blr

Бих искал да помоля лютиерите за помощ при разрешаване на следният проблем: Единият от басовете ми е с дебело лаково покритие на задната страна на грифа (Gloss Polyester Finish според производителя). Изглежда прекрасно, но особено през зимата, когато кожата на ръцете ми е по-суха, се получава едно много неприятно лепнене по грифа. Другият ми инструмент е с т.нар "сатен" лак на грифа и нямам подобен проблем. Въпросът е бих ли могъл да шлайфам грифа с много финна шкурка, така че да се отърва от проблема. Ако мога, бих искал да попитам какъв размер шкурка е подходящ за целта и ако има някакви други тънкости при операцията ще се радвам да ми бъдат обяснени. Не обичам да върша глупости с интрументите си, затова ще бъда много благодарен ако получа помощ от професионалист. Предварително благодаря.

Имах намерение да мина с един Precision въоръжен с гладки струни, да внеса малко Motown sound, обаче се отвори работа и за съжаление се наложи да пропусна. Другият път ще гледам да присъствам.

Aаа, може стига да си Mike Oldfield или Prince например.

А коя е таз басистка сред вас, 'дето ви развали коч-къмпани-то?

Изслушах първата минута. Да те питам, защо избра да правиш кавър именно на това? Чалгата меко казано не е на почит в този форум, така че не очаквай много положителни отзиви

flamingone, От написаното от теб си направих извода, че бас китарата просто не ти е приоритет. Не искам да прозвучи остро и поучително, но след като за година не си успял да събереш 200 лв, за мен единственото заключение е, че не ти е важно. И аз съм бил студент, при това в доста по-бедни от днешните времена (режим на тока, купони за захар и олио, инфлация...) и знам какво е. В днешни дни обаче тези 200 лв можеш да ги изкараш за една събота и неделя здраво бачкане. За тази година във форума се продадоха десетки басове за около 200 лв, имаше и някои доста добри предложения. Видяхме и доста хлапета, ученици, които си спестиха от джобни пари за да си купят инструменти. Ако наистина искаше, отдавна вече да си се сдобил с "бленувания" инструмент. Не го приемай като някакъв упрек, твоя работа си е за какво и как ще си харчиш парите, просто ако наистина искаше, отдавна щеше да си го направил. Не виждам някаква драма тук.

Абе ние може да сме те разбрали, но такива понятия като горни, долни, предни, задни, леви, десни... струни НЯМА. Въпрос на музикална грамотност, а тук все пак е музикантски форум. Струните обикновено се означават буквено, според строя.

Не е ясно точно какво питаш. Той по принцип така се настройва в повечето случаи, или по-скоро 5-струнният се настройва B-E-A-D-G, т.е. като стандартен строй на 4-струнен с добавена В0. Ако под "горна" (не се научихте да означавате струните както трябва и това си е) разбираш G, т.е. B-E-A-D, зависи дали nut-а ще има достатъчно широки прорези за да фиксира правилно по-дебелите струни и дали грифът ще издържи по-високото напрежение на опън.Интонацията, ней-вероятно също ще трябва да се прави наново. Ако това си имал предвид наистина, не е дообра идея според мен. ПП: Как мислиш, че ще записваш бас ако не си се развил предварително като басист?

Това е опростен вариант (и съответно не толкова добър) на схемата, която е показал Ники на предишната страница. Разликата е в трима и паралелните изходи. Ако няма да има галванично разделяне, аз предпочитам daisy chain кабел.

Squier имат наистина качествени инструменти, но не и в твоя ценови клас. За под 500 лв, дискутираните модели на Cort са по-добро предложение. Ако откриеш няко Squier от Classic Vibe или Vintage Modified сериите втора ръка, за добри пари-да, но такива не се появяват често.

СПРИ СЕ! А по темата, Cort GB34 за мен беше приятна изненада. За под 400 лв получаваш звук и изработка, които поне според мен, са на много високо за цената си ниво.

Aз ще ти препоръчам да отидеш в раздела на форума, който се намира точно над този и да прочетеш всяка трета тема там. След 15 минути ще си наясно.

Абе Вие за едно интро сте се хванали, я вижте какво правят "колежките" поетеси: http://www.standartnews.com/news/details/id/93967/%D0%9F%D0%BE%D0%B5%D1%82%D0%B5%D1%81%D0%B0-%D1%82%D1%80%D1%8A%D0%B3%D0%BD%D0%B0-%D0%B4%D0%B0-%D0%B8%D0%B7%D0%B4%D0%B0%D0%B2%D0%B0-%D0%BA%D1%80%D0%B0%D0%B4%D0%B5%D0%BD%D0%B8-%D1%81%D1%82%D0%B8%D1%85%D0%BE%D0%B2%D0%B5-

Да, така е Марински. Има тримери за корекции на threshold за двата обхвата вътре. Ако няма да сменяш инструментите или нивото на инструмента, това си е ОК, настройваш венъж, затваряш и забравяш. Иначе компресорът наистина е хубав. Ако не ме лъже паметта, едната двойка бутони му контролира ratio-то от 1:1 до около 5-6:1, което е много добре подбран диапазон, абе шведска работа...

EBS Multi Comp е наистина хубав педал. Тествах го още когато излезе първата версия в Швеция. Въпреки, че е на практика двуврътков компресор (а аз малко ги недолюбвам), ми направи впечатление колко е прозрачен и с нисък шум. Тогава обаче струваше 1800 SEK (около 200 Евра) и нещо се стиснах.

За съжаление евтините усилвателчета се прецакват сравнително често, сигурно няма да е на втория ден, но... Като евтино и добре направено решение препоръчват това: http://www.musicworld.bg/bg/c_449/i_23558/LINE6_LowDown_LD15.html

Ako ще се свири с акустични барабани, няма смиисъл да се опитва според мен. Ще хвърлите доста пари, а ефектът ще само частичен, т.е. пак ще дразните съседите. Особено под се звукоизолира трудно.

А ти пунктуационните?

Благодаря Ви за добрите думи. Дори и само заради тях би си заслужавало да отделя два пъти повече време и усилия. Получих запитване за нещо като "алгоритъм" за настройка на компресор. Мисля, че се опитах да го обясня, но явно не се е получило достатъчно точно и ще трябва да го синтезирам. Припомням, това е което аз ползвам, не е универсален или правилен метод, дано да бъде полезен на някого. Задачата е следната, получавате напълно нов, непознат за вас компресор, който има минимум три вида настройки: level, ratio, threshold. Какво правим? 1. Включваме всичко както обикновено, усилвате си баса на ниво, което обикновено ползваме. Всяка съществена промяна на усилването на инструмента ще изисква и пренастройване на прага (threshold). 2. Поставяме потенциометъра level на 12 часа, това за сега ще е достатъчно. 3. Първо ще настроим прага (threshold). За целта първо усилваме контролът ratio достатъчно високо, така че ефектът да стане достатъчно "чуваем" Отпускаме максимално прага (т.е. го поставяме в положение максимално висок, дали това е отворен или затворен потенциометър зависи от модела на компресора) и започваме да свирим поредица от един и същи тон с нарастваща сила на удара, от леко до умерено силно. Повтаряйки това упражнение започваме малко по малко да понижаваме прага. В даден момент, компресорът ще започне да сработва при по-силните удари. Поради голямото съотношение, това би трябвало да е е ясно чуваемо. Нагласяме прага така, че да сработва при малко по-силен удар от нормалния. 4. Следва настройка на съотношението (ratio). Сега затваряме напълно този потенциометър (положение 1:1) и отново изсвирваме поредицата с нарастваща сила на удара, като този път увеличаваме съотношението плавно докато започнем да чуваме слабо изразено, но доловимо компресиране при ударите с по-голяма сила. 5. Последната стъпка е изравняване на нивата между включен и изключен ефект от потенциометъра level. Това не мисля, че се нуждае от обяснение. Ако ефектът е шумен, може да опитате един малък трик, който понякога помага. Изравнете нивата включен/изключен ефект при съотношение 1:1. Това на практика значи 0 dB makeup gain. След това нагласете съотношението на позицията описана в т.4. Сега, при включване на компресора би трябвало нивото да падне малко. Компенсирайте от услвателя.

НЕ ХВАЪРЛЯЙ БОКЛУЦИ В РЕКАТА!!!

Ako съм те разбрал правилно, просто искаш да си запишеш дръм машината на компютъра, така ли е? Каква програма за запис ползваш?

Както обещах,намерих време в обедната почивка и пускам една тема, в която ще се опитам да обясня какво е това компресор, какви са параметрите на компресията и как да извлечем максимума от този ефект. Няма да засягам използването на компресори в звукозаписа и мастерирането, въпреки че принципите са същите. Относно електронното му устройство, не се чувствам достатъчно компетентен. Тук има хора с много по-големи познания от моите, ще се радвам ако и те имат какво да добавят. Съжалявам ако писанието ще се получи малко длъжко или прекалено технически ориентирано. Надявам се все пак да е полезно на някого. Най-общо казано, компресорите са ефекти за контрол на динамиката. Когато става въпрос за струнни инструменти и в частонст бас, под динамика разбираме връзката между това колко силно удряме струната и това колко силен звук се получава. Това дефинира и динамичният обхват. Той не е фиксирана величина, а зависи от тоноизвличането на музиканта и използваният инструмент. Компресорите свиват (компресират) този динамичен обхват или с други думи променят съотношението на сигналите с различни амплитуди между входа и изхода. Често може да се срещне и обяснението, че компресорите усилват слабите сигнали и намаляват силните. Това, стрикто погледнато, не е винаги така. В общия случай, компресираният сигнал е с редуциран динамичен обхват, т.е. разликата в силата между най-силният и най-слабият сигнал от компресора е намалена в сравнение с чистия сигнал. Не е необходимо да се усилват слабите сигнали. Ще разгледам един по един основните параметри на компресията и ще се опитам максимално изчерпателно и ясно да обясня по какъв начин влияят на сигнала. Имайте предвид, че повечето компресори, особено тези под формата на педали нямат целия набор от контрол на параметрите. Параметрите на компресия са: 1. Threshold. Това е праговото ниво на входния сигнал, над което компресорът се задейства. Всички сигнали с амплитуда над тази на зададения threshold се компресират, а тези под остават незасегнати. Намалявайки праговото ниво, все по-голяма част от динамичния обхват на инструмента се компресира. Тук често има объркване, защото при някои компресори контролът „ threshold” (ако въобще присъства) увеличава прага при въртене по часовниковата стрелка, а при други го намалява. Тук е полезно да се чете упътването на съответния ефект. Правилното нагласяне на праговото ниво зависи от изходното ниво на инструмента и от това каква е средната сила, с която музикантът удря струните. Тук не могат да се дадат точни напътсвия, освен че трябва да се избягва нагласянето на прага прекалено ниско, т.е. целта е да се компресират само сигналите с висока амплитуда. 2. Ratio Това е най-общо, количеството на компресия, което ефектът прилага на сигнали над зададеното, прагово ниво. Както подсказва и името му това е съотношение между компресиран и некомпресиран сигнал и обикновено се означава така. Например ratio 4:1 означава, че всички сигнали над прага ще бъдат компресирани с фактор 4. Сигнал, който постъпва на входа с ниво 4 dB над прага ще бъде компресиран до ниво 1 dB над прага (4:4=1) или имаме редукция на гейна с 3 dB. Сигнал с ниво 8 dB над прага на входа ще бъде с 2 dB над прага на изхода (6 dB редукция) и т. н. Тук е полезно да разгледаме 2 гранични случая: ratio 1:1 и ∞:1 (на практика всичко над 10:1). Ratio 1:1 означава липса на компресия, т.е. сигналът на изхода е идентичен с този на входа. Ratio ∞:1 пък означава на практика, че всички сигнали ще бъдат „затапени“ до праговото ниво или на изхода ще имаме сигнал с максимално ниво това на праговото. Това е така нареченото лимитиране (limiting). Лимитерите не са различен вид компресори, а такива, които позволяват работа със съотношения 10:1 и по-високи. Това дали даден ефект ще работи като компресор или лимитер зависи само от това при какво съотношение работи. Тук въпросът е: „какво е идеалното съотношение?“ На практика, съотношение 2:1-2.5:1 осигурява напълно достатъчна компресия за бас без да смачква динамиката много. Не трябва да се забравя и праговото ниво. Ако е настроено прекалено ниско, дори и съотношение 2:1 ще оказва доста сериозно влияние на динамиката. Проблемът тук е, че дори и компресорите, които имат контрол ratio много рядко имат маркирани стойности (или пък маркираните стойности не отговарят на действителните). Обикновено в единия край на потенциометъра е 1:1, а в другия някаква много висока стойност, маркирана като ∞:1. Ако разполагате с надежден и подробен level meter бихте могли да оцените съотношението, при което работите. Като се стараете да свирите с максимално постоянна динамика, включвате и изключватде компресора. От редукцията в гейна може да изчислите и съотношението при определено положение на потенциометъра. Ако не виждате редукция, намалете праговото ниво. На практика не е необходимо да знаете точната стойност за да си настроите компресора. При правилно зададен праг, изсвирете серия от удари с нарастваща сила, каквато обикновено покрива динамиката ви на свирене, при изключен компресор. След това го включете и повторете упражнението, като увеличавате по малко съотношението. В даден момент ще започнете да чувате как от определена сила на удара нататък, по-силното удряне на струните не води до по-силен звук. Тук няма общовалидни правила, но поне за мен „правилната“ настройка е тази, при която започвам да усещам малка, но все пак забележима редукция в динамиката при по-силните удари. При мен това съответства на съотношение около 2:1 и праг от около -5 dB, (като конкретната стойност на праговото ниво зависи от инструмента) 3. Времеви константи, attack, release. Това най-общо казано е скоростта, с която компресорът редуцира гейна при преминаване на праговото ниво или го възстановява щом сигналът падне под праговото ниво. Обикновено се бележат в ms и са стандартизирани като времето за редукция и съответно възстановяване с 10dB. С други думи, ако имаме attack time 20 ms, то компресорът ще редуцира гейна с 10 dB/20 ms или 0.5dB/ms. На практика, повечето педали работят при фиксирани времеви константи или имат само контрол на attack time (като например Ibanez CP9). Aко имате възможност за контрол, избягвайте прекалено кратък attack time с цел да запазите перкусивната атака на тона. Също така прекалено къса атака, съчетана с дълъг relese и по-тежка компресия води до т.нар. помпане (pumping) на звука. 4. Makeup gain (или само gain или level). Тъй като компресорите редуцират нивото на сигнала (над определено прагово ниво), на изхода има възможност за увеличаване на гейна с цел изравняване на нивото при включен ефект. Почти всички компресори разполагат с контрол на нивото. Настройте го, както и при повечето други ефекти-докато нивото на сигнала при включен и иьключен ефект е еднакво. За съжаление доста компресори, които съм ползвал имат шумни output gain stages. Ako и вашият е такъв може да опитате леко да намлите нивото на самият компресор и да го компенсирате с усилване на друг етап (от друг ефект или от усилвателя). Понякога това подобрява съотношението сигнал/шум. В общи линии е това. Има и още неща, които могат да се напишат (hard/soft knee, peak/rms sensing) но и без това писанието стана много дълго. За съжаление много често компресорите под форма на педали са с ограничен контрол, като повечето параметри са фиксирани и на ползвателя е оставен контрол само върху два до три от тях. Най-често това е level и още един, който може да е маркиран по какъв ли не начин (sustain, compression, punch....). В повечето случай това е замаскиран ratio контрол или threshold при фиксиран ratio. За мен един функционален компресор трябва да има като минимум контрол върху level, threshold и ratio. Oпределено не съм почитател на „двуврътковите“ компресори. Относно неизбежният въпрос "какъв компресор да си купя?" предлагам един чудесен сайт с ревюта на много компресори: http://www.ovnilab.com/ И последно: няма такова животно като компресор за бас. Независимо какво пише на кутията, всеки компресор, който осигурява достатъчно плоска честотна лента (т.е. не орязва определени честоти) и може да се справя с високите нива на активните басове е използваем, както за бас, така и за китара.

Започни с това: http://www.book.store.bg/search?srchstr=%E1%F3%EA%E2%E0%F0%20%E7%E0%201%20%EA%EB%E0%F1&sin=1

@ Марински Мислил съм си да напиша малко по-подробно описание на това що е то компресор и как се ползва. Ще гледам да го направя в отделна тема веднага щом имам време. Както спомена и Ники обаче, трудно е да се опише всеки компресор, особено когато производителите обединяват по няколко функции в едно "копче" Ще гледам да отделя половин час възможно най-скоро щом има интерес.

E, ясно, че компресорът трябва да се избира, не на последно място, според звукоизвличането на музиканта и самия инструмент. Грешката, която много басисти правят е, че използват прекалено тежка компресия, която направо им убива динамиката. Това може и да е търсен ефект (наум ми идва Billy Sheenah) но в повечето случаи си е грешка на ползвателя. Проблемът е, че малко хора разбират как точно работи компресора и какво регулират различните врътки. Производителите не им помагат много, като си именуват копчетата както си искат и не предоставят информация кое какво прави. Повечето хора не чуват ефекта от компресора и започват да въртят копчетата по часовниковата стрелка докато наистина започнат ясно да чуват разлика в звука когато ефектът е включен, а това често значи доста яко прекомпресиране. Когато се използват умерено и с познание, компресорите са изключително полезни, като ефектът им се усеща най-вече при свирене с други музиканти. По принцип, начинаещите басисти търсят "драстични" ефекти и често компресорите им се струват безполезни, без да си дават сметка, че повечето "драстични" ефекти им убиват чуваемостта в микса и омазват целия звук. Един хубав компресор прави точно обратното.