CyberGene

Това означение показва, че нарисуванта съвкупност от продължителности, която в случая е равна на 10/16, колкото е и един такт, трябва да се изсвири за един удар на метроном, който е направен да бие 46 до 48 пъти в минута. Или казано другояче, имаш 46 до 48 такта в минута.

пффф... ко да ти обяснявам Члагаджията, дразниш много! Влез в сайта на Корг и прочети корпоративната история, за да разбереш каква е фирмата. Но май забравихме, че ти английски не можеш да четеш, иначе нямаше да питаш "как да свиря на терци".

Ямаха - китайски??? Там може да е прозиведена, но иначе Корг, Роланд, Ямаха са японски, като Корг дори е собственост на Ямаха, но все пак си правят инструментите самостоятелно. А Курцвайл - първоначално са били американска, но след това са продадени на корейската компания Young Chang.

Пич, много кофти обясняваш, само това ще ти кажа

Ето как съм пропуснал навремето да чуя това парче, което е много готино! Обаче и аз като мартист нещо не харесвам гласа. Без засягане, но този глас никак не подхожда за такъв стил музика Много пристиснато звучи. Трябва изразителен и лек глас като на Белослава например. Но аранжиментът и звукът къртят!

На мен някои части от първото демо ми звучат толкова зле... Все едно слушам уейвтейбъла на старата ми звукова карта с МИДИ файл. Не разбирам при сегашните цени на хардуера и паметта какво все още пускат някакви машини, които имат 64МБ памет?! Изобщо вече хардуерните синтезатори взеха много здраво да изостават от софтуерните и май единственото по-удобно нещо е, че стават за свирене на живо с по-малко приготовление.

Влизай да четеш и питаш по западните форуми, съмнява ме тук някой да е в течение с такива неща, те при нас пристигат и без това след половин година... Harmony Central User Forums - Keys, Synths & Samplers Music Player Forums: The Keyboard Corner

Браво, много добра идея! Иначе следните неща не ми харесват - като започва ритъмът, малко не си пасва с ехото на едната бленда и се получава едно такова разсинхронизирано, губи се усещането за ритъма, разклатено някак. Другото е по звука, но то е въпрос на вкус, може би е трябвало по-различни бленди да сложиш, някак си ми е леко МИДИ... но това пак казвам е въпрос на вкус. Какво си ползвал като синтезатори?

200-300 лева.

Спомням си, че навремето, когато излезе, я пробвах в НДК на някакво изложение и си мислех, че по-хубаво нещо няма създавано на света и си мечтаех ли, мечтаех за една такава свирчица. Ама като нямах пари

Я пусни нещо по така - от твоя стил. Да не си го сменил, убихме те! Мен такива работи са ми джангър и повече мога да ти кажа, ако го пусна на спектрометъра това

Слушайки демотата, съм почти сигурен, че ще ти свърши работа.

Пожелавам ви да си намерите фенове. На мен лично такава музика не ми е по вкуса - звучи ми много случайна, суха, без чувство и звукът е прекалено MIDI. Надявам се да не се обидите, това е само мое мнение.

Аз чух всичко, което е ъплоаднато от Кольо... Вижте там на сайта могат да се видят и други неща. Просто депресия отвсякъде http://www.putfile.com/kolio_k

Абе не знам, просто... мачкаш Тъжно е, щото се потискам много от такива неща, но пък нивото си е ниво - професионално и на световно ниво. Не знам това дали не е офтопик, но винаги ми е било любопитно - учил ли си теория? Сам или някъде в някакво училище. Така като импровизираш, мислиш ли ладовете, хармонията и всички тези неща, или просто свириш? Или поне минал ли си през периода на многото мислене или само чувстваш и всичко идва отвътре? Питам, защото аз например чета по книжките, импровизирам малко ладово, по книжки и се чудя дали има смисъл да се занимавам изобщо още с пианото

Да, това със сигурност е едно от най-добрите неща, което съм чувал в този форум! Импровизацията ти леко ми напомня Розенвинкел, но аз не съм китарист и не разбирам толкова. Предай възхищението и уважението ми към останалите пичове от бандата

Якооо! Ама мисля, че горе-долу всеки ученик от 10-ти клас на музикалното училище може да свири с такава техника.

На мен балдъзата ми свири вече 30 години по кораби, кръчми, барове и ресторанти и вика, че основната машина трябва да е Vermona. С 10 години повече е свирила, значи печеля!

Ей, Глуми, някои сме мързеливи Важното е да се достигне до момент, в който не мислиш, а направо свириш интуитивно, а дали ще почнеш мързелешката - с таблици, или сложната - с мислене, все се стига до последния етап, в който просто излиза хубава музика. Стискам палци да стигна някой ден до там, пък и на всички го пожелавам! А дотогава :violin: , съседите , влизаш във форума , отговарят ти: или , ти си :think: и след това се повтарят много :wall: :read: и :guitar: , за да се стигне някой ден до

Е това не е Левски срещу ЦСКА... Има си добри модели и лоши модели. Все пак Yamaha и Kurzweil като че ли се тачат доста сред профитата. Но това пак е субективно. Бих гласувал за Ямаха, но няма да го направя

Общи приказки, без да се засягаш Джазът се учи и още как, чете се теория, упражняват се прогресии, ладове и какво ли още не. Бил съм на репетиции с такива хора, дето не знаят основни неща от джаз теорията, а се опитват да го "учат" на момента - е, не става. Как да му обясня, че не може срещу еди-какъв си акорд да свири еди-какъв си тон, защото не става. Той първо не знае какъв акорд свирим, какви ладове съответстват и т.н. "На мен ми звучи". Е, да, ама на много хора няма да им звучи това, нито пък в професионалните записи се свири така... Но е трудно да се спори с такива. Особено пък да се уговарят прогресии и т.н.

Добре, за полифонията може и да си прав, не съм сигурен, понякога произоводителите пишат пълната полифония при използване на моно-семпли, а после се оказва, че реалната е наполовина за стерео. Както и да е. Просто представих на човека пълните възможности на единия и другия инструмент, щото ми се стори, че се наблегна прекалено много на Ямахата, а нямаше конкретни доводи. Иначе за гаранциите - моята съм я взел от Фактор и си има една година гаранция, точно толкова колкото дават и от Динакорд и не вярвам при проблеми да не могат да оправят Касиото, предвид това, че е много по-масов модел от тази Ямаха. Освен това Динакорд държат цени, които са много по-високи от тези в Интернет (оправдават се с гаранционен сервиз и ала-бала), докато във Фактор Касиото е на световни цени, а пак има гаранционен сервиз. Не знам дали са официални вносители на Касио, но това нищо не означава, след като така или иначе си има гаранция. Може тук Мартист да влезе да обясни колко време Динакорд не са му оправили неговия Мотиф в Динакорд, беше пускал тема. Така че и тоя довод с гаранциите отпада. Според мен единствената точка, по която могат да се сравняват двата инструмента е звукът, който мога да се съглася при Ямахата може би е малко по-добър, но в никакъв случай не и много. Докато за клавиатурите, макар и субективно, смятам, че двете са напълно еднакви като тежест, като градиране тежко-леко от баси към високи, като отклик и т.н. Дори имам малко по-добър контрол над динамиката, използвайки софтуерни пиана с Касиото, отколкото когато ползвах Ямаха, защото тя пращаше 0-100 МИДИ стойности, а Касиото праща 0-127, както е по стандарт. Аз лично залагам на Касиото като по-използваме и по-лек инструмент, който може да се ползва без проблем и със софтуер. Като заключение - Ямахата си е домашен и непреносим инструмент, който заради малко по-добрия звук (в което също не съм съвсем убеден) едва ли си струва останалите неща, които липсват в сравнение с Касиото.

Аз основно по тази на Ливайн (без магнитните наколенници) съм учил. Поръчах си я по интернет от Амазон и никак не съжалявам. Почти всичко в хармонично отношение го знам от там. Останалото е слушане и анализиране на сола. Страшно много помага да се опитваш да сваляш някакво соло по слух - нота по нота. Преди ми се струваше, че едва ли е нещо кой знае какво да сваляш сола, само че осъзнавам, че по тоя начин щеш не щеш обръщаш внимание на всяка една нота, понеже трябва да я изсвириш по абсолютно същия начин и тогава нещата се анализират много лесно, нищо не е припряно и си идва от само себе си. То не че съм станал големия джазмен, ама ако не беше Ливайн и слушането/транскрибирането на сола, досега още щях да си кретам и да се чудя какви акорди, аджеба, вкарват тия?!

Има и още: - Ямахата няма памет за записване на регистрации, както твърдиш, а тъкмо обратното - Касиото има 32 позиции. - Ямахата няма ефект, симулиращ резонанс при натиснат състейн педал, Касиото има. - Ямахата няма възможност за халф-педал, дори и с допълнителен педал, Касиото има. - Ямахата няма линейни изходи, при свирене по репетиции трябва да се излиза от слушалките. Касиото има. Касиото има дори линейни входове за връзка на други инструменти към вградения усилвател. - Ямахата няма ефекти като ревербераци, хорус и др. Касиото има. - Ямахата няма възможност за записване на това, което си свириш. Касиото има двупистов сикуенсър за запис. - Ямахата е непреносима, тежи почти 40кг и е с голям корпус. Касиото е стйдж модел, който е малък и тежи 11.9кг. Има и още, но просто не ми се занимава повече да ги сравнявам...

Makermusic, целият този устрем не е лош, само дето не говориш за правилния модел на Ямаха. Провери добре спецификациите в интернет и ще разбереш, че нито едно от нещата, които казваш, не се отнасят за този модел. YDP-113 има 32 ноти полифония, колкото и Касиото, има 10 звука, а не 12, има 2 х 20, а не 2 х 30 вата, както и не ползва много нива на семпли за един клавиш - за разлика от Касиото, което ползва. При Ямаха се използва единствено филтър за промяна на тембъра, докато при Касио - 3 семпъла на клавиш + филтри. Така че очевидно говориш за съвсем друг модел... И като заключение ща кажа, че аз съм свирил на това Касио и усещането не беше много по-различно от това, което съм имал на споменатите притежавани от мен неколкократно по-скъпи електронни пиана, но това е нещо субективно. Честно казано обаче усещам някаква лека неприязън към марката Касио. И по въпроса какво направих с моя Роланд. Продадох го и за парите си купих почи подобен модел Касио - CDP-100, както и изключително мощен компютър, с който, мога да те уверя, имам звук на пиано, който електронните пиана няма да достигнат, преди да почнат да имат хард-дискове по 10GB. Пускал съм и теми за демонстрация и мога да предизвикам всеки с електронно пиано да пробват да се сравнят с този звук. Така че да не говорим тук за качество на звука и пиано-усещане. Не се заяжда, просто ми се струва, че малко прекаляваш във възхвалата на иначе наитина професионални марки, които обаче в дадени сегменти почват леко да бъдат достигани от непретенциозни и непрофесионални марки като Касио - при това на половин цена. Да слезем от небето!