Fats

Fender-ът на Годжи е реплика, нещо средно между Fender P-51 и Fender Telecaster Bass, с окраска, характерна за хипи епохата. А те търсят нещо с пънкарски пиниз.

Тогава купи Фендер и го дай в някое ателие за аерография. И момата ще има уникално изрисуван инструмент. Най-шареният под слънцето. Не си струва само заради малко боя да вкарваш толкова пари. Боята не свири, нали?

От xxxx си купих Фендер гигбег и съм много доволен. Ползвам го вече 5 или 6 години. Много удобен за носене в ръка (хоризонтално и вертикално) и на гръб. Удобни три външни джоба, в най-големия се събира папка А4. Добър, много издържлив материал. Струваше малко над 50 лв., вече не помня точно. Щом имаш джаз бас, купи му подобаващ калъф. Трябва да се уважава марката. Не лоши италиански универсални "бегове" има и в Гема мюзик на улица Искър.

Аз настройвам с флажолети на 12-то прагче. Винаги изчаквай струната да отзвучи добре. Много рядко се появява проблем с 4-та струна Ми, но не е трудно да я настроиш пак с флажолет на 5-то прагче - изравняваш с флажолета на 3-та на 7-мо.

Човекът, който ще ти свърши работа е Петър Давидов. http://www.monitor.bg/article?id=241495 За съжаление в момента не мога да ти дам телефона му (не съм се чувал от доста време с него), но ще разпитам. Пък и ти може да се поинтересуваш.

Грифът е от фабриката за тежко мебелостроене Кремона, Казанлък. Дупките по главата са дело на този, който най-вероятно е рязал от тялото. Български басове с пластинки по главите не си спомням да е имало. Тялото е орфейско, не знам кой велик технолог беше решил, че телата трябва да са ламинирани от шперплат и долнокачествени чамови изрезки от производството на щайги (може и премия да е получил за рационализацията). За адаптера не съм сигурен - известно време Кремона слагаше адаптери, на които магнитите не се виждаха. Иначе оригиналният орфейски не ставаше за нищо. Поздравления за решението на струнника, повдигачите са трепач. Да спомена само, че небезизвестният Ванко Филибето изкупуваше на кило басовете на Кремона и Орфей и ги продаваше с някакви измислени надписи в тогавашната Западна Германия.

По-добре с over drive. Иначе настъпва страхотна мазня. Добър цвят се получава с chorus и дилей, а ако искаш да се глезиш - с wah педал. Трябва да се внимава с дълбочината на корекциите, най-вече гейн. Задължително лампов усилвател, не е нужно да е кой знае колко мощен. Намери познат китарист и пробвай с неговите "камиончета".

Е, няма пълно щастие. Пък и приказката за триците и маймуните е още валидна. Казвам как се прави. По-нататък пътища много, повечето до никъде...

Точно поради тази причина се използва сплитер, за предпочитане лампов. С малката уговорка, че тези, които наистина вършат работа са доста скъпи, цените на ламповите са от $ 1000 нагоре. А "волюм" ще има, два усилвателя свирят по-силно от един.

На стерео ефекта имаш един вход и два изхода - пускаш моно сигнал към всеки от усилвателите. Нищо сложно. Пък за бирата, щом си рекъл...

Не се включва усилвател в усилвател, безсмислено е, а звукът става ужасен. Ако искаш да се чува по-силно включи инструмента едновременно в два или повече усилвателя. За целта ти трябва сплитер, който да разпредели сигнала към двата усилвателя. Сплитерът е система от предусилватели, качествените (лампови) са къпи, а евтините не вършат работа.

The Fender Bassman was a bass amplifier introduced by Fender in 1952. Although it was originally designed for bass guitars, it was frequently used for normal electric guitar in rock and roll, blues, and country bands. Преди време имах такъв усилвател с 4х10" говорители. Купих го от китарист, който десетина години беше рязал с него главите на пияни норвежци и финландци. Въпреки, че е направен специално за бас, много китаристи го използват за рок и блус още от средата на 60-те години. Обаче не съм сигурен дали ще задоволи изискванията на някои басисти в днешно време. Лично за мен звучи по-добре когато се прибави още един бокс с 15" или даже 18" говорител.

Мисля, че на начинаещия не са му нужни никакви ефекти. Вместо да помогнат по-скоро ще навредят. Придобий известна техника и "изравнен" чист тон. Реши каква техника на дясната ръка ще прилагаш - с перо или с пръсти. След като имаш вече някакви умения и си наясно в какъв стил ще свириш, чак тогава може да поискаш съвет за ефектите, които евентуално ще ползваш.

Не знам точно как ще се получи това с блъскането. Имам предвид "огромната" мощност на това приспособление. Освен това трябва да отрежеш ниските, иначе ще гониш говорителя из къщата. Ти ще чуваш нещо, но по този начин не можеш да направиш постановка на дясната ръка, независимо дали свириш с перо или пръсти.

Проблем няма, усилвателят ще свири, но ще звучи "тънко". Да не говорим за реалния риск да издухаш говорителя. Ако искаш да свириш в къщи колкото да си чуваш инструмента, става. Но нищо повече, за сериозно свирене ти трябва бас усилвател с подходящи за целта говорители.

Не винаги предлаганите фирмени кабели са комплектувани с качествени жакове. Имал съм проблеми с кабели на Fender и др. известни музикални фирми. Точно поради тази причина последните близо 20 години ползвам само Neutrik Mono 1/4" Jack Plug в комбинация с възможно най-качествени кабели, които мога да намеря. Тези жакове могат да се купят в магазина на Динакорд и то на смешната цена около 6.00 лв. за брой. Предлагат се в две разновидности - прав и "винкел". Иначе на пазара се намира какво ли не, но качеството на повечето е доста съмнително. И една малка но съществена забележка - виждал съм много колеги, които кой знае защо когато вадят жаковете от инструмента или усилвателя не го изтеглят, а първо го клатят настрани (може да е неволно, но гарантирано разбива женските жакове).

Мисля, че бъркаш по отношение качествата на този тип женски жакове. На една акустична китара, с която свиря дълги години имам такъв и нищо не му се е случило досега. Може би просто си попаднал на некачествен екземпляр. Смени го със същия и си направи кабел с хубави, малко по-скъпи жакове. Например Нойтрик от Динакорд, струват около 12.00 лв. двата. Ако уважаваш инструмента си няма да ръгаш всякакви боклуци в него, свири само със собствен кабел. Място не заема. Другата възможност е да монтираш стандартен женски жак, както на повечето други инструменти, но за целта трябва да се направи малко легло за него, с ръчна фреза или с бормашина и длето. Операцията не е кой знае колко сложна. Погледни как е решен въпросът при някой друг инструмент със странично поставен жак.

Виждал съм във Фактор при Кокала. Най-добре питай за графитен нът. Ако не е нарязан за струните се обърни към лютиер. Работата не е сложна, но ако не правил това преди може да развалиш нъта. От лепило нямаш нужда, струните го фиксират достатъчно стабилно. Извинявай, сега видях, че си от В. Търново, магазините, за които говоря са в София. Така или иначе имат сайтове и телефони. Пък и не може при теб да няма поне един музикален магазин.

Тоя въпрос ми се вижда доста странен. Отговорът на човек, който свири сериозно всеки ден е различен от този, който свири за удоволствие от време на време. Да не говорим, че по-скъпите комплекти издържат по-дълго време. Тъй нареченото "пране" на струните може да има известен козметичен ефект (вряща вода и сода за хляб), но не може да компенсира разтягането на струните след време. Замислете се има ли смисъл от подобна операция след като по магазините съм попадал на комплекти за 10-12 лв. В момента в магазина в сутерена на Халите в София има италиански комплекти по 16-17 лв. Нещо друго ми прави впечатление - никой не споменава как и с какво бърше струните след свирене, едно изключително важно действие, особено след свирене на открито, което преполага чудна комбинация от потни ръце и прах във въздуха. Някой отвори дума и за батериите на "активните" инструменти. Ако се разтърсите в разни тематични форуми, ще прочетете, че използването на акумулатори отдавна е отречено (липса на надежност след известна употреба, никога не знаеш кога ще "падне", освен това дават напрежение по-малко от 9 V). Няма нищо по-добро от хубава батерия от доказан производител, както и наличието на резервна в джоба на калъфа. Някой тутакси ще каже, че хубавите батерии са скъпи - съжалявам, но лекомислието да се купуват активни басове, щото така било модерно, трябва да се наказва.

Покриването цялата повърхност на фингърборда променя тона, повече сустейн и средни. Прави се с полиестерна смола и тънка шпакла. Зависи точно какъв саунд търсиш. Ако искаш да се приближиш към по-акустичен тон палисъндърът не се лакира. Промяна на звука ще постигнеш и с промяна височината на струните, от бриджа и чрез промяна опъна на самия гриф.

Задължително да го направи лютиер - има специални инструменти за вадете на фретовете. В противен случай е много голяма вероятността от нараняване на фингърборда. Предполагам, че е някаква разновидност на розууд, а той е много крехък и лесно раним. Добре е прорезите да се запълнят с лентички от някакъв дървен материал, желателно светъл на цвят - за по-лесно привикване. Лепят се с полиестерни лепила и след това се прави прецизна шлайфане на фингърборда.

Тъй и тъй си отишъл до Динакорд за кабел, купи си и жакове Нойтрик, струват малко по-скъпо от обикновените (5-6 лв. за брой), но ще знаеш, че имаш най-доброто. Мисля, че в магазина срещу малка сума ще ти запоят кабелите към жака. Така ще разполагаш наистина с хубав кабел, който няма да ти създава пролеми.

cecob, не разбрах какво точно търсиш - да е лек, да е малък или да има кофти звук. Всички тия "качества" ще ги получиш на куп с един мини бас (може би с изключение на теглото). Щом свирите акустично си купи електро-акустичен бас - доста от тях са с по-малка мензура. Звукът не е кой знае какъв, но ти твърдиш, че не държите на саунда (доста чудно, но всеки с вкусовете си). Преди години имах един Самик с мензура на баритон китара. Единственото, което се случва след като свириш на подобна тояга е, че като засвириш на нормален бас се чудиш защо си си губил времето с простотии. Вярно, някой ще спомене Стенли Кларк и неговия минибас. Да, ама да се сравняваме с него е най-малкото неуместно.

А не е ли по-лесно да се научите да четете ноти. Полезно е. С табулатурата, особено написана по този начин не могат да се изпишат прецизно стойностите на тоновете. Ето една правилно написана табулатура + ноти.

Това е бас линията на Джак Брус на парчето Crossroads, вариантът на Cream. Не е нещо сложно, качвам го само като пример.