sevenstring

Не можеш, уви. Тези Washburn само формата им има общо с китарите на Dimebag (с фиксирано окачване на струните са най-малкото, а за другите елементи няма да коментирам) - шаренийка за детска радост, по мое мнение. PANTERA FOREVER!!!

Мерси, записвам си го в тефтера.

^Не че се заяждам, ама това, което по-горе се описва като "тремоло", не се ли наричаше "трилер" (поне от пианото ми изникват такива спомени)? От чист интерес питам, не че не се разбра за какво става дума.

OLP

Искате по темата? Добре, ето: с моята група си имаме един инструментал, който аз си бях разписал на табулатура в началото, като го правехме; сега отварям и гледам в Guitar Pro - темпото е 145 (като го пусна, струва ми се близко до реалното, с което го свирим), а в моето соло има един фрагмент, в които свиря секстоли от 16-тини с легати на първа струна (аз съм си го написал като 4 времена х 2 16-тини + 4 32-рини, но реално го свиря на гладки секстоли), ще рече 24 тона за един такт. Пускам си една друга наша авторска песен - темпо 150, накрая свирим хармонии на триоли от 8-мини, пак с легати; забързвам го до 180 - пак мога да ги изсвиря, голяма забава ... И така, какво разбрахме от тая работа: аз съм някакъв си там льохман, дето по някакъв си начин вкарва някакви си малко по-бързи мазгочи на моменти, но нищо особено. Какво не разбрахме от тая работа: това, което свиря, готино ли е, накефихте ли се на идеите, допадна ли ви стилът ни, саундът как беше ...?

Напълно споделям! Благодаря за подкрепата! Пичове, нямам никаква представа на колко струни колко 16-тини за колко пулсации свиря ... и дали съм добър ... и хич не ме интересува. И не дай си Боже в момента някой начинаещ китарист да чете тази тема и да си мисли, че това са критерии за добър китарист!!!

Тук съм напълно съгласен и, като се спомена Петручи, неговите включвания от този тип много ме кефят (примерно преди припева на Pull me under, в солото на Another Day и ... абе, не са една и две). За сметка на това обаче, като забие по 5 минути в разни стъргалки, определено ме губи като фен. Един друг популярен бързак, който ме кефи, е Yngwie Malmesteen, до преди да позагуби малко идейността си (според мен поне това стана след Magnum Opus). Само че това е човек, който много мисли над композициите, преди да почне да пили отгоре, и си му личи. Без идеи бързо - бавно все тая! Същото е в сила и за всички други музикални майсторства. Ей го на, примерно, Георги Христов - глас страхотен, песни и текстове да ти се доповръща ... ама хайде стига, че вече почнах да пиша общи приказки.

Всъщност не ме разбирай погрешно - аз уважавам хората, които могат да свирят толкова технично, но просто мисля, че скоростта не трябва да се превръща в самоцел.

Ами ... хрумва ми едно не особено прилично сравнение, но тая работа с достойнствата на свръхбързото свирене малко ми се струва все все едно да твърдиш, че ако си оправил една мацка 5 пъти за по 2 минути е по добре отколкото един път за 10 минути. P.S. Извинявам се на нежния пол за вулгарния изказ! P.P.S. Тоя гръцкият пич май мацка отдавна не е виждал . P.P.P.S. Извинявам се и на гръцкия пич, ама моята представа за удоволствие от музиката е малко по-различна!

Яснооо - от A/B и LS джаджи само за целта няма нужда. Благодаря на всички, споделили опит и мнения!

Няма нужда чак от такива мерки. На мен ми донесоха така една, която си беше пътувала като редовен (не ръчен) багаж, в отлично състояние. Може-би известен принос има и това, че беше в твърд куфар, но все ми се струва, че, и в обикновената си опаковка да беше, пак щеше да е оцеляла (тези опаковки все пак за това са направени). Нещо допълнително, което можеш да направиш, е да й лепнеш някакъв стикер ("Fragile", "Handle with Care" или нещо такова; доколкото знам, ги раздават по летищата).

За чистото чесане на пръстите - не виждам защо на 7струнната да не можеш да изсвириш каквото и да било дето е за 6 струнна... просто не ползвай 7мата Както казах по-горе, аз това и правя (успешно като цяло). Само че си има и някои дертове в тая работа: - трябва да заглушаваш 7-мата, когато не свириш на нея, но близо до нея; иначе, като избумти едно ниско ЛА не на място, басистът почва да се оглежда и да се чуди дали не са му направили черна магия ; - понеже 7-струнната ми е с флойд, т.е. почти нулева дъга на струните, някои заглушени рифове от 6-та струна са ми много по-удобни и сполучливи като звук на стратокастъра; - като трябва да изсвиря нещо примерно в идея DADGBE, колкото и да транспонирам акордите върху 7-ма струна, звучи и се свири много по-куцо, отколкото с отворена 6-та на 6-струнна, както е било замислено. Тия неща не са болки за умиране, ама все пак с две китари би ми било малко по-удобно.

Според мен не. По-добре спести повече, ама поне ги дай за нещо свястно!

И ти си прав. От друга страна, шоу да става !

musicman, по принцип си донякъде прав за звука, но при мен става дума за евентуална смяна на 7- и 6- струнна по-скоро по технически причини (за някои неща седмата струна не ми трябва и само пречи). Не че не съм свикнал да карам всичко с нея, ама, ако сменям, може да си направя някои неща с една идея по-удобни ... Иначе, друго съображение за две китари би могло да бъдат и различните им настройки (дропове на някои песни и т.н.), особено ако едната е с Флойд.

Т.е., mute-вате и превключвате кабела? В този смисъл предполагам, че считате A/B суич и line selector за излишни. Аз единственото, за което си мисля, че може да са по-полезни в случая, е възможността за предварително настройване на различни нива (и може-би различни чейнове) за двете китари, така че човекът на пулта да не се вижда в чудо. Но пък това може да се направи и с различни пачове на процесора ... хмм.

Ами, ^това е въпросът. Конкретно, чудя се дали да си взема някакъв Line Selector или A/B switch за тази цел. Историята е малко "на гол тумбак - чифте пищови", ама пък, като си имам 2 китари, що да не се пробвам.

(към автора на темата, в случай че все още има нерви да я чете) Пич, купувай, продавай, пак купувай, пак продавай ... а, ако имаш финасовата възможност, само купувай! Трябва да се пробва, егати, а не цял живот да стискаш и да мислиш "дали, или"! Не знам кой по-горе беше написал, че Гисбънът бил само за класически звук. Аз от Гибсъни не разбирам, ама точно преди малко гледах един концерт на Disturbed, където видях един подобен да произвежда доста неортодоксална шумотевица.

Доколкото знам, 505II има вход за външен expression pedal, който може да компенсира липсата на вграден такъв както за wah, така и за всички останали ефекти.

^А защо не "This Love"?

5 пружини! Майко мила!!! Тая работа не е наред ... С какви струни свирите бе, хора??? Затягате ли си болтовете на пружините? Като гледам снимката, май имат доста резерв и, ако се затегнат, може и 1-2 пружини да отпаднат от схемата. Поне моите болтове са бая по-близо до тялото.

Свиря хеви метъл в група, ню метъл, алтернатив, инструментален рок, а понякога и поп рок за удоволствие. Имам 2 китари: седемструнен Washburn WG 587 V с 24 прагчета, FR и upgrade с Di Marzio Evo 7; Eko (стара инталианска марка) strat replica с 21 прагчета и upgrades с Di Marzio Fast Track 2, Wilkinson тип тремоло и Sperzel locking tuners. На репетиции, записи и участия свиря основно със седемструнната, защото си има всичко, което може да се желае, в едно. Другата използвам по-рядко в случаи, в които трябва да се правят бързи смени в D-drop и/или имам технични ритъм партии с двугласи върху 5 и 6 струна (поради почти нулевата дъга на грифа 7-струнната е малко неудобна за такива, щото "пазенето" на 7 струна малко ме ограничава). Бих искал да експериментирам с много други китари: ESP (M-series, Steven Carpenter модели), Shecter Damien, 8-струнния модел на Ibanez, Fender Telecaster. Ако се бях родил в САЩ, това нямаше да е проблем, но, тъй като съм роден в БГ и не ми се ходи да живея другаде, ще си ги гледам само по сайтовете. Четейки какво пишат хората от по-заможни държави, стигам до извода, че през първите 10 години от свиренето си, човек трябва (и доста хора го правят) да изпробва поне 10 различни марки/модели, като най-накрая си запази 2-3 китари, които наистина му пасват. Вероятно няма смисъл да имаш едновременно повече, но със сигурност има смисъл да си изпробвал възможно най-много!

В защита на човека ще приведа добре известния на повечето от вас пример със signature китарата на Стив Морс (ref.: http://www.ernieball.com/mmonline/specs/in...stevemorse.html ), която е ясно доказателство, че подобни мулти-мулти-адаптерни комбинации не винаги са плод на умопомрачение и понякога раждат добри резултати. Няма лошо да се експериментира, така се стига до истината! И аз ще си позволя обаче съвета да подсилиш първо бридж позицията, щото на нека особено с не добри адаптери добри резултати май се постигат малко по-трудно.

Е, сега, подробности ...

Ами, както е писал SomeoneElse, нормално е, само че разликата там според мен трябва да е едва забележима (максимум 2 мм. денивелация от 6(7) към 1 струна. И при двете точки трябва да си (почти) на една линия с плоскостта на тялото, както и отзад (откъм настройващите и затягащите винтове на седлата. При теб на кое от двете места е проблемът?