Лими

Някой знае ли, дали има хроматичен тунер масово производство, който показва и честотата в Hz, освен името/буквата на съответният случайно мерен тон?

TC Helicon Harmony Singer Ползвам такъв от 2 години и много съм доволен, защото реалистично - “човешки“ възпроизвежда хармониите плюс другите му "екстри"! Разбира се, че има и доста недостатъци, но те са по-скоро функционални, а не качествени, така че за посочените по-горе нужди е много подходящ. Цена 328лв

Как мога да тълкувам данните от потенциометрите на ето тази китара Stagg A350-N , които измерих с омметър без да разглобявам китарата, а само от кабелче включено в изходният жак? В положение "мин" - и двата имат почти нулев омаж, а в "мах" - при нек адаптер 9ком, а бридж - 17ком. В средноположение нек пот имаше 120ком, а бридж пот 130ком. На слух имат плавен волюм ефект. Мойто предположение е, че потенциометрите са 250ком, логаритмични. Прав ли съм? Смятате ли, че параметрите на тези потенциометри са подходящи за тези адаптри и този тип китара? Ако не са подходящи - тогава кои точно параметри на звука ще "куцат"?

Опитах с моят лупер да изпробвам оскъдно описаният вариант на автора, но акорда E7#9 не ми прозвуча убедително. Не е прекалено дразнещо, но ми е дискомфортно за слуха. Малко по-добре ми се стори с акорда C7#9, но всичко е въпрос на вкус, важното е да се свири и да се експериментират най-различни варианти докато се получи добър резултат.

Много от песните, но не всяка могат да бъдат изсвирени в почти всяка тоналност по грифа на китарата и без да се пренастройва в по нисък строй. За да стане това трябва да се познават почти всички пръстови форми(обръщения) на всеки един китарен акорд. Но ако знаеш само няколкото акорда от първите три позиции тогава почти нищо не може да се изсвири в по-ниска тоналност без пренастройка. Добро помощно средство е и капо-то.

Повечето тунери имат възможност да се калибрират през 1Hz и да издават основен тон. Така че ако променяш калибровката ще можеш и по слух с точност до 1Hz да определиш честотата на някои тонове, но това е бавен и досаден метод. Провери за някакъв прост софтуер. Аз имам един евтин 10лв цифров волт - ом уред, който има функция за определяне на честотата по електрически път и съм включвал китарата в него. Потърси такъв в магазин КОНРАД.

Вече четвърти месец свиря с M-Steel Power Slinky и май по-добри струни не съм виждал. С първият комплект свирих 3 месеца по 15 часа седмично, т.е. около двеста часа преди да ги сменя с втори комплект. Смених ги не защото имаше влошаване на качествата им, а защото скъсах 4-та струна и с нетърпение исках да проверя дали новият комплект ще звучи забележимо по-добре. Да, новите звучеха пренебрежимо малко по-добре от старите и така разбрах, че с този модел мога да свиря доста над 200 часа преди да се развали качеството им. Все пак аз редовно ги почиствам след свирене. Цена 29лв. Горещо препоръчвам! http://mobile.ernieball.com/products/electric-guitar-strings/5385/m-steel-power-slinky

Страхотни са усилвателите Но, жалко, че не работят на батерии/акумулатори За парка през лятото, де!

Ow-ow-ow!!! Вярвам, че Стив Вай си е заслужил много голям хонорар за да свири банални арпежовидни и гамовидни упражнения в досадно скучните парчета на "великата" СЕПУЛТУРА!

^1+ за Мустанг II За да не отварям нова 2015-та тема, бих си позволил да се включа в тази и дано проблемът ми е полезен! След 5 години четене в този форум чак сега загрях , че да свириш с транзисторен усилвател и при това евтин е голема преебавка. Та питам се(ви) има ли лампов усилвател, който да работи с батерии поне 3 часа, защото ми трябва за паркове и градинки, да бъде подходящ за поп-рок музика, но и за класика и блус, с акустична и ел китара, така че да ми увеличи "хонорара", щото с тъпото ми транзисторно кубе ROLAND AC33 от днес вече не смея да се появявам публично(така се прехапах)?! А с тъпата ми евтина китара проSTAG - съвсем се осрах! Дали е по-добре да си стоя в къщи, да ми текат лиги и да си събирам парички, докато си купя апаратурка и китарка квалитетна и одобрена(завистливо) от форумното братсво?

Върлосът е сериозен, защото и аз имам подобен проблем с китарата ми. В магазините на CONRAD видях два вида полиращи пасти - за едри и по-финни драскотини. Цена около 15лв.

Нещо не съм много наясно с true-bypass. Имам BOSS - DA-2 | Adaptive Distortion и когато е изключено захранването му или махната батерията - през него не може да минава сигнала от китарата ми. Това значи ли, че не е true-bypass? А също така ползвам Harmony Singer | TC-Helicon, през който също преминава китарният сигнал за да задейства съответната вокална хармония, но и той като е изключен от захранване не пропуска сигнал от китарата ми. Това значи ли, че не е true-bypass? А дали тези педали имат буфер?

Това мнение напълно съвпада и с моето твърдо убеждение, което упорито поддържам и практикувам от години! "Buy a good acoustic and play it a lot. Not only do they sound fantastic, but it’ll promote sure, strong fingering when you switch back to electric, thus improving the clarity and sonority of your playing." Понеже през последните 7-8 години не свиря със струни по-тънки от 11-ки и то акустични, пръстите ми вече не могат да усещат 9-ки, които ми се струват като ластици, а 8-ците направо са ми като сополи. Проблем имах първите 2-3 години, защото пръстите често ми се схващаха, но от 3-4 години това отшумя и скоро не помня да ми се е схващал пръст.

За да можеш да я свириш в по-ниска или в по-висока тоналност трябва да познаваш основните форми/обръщения на акордовите тризвучия и септакорди по целият гриф на китарата. Каподастера също помага за транспониране и аз лично го ползвам много интензивно.

Сетих се да добавя още нещо важно - дебелите струни като 12-ки и 13-ки, та дори 11-ки много интензивно "изяждат" металните позиции. Аз сменям позиции на всеки две-три години при интензивно свирене с 11-ки. Затова ако разполагаме само с една единствена ак. китара е по-добре да се ползват за ежедневна употреба 10-ки и 11-ки, а само за концерти или студ. записи да се слагат по-дебели струни. Но дебелината на струните трябва да се съобрази и със здравината на шията/грифа. Но както казах по-горе - най-добре е да се притежават поне две ак. китари - едната с дебели, а другата с тънки струни.

Моето мнение на основно акустичен китарист е по- комплексно. Съгласен съм, че ак. китара с по-дебели струни звучи по-красиво, но не може да се свири с 12-ки, а камо ли с 13-ки по 5 - 6 часа на ден, дори и аз, който вече много години свиря най-вече на акустична китара и пръстите ми са доста заякнали. Решението е: - най-малко две акустични китари - едната по-евтина с тънки струни 11-ки, та дори и 10-ки за ежедневни продължителни упражнения, купони и градинки, а другата по-скъпа и по-къса мензура с по-дебели струни за не повече от 1 час свирене на ден и за няколко песни на концерт, както и за студийни записи. Най-дебелите 13-ки според мен са или за китари с дебел "врат", къса мензура или за дроп тюнинг в ми бемол или ре. Видовете струни подбирам по следните критерии. Фосфор бронз слагам на по-звънливи китари, защото фосфора омекотява тембъра, а само бронз 80/20 слагам на по-глухи китари за повече блясък. За фингер стил използвам струни с покритие, като Еликсир, защото е по хлъзгаво и не "яде" ноктите ми. За прецизни студийни записи препоръчвам да се използват стуни с плоска обвивка за намаляване на скърцането Thomastik-Infeld AC111. Недостатъка на тези струни е - къс живот, защото трета струна много бързо се разплита, но ако се ползват само за студиен запис или единичен концерт са незаменими. Времето на експлоатация определям по различни критерии. Евтините струни с бюджетната китара използвам неопределено дълго време, защото са само за упражнения и не ми пука за звука им. А скъпите дебели струни Еликсир също издържат дълго време, защото са с покритие, рядко ги ползвам и добре ги поддържам. Само променям мястото на триене в позициите на трета и по-рядко на четвърта струна, като нанизвам по едно пръстенче веднъж на 10 дена.

Е, да, де! - Не случайно от векове според фолклорната митология щурците са си утвърден музикален символ(и колеги) във вицове, басни и в песните на Лили, както и по света и у нас!

Живота е странно и неочаквано променящо се нещо! Т.е. - от година и половина ползвам и много съм доволен! Т.е. - не че станах по-добър певец, но удоволствието е страхотно!

Потърси македонският лютиер Branko Radulovic, който е направил gypsy jazz китарата на Дамян Пейчиновски. Предполагам, че ще може да прави и western китари.

И аз доста съм търсил такива лютиери, но - напразно, което потвърждава убеждението ми, че качествена акустична китара се изработва многократно по-трудно от електрическа такава. Потърси лютиер някъде в съседните балкански страни. Успех!

Тази тема вече я обсъждахме по-подробно ето тук - http://forum.muzikant.org/topic/167812-tribute-%D0%B1%D0%B0%D0%BD%D0%B4%D0%B8%D1%82%D0%B5/

Аз мога да подкрепя като си купя билет за това представление, но какво е то и как ще го анонсирате? Ето един простичък, но важен проблем, който трябва да решите преди всичко.

С "няколко урока" няма как да стане! Поне най-малко 50 урока и много упорити упражнения в домашна и публична обстановка. Чувам много фалшиво интониране, неритмичност, липса на динамика и никаква емоция. Иначе тембъра е звучен и при добро желание с прилагане на постоянна дисциплина и осмисляне на проблемите ще се появят и добри резултати до 2-3 години. Успех!

В общи линии съм съгласен, но...! Лично аз имам различни музикални периоди, от по няколко години всеки. Като начинаещ преди всичко съм копирал или имитирал. Като по-напреднал се появи желание за лично творчество(виж долу в подписа ми), което реализирах за няколко години до самоизчерпване. След няколко годишна музикална пауза пак се върнах към музиката и то чрез кавъри. Много ми се свиреха кавъри, защото изпитвам голямо удоволствие да възпроизвеждам хубава музика, без значение - чужда или моя. По отношение на кавърите постъпвам по няколко начина. Почти винаги се старая да ги извадя и възпроизведа близо до оригинала, защото така са ме впечатлили и така ми доставят най-голямо удоволствие, особено пък когато свиря стари класически пиеси по ноти. Давам си сметка, че приличам на копираща машина, но въобще не ми пука щом се кефя. Обаче...! Случва ми се често, съвсем неумишлено да променя нещо от оригинала и ако това ми хареса продължавам да свиря този кавър по моя си начин. Така случайно съм променял дори пиеси за класическа китара, а и други класически шедьоври. Не обичам да си поставям за цел непременно да променям някой оригинал за да изтъкна колко съм оригинален. От скоро усещам, че навлизам пак в творчески период, защото вече не ми се правят нови кавъри(имам репертоар от над 120 песни и инструментали) и все по-често се "заигравам" с творчески хрумки, които постепенно доразвивам - ето откъс от нова идея! П.П. А кога един човек би трябвало да се осмисли като музикант - не знам. Мисля, че това и е хубавото на музиката като изкуство - че никой(дори и учебните правила) няма монопол върху ест.вкус и че всеки човек на всяко ниво може свободно да изразява "музикално" себе си и все някой ще го хареса, макар и да ме дразни.

Да, ZOOM A2.1u има ритъм секция с 40 вида ритмични фигури, но се съмнявам, че този параметър е обвързан с вграденият осцилатор на тази секция. Засега ушите ми вършат достатъчно ефективна работа.