blr

От гореспоменатите имам само Fender Vintage P и SPB-3. Fender си звучи, като... Fender. Много плътен и балансиран звук. В сравнение с него SPB-3 е по-силен и звучи по-агресивно, според мен с поорязани среди.

И защо си мислиш, че музиката в една такава ситуация ще се възпроизвежда от дисковото устройство? Доста отдавна има решения на този проблем, а цените на съхранение на данни вече са толкова ниски, че и този проблем отпада. Май отдавна не си се интересувал от тази тема. Колко? Как ще дефинираш "наистина добър" и дали това е строго обвързано с ценова категория, да речем над 1000 Евра... или 5000? Ако решиш да снобарееш, спокойно би могъл и неоправдано скъп компютър да си сглобиш. Не съм писал нищо за невъзможност. Това, че в повечето случаи не се обръща достатъчно внимание на методологията на подобни тестове, въобще не означава, че е невъзможно. Дори не е и чак толкова трудно. Това, което прави подобни тестове и сравнения не дотам релевантни не е във формата на файловете и дори не в методиката. Проблемът е, че тези тестове не ти казват нищо относно това, как ще звучи електрониката в твоите ръце, с твоето тоноизвличане, инструмент, ефекти, усилвател... Това е главният проблем. Когато са направени добре обаче, такива тестове могат сравнително обективно да ти покажат разлики в звученето при еднакви други условия. Оттам нататък, винаги има гадаене относно това как ще си паснете.

Зависи как, колко и с какво са мачкани. Ако се направи както трябва, спокойно би могъл да служи за ориентир (което е и целта на занятието). По-важно при такива сравнения е, освен това, което се тества, всичко останало да се поддържа максимално константо. Ако тестваш адаптери, например, всичко от струни до начин на запис и нивата му трябва да е колкото се може по-изравнено. В 90% от случаите, това не е така и това е много по-кофти от факта, че слушаш мр3. "Компютър" е мнооооого общо понятие. След като, повечето от съвременната музика се записва на (нещо като) компютър, не виждам защо не би могла да се възпроизвежда и на подобни машини. Всичко е въпрос на конфигурация. Съгласен съм, че средностатистическият, домашен компютър не е удачно средство, но в общия случай не е така.

За комбо усилватели с това предназначение съм имал Line 6 LD15 и Marshall MB30, така че база за сравнение не е като да няма. Разделих се и с двата. Факторът цена отчиташ ли? Въпросният Маршал струваше 2.5 пъти повече и не предлага АБСОЛЮТНО нищо повече за упражнения в домашни условия, нито като звук, нито като това, което получаваш за парите си. Подобно е положението с Line 6 LD15. За свирене с група ползвам Ampeg. Не съм нито сноб, нито фетишист що се отнася до оборудване. Слушам и ако ми хареса-ползвам. Какво пише на табелката малко ме интересува, особено за целта, за която ще се ползва. След като не си чул въпросният усилвател, коментарът ти е най-меко казано излишен. ПП: На свирещите на китара наистина трябва да им забранят да пишат тук.

Чудех се дали да пусна отделна тема или да пиша във „Фукня”, но кой знае какво за фукане няма, а и реших да стане нещо, като мини ревю. Честно казано, никога не съм си представял, че ще напиша нещо положително за изделие с марката „Behringer” . Не мога да кажа на бялото черно обаче. Иде реч за ето това мъничко комбо (Behringer BX-108): Uploaded with ImageShack.us След като си продадох по-малкия усилвател, а по-големият отиде в репетиционната, останах на сухо вкъщи. Засърбяха ме ръцете да си свиря и исках да взема нещо съвсем малко, колкото да се чувам и без да тормозя съседите. Имах някакъв спомен, че вероятно съм го чувал преди доста време на един купон и не звучеше дразнещо. Сега вече, като притежател мога да кажа, че наистина ми надмина очакванията. За комбо с такъв размер и цена вади учудващо топъл и плътен звук. Няма го типичният за малките евтини усилватели кашонен, кух звук. 8-инчовият говорител слиза доста надолу, няма никакъв проблем да се справи с 4-струнен бас в стандартен строй, но предполагам, че В няма да покрие адекватно. Ретро изгледът му поне на мен ми допада. Изработката, на външен вид, по нищо не се отличава от тази на по-скъпите марки, дори ги надминава в някои неща, като например дръжката от естествена кожа. 19 мм плоскости, тежи 7 кг и явно кутията е демпвана защото не кънти много при почукване. Сглобено е без никакви забележки, облицовката е безупречно залепена и дори не изглежда евтина. Няма ъгли, но се предполага, че такова комбо няма да се мъкне по концерти и репетиции, така че не му и трябват. Функционално си има всичко необходимо и даже повече за усилвател от такъв клас. Корекции за усилване, ниски, среди, високи, линеен вход и изход, както и такъв за слушалки, при това с някаква форма на кабинетен симулатор. Освен, че звучи учудващо добре е и учудващо силно за размерите си. В момент съм го сложил в хола, който е около 100 куб. м. и усилено до половина ми дава комфортно ниво на звука. В по-малко помешение трябва да се намали още. Няма да се справи дори и с най-нежният барабанист, разбира се, но спокойно може да покрие 1-2 акустични китари или да речем пиано. С една дума, останах много приятно изненадан, особено като се има предвид каква марка е и, че струва по-малко от два комплекта струни с покритие. Според мен е идеално за домашно свирене, нищо повече не е нужно на човек да си се упражнява у дома без да тероризира околните. Явно Behringer имат попадения тук-таме.

Tова, което ти трябва е кабинетен симулатор. Особено при използване на повече драйв, без него звукът от централното става неприятно жужащ.

Зависи. В малки помещения и на малки сцени, озвучаването с микрофон, обикновено създава повече проблеми, отколкото решава. Проблемът е, че микрофона прихваща доста звук от други наблизо разположени, озвучителни тела и от барабаните. В последните години, все по-често се предпочита директното включване в пулта посредством DI box. На пазара има вече доста устройства, които съвместяват предусилвател с DI box. Също така, зависи и от качеството на ОТ, което ползваш. Няма много смисъл да се озвучава зле звучащ кабинет. Що се отнася до микрофоните, AKG D112 е добър избор. Друга класика е Shure SM57. Въпреки че е с орязани ниски, при подходящо позициониране спрямо говорителя и малко EQ, се получават отлични резултати. Почти същото е положението с Shure SM58, който е на практика същият като 57+ топка. Най-добре ще е да вземеш назаем (под наем) някои микрофони и да пробваш в твоето помещение. Експериментирай с позиционирането и силата на звука от комбото/усилването на микрофона.

Може и да не си, но писанията ти не го показват. Ние няма какво да мислим, написа ти се два пъти какво точно да направиш. Темата си е за заключване според мен.

Както са написали и другите, експериментирай с позицията на микрофона спрямо говорителя, отдалечеността му от решетката, силата на звука и гейна на микрофона. Това с топката е странно. Отвиването и няма да промени звука драстично. Това се прави за да можеш максимално да приближиш мембраната на микрофона до говорителя, като по този начин звукът се уплътнява (повече ниски) заради т. нар. "proximity effect". Аз не съм попадал на микрофон с такъв проблем. Не виждам защо някой би лепил топката, освен за да прикрие някакви проблеми по капсулата. Сигурен ли си, че микрофонът е оригинален? Ако искаш, пусни 1-2 снимки по-отблизо, да го видим.

Eто и още един линк със сравнения на адаптери, струни и дървеса: http://www.atkinsonbasses.com/multimedia

И аз съм на същата възраст и мнение. По-големи боклуци от нас в целия соц. лагер правеха само в Се Се СеРе. За японски китари няма какво да говорим, чешките Йолани също бяха несравнимо по-добри. Общо взето, не съм забелязал хората от моето поколение или по-възрастни да имат сантимент към тези тупалки. По-скоро съм виждал млади, начинаещи музиканти да се репчат на тая тема и след някой друг месец си купуват Cort, Squier...

Това, което можеш да направиш, освен качествен refinish на тялото (което ще ти струва от 1/4 то 1/3 от цената на китарата) е да си видиш техниката на свирене. Това "плющене" с кокалчетата на дясната ръка по тялото... аз не бих се замислял толкова за тялото на китарата, колкото за ставите на пръстите си, да не говорим, че при по-силно чукане по тялото се получават микрофонични ефекти. Не знам точно как става, но пробвай да си промениш ъгъла на дясната ръка, спрямо равнината на тялото.

Не "и днес", а по скоро днес. Задай си въпроса дали са имали същата репутация, когато са били произвеждани и когато хората са ги сравнявали със съответното американско и европейско производство (наистина имаше такова). Дори и аз си спомням времето в края на 80-те и началото на 90-те, когато япоснските Fender-и биваха наричани ментета и боклуци. Сега, 20-25 години по- късно, същите тези боклуци се продават на цена на нов, мексикански инструмент, но и доста по-евтино от американските такива от същата епоха. Това е един повтарящ се модел. Крадена технология+евтина, работна ръка. В момента, Китай е третата държава, която го прилага.

Rotosound, D'Addario, S.I.T. GHS, LaBella, DR, Fender, Thomastik Infeld, Ernie Ball, Elixir... Това са все марки (не задължително производители), които предлагат качествени продукти. Kакво ще избереш като марка и модел вече зависи от предпочитанията ти за звук и усещане на струните.

Всъщност, този процес не е от вчера. Според мен, Parni_Valjak съвсем не случайно си е озаглавил темата "Damn Far East crap" защото, ако днес "Made in Japan" звучи престижно, не така са стояли нещата преди 30-35 години. Говорил съм с по-възрастни западняци, които помнят времената на японските боклуци. Аз пък съм достатъчно възрастен за да си спомням ерата на корейските боклуци в началото на 90-те. Сега сме в ерата на китайските такива. След 5-6 години щафетата ще поеме Индия, Африка... кой знае, важното е, че този модел на производство/потребление ще се запази. По света има достатъчно бедни хора, готови да работят за жълти стотинки, произвеждащи боклуци с кратък живот, които ние (европейци и американци) ще си купуваме евтино за да задоволим ненаситният си, потребителски нагон.

Страшна простотия. Надявам се поне да не е снимано у нас това.

Което е около 25%. Аз не бих ги плтил заради "привилегията" да притежавам усилвател с определена табелк, още повече на марка, която не се слави с легендарни, бас-усилватели.

Желаещ е налице и би трябвало да не съм само един. Моите впечатления са, че т.нар DI box-ове са не само неразбрани, а и често недооценявани устройства, в смисъл, че наличието на некачествен такъв, често създава повече проблеми, отколкото решава. В тази връзка, би било много добре ако такова изделие от Soundman види бял свят, имайки предвид високото качество на продуктите на марката. ПП: Май се поотклоних(ме) от темата. Ако е уместно бих могъл да стартирам нова такава, където да обсъждаме този проект. Ако пък Parni_Valjak предпочита лична комуникация, можем да минем и на такава.

И какво по-точно ще правиш с този миксер? Трябва ти някакъв сравнително свестен микрофон за домашни записи, динамичен или кондензаторен с голяма мембрана и звукова карта с микрофонен предусилвател. Фантомно захранване е необходимо само за кондензаторен микрофон. Освен това ще ти трябва стойка и поп-филтър. За около 250-300 лв на старо може да се оборудваш с неща, които няма да са върха на сладоледа, но ще звучат осезаемо по-добре от това, което ползваш в момента.

Не мислех да пиша повече в тази тема, но за да отговоря на Данчо (персонално). Да направим една сметка: 3 пъти седмично х 2 почивки х10 минути = 1 час седмично, допълнително потребление. Ники вече написа какво е типичното потребление на активните електроники, но аз ще го удвоя за да сме във възможно най-лошия вариант, да речем 4 мА. При това потребление, една качествена, алкална батерия има капацитет от около 400 мАч. Предполагам, вече ти е ясно, че ваденето на жака през тези почивки няма да ти спести нищо значимо. Що се отнася до ефектите, зависи какви и колко са, но там вече използването на стабилизирано и филтрирано захранване е оправдано.

Доколкото си спомням, без да съм 100% сигурен, цялата МВ-серия се произвежда в Индия. Пробвал съм тази глава само за няколко минути, при това не със собствен инструмент, така че не бих коментирал звука. Мисля, че за тези пари, би могло да се купи нещо по-стойностно. Нищо повече от лично мнение, изградено на доста ограничени впечатления, но аз бих предпочел доста по-евтините предложения от Laney, Ashdown...

Не става въпрос за мен или когото и да било другиго персонално. От отговорите, които получи дотук това е ясно. Става въпрос за това, че всяка човешка дейност изисква изграждането на определен минимум от навици и спазване на правила, НЕ ТЕЗИ, КОИТО АЗ СЪМ СИ ИЗГРАДИЛ. При използването на музикална апаратура, си има неща като ред на пускане и спиране на устройствата по веригата на сигнала, кое и къде може да се включва при пусната апаратура, въпросната драма с жака... Никой не те кара да ги спазваш, просто ще си улесниш живота ако го правиш, а ако искаш си монтирай прекъсвачи през 10 см по веригата. Дискусията е нещо хубаво и полезно, но не и за нещо толкова тривиално. Ако ти е мерак да си модифицираш инструмента, има си цял раздел, наречен "Изработка и ремонт" там ще ти обяснят подробно какво и как, а ако не можеш сам, някой ще го направи вместо теб срещу заплащане. В резултата на това ще се сдобиеш с модифициран инструмент, което най-вероятно, ще намали продажната му цена, когато решиш да минаваш на по-добър. Искаше съвет, беше ти даден нееднократно, включително и как да си намалиш разхода за батерии, което явно ти е проблем, поради невъзможността ти да запомниш нещо толкова елементарно, като да си изключваш кабела от китарата. Оттук нататък, аз поне не очаквам в темата да се предостави някакво революционно познание. Успех!

Не разбирам какво толкова трудно има да се изважда жака след свирене? Не би било трудно да си изработите такъв навик, както си изключвате усилвателя например. Aз не бих си дълбал по инструмента само заради това. Ако пък изработването на такъв елементарен навик е трудно, купувате си 1-2 от тези и си решавате проблемите: http://www.amazon.co.uk/Uniross-Multi-Usage-Long-Life/dp/B0013HHFEI/ref=dp_cp_ob_ce_title_1

Обясниха ти, вадиш жака и няма проблеми.

Ейй, ама си го накълцал тоя пикгард като в час по трудово обучение. Дано басът да е звукнал по-добре.