blr

Добре, нека да започнем с изясняване на предназначението на това верифициране. Сделки се осъществяват по два начина: 1. На място при продавача/купувача. В този смисъл нещата мисля са ясни. 2. С куриер (най-често Еконт) с опция "отвори преди да платиш". В този случай, имена, адреси и телефони са документирани на товарителницата. Нито купувач може да вземе нещо без да го е платил, нито продавач да си остави фалшиви данни, защото наложеният платеж се получава срещу представяне на лична карта. Системата работи и не случайно се ползва и от много фирми за online търговия. Ако целта е да се докаже, че такъв човек съществува, то сегашният раздел "Рейтинг на продавачите и купувачите" е една много добра база данни, въпреки че продавачи/купувачи фантоми не биха имали никакъв успех, поради начините на пазаруване, които описах по-горе. Ако целта е да се отсеят недобросъвестните продавачи, които премълчават дефекти и/или забележки по това, което продават, не виждам каква работа върши верификацията изобщо. Тя не предотвратява нищо в този случай.

С удоволствие бих се верифицирал, но нямам PayPal. Не се занимавам активно с покупко-продажби, вероятно това е причината, а след като съм "оцелял" толкова време без него, надали ще си отворя сметка за един превод от 5 лева. Предполагам, не съм единственият с такъв проблем. Предполагам също, ще възразите "проблемът си е твой" но все пак би било добре да се помисли и за алтернативен метод за верификация и/или заплащане.

И аз мисля, че за такъв драматичен дроп, би било по-добре да помислиш за 5-струнен инструмент, стига да ти е удобен. Ако държиш на 4-струнен, драсни един е-mail на evpo@abv.bg понеже не можеш да получаваш и изпращаш ЛС. Имам предложение за теб.

С оглед на написаното в заглавието, presly ти е дал добро предложение. Бих добавил само, че за смесване и особено мастеринг на слушалки ще трябва да се бръкнеш още няколкостотин лева, въпреки че аз не виждам много смисъл от това.

Не знам за коя чужбина става въпрос, но в Европа килими има колкото искаш. Най-малкото виж в IKEA. При всички случай обаче, ще трябва да сложиш нещо на пода (колкото по-голямо и дебело, толкова по-добре), че тези плочки са възможно най-неподходящото подово покритие по отношение на стайната акустика.

Мдаа, поне от снимките изглежда кънтяща стаичката. Като начало, ще трябва да закачиш някакви панели по стените и задължително дебел килим върху теракота на пода.

Относно "шкуренето", матираните грифове на 2-3 месеца се излъскват и започват да лепнат за ръката. Аз ги възстановявам с нова и суха гъба за съдове. Използвам абразивната (най-често тъмно-зелена) страна. Минавам 15-20 пъти по дължина на грифа и нещата са като нови.

Последният бас, с който се сдобих е с мат нитроцелулозен finish. Това беше и една от причините, поради която го купих, не толкова заради естетиката, колкото заради това, че този вид finish е тънък и ползволява на дървото да "диша" и да съхне по-бързо. И при мен, се появиха следи от употреба за около месец и половина, същото излъскване, но на други места. Това не ме трвожи. В крайна сметка, любимият инструмент старее с нас. Знам, че няма да съм ти полезен с отговора си, но не се притеснявай за това. Радвай му се и свири с него, колкото се може повече. Това, което можеш да направиш за да го поддържаш в топ-форма е да му сменяш струните редовно и да го поддържаш setup-нат. Всичко друго е само естетика. ПП: Честито за придобивката и със здраве и удоволствие да си я ползваш дълги години.

Мисля, че активността в анкетата не е толкова ниска. Все пак 55-60 човека не са малка извадка, разбира се колкото повече хора гласуват, толкова по-представителна ще е. Така или иначе, резултатите са ясни. Усреднено се получава една обява на 5 дни. Що се отнася до недоволните, такива винаги ще има и на тях не трябва да им се обръща внимание. Дадена беше възможност всеки да изкаже мнение и да гласува. Който не го е направил, няма никакво право да плюе впоследствие.

Това би могло да бъде поради една или няколко от следните причини: 1. Отвратително качество на един или повече от компонентите по аудио веригата. 2. Грубо неправилна техника на свирене (липса не всякаква техника)/липса на опит като цяло. 3. Пълна липса на "слух" или слухово увреждане. Всяка една от горепосочените причини би маскирала разликите в звученето на различните марки/модели/дебелини... струни, които иначе доста лесно се чуват.

Благодаря за положения труд! От сега желая на добър час на новата система.

@basbull, да беше написал защо. Мислиш ли, че така написано, горното мнение е полезно някому? Какво значи това? Да не се е спънал на връщане от магазина и да си е счупил кутрето на крака примерно или пък да е имало бръснарско ножче в кутията със струните.

Ееееех, как ли не я писахте тази думичка. То не беше "футслич", "фуутсич"... сега имаме и "футслуйч". Да беше използвал българската дума, по-малко смях щеше да предизвикаш. ПП: Ако не си забелязал, този раздел е за басисти.

BOSS се внасят от Форте мюзик. http://www.fortebg.c...d-boss-2011.pdf По-евтино от Томан: http://www.thomann.de/de/boss_bcb60.htm Моят го купих от форума.

И не на последно място, в какво помещение ще се постави. Не би имало смисъл, скъпа микрофонна техника да се ползва на място, което не е специално пригодено за целта. Залепянето на 2-3 панела от релефен дунапрен, с произволна форма и размери, по стените не превръща една стая в студио. В тази връзка, най-голямата инвестиция е именно в подходящо помещение, неговото конфигуриране, изграждането на качествена ел. инсталация и акустичното му третиране по професионални стандарти.

Сумата ще е съобразена с това, което ще се харчи за останалите неща по веригата, предусилватели, компресори, аудио интерфейс... Какво значи "сериозно"? Комерсиално звукозаписно студио ли ще се прави или домашно такова от по-висок клас? Идеята ми е, че трябва да има баланс между отделните компоненти, а не да се наливат пари в нещо, което няма да повиши качеството на крайния резултат. Например, не виждам много смисъл да се хвърлят 2000 лв за микрофон, който ще се усилва през предусилвател за 200 лв. В този случай, парите за микрофона ще са хвърлени, малко или повече на вятъра. При даден бюджет, аз бих го разделил горе-долу по равно между микрофон и предусилвател. Всичко това го пишем с уговорката, че не винаги цена и качество са строго пропорционални. Тук вече нещата опират до подбор на конкретна марка/модел.

Както многократно сме писали, една верига е толкова силна, колкото най-слабото и звено. В тази връзка и аз не виждам смисъл да дискутираме въпроса ако не е ясно на какво ниво са останалите звена от веригата. Също така, преди да се харчат големи суми за техника, човек трябва да има ясна представа каква е крайната цел, т.е. дали става въпрос за изграждане на професионално (разбирай комерсиално) студио или за домашно такова. Ако трябва да отговоря все пак, бих платил толкова, че микрофонът да е от класа на останалата ми апаратура.

По принцип, струните с хексагонална сърцевина са малко по-твърди от тези с кръгло сечение, но разликата не е много голяма. Ако ще ползваш различни инструменти за двата строя, най-добре е да сложиш 50-110 на баса за дропване. Напреженето ще е горе долу същото, като с 45-105 в стандартен строй. Друго, няма да се налага да пипаш.

Разбира се, че може и с диктофон, телефон... По абсолютно същия начин може да процедира и неграмотният поет/писател. И на двама Ви обаче, ще е по-трудно да стигнете до световното наследство от музика/литература. На него по-трудно отколкото на теб, поради простата причина, че аудио записите са утвърден начин за документиране на музика, за разлика от литература. Четенето и писането ти дава още една възможност за достъп до съответното изкуство, това е всичко.

Ако се абстрахираме от факта, че езиковата грамотност е общоприета, за разлика от музикалната, можем да направим следното сравнение: Талантлив, но неграмотен поет/писател. Има две възможности, или да помни всичко, което създава наизуст, или да го записва на диктофон. Тъй като не може да чете, няма да има възможност да се информира какво правят и са правили колегите му. Другият вариант е грамотен поет/писател... Ще възразите, че литературата за разлика от музиката се разпространява почти само в писана форма. Не забравяйте, че звукозаписът, като форма за масово разпространение на музика, е само на около 100 години. Допреди началото на миналия век, единственият начин да се запише музиката е бил именно нотописа. От друга страна, фолклорът навсякъде по света, най-често не е писан или е нотиран много след създаването му. Ето, че пак стигаме до същото... може с или без.

Много свтовно-известни рок музиканти споделят, че са (или са били в началото на кариерата си) нотно неграмотни и не са преминали музикално обучение. Можем само да гадаем как би изглеждало творчеството им, ако беше обратното. Имаме и примери на такива музиканти, които преди да се насочат към рока са получили класическо, музикално образование. Според мен, нещата са индивидуални. Някои хора изпитват нужда да научат теорията на музиката и нотописа и да ги използват, на други това не им липсва. Безспорно, владеенето на нотописа е удобство. Човек може да записва всяка идея за музика или аранжимент, която му хрумне на момента. Има и достъп до огромни масиви от нотирана музика. Задължително... не бих казал, полезно-да.

http://www.megavoice.bg/?pid=78&product=352

Цялата тази тъжно-смешна история показва до какво води практическата липса на музикална индустрия в България. Така погледнато и аз оправдавам донякъде хората, които са захапали въдицата на т. нар. "лейбъл". Отсъствието на нормален бизнес отваря широко вратите на всякакви, измамници, аматьори, използвачи... и това важи за всяка сфера. Който си спомня 90-те, ще се сети веднага за какво говоря. За съжаление, поговорката "Като няма риба и ракът е риба" тук не върши работа. Качеството се създава с конкуренция между прфесионалисти, практикуващи някакви логични бизнес модели. В този случай нямаме нищо такова. Един-двама младежи се гъбаркат с няколко банди и им прибират по няколко десетки лева. Жалко, тъжно, патетично, грозно... Ако в България имаше функционираща музикална индустрия, на тези смешници никой нямаше да им обърне никакво внимание и темата отдавна да е потънала.

Толкова ли няма кой да ти каже в целия вокален факултет?

"Tочно преди да излезем идва една промотърка на уискито-спонсор (добре де, уискито е Jim Beam – хора, намерете си нормални промотърки!) на мероприятието, която ни пита как се казваме, за да ни обяви. “Good Music Society”, отговаряме ние. Тя прави глуповата и кисела физиономия от типа защо ме занимавате с глупости и казва “О-о-о много е дълго, не мога да помня такива имена”. На тази безумна реплика ние се усмихваме и я молим да доведе още две нейни колежки, барем успеят да запомнят по една дума всяка и да ни обявят хорово." Това беше много добро! Представяш ли си да се казвахте Crosby, Stills, Nash & Young примерно, щеше да го учи 2 седмици