Koobenot

Ето го и моят списък с хора, които смятам, че пипат интересно, нестандартно и технично: Mike Keneally, Misha Mansoor, Mark Holcomb, Monte Montgomery, Scott Henderson, Mike Stern, Cory Wong, Tosin Abasi, Tim Henson, Dave Weiner.

@Zhristov Погледни горния пост.

Ами от разни свирачи съм чувал, че червеното им идва твърде циганско, но при Норд избор няма – или си оставаш чАрвен или трябва да играе четката. Аз бидейки кийбордист нямам такива угризения, имам един червен Роланд и си го възприемам като Ферари.

Ясно, зачудих се да не е ентусиазъм както при Норд потребителите дето от червен го боядисват в черен.

Ха честит. Защо корпусът му е черен, специална серия ли е или е играла четката?

Супер, живи участия ще има ли?

Не, P145 е по-леко, клавиатурата е с различна технология, саундите се различават, звучат мааалко по-живо от P45, говорителите на P145 са по-добри, има и апликация за записи и менажиране на звуците. С прости думи казано – по-добро е.

Абсолютно съм съгласен, особено ако са пари събирани "от закуска", тогава тегавинята е толкова голяма, че стига до сълзи. Затова според мен, златното правило ако ще се поръчва онлайн е винаги да имаш един функционален инструмент, а не да увиснеш ... Не знам при вас как е, но при мен лично след втората-третата седмица без свирене нещо отвътре не ми е добре и трябва да има нещо покрай мен.

Без да съм голям виртуоз на китарата и с риск да ме нахейтите си мисля, че целият казус може да се реши много лесно, чисто теоретично – отиваш и пробваш на място и каквото ти е на душа, плащаш и си тръгваш. Покрай тази криза и проблемите с доставките на техника упражнението става една идея по-сложно и трябва да се поръчва отдалечено. Все пак, искам да похваля две фирми, при които според мен качеството съществува независимо от ценовият диапазон – PRS и Solar ...

^ Колегата @yamaha е абсолютно прав, извинявам се за недоглеждането, за това конкретно пиано, наистина гаранцията е много по-голяма и си струва да се поръча от MusicWorld.

При FP10 за тези 100 лв. където ще дадете отгоре получавате клавиатура с много по-добро качество, лично аз не бих се двоумял. В Thoman ви го предлагат за още по-малко – цък. И двата са надеждни. MusicWorld е онлайн магазина на един от най-големите магазини за музикална техника в България – Про-техника/Динакорд/Yamaha Music Store. Основното му преимущество пред останалите такива е, че може да тествате определени неща на място (в София най-вече, не знам каква е ситуацията с другите градове) и разбира се да комуникирате на български с консултантите. Недостатъците (по мое мнение) са, че понякога предлагат нещата на завишени цени спрямо Томан и гаранцията обикновено е по-малко – 1 или 2 години. Разбира се, всичко се свежда до определен артикул, имало е ситуации където Musicworld предлагат по-добра цена от другите. Всичко е до проучване на цените.

Да, дори от Томан ви го предлагат за малко по-ниска цена с 3-годишна гаранция, доставят и до България. https://www.thomann.de/de/casio_cdp_s110_bk.htm Ако обичайте не цитирайте предходното мнение.

Привет, тук направо ми направихте "шах с пешката" ... Не съм подозирал, че имаме българска марка за пиана, струва ми се силно съмнително, по-скоро са вносител на нещо китайско, в противен случай щеше да кипят дискусии във форума за български производител. Както неколкократно сме писали, ако прегледате и другите теми, има няколко марки, които предлагат добра клавиатура и звуци за цената си, всичко останало попада в зоната на здрача. Ще публикувам един списък с пиана, на които може да разчитате, спрямо бюджета ви ... ако трябва да избирам измежду едно от тези три, със сигурност би бил Roland-а, заради изключително качествената клавиатура, разбира се при леко завишен бюджет: Casio CDP-S110 Yamaha P-45 Roland FP-10

Ако под нормално визираш "акустично", за 500 лв. ново е абсурд, трябва да търсиш втора ръка нещо. Това е най-евтиното, до което може да се добереш и да има относително нормално усещане.

Привет, говоря от позицията на хоби музикант, така че някой, който се занимава професионално с това може да ти даде по-добър съвет, че дори е от Пловдив, ако не ме лъже паметта е колегата @yamaha. Ключът от палатката е freelance работата и отварянето ти на собствено студио. Наистина както казваш, "работодателите", които можеш да имаш в България не са много, бюджетите са ограничени и кой знае какво развитие няма, нито пък кариерна стълбица. Общо взето, трябва да си я изградиш сам. Имаш две възможности – да продължиш да работиш там и в свободното си време да подхващаш freelance проекти или изцяло да се отдадеш на freelance. Все пак freelance-а си има някои особености, за които трябва да си подготвен, като например: Това колко си добър като звукоинженер и колко пари ще поискаш на клиентите няма абсолютно никаква връзка едно с друго. Има наглеци, които нищо не вършат и искат безбожни суми, има и добри инженери, които се самоподценяват и не таксуват много. Както всяко друго нещо в живота, тайната е в баланса, така че трябва да проучиш рейтовете за песен/час студийно време/албум и т.н. и нито да подкопаваш пазара, нито пък да издевателстваш върху хората. При freelance голяма част от отговорността при изтикването на проекта пада върху теб – ако в някоя фирма/медия/радио/телевизия има някакъв мениджър/бизнес анализатор/чорбаджия/шеф, или както искаш ти го наричай, ти дава наставления и ти казва, какво трябва да се случи, при freelance е на обратно – ти си всички тези длъжности и сам трябва да се бориш с процеса. Например: идва ти проект от клиент, но липсват вокали поради някаква причина – клиентът е допуснал грешка и файловете са изчезнали. Трябва сам да предложиш решение – дали ще ги презапишете във вашето студио, дали ще изискаш от клиента да ги запише отново е твое решение и ти трябва да се погрижиш за това. При по-професионалните клиенти нещата са подредени и главоболията са по-малко, при по-аматьорските ще имаш повече недоразумения. Ако нямаш портфолио от проекти нямаш голям избор и работиш с когото/каквото има, докато натрупаш реноме. Всякакви социални придобивки свързани със служебна кола/отпуски/здравно/социално осигуряване и прочие си остават отново твоя отговорност, дали ще отваряш ЕООД, дали ще търсиш счетоводител и прочие са неща, които сам трябва да решиш Самообучението и самофинансирането на техника отново са си твоя отговорност – дали ще е свързано с купуването на нов процесор, гледането на нов курс в някоя онлайн платформа и т.н. са неща, които сам трябва да предвидиш и подредиш Клиенти се намират трудно и трябва да се бориш за тях – дали ще са онлайн платформи, метъл групи, хип-хоп изпълнители срещнати случайно из нета, комшии познати ... нужна ти е силна социална мрежа от хора, на които да можеш да свършиш работа. Всякакво онлайн присъствие като Instagram/Facebook/LinkedIn и прочие е повече от желателно. YouTube канал с клипове или повече реклама тук във форума като отговаряш на въпроси на потребители е силно желана. Общо взето цялата работа е свързана с откриването на един доволен клиент и изтикването на един успешен проект. Шансовете след това да работите заедно нарастват и същевременно човекът ще се похвали на приятели/познати, от там пък идва възможност за още проекти, колелото се завърта и идва още работа. Музикалният бизнес е хаотичен и е възможно да увиснеш – да не откриеш нов клиент, да няма нов проект и просто да останеш без работа. В такива ситуации е добре да имаш предвидени финанси, за да не умреш от глад. Ако трябва да обобщя в едно изречение – никак няма е лесно, но с много труд и упоритост все ще постигнат някакви резултати. Успех и късмет! 👍

Според мен ефектът от тая боя е само финални щрихи при вече изправно окабелен и екраниран инструмент. Преди 10-тина години един прЕател имаше един японски Squier Strat със single coil адаптери, който бръмчеше като радиоточка, та го отвори и постави алуминиево фолио от вътрешната страна на pick-guard-а, презапои всички кабели и оправи гъчканицата с cable management-а, като се получи подобна картинка - цък. Китарата затихна и тонът се „посъбра“. Може би ако беше сложил от въпросната паста, щеше да има 2% подобрение, но ако горните неща не са изпълнени или пък точно както казва колегата са humbuckers/active pickups/fernandes sustainer и т.н. резултатът ще е нулев.

Ново парче:

^ Много прилича на тая, ама я изнамерихме по-нагоре ...

Ето бизнес идея, AI, което да разпознава песните по рехаво изсвирено демо ...

@synchu Сърдечно благодаря, ей това е, на форумната сбирка имаш бира от мен!

Значи представете си все едно сме взели стемът на китарата от парчето, звучи по същия начин и като фийл, акордите също трябва да са тия.

Британски рок, електрическа клийн китара с лек крънч, глас между баритон и тенор, барабани 4 on the floor, басът не свири нищо завоалирано и хармонията се повтаря една и съща до припадък.

Не знам дали има такава тема, та реших да я отворя отново, ако трябва ще сливаме. С един другар търсим едно парче, има голям шанс да е британско, но акордите се повтарят в хода на цялата песен ... прикачвам музикален пример. Voice 415.mp4

Тук каква е логиката с държавите? Просто за тази фирма качественият контрол в Индонезия е по-стриктен или по принцип индонезийците са по-работни и стриктни културно?