CyberGene

Мерси! "Свиркай", като излязат и другите 3 части.

Май пак не мога да разбера какво имаш предвид... Освен това имам голямо подозрение, че пропускаш запетаи, защото ако имаш предвид "не да включа синтезатора към компа и да звучи от компа" - точно на това ти отговорих. Ако пък имаш предвид "не, да включа синтезатора към компа и да звучи от компа" - Pianoteq е софтуер, значи е естествено, че ще звучи от компа. Нещо ми се струва, че се бъркаш ли, не знам точно какво, но не мога да разбера какво точно питаш?! Прочети на сайта на Pianoteq какво точно представлява и ще ти се изяснят много неща

Че защо трябва да звучи точно от синтезатора ти? Синтезаторите обикновено нямат добър усилвател и колони. Но пък щом държиш - ако синтезаторът ти има аудио вход, можеш да включиш аудио-изхода на звуковата ти карта в него и така да звучи от колоните на синтезатора ти.

Като се има предвид, че напоследък единствените теми са за разни PA-та и стилове за чалга, се чудя защо не се преименува форумът на нещо по-красноречиво?

Мисля, че FP7 и FP4 имат различни менюта, клавиатурите им също са различни. А мисля, че и звукът също е различен, но не съм съвсем сигурен. FP4 е по-евтин и орязан вариант на FP7 и затова може би някои неща не са му съвсем на макс Странно ми е това, че клавиатурата ти се е сторила по-тежка. Всеобщо мнение е, че най-тежките клавиатури са тези на Ямаха, аз го потвърждавам, но е възможно да са оправили това в новите модели на Клавинова, все пак не съм свирил на абсолютно всички модели, също така не знам и каква е клавиатурата на FP4, може би пък е някаква по-тежка от на FP7. Но съм сигурен, че клавиатурата на FP7 е най-доброто за момента от Роланд, а тази на FP4 е олекотен (като общо тегло на пианото) и евтин вариант на тази механика. П.П. Можеш да си свалиш упътванията на двете пиана от сайтовете на Роланд и да направиш сравнения, пък и да разбереш предварително как да работиш с твоето пиано.

Имат и много други параметри на пианото, които можеш дори да настройваш - например колко да е отворен капака на рояла, което се отразява на остротата на звука, настройка на резонанса на свободно трептящите струни и т.н. Няма да съжаляваш Поздравления за избора и успех с доставката!

Разликата между клавиатурите на Ямаха (Клавинова) и Роланд е минимална, като тези на Роланд са една идея по-леки. Мен лично и двете ми харесват и съм свирил добре както на бившата ми Ямаха, така и на сегашния ми Роланд, но сега предпочитам малко по-леката, защото сега нямам проблеми с китките, а преди като че ли понякога ме заболяваха от повече свирене. Освен това на FP-7 е най-новата модификация на клавиатурите на Роланд и там са изпипали дори материала, от който са направени клавишите, имаше някакви описания в Интернет за това. Аз залагам на FP-7, защото има вградени говорители, а това е много полезно, когато трябва просто да го включиш и посвириш. Все пак си бях поръчал такъв, значи съм преценил, че на мен ще ми свърши работа, но после го смених за RD-700SX, защото реших да свиря в група. Иначе за домашно пиано FP-7 е идеално, струва по-малко, а двете имат еднакъв звук на пиано и клавиатура, с разликата че FP-7 има по-малко от другите звуци и възможностите му като контролер и инструмент за живо свирене на сцена са по-малки.

FP-7 го бях поръчал от един немски сайт, но тъй като се забави много, а и реших, че искам професионално стейдж пиано, а не домашно, отмених поръчката и си поръчах на негово място RD-700SX. А този сайт не ти го препоръчвам, защото всичко от там става много бавно, макар и да е доста евтино. Между другото нещо се е случило с този магазин, защото вече не мога да вляза на сайта им, иска някаква парола... www.musicians-gear.com

Ще дам един пример, за да не съм много абстрактен. При истинското пиано е необходимо като се натисне клавиш, чукчето да удари струната, но веднага след това да се върне назад, защото иначе би останало върху струната, с което тя не би трептяла. Това е постигнато с механизъм, който свързва чукчето с клавиша директно, когато клавишите са отпуснати, но след натискане и удар по струната, чукчето се връща назад, тъй като се освобождава един зъб. Това води до два ефекта: единият е, че ако трябва да се удари отново същата струна, клавишът трябва да се отпусне почти догоре отново, а вторият ефект е, че това "освобождаване" на чукчето се усеща като леко почукване в клавиша непосредствено след натискането му. Според мен това са механични ограничения на пианото, бих казал, че това е някакъв вид недостатък. Така че ако търсиш перфектна симулация на истинско пиано, това ще го намериш в Каваи, там се усещаше някакво такова подскачане на тежести под клавишите. Но пък при Роланд клавиатурата е стегната, изичстена като усещане, този ефект/дефект липсва и контролът върху звукоизвиличането е съсредоточен много повече върху усещането ти за звук, отколкото съобразяването с механични ефекти на клавиатурата. Имам предвид, че клавиатурата се явява медия между музиканта и инструмента и е добре тя да е максимално непречеща. Дълги разговори са това

Свирих на този Каваи в един магазин във Франция, доста добро пиано е, много ми хареса и чак се разсвирих там поне половин час на него Но FP-7 е също толкова добро, ако не и по-добро - на него също съм свирил. Разликата е, че FP-7 има говорители, но няма пич-бенд и модулатор. Освен това Роланд са много здрави пиана, изпитана марка са, много купувана и разпространена. За Каваи не съм сигурен доколко са здрави. Но няма да сбъркаш с никое от двете според мен. П.П. Сещам се и още нещо. На Каваи много ми хареса клавиатурата, има нещо много специално в нея, много е естествена. Но същевременно реверберацията е изключително некачествена и придава много електронно и изкуствено звучене на пианото, та се наложи да я изключа изцяло, при което обаче звукът стана много сух за слушалки... При Роланд клавиатурата е много добре измислена и балансирана - едновременно реалистична и тежка, подходяща за класическа музика, но също така и по свой начин универсална за другите бленди. Мога да определя двете клавиатури така - докато при Каваи са достигнали ниво на имитация на клавиатурата на истинско акустично пиано (с някои от неговите ограничения и несъвършенства), то при Роланд са развили клавиатурата на пианото, запазвайки всичко хубаво от истинското пиано и добавяйки нови нюанси и възможности от механична гледна точка. Трудно е да се описва клавиатура и усещане с думи... Хубаво е да пробваш сам.

Публично отказвам да правя джемове върху Rhythm Changes и Coltrane Changes, до следващо публично обявление, отменящо първото Имам надеждата, че някой ден ще се престраша все пак... Добре се справяте, успех на всички, благородно завиждам!

Аз нещо не можах да разбера обаче. Значи каква била точно причината човек, който не може да свири джаз и който акомпанира винаги с блендата "super cheesy piano-strings", да си купи Оейзис? За представителни нужди викате Защо обсъждаме във форум за музиканти тогава купуването на музикални инструменти за имидж? Не е ли сбъркан форумът? Може би трябва да се отиде в някой форум за PR-и. Като сме музиканти, да обсъждаме нещата музикантски. И тук не става дума за завист, аз лично нямам нужда от Оейзис, защото също свиря основно с бленди на акустично и Фендър Пиано и имам най-доброто за тази цел. Въпросът е дали не е малко смешно и жалко в България да се карат БМВ-та, Мерцедеси, Ауди-та и да се свири на Оейзис от хора, които очевидно ги ползват само заради парите, които струват? За показността говорим тук.

А те пък Ку-Ку бенд едни студийни записи правят, едно чудо, световни образци в звукозаписната индустрия - Депеш Мод и Масив Атак мислели да ги викат за новите си албуми

Нямам нищо чак толкова против Маестрото, добър музикант е, но няма вкус за звук, той на Мотифа все си свиреше най-сладникавата комбинация пиано със стрингс, та ако се надява, че Оейзиса може да изкара малко по-добър звук пиано и стрингс... Но да му е честит, хубава машина е иначе.

Не знам дали мен имаш предвид, че приличам на Азис, ама ако е така - МУХАХАХАХАХА. Мерси, брато!

С майка ми трябва да си направите партия

Ей го и кибергеня (то малко стана като в сайт за запознанства; може би трябва да пиша какво обичам и какво - не, да сложа някоя особено оригинална и единствена за сайта мисъл като "животът не се мери с броя вдишвания, а с моментите, които спират дъха ни" и "това, което не ни убива, ни прави по-силни"; и естествено да не забравяме "мразя лъжата и лицемерието" ): Пианобарства, докато почиват щатните пианобарджии Прави се, че импровизира, ама всъщност в главата се въртят само климтови модели Happy in Happy You've got a problem??? Ей са че те прайм смешен, баце, с новия Ремус

Пичове, ще пиша на импуслен режим - малко по малко, че напоследък имам много работа и не остава време за много писане Моята информация няма да е най-прясната, защото аз бях там преди две години. Та днес почвам с това аз какво правих там. Покани ме мой бивш колега, за да кандидатствам за работа във фирмата, в която работеше той. Кандидатствах си, харесаха ме, изпратиха ми договор и т.н. и заминах да пиша игри за джиесеми. Първо впечатление - мрачно и подтискащо, предимно сиви тонове Единственото по-цветно нещо е красиво зелената трева навсякъде, ама то от тоя дъжд няма каква друга да е Съчетанието между почти черно-бяла картина с много дъжд (който не е обилен, но е много чест) и ярко зелена трева е малко готическа, има си чар. Следващото ми впечатление беше офисът. Но малко предговор - Ирландия е рай за програмистите, понеже данъците там са едни от най-ниските за Европа, заплатите са високи, а за държавата инвестирането в ИТ е един от основните приоритети, поради което там са концентрирани офисите на повечето големи имена от компютърната индустрия, няма нужда да ги изброявам. Това е причината Ирландия да дръпне за около 10 години от страна от третия свят до модерна европейска държава с един от най-високите стандарти на живот. Държавата субсидира малките компании, които започват някакъв ИТ бизнес, като им предоставя офиси със символичен наем. Такъв беше и нашият случай. Офисът се намираше в сгради, които бяха част от огромния комплекс на фабриката Гинес (да, тази за бирата). Нашата сграда е била бивш склад за хмел и се наричаше точно така - "The Hop Store". Отвън прилича на затвор - грозно и подтискащо, вътре са огромни помещения с дървени подове и редени греди като в замък, но офис-оборудването беше модерно и съчетанието беше убийствено. По цял ден миришеше ту на печен ечемик, ръж и там квото слагат в Гинеса, ту на варено пиво. Ирландците - отворени и дружелюбни хора. Видят те с отворената карта и идват да те питат откъде си, радват ти се, като кажеш, че си от България и те упътват. Жените са предимно грозни и рижи. Говорят с най-различни, но предимно смешни акценти, като някои казват fuck - фък, точно с това българското Ъ. Толкова засега, изчезвам. Да пише колегата повече и с по-прясна информация.

Аз като си транскрибирам сола на разни известни музиканти, наистина забелязвам, че най-много фразират върху мелодичния минор и върху тон-полутон. Скофийлд не прави голямо изключение в звученето си и затова също ми се стори странно, че използва хармоничен минор, но все пак не е изключено. От друга страна много от проходящите тонове често могат да бъдат възприети и като част от хармоничен минор. Трудно е да се каже в едно джаз-соло какви точно ладове се използват, при положение че се свирят фрази с части от тонове на ладове, между които се слагат и проходящи тонове, тонове "отвън" и не може да се абсолютизира като се говори само в термини на ладове. То си е малко въпрос на отправна система и пак стигаме до Джордж Ръсел

Аз бях обещал да ти разкажа за Ирландия, но вече със сигурност си разбрал повечето за тази прекрасна страна Голяма слабост ми е, а особено мило и драго давам за най-хубавата бира на света - Smithwicks! Да изпиеш едно (или много такива) за мен! И естествено следващото ти задължително нещо е да си вземеш Fish and Chips от Leo Burdock (Fried Cod, но може и Smoked Cod, който е супер тежък, но се води по-автентичен), обилно подправен със Salt & Vinegar! М-м-м. Аз бях в Дъблин сам и въпреки че имах отлична работа, ме хвана депресията, но сега пак взе да ми става много мъчно и винаги ще остане в сърцето ми с всичките си хубави и лоши страни. Успех и да разказваш как е!

Аз я имах тая теория и бях почнал да я чета и да се самообочувам, обаче в един момент осъзнах, че всъщност тя представлява нещо като различен поглед над ладове, интервали и т.н., но не е нещо ново в музиката. Ако мога да дам най-простия пример - Ръсел е твърдял, че лидийския лад е по-естествен от натуралния мажор и не трябва децата да учат гамата "до-ре-ми-фа-сол-ла-си-до", а да учат "фа-сол-ла-си-до-ре-ми-фа". Много сложно ми се видя да го разглеждам всичко от друга гледна точка, при положение че тогава вече бях чел достатъчно джаз-теория, базирана на стандартния подход. Малко "гийкърска" ми се вижда теорията, но предполагам, че би могла да бъде много полезна. Coh-da, абе ти да не си бившия adXoc, щото никът ти малко прилича, прочетен наобратно, а си спомням и че беше писал някакъв трактат по музикална теория, който ползваше леко фриволно терминологията? Иначе добри идеи имаше в труда мисля.

Е, тоя вече е наистина голям!!! Онова цигането, дето го бяхте пускали преди, беше просто самоцелно, бързичко, ама без много мисъл, докато тоя ги чувства нещата. Аз не разбирам от тая музика и изобщо не мога да свиря нищо такова, макар че като джазмен ми се ще да можех, за да вкарвам за цвят и такива неща Но все пак този тип ми харесва. Сигурно трябва да чуя и този Ралчев, за когото говорите. Как се свири тази музика, някъде учи ли се тази фразировка, трилери и всички особености или всичко е от гледане и опити, слухарство?

Искаш ли да го превърнеш в PA80?

Не мисля, че стилът в случая има някакво значение. Самото явление е универсално - шрединга. И точно в тоя форум е пълно предимно с шредъри - било то китарни чекиджии, слап-бас-плякалници, а вече и кючек-техничари. Стилът е само някакъв фон, чрез който хората обикновено се асоциират принадлежностно - нещо, което да ги впише в категории като "метъл-не-ебавам-дългокос-страшни-фланелки-миришат-ми-кубинките", "фънк-елитарист-бас-юбер-алес-его-мания", "чалга-кече-кебапчета-тир-свирка-цици" и т.н. (довърши сам). Та искам да кажа, че някои явления и човешки стремления са непреходни и се срещат навсяъде. Другото е суета. А аз отново искам да апелирам, че в музиката стиловете са нещо странично и не би трябвало тук да се коментира това чалга ли било, гнусно ли било и прочее. По-важно е да коментираме дали наистина е от значение колко меганоти в секунда ще изсвириш или вместо това да не обърнем внимание какво имаме да кажем на хората.