Tozi

Както винаги стилно и с вкус. И все пак ми се ще да те чуя и видя с група на живо!

Книгите са чудесни.Препоръчвам ги на всички които искат да се занимават по-сериозно със свиренето на китара.

@indy поне нотички да беше сложил, че така голямо гадаене пада с обръшенията. Какъв е смисъла да е високо нивото ако никой не може да го разбере? Ето тук ви записах малко компинг с "квартови" акорди върху блус във фа. Компинг

Формата на палеца ти е ок. Просто са ти по-дълги фалангите на пръстите и затова изглеждат различно от другите китаристи. Гледайки тази снимка бих ти препоръчал да изнесеш малко лакътя навън от тялото (наляво). Така пръстите ти ще падат горе-долу перпендикулярно на грифа и ще ти е по-лесно да свириш с 3ти и 4ти пръст.

А такааа..... разбрахте ли сега - врагът не спи! :) Айде сега да сядаме да свириме и да наваксваме.... или може само да го обсъдим,че по - лесно.

Интересно, нали? Какво става когато се махне дисторшъна и вместо фригийските пауър кордс се свирят благи maj7 акорди. Есенцията на твърдата музика. Тъкмо си мислех че няма по-зле от нашите поп-фолк прими и открих.... лейди Гага. По-скъпият интернационален вариант на Българската порно-музикална индустрия. Гледам ги и ме обзема лека носталгия по немските порно филми от 70те години на миналия век. Те си бяха филми като филми с еротични наклони тук-таме. Имаше дори доста скрита еротика между порнограгските моменти. А в днешно време всичко е буквализъм и брутален екшън, голи задници и счупени носове. А да.... и 3D кино.....

Ето пример за няколко уважаващи себе си и много уважавани от другите ритъм секции и приложените към тях солисти Секция нмер едно (обърнете внимание как всички се возят върху суинга - ако на някой още не му е ясно какво е суинг е те тва е изразено и визуално и звуково) Секция 1 Секция номер две. Я да видим тук кой е по-напред , бас-барабани? И секция номер три: Секция 3 Ако всеки инструмент на която и да е от посочените секции беше записан на отделни тракове и можеше да се прослушват отделно който и да е било от инструментите съм сигурен че ще звучат не по-малко суингин (грууви) от цялостното звучене на групите. Инче от австрийците много се кефя на семейство Мутшпийл. Като изключим прекалената австрийска прецизност и артикулация на Волфганг , си е доста суингин и грууви и всичко посредата. Да не забравяме и господин Завинул П.п.: А и господин Арнолд Шварценегер

Аз лично не смятам че грува се отнася само за свиренето на няколко инструмента заедно. Дори в свиренето на солови инструменти има груув които се изразява именно в съотношението на нотите в линиите на солиращия инструмент една спрямо друга. Това съотношение на равномерна-неравномерна постоянна пулсация включваща и съответните динамични вариации, създава усещането за forward motion, т.е. движение напред. Когато свиренето е леко "разклатено", т.е. нотите не са перфектно разположени на еднакво разстояние една от друга се създава напрежение което мозъка на слушателя подсъзнателно иска да разреши. Именно това напрежение и неговото разрешение създава усещането за груув или суинг и ни кара да танцуваме (например). Ако имаме перфектно изпълнени равни ритъм и динамики като на компютърен миди файл тогава усещането за груув изчезва тъй като отсъства характерното напрежение. Същото важи и за свирене с група. Много често в джаза чинела и на барабаниста и баса не са перфектно заедно умишлено за да се създаде това напрежение (ако са перфектно заедно черните му казват бял австрийски суинг).

Аз по принцип идоли нямам и не съм голям фен на идолопоклонничеството. Но иначе любими пианисти в момента: Брад Мелдау, Кийт Джарет, Жан Мишел Пилк, Джейсън Моран, Бил Евънс, Оскар Питерсон

А ако кавала свири само осмини ноти? Ами ако имаш смесени неравноделни размери?Нещо като 7/8+9/8 + 5/16 ? Значи тогава няма груув?Или как?

Абе.... аз лично силните времена и по конкретно първото ги усещам като движение нагоре (надявам се това не ме прави не-човек). А при неравноделните движенията съвсем се объркват. А какво става ако не се свирят силните времена? Грува изчезва - или как? А какво става ако няма барабани и свири само соло кавал да речем?

Ами ако в България изчезне Българската фолклорна музика? Ако хората спрят да я слушат считайки я за отживелица, "селска" музика? Ако след 20-30 години майсторите и преподавателите (които съхраняват фолклора) изчезнат, а младите се интересуват предимно от модерната западна култура? Тогава? Ще каним финландките да ни припомнят красотата на тази българска форма на изкуство? Или ще я внасяме от Америка от тяхните университети и консерватории? Не,че нещо.... просто се замислям за тези неща и не съм много съгласен с пилеенето и затриването на едно от най-големите български богатства. Коле качи и баладата - супер е. И солото е много красиво.

Една вметка към последния коментар. Финландки пеят "Пиленце пее" на Красимир Кюркчийски. А българките какво пеят? Скоро наистина ще идват хора от чужбина да ни учат на нашия български фолклор. А ние ще ги учим на .... как да пеят като Мадона ?!?.... Коле извинявай за оф-топика. Вече няколко дни ти слушам нещата и продължавам да се кефя. Радвам се много, че все пак има такива българи - с абсолютно безкомпромисно професионално отношение към това което правят. Хора които постоянно работят и усъвършенстват "малките" детайли на занаята. Това са хората които дават пример на всички ни! П.П.: и това:

Като цяло свиря до дорийски лад като обръщам внимание на акордовите тонове на до минор и по-специално на разширенията на акорда 9,11,13. На места представям различни алтерации на акордовите степени - например акцентирах b5 на едно място и голяма седма степен на друго. Когато трябва да свирим върху един акорд може да ползваме и неговия доминантов за да създадем разнообразие в звученето. Доминантовият акорд на Cm е G7 - използвам го обикновено в края на всеки 4 или 8 такта за да се придаде звучение на каденца - V7-Im. Върху G7 използвам сол супер-локрийски(алтерована скала) или полутон-тон (умалена скала). За свиренето отвън - ползвам мотив който развивам извън до минор - в случая почвам често с повторение на мотива на полутон нагоре и после го местя и разрешавам обратно в до. Също така на места ползвам мажорни тризвучия в различни обръщения които свиря във възходяща прогресия докато наближа обръщението на до минор в което се целя - тогава изсвирвам каденцата V7-Im за да разреша отново в до. Освен това на места използвам диатонични пентатоники (в случая Cm, Dm, Gm) от които излизам навън и после разрешавам или в лада, в която и да е от диатоничните пентатоники или следващ мотив. Като цяло когато свиря по даден лад, освен ако не търся определен ефект предпочитам да не свиря повече от 4-5 последователни тона от лада - винаги ги размествам или свиря различни интервали. Горе-долу това е.

И понеже тая тема се разви от спора кое е по лесно - да се свири върху един акорд или върху сложна акордова прогресия искам да уточня. Върху един акорд е много по лесно да се импровизира и предаде някакво послание на публиката - има много по-голяма свобода и време за развиване на идеи - ограниченията са по малко. Също така има много по-голяма вероятност слушателите да те разберат - звуковата информация е по - проста и лесна за възприемане и обработка от мозъка. По-сложните акордови прогресии и особенно тези с по две модулации на такт в бързо темпо изискват много повече, както от изпълнителя така и от слушателя. Важат всички правила и умения необходими при свиренето на един акорд които могат да се прилагат върху всеки един отделен акорд от прогресията, върху по големи акордови натрупвания като тонални центрове, структурни форми (ААВА...) или върху цялата форма. Когато нещо е трудно трябва да се работи над него докато стане по-малко трудно и накрая лесно. Ако ни е трудно да свирим и да се изразяваме върху един акорд, малка е вероятността да ни е лесно върху сложна акордова прогресия.

Звучи глухо без да включваш китарата или като я включиш? Ако е второто пробвай да си поиграеш с височината на адаптерите докато изравниш звука. Към ниските струни би трябвало да ти е по свален адаптера.

@Cyber мерси. Много Готина подложка си направил. Идейна бас линия. @Ванка. Как спа? Наспа ли се? Айде, време е за събуждане. Всичко което правим е важно и оказва влияние на крайният резултат. Правилните ноти на правилното място с подходящия звук - това е максимата. Ако свириш само акордовите тонове (C Eb G Bb D F в случая) вече имаш правилните ноти - трябва да ги поставиш на правилното място с правилния звук. Да бъдеш ориганелн е относително понятие - понякога може да си оригинален ако се облечеш като диско маниак от края на 70те с афрото на главата - нищо че това е мода от преди 40 години. Не винаги се налага да сме оригинални - ако свириш с няколко нотички които формират мотивче може да постигнеш по-голям ефект от свиренето на каквито и да било сложни комбинации от звуци. Всичко зависи от контекста - от това какво е звучало преди и какво следва след. Разбира се че е важно да изпитваме удоволствие от това което правим. Обаче! Освен че ние изпитваме удоволствие когато свирим ние сме отговорни и за това което ще чуят слушателите. Особено когато публиката има богата музикална култура т.е. има база за сравнение. Представи си следното: ти монтираш видеа от сватби,нали? Трябва ли задължително през цялото време качеството на картината да е добро? Трябва ли да се снимат булката и младоженеца? А звука трябва ли да е синхронизиран с видеото? По-добре ли е да се концентрираме над това събитие или също така да снимаме баба Вуна от съседния моден подиум? Не можем да развалим правилата без да ги знаем. Първо трябва да ги научим и тогава евентуално да се опитаме да ги променим. Изпихте ли си кафето вече? Аз сега го наливам....

Ахам. Аз много обичам Cm11 в следния войсинг (Stone помагай с превода): лява ръка - C G Bb дясна ръка - Eb F D

Да де именно: Cm11 = C Eb G Bb D F Bb= Bb D F

Доминантов септакорд. Например Cmaj7 - Db7 - Cmaj7 (замяната на Cmaj7 - G7 - Cmaj7).

Е сега вече си свирих без ограничението на мелодийката на Сайбер (само на моите ). Между другото аз чувам 2 акорда Cm и Bb/C. Отново мислех предимно за импровизирани мелодии а не за "импровизация" с ладове и т.н. Излизането "навън" е с фрази или мажорни тризвучия и пентатоники. Този път свиря и хроматизми като преход на места. Фрази и "motive development". Enjoy! Втори опит!

Най- трудно ми беше да се измъкна от силната мелодия която ме държа през цялото време в настроението на парчето - ако я нямаше мелодията може би щях да посвиря повечко и отвънка. Старах се да свиря изцяло в до минор без хроматизми с много малки изключения. На няколко места свиря и върху G7alt (въпросната алтерирана скала) както и променям на няколко места някои от степените на до минор - свиря голяма седма, голяма и малка шеста степени. В началото свиря мелодията и постепенно се отделям от нея отговаряйки на фразите на мелодията и постепенно развивам идеи настрани от мелодията стараейки се всяка идея да води до следващата (като не забравям да се връщам към мелодията от време на време за да не забравиме че е същото парче все пак). Даже вмъкнах елегантно и български елементи (спонтанно ми се получи не съм ги мислил предварително). Ползвам доста повторения и мелодични и ритмични секвенции. Към края се връщам към мелодията за заключение. Кибер Минор Ако има въпроси - моля.....

То по принцип такова животно като ръченица в музикалната теория няма - има триделен седем временен неравноделен размер първа разновидност с тривременна група на последно място. Това какво означава? Ръченицата не съществува? Интересно като идеш при някой от братята в махалата и им кажеш "Брат ми я ми изсвири триделен седем временен неравноделен размер първа разновидност с тривременна група на последно място", те какво ще ти извсвирят? А не е ли "четворно Мъжко хоро" случайно? Аз от опит знам че в 7/8 може да се свири и кубинска и бразилска музика (а също така румънска,сръбска,турска..., индийска), но не съм чувал за бразилска ръченица или кубинско еленино хоро, защо ли? Поздрави и успех в изучаването на музиката.

Има още мйетъл в мене! Айде енджоййййййййййййййййййййй металееееееееееееееееее! мйетъъъъъъъъъъъллллллллл

Autumn Leaves е джаз стандарт от началото на миналия век. След емигрирането на чичо ви Милчо Левиев в Америка през 60те години на миналия век се засилва интереса към Българските неравноделни размери. През последните 10 години това е (отново) една от най - модерните тенденции в джаза ( а и не само). Майкъл Брекър през последните години от живота си се беше посветил на изучаване на българската фолклорна музика. Изучаването на Български неравноделни размери е част от програмата на много джаз училища в USA. Да!Този начин на музициране постепенно се превръща в стандарт както кубинските, бразилските и индийските ритми. Интересното е че българската музика излиза от България става популярна по света и тогава чак пак се завръща обратно. В момента вие сте свидетели на този процес (дори без да го осъзнавате и забелязвате) - следете какво се случва из Софийските музикални клубове.