Viara Ivanova

Ако искаш да пресъздадеш една мелодия на инструмент започваш със слушане на мелодията, намираш първия тон, след това като взаимоотношение с него втория и така... Познаването на тоналността и гамата на лада би ти помогнало, само ако имаш и други познания. Същевременно в никакъв случай не е задължително... Нужни са добре развит слух и опит в разпознаването на взаимоотношенията между тоновете, бързото "вадене" на мелодии е следствие както на познаването на инструмента, така и на способността да забелязваш отделни градивни блокове като тризвучия, арпежи, тетрахорди, "клишета" : нещо като кодовете на матрицата . За импровизацията, както и за композицията при популярната музика "правилата" доколкото ги има са по-скоро свързани с някакви традиции на конкретния стил, задължителни тонове така общо казано-няма... За да можеш умело да включиш една мелодия в твоя си импровизация трябва най-напред да анализираш тази мелодия и хармонията "под" нея. Всяка мелодия има контур, има някакви фрази, мелодически клетки. Има посока. Устойчивите и неустойчивите тонове са важни с това, че допринасят за благозвучност/дисонанс спрямо хармонията. За да получиш гръбнака на една мелодия трябва да определиш на първо време кои тонове са "target notes", кои "passing notes", кои са "guide tones". Първото са тонове от лада, които служат като "котви" в мелодията-движението на фразата е към тях, а "passing notes" са такива, които водят към "целта". В болшинството случаи "целите" падат на силно време. Също така тези ""target notes" имат пред себе си една или няколко "подготвителни" ноти, част от т.нар."passing notes". Най-общо казано тези "преминаващи ноти" ще ги разпознаеш по това, че не са част от съответният акорд, играят роля на свързващи от един акорд към друг, като към тя се "подхожда" и се разрешават с полутон. "Target notes" са винаги диатонични. "Passing notes" могат и да не са диатонични: примерно хроматизмите, често се включват в ролята на "surround tones", които създават нещо като рамка около "таргет". Когато тръгнеш да пишеш твоята импровизация също го правиш като избираш "таргет" и "пасинг", за да ти се получават въздействащи мелодии освен вдъхновението и въображението(които в крайна сметка се подчиняват на това, което си научил би било от помощ да обмислиш кои тонове могат да ти служат за "таргет" и кои за "пасинг" : т.е съответният тон какъв е за лада (което има донякъде връзка с устойчиви/неустойчиви тонове). Има тонове в гамата, които по-добре играят ролята на "цел" Общото правило е следното: При min7 акорд в хармонията се ползва дорийски лад, като тоновете с най-директна функция на "таргет" нота са 1,3,5,7,9 и 11. При доминантен: миксолидийски, от който 1,3,5,7,9, и 13та са най-подходящи. При мажорна седмица се ползва мажор/йонийски, на-подходящите тонове са 3,5, 7, 9. От гледна точка на взаимоотношения, тежнения и т.н. има правило да се избягват 6тата степен при минора, 4тата при доминантните и 4(и понякога тониката) при мажорните. Другото, за което писах са "guide tones" - това са 3тата и 7та степен от една гама. Те са,които най-общо казано затвърждават връзката мелодия-хармония и присъствието им на определени ключови места в мелодията може да я направи по-въздействаща на слушателя. При използването им в една мелодия най-важното - според мен, е на кое място се появяват в мелодята. Търси/поставяй ги на силно време, в начало/край на фраза, на места в мелодията, където контурът се променя: човек ги възприема като важни, там се очаква нещо да се случи-примерно да се подчертае смяната на акорда от хармонията... Не знам доколко това би ти помогнало, ... Има доста литература по темата, може би ако споделиш за какъв стил музика става въпрос ще е по-лесно някой, който се интересува от този стил да ти препоръча нещо за четене.... ---------------- Моля за извинение, че ще ползвам английски термини, но не съм учила теория на български и ако тръгна да ги превеждам може да те объркам.

Според българската терминология (ЕМТ) устойчивите тонове са тези тонове на един лад, които образуват мажорно или минорно тризвучие и дават неговото наименование: оттам следва устойчивите тонове да са 1, 3 и 5та степен на една гама. Отговорът на пърият въпрос: 1, b3 и 5. Това , че минорът е хармоничен ли те смущава, за да отговориш сам? Не съм сигурна дали разбирам втория въпрос правилно. Акордите са съставени от определени тонове, "взети" от един лад. Т.е. могат да бъдат взети както устойчивите, така и неустойчивите тонове и да бъдат образувани акорди. Устойчивостта на тези тонове обаче не е свързана с акорда, който образуват, а с функцията им в лада, от който са взети. Ако разгледаме Dsus4 : имаме 1ва и 5та степен от ре мажор, а 3та е заместена от 4та: ако това ти отговаря на въпроса... Т.е. ре и ла са от устойчивите в лада, а сол се "стреми" към третата степен (най-често). Това обаче не са устойчиви тонове НА акорда, просто ре и ла освен, че участват в акорда са и устойчиви тонове в гамата на лада Ре мажор. Поне аз така го разбирам. За какво ти трябва това?

Аз се стремя да репетирам пеене средно по 2 часа на ден, естеството на инструмента ми го налага, а и средата, в която се намирам предполагам от една страна налага, а от друга дава възможност... За съжаление естеството на инструмента ми обаче не ми позволява да репетирам пеене всеки ден. Когато съм уморена (основно недоспала) репетирам само останалото, което включвам в репетицията: солфеж, анализирам мелодиите на нови песни, които разучавам, преглеждам ноти, проучвам произхода на песни, чета литература, свързана с инструмента ми. Преди изпити и важни концерти отделям около 1 час за загряване, физическа издръжливост и вокализи, след което около 3 часа редувам упражнения, свързани конкретно с (проблеми в ) репертоара и кратки почивки, накрая изпявам по веднъж самите пиеси и това е . Отделно репетирам когато съм на урок: 30минути вокализи, 30 минути репертоар. С групи репетирам вече само, когато ще се свири някъде, според вида на конкретния ансамбъл(рок/поп група, хор, импровизационна група) и според това, което имаме като време. Нерядко се случва музиката да се "събира" на репетицията преди концерта.

^Хаха... Ооо намесихме и драмата на домашните телевизионери. Пернишката ефирна телевизия 'Кра Кра', забележете, се е разграничила официално от 'непрофесионалното' предаване на тези шарлатани, които с измама успели да влязат в тяхното студио, да използват професионалния им екип и техника, след което да си тръгнат...с предаванията. :girl_cray2: И сега незаконно ги разпространяват по други телевизии.

...Ти се шегуваш... ...И по-високата тоналност е??

Наскоро имах възможността да участвам в няколко концерта с един импровизационен ансамбъл. Казва се "Червеният ансамбъл"-кръстен е на един жилищен комплекс от Глазгоу, която вече не съществува. Наречен еThe Red Road flats, част от тукашният "социалистически постмодернизъм"-високи панелни блокове, построени през 60те. Същият квартал нашумя преди няколко години, когато едно руско семейство скочи от покрива на един от блоковете след като им беше отказано политическо убежище. Има и филм , правен през 2006та, чието действие описва живота в квартала - просто споменавам като предистория, защото музиката е много свързана с темата Ансамбълът е съставен от двама, свирещи на лаптоп (и по точно клавиатурата на лаптопа - на всеки бутон съответства семплиран звук) и двама, свирещи на Kaoss Pad. Имаха и singing bawl, "ръководителят" на ансамбъла откриваше и закриваше импровизацията по темите с нея: подобно на произвеждането на звук от glass harp ( стъклени чаши с намокрени ръбове ). Гласовете бяхме 10: 1мъж и 9 жени.Имахме бегли указания: най-общо казано да пеем дълги тонове, като в момента, в който усетим че съседните ни 2ма пеят същия тон да сменяме нашия. Имахме една танцьорка на сцената с нас, както и от въпросните Red Road flats преди да бъдат разрушени. Доста завладяваща гледка са изоставените сгради, аз малко преди това бях гледала филм със скорошни кадри от Чернобил и може би затова така емоционално ми повлияха.Та ето и малко аудио от единия концерт.

Абе тва с тия билборди, малоумни реклами по автобуси и къде ли не си е абсолютна намеса в личното пространство. Сега се сетих и за онова "да го web@"... То смешно смешно ама вече отвсякъде простотии... Баси.Човек и да си изхвърли телевизора пак няма спасение от тая напаст. Скоро ми пратиха онова "Ше се тункваме ли?"..... кАжи баба тенкю.

...Е как може да се обясняват реални права, които имат съответни имена с това, че някой имал бил претенции, че неговата заслуга е по-голяма! Това е такава глупост и не мога да повярвам, че все още се разпространява па било то сред неосведомения, пардон "непредубедения потребител"!! Това не са претенции, поне тук във форума се надявам да сме наясно! Абсурдно е да говорят по такъв неглижиран начин - особено пък в някакво официално изявление ... Какво излиза? Или тия си мислят, че публиката наистина е съставена от профани, дето живеят затворени в някаква тъмна стаичка и трябва да им се обяснява с понятия за малоумни сакън да не се разбеснеят... Или в самите ПРОФОН и МУЗИКАУТОР не правят разлика между 1.авторско право - възниква при НАПИСВАНЕ на песента, собственост е единствено и само на автора/авторите-тези които са НАПИСАЛИ песента.Нищо друго!Те вече имат право да го продадат, предостъпят, дадат са ползване и т.н., което се случва често ако човек пише песни, които са изпълнявани от друг. Има различни вариани: купуване на песен(с правата); купуване на правата, но тогава и други изпълнители могат да купят правото да я издават според разни договорки... 2.изпълнителско право - възникват 1.изпълнителско за запис :на този/тези, които участват в оригиналния запис-освен ако не е уговорено друго: примерно сешънът е заплатен, тогава на музиканта рядко се дава и процент от изпълнителското право и 2.изпълнителско за изпълнение на живо: без значение дали оригиналният изпълнител, или е човек, който прави кавъри. 3.право върху аранжимент - такова право съществува върху оригиналното произведение, но възниква и ако някой направи собствен аранжимент на чуждо произведение 4.право върху записа(те са собственост на този, който е организирал и платил записа-продуцент/изпълнител/автор според случая или който е организирал записа и/или осигурил техниката, с която е извършен записа, ако записът е безплатен - отново правото е върху записа, не върху песента!)... Това са международни стандарти...не мога да разбера тези хора си мислят, че в България като се напише и запише едно парче се случва нещо друго ли ?? Как ще седнеш ти да си обясняваш "по своему" ТЕЖЕСТТА!!!! на правата, свързани с една песен като едва ли не разделена на 3 равни части... Те фактически се опитват да представят правата като 3 по 33.3 % от някакви пари дето това парче ще направи???? Еднаква тежест... А някой да е чувал за споразумения, за договори... За това, че на днешно време има много автори, които ПРОДАВАТ песните си на изпълнители. Изпълнителите не особено често успяват да си намерят продуцент, който да им остави 100% изпълнителски права (от самия запис) срещу % от бъдещи продажби ??? Да помислим. Един автор си е продал композицията на един продуцент. Един изпълнител е подписал договор с този продуцент, според който ще изпълни аранжимета на продуцента и няма да вземе нищо като процент от последващите продажби в замяна на това да стане популярен... В този случай авторът и изпълнителят какви права могат да дирят-свързани с тази песен??? Ако няма други играчи и авторското, и на аранжимента, и изпълнителското(от запис), и това на записа са собственост на продуцента. За самият изпълнител възниква изпълнителско право, *не по силата на това, че е участвал в оригинален запис, *не по силата на това, че изсвиреното/изпято от него се е продало н-брой пъти на механичен/дигитален носител или *че е направил парчето известно! Тези неща обикновено се уреждат в договор между изпълнител и продуцент/лейбъл...в това никой друг не се меси, никакви организации... В този конкретен случай изпълнителят може да търси само изпълнителското си право възникнало от изпълнения на живо - те са свързани с отчисленията на ползвателите на музиката: клубове, радиа, магазинчета, таксита... Не знам какво е мнението на другите, но според мен е абсурдно да се излиза с "официално" право на отговор, което е поднесено със някакъв снизходителен тон и предполагам в стремежа си да бъде опростено просто звучи нелепо и НЕВЕРНО най-вече. Щото незапознатият таксиджия ще го прочете това и ще си каже: "Аааа, значи певицата еди коя си е продала 300 диска за по 1лв. всеки. Демек 100 лв са за нея, 100 за автора и 100 за продуцента. А сега не стига, че са взели тия всичките пари, ами и като си пускам диска в таксито да им плащам още на тия тримата, ай сектир!" Според вас ще му стане ли ясно от какво не са доволни изпълнителите и авторите в България?? И не само на него. И на самите изпълнители и автори май им е мъгла. Искат... Нещо...

Аз само искам да попитам едно. Не знам дали колегата ти кларинетист е регистриран във форума, но съм сигурна, че има регистрирани "духачи". Интересно ми е защо за тази една година, през която съм във форума не съм чула никой от кларинетистите/саксофонистите/тромпетистите/флейтистите ... да се включи в джема. Наистина ми е интересно: не им харесват други стилове ли, притесняват се, че не знаят какво да свирят ли или просто не им се занимава? Не че това, което си пуснал не ми харесва, но на мен примерно би ми било страшно интересно да има по-голямо разнообразие на инструменти (и въобще повече музиканти) в джема, така че ако Ванката е "от тука", предай му да се включва и в джема .

В това, което е написал Demiurg се съдържа по-голямата част и на моето мнение Много приятно парче. Мерси, че го споделихте! Мисля си, че темата на кийборда (след припева на 1:46) - особено изсвирена с тези цигулкови звуци, както и тези вокални хармонии, изпяти с такова вибрато връщат песента назад във времето. Честно казано така ми звучи като хард рок парче от 90те с модерен басист . Фразирането на вокалиста също дава възможност за по-модерен (малко по-фънки и по-малко класически хард рок) аранжимент. Нямам идея обаче каква е целта стилово?И особено като не съм ви слушала другите парчета, може би подобна модернизация би била неуместна за групата... На мен лично песента би ми харесала повече ако тези елементи се модернизират . Заради това избирам втория възможен отговор.

Прочетох статията пусната от Георги и за пореден път се убеждавам, че от една страна България е пълна с абсурди: ... )Е тва се казва бъзик... Ключовата дума е "ВЕЧЕ" ... Интересно каква е компетенцията и на пишещите "новите" промени в законите, предполагам тактиката е да се изчака минимум 10 години да видим дали работи в други страни... Ебати кочината! От друга страна си личи колко е информиран и "навътре" в темата (а и в журналистиката) авторът на статията. ... Смях в залата."Оправдание"??...Говорим за обосновка на нуждата от определен закон все пак. Интересното е, че това е широко разпространен аргумент против тази разпоредба.Решението е просто: щом музиката няма отношение към бизнеса на някого-да не пуска музика. Или да седне да си произведе няколко диска музика сам и да си ги върти. Или да ползва музика по Creative Commons. Фактите са на лице: пуска се "туй дет' го знаят". Защо? За да се привличат клиенти. End of story. Ами да, не е шега и си има причина. Откъде на къде други (звукозаписна компания, радиа, телевизии, изпълнители, магазини, таксита и барове и т.н.) да печелят от това музикално произведение и записа му, а автoрът(посредством наследниците на авторските права) не?? Авторското право няма как да ги ограби... За тази цел(ограбването) в България има организации, назначили себе си да разпределят приходите на авторски и изпълнителски права. В кратце: който не иска да плаща авторски права да не използва музика, която е обект на авторско право. Просто е. Това включва и кръчмите, и фризьорските салони, и бакшишите, а индиректно и кавър музикантите.

Ааааааа!Пичове!Благодаря много!! Рок парчетата пускани във форума, на които съм повярвала се броят на пръсти, и това е едното!!Фен съм! Дайте инфо за бандата!

Полезно помагало за вокалистите е макет на ларинкс. Добавям за тези, които нямат Ларинкс-направи си сам.

Pronunciation for singers A.J.Ellis, pdf. Книгата е на английски, внимание е обърнато на английски, немски, италиански и френски език. Авторът (и издателите) я препоръчват за преподаватели и напреднали певци. Според мен тази книга би била скучна на хората, които предпочитат вокалните самоучители под формата на диск с аудио материал. По-скоро е за хората, които примерно намират "Вокална фонология" интересна. Но както и да е- всеки може да си я свали и да види дали му представлява интерес. Авторът е починал през 1890, книгата не е обект на авторско право, въпреки това е преиздадена през 2009та и може да се закупи от съответните места.

Ххехе... На мен този индивид не ми е известен в друго амплоа, така че ми е трудно да разбера драмата на Боб. Защо това, че някъде пише, че правел "дет" трябва да изключва това да е чалгаджия? Когато един музикант изпълнява рок, естрада или джаз стандарт в "кръчмарски" стил, той рокер ли е, естрададжия или джазмен? Не, той е кръчмар.

Оп!!Хрус, друс! Бе да ти кажа не звучи като да се "пробва": трилери, вибрато...Личи си, че е работено е дълго време, правен е рисърч...

Здрасти Дани! Напълно подкрепям Митака (ascendendo). Супер е че ти се пее. От това, което се чува на този запис съдя, че звучиш съвсем нормално за едно 15 годишно момче, което няма вокална подготовка и не е някакъв вокален гений. Можеш да си сигурен, че най-малко половината от певците в този форум на 15 сме звучали точно така като сме пеели с любимите си песни в слушалките. Мисля, че бихме разбрали малко повече за теб като вокалист ако се запишеш как пееш с бекинг/караоке трак. Аз лично не съм чувала тази песен, но не чух нещо в пеенето ти, което да ме накара да си мисля, че няма смисъл да започнеш да се занимаваш с пеене. За да не си помислиш, че безмислено те окуражавам ще кажа, че също така не чух нещо изключително, невероятно и т.н. Нормално е части от мелодията да са ти лесни за запомняне, а други да налучкваш докато върви песента.Нормално е да не можеш да контролираш гласа и дишането си без подготовка-много малко хора знаят "от само себе си" как да го правят. Нищо фрапиращо и обезсърчаващо дотук. Мисля, че ти за себе си имаш идея защо и какво точно ти харесва в това да пееш. С времето сам ще си решиш дали ти се занимава и доколко пеенето ти е важно като умение. За ориентир ще ти кажа, че около 80% от певците, които познавам са постигнали това, което могат в пеенето с мноого труд ( и са вложили доста средства по уроци, семинари, конференции...) и никой от тях не може да си позволи да стои на едно място. Инструментът на певеца се изработва много дълго и се поддържа цял живот. Несъмнено, ако ти беше някакъв вокален талант щеше да ти е от полза и много добър старт-най-малкото щеше да си привлекателен за меркантилно настроени преподаватели. Но това, че нещо такова не е очевидно при теб-в което предполагам се състои въпросът ти, не може да е критерий дали има смисъл да се занимаваш или не. Най-вероятно ще ти се наложи да работиш доста, за да харесваш начина, по който звучиш, което е напълно в реда на нещата Нищо не ти пречи и да си попейваш за кеф и като ти свърши мутирането на гласа ако решиш да потърсиш преподавател. Успех каквото и да решиш и ако имаш други питания, питай !

Аз винаги съм си мислела, че е кавър като много други чуждестранни песни с български текстове от онова време. Или и тя им се води авторска??

Хаха!Да! На мен не ми е направило впечатление досега , може би защото не съм слушала Щурците-освен ако не е било по радиото нещо. Въпреки, че като пуснах песента на Кр. Бояджиев се сетих коя е, даже и първата асоциация беше с радио Хоризонт . Интересно !

Аз не го помня това парче, с Мими Иванова свързвам само 3 песни: Козлетата, майчице свята и Лодка в реката(или както беше). Никога не съм й била фенка на пеенето ама тва си адската наглост. Не знам колко трябва да го е закъсал някой, за да прави нещо подобно... Както казва Джони оставени са ключови рифове и мелодични линии и останалото е замазано в общата форма на уж различно парче.

И аз така.Честно казано не се сещам за познати певци, които да ползват хармонайзер освен на лайв... Но и те все пак пеят и умеят да си блендват гласовете много добре при записване на хармонии.

^ Е не!! Етика ли??Кво'й туй??!? Интересно, колко ли конкурса за авторска песен са журирали г-н Попов и г-жа Иванова...

Браво, че се занимавате. Аз фрапиращ проблем с акцента като акцент не чувам, лично на мен ще ми хареса повече ако се поработи по фразировката, динамиката и изработването на "а" специално-но това, както сме говорили и друг път е наистина въпрос на вкус. Нашето славянско "а" е по-различно от да го наречем английското(то прилича на италианското за сравнение). Когато комбинираме чужди фонеми с нашенско "а"(и въобще с нашенски гласни) и обратно обвивката или това, което един обикновен слушател-непевец чува варира от "нещо не е наред" , "не ме звучи на английски(или др.език)",до " фалшив си". Резон има във всяко едно от тези твърдения. Просто фонемите, както и отделните гласни и съгласни в различните семейства езици се произвеждат в различни части на резонаторните кухини, оттам и носят различни честотни характеристики. Нашенското "а" примерно е изнесено по-назад, по-тъмно е,езикът има друга позиция, небцето,чисто визуално скулите и устните имат друга позиция. Вследствие на това ато се изпее наше "а" непосредствено след италианско "а" на слушателя му звучи "ниско", дори и да пеем един и същ тон. Другото, което се получава, за да се наподоби английската гласна се пее българска, която се "обелва"-уж да звучи по-напред, но всъщност звучи неестествено широко и неприятно(като лек вариант на жабешкото "а" на Слави Трифонов в "Жива рАна" примерно). Поради тази причина именно е препоръчително наистина да се научи чуждия език на достатъчно добро ниво(както го правят оперните певци и актьорите)-за да звучим правдоподобно и да можем да постигнем резултатът, който искаме, не да наподобяваме нещо. Разбира се в поп музиката се използват много модерни и считани за благозвучни към момента диалекти на английския-ямайски, испански, френски...Има обаче причини, поради които те не звучат проблемно. По отношение на вокала в кавъра в по-голямата част на песента според мен звучи много добре. Има конкретни думи основно в куплета, в които гласните не се разпяват естествено-пак казвам мое лично впечатление и вкус. Пее се една дълга отворена гласна, за да се издържи трайността, която обаче звучи отделена от съгласната след нея. Това прави фразата да звучи неестествено. Куплетът определено може да се изпее по-динамично, иначе пеенето става скучно. Като цяло пеенето и певицата ми харесаха доста. По-скоро имам забележка към китариста: в тази песен китарата не е водещият инструмент, въпреки че има с какво да се изявиш като партия. Ти акомпанираш и трябва да следваш, а не да водиш-поне моето мнение е такова. Предполагам имаш причини да си съсредоточен само в китарата си и да се стремиш да изсвириш всеки един тон въпреки, че на места темпотоо явно още ти е бързо. Може би е идея да я забавите малко, за да не се разминават ритмично вокалната мелодия и твоята линия. Успех ви пожелавам и на двамата!

Вокалната мелодия и певицата ме кефят