
Българският форум за музиканти

Модално свирене - от теория към практика


Recommended Posts

Доста зле за първо място :D, сериозно ли??
Някакви стив вайски безидейни разхождания по гамите и трилерчета..
Но без съответната брутална вайска техника и изстреляни от космоса скоростни дабълхенд секвенции, които да вкарат експресивност и оцветят този бозаджийски подход към градене на мелодии.

 

Да изключим скоростта и техниката, мелодически нищо не гради, няма развитие и 'контур'.

Няма грешки и фалшиво свирене, но е нищо повече от bla bla, и вибратото му не ми харесва (тука вече по-субективно).

 

Чичо мито прави нещо много по добре звучащо :)

Редактирано от emosms
Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

  • 3 weeks later...
  • 2 weeks later...

   Навремето на концерти освен наша авторска музика изпълнявахме и модерни за онези години хитове. Стараехме се да са близо до оригинала. Публиката жадуваше за такива хитове като "Highway Star" например. Те не се пускаха по радиото, камо ли по единствената телевизия. Не се канеха и групите за концерти. Затова ефектът за публиката беше голям. Рок група сред пушеци и киловати звук да изпълни за феновете такива хитове - това предизвикваше взрив от овации и аплодисменти!

   След един концерт казах на колегите:

   - Не се възгордявайте много. 90% от аплауза е за Deep Purple.

..............................................................................................................................................................

   Започнах композицията за конкурса. Може би точно този опит от миналото ми подсказа да заложа на сигурното. Какво кара публиката да слуша милиард пъти една песен? Има някаква магия в това. Спрях се на легендарното соло на Луи Шелтън. От там взех приятни за ухото клишета - дабъл стопове в 6-тия и 7-мия такт (вж нотацията от пост N 44 или 0.16 сек. от видеото). След това взаимствах фразата на певеца " is it me you're looking for?" (14-15 такт, като смених една нота с бемолче) и продължих с подобни ритмични конструкции от възходящи широки триоли в октави. Нямах опасения, че някой ще ме обвини. Та аз не ги ползвам с комерсиална цел, а за собствено забавление.

   Но. Времената са други... Публиката и у нас и по света е пренаситена. Възприема музиката като спорт. Също и журито. То отсъжда така, че да угоди на публиката. Надявам се, че ние се забавлявахме не малко в тази тема. :) 

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Солото на Луи Шелтън е от песента на Лайънъл Ричи "Хело". Оттам взаимствах ритмични конструкции. Нотният избор, разбира се е различен.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

  • 5 months later...
  • 2 weeks later...

Винаги съм се чудил - Naima на Колтрейн дали е модално парче?

 

https://www.youtube.com/watch?v=R2_FXIJkOxQ

 

По принцип е дефинирана като акорди, които обаче са предимно слеш акорди, реално цялото парче върви върху две бас ноти - Eb, Bb, а дефиницията на съответните слеш акорди описва ладове, отколкото някаква реална функция. Какво мислите?

 

Иначе след So What, това ми е може би другото най-любимо парче в джаза въобще...  Майлс и Колтрейн FTW  :hooray:

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Мерси, Кольо, и аз така го усещам. Според мен, ако в едно парче не могат да се открият (или по-скоро като изключение се намират) V-I последователности (да не говорим за ii-V-I), значи говорим за модално парче. Също така си мисля, че индикация за модално парче са и многото слеш-акорди. Изобщо ако отидем в малко по-теоретична дискусия, слеш-акордите са нещо специфично за джаза, защото в класическата теория такива акорди се описват функционално, а не като акорд с еди какъв си бас, та в джаза идеята е да опишат лад.

 

П.П. Сега като се замисля, има много немодални парчета, особено в попа, диското и т.н., които нямат V-I последователности, но все пак имат тоналност, която се усеща :) Та май ти го каза най-добре: "липса на логични прогресии"  :cheers2:

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Да внеса една допълнение,което виждам,че се изплъзва до момента.Няма значение с какво качество е акорда и дори последователността може да е абсолютно в стандартен вид.По-важното е хармоничната схема така да е разположена ,че да създава възможност и пространство за развиване на хоризонтално свирене върху всеки отделен акорд.С две думи достатъчен брой тактове за даден акорд за да не се създава усещането за вертикално свирене или както беше споменато типично свирене по хармонични прогресии.Примери има много...най-вече Miles,Liebman,Coltrane.Naima не е модална тема.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

   Мисля, че Колтрейн, обладан от мистиката на религиите, които следва постоянно експериментира. Възможно е първичното да е странна мелодия, мотив, разработен по модерните по онова време техники на Стравински и Шьонберг (додекафония, сериализъм) и след това да е хармонизирана по подобен или друг начин. Да не забравяме, че Колтрейн е приятел с Yusef A. Lateef, както и с Николас Слонимски... Франк Запа също. В малко по-късен момент.

   Така анализът на пиесата става невъзможен с известните "класически" представи.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Join the conversation

You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.
Note: Your post will require moderator approval before it will be visible.

Guest
Отговорете в темата...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Предишното ви съдържание бе възстановено.   Свободно редактиране

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

×
×
  • Създай нов...

Важна информация!

Поставихме "бисквитки" на вашето устройство, за да направим този сайт по-добър. Можете да коригирате настройките си за "бисквитките" , в противен случай ще предположим, че сте съгласни с тяхното използване.