Tozi

А ето и един още по информативен сайт.

Школите на Джоди Фишър са много добри и дават много добра основа на желаещите да се занимават с джаз. Не че ще добавя много към написаното от Евгени преди 5 години, или пък е много трудно за заинтересованите да потърсят в Гугъл или википедия значението на "джаз стандарти", но все пак: Jazz Standards

Машина Отвикнал съм да свиря с дистер - изисква се различен вид контрол и мелодични линии. Но пък Стив Вай ми е любимец - страхотно отношение към тон и фразиране.

Как съм я пропуснал тая темичка? Седмичка

Как да не е популярно - болшинството наши народни тамбурджии така свирят. От джазовите - Джордж Бенсън, Адам Роджърс и т.н. Пикинга си е алтернативен (надолу-нагоре) с обратен наклон на перото. Позволява използване на въртеливото движение на костите (Radius - Ulna) от мускулите напредмишницата

Бравос. Готини осмини в началото!

Всъщност май пак стигнахме много далеч с разсъжденията. Просто исках да споделя моментният си ентусиазъм от парчето на Уди Шоу както и работният процес по научаването му.

... съответно музиката правена за опознаване, изразяване и постигане на вътрешната хармония на артиста, не е обезателно да съответства на външните фактори формиращи най-популярната музика и съответно да допада на повърхностностния характер и ниска адаптивност на мнозинството.

Исторически погледнато агресията винаги е съпътствала човечеството от най-ранните зори на неговото развитие. В музикално отношение агресията е била отразявана по един или друг начин, просто с развитието на техническият прогрес и модерните технологии сега има по голяма възможност за звуковото (темброво и сила на звука) и изразяване. Също така, според мен трябва да се прави разлика между агресия и висока енергия във музиката.

Правилно си забелязал. Един от най големите приноси на джаза в развитието на музиката е в областа на хармонията и хармоничното свирене. Относно естетиката - има много различни видове естетики. Например северно индийската класическа музика ползва естетика съвсем различна от западноевропейската класическа музика. Ритмичното многообразие на композициите за табла е може би най- развитата ритмична естетика в света. В китарното свирене (и естетика) също има голямо развитие за последните 100-150 години. От Мъди Уотърс и Чарли Крисчън през Уес Монтгомъри, Ерик Клептън, Елвис Пресли, Джими Пейдж, Робен Форд, Франк Запа, Стив Вай, Ингви Малмстийн, Пат Матини... до съвременните шредъри и Адам Рожърс, Кърт Розенвинкел и т.н. При появата на всяка нова естетика обикновено хората първо я отричат понеже не са се запознали и свикнали с нея. След няколко години (100 в някои случаи ) хората се научават на новата естетика и започват да я разбират и ценят, което в същото време не означава отричане на старите естетики - напротив. Всичко ново е в резултат на това което е било преди - част от развитието. Аз лично все още се кефя на Арнолд. Колкото и да са големи съвременните билдъри, Арни си остава класа - особено като симетрия.

А мерси, мерси. Има още доста работа докато стане съвсем хай-клас, но постепенно - какпка по капка... Интересното е че Уди Шоу, който е автор на парчето е известен с ползването на квартово свирене и минорни пентатоники в различен хармоничен контекст. Затова и хармонията е малко странна и сравнително трудна за свирене (особено ако сме свикнали да свирим бибоп линии върху функционална хармония). Ето до къде може да се стигне с използването на любимата на този форум минорна пентатоника.

В случай че ви е интеесно ето формата (AABA) и хармонията на парчето: // Bbmaj7#11 / % / Am11 / % / / Cm7, Dm7 / Ebm7, Fm7 / Dmaj7#11 / Cm7 F7 // // Bbmaj7#11 / % / Am11 / % / Cm7, Dm7 / Ebm7, Fm7 / Dmaj7#11 /Fm7, Bb7 // // Ebmaj7 / % / % / Am7b5, D7b9 / / Gm7, Fm7 / Bbm7, Abm7 / C#m7, Bm7 / Bm7 // // Bbmaj7#11 / % / Am11 / % / / Cm7, Dm7 / Ebm7, Fm7 / Dmaj7#11 / % //

Дойде ред да се позанимая и с творчеството на Уди Шоу. Не знам защо Джейми Аберсолд го е сложил в едни от първите плей-алонги. Никак не е за начинаещи. Ето малък запис (не много качествен) на моя милост упражняващ парчето. Moontrane

Нищо ти няма на постановката. Старай се палеца да ти да е горе долу срещу първи пръст при свиренето на пауър кордс. Пробвай също така да придържаш грифа на китарата близко до тялото си. Намери си оптималния вариант според твоето тяло. Не стискай грифа прекалено а точно толкова колкото е нужно за извличането на чист звук (без бръждене). Постепенно ръката ти (мускула движещ палеца) ще свикне и няма да ти е трудно. П.п.: има разлика при постановката на свирене при класическата и електрическата китара, но тя в никакъв случай не е свързана със стърченето на палеца извън грифа, а по скоро със заглушаването на струните при електрическата китара.

Ако мотивацията ти да свириш и да учиш китара и музика (било то джаз или каквото и да било друго) е "реализация" в смисъл на доходна заплата и слава, то тогава - няма смисъл. Ако наистина обичаш това което правиш и искаш да се развиваш и напредваш като музикант и изпълнител , тогава ще намериш смисъл и начин да се справиш с всичко не зависимо в коя страна се намираш.

Гилмор блус Някой беше казал, че простите неща били най-трудни....

Много красиво класическо изпълнение! А ето и пример за много технично блус: http://www.youtube.com/watch?v=yGJafrBw5UA и модерно джаз свирене: http://www.youtube.com/watch?v=LCdXR1whdkE

За мен лично техниката има две страни работещи заедно - физическа и умствена. Най всеобщо казано техника означава способноста на мускулите (на ръцете в случая) да се съкращават координирано и ритмично с определена скорост за изпълнение на правилните ноти на правилното място с различни нотни трайности по определени начини с определен звук (фразиране - вибрато, артикулация, тембър). Всеки може да развие техническите си способности. Нивото на развитие зависи от положеният труд , талант, нервна система и умствени способности. Развиването на добра техника включва различните видове памет и най - вече така наречената мускулна памет за развиването на която се изискват многократни повторения на определени движения. Техниката е изключително важна за доброто изпълнение на различните музикални произведения както и за музикалното себе изразяване при импровизиращите музиканти. Бързото свирене (изпълнението на осмини, шеснадесетини и т.н. нотни трайности в бързи темпа) не е единствен критерий за добра техника. Свиренето в много бавни темпа например (цели ноти в темпо 20 - 40) изисква не по малки технически способности и концентрация. Техниката би трябвало да обслужва нуждите на изпълняваното музикално произведение. Представете си че човек може да бяга много бързо - това не означава че той трябва да бяга постоянно без спиране - сигурно ще има моменти на бавно бягане, ходене, бавно ходене, бързо ходене, спиране на едно място и т.н. - всичко според ситуацията. Спора за техниката е породен от егото на музикантите и няма голямо отношение към музиката. Тези които поради една или друга причина не могат да свирят бързо се опитват да докажат че бавното свирене (което те "умеят") е по-важно и значимо в музиката компенсирайки по този начин невъзможноста или нежеланието си (мързела) да се упражняват достатъчно за постигането на по високи технически резултати. Обикновено музиката се "поставя на преден план" пред техниката. Много често именно такива хора не могат да се изразят достатъчно добре музикално поради липсата на необходимата техника. От друга страна имаме такива хора, на които благодарение на определен вид нервна система се отдава по - лесно да свирят бързо. Много често обаче такива хора просто си движат пръстите бързо без нещата които свирят да придобиват някакъв конкретен музикален смисъл т.е. при тях се използва предимно чисто физическата страна на техниката (бързото съкращаване на мускулите на предмишницата и дланта). От бързо свирене се впечатляват предимно хора които все още не умеят да свирят бързо. По-бързо, по-голямо, по-ярко, повече - това са неща от които хората се впвчетляват ПОВЕЧЕ. Най - По - По ... От там и този безсмислен (в музикално отношение) спор за доминиране... Не всеки който свири бавно няма добра техника. Не всеки който свири бързо има добра техника. Техниката трябва да обслужва музиката!

Любим учител! http://www.youtube.com/watch?v=Rm5tQJLtx6Q&NR=1 http://www.youtube.com/watch?v=IEvzkL7Ioqc&NR=1 http://www.youtube.com/watch?v=DRMu5GAPmpo&feature=related

Ааа това не нарочно - бързах да не затвори магазина и явно ми се е отразило на свиренето. Даже една доминантова седмичка съм свирнал не където трябва - ще ме извиняват чуващите.

Коле мерси за готиния трак и свирене. Ето едно набързо направено джемене и от мен. Коле!

Шреда е голяма работа. Каквито и глупости да изсвириш щом има яко дисторшън и (д)ефекти номера минава. дефект

Всеки ден поне по 4-5 часа самостоятелно а доста често между 6-7 часа. Репетиции с гупи - рядко. Най често на репетиция се минава музиката по веднъж като се обръща внимание на по-трудни части. Предпочитам на репетиции да не се губи време с учене на материал - всичко се прави в къщи предварително като при събиране на група само се доуточняват подробности и евентуални неясности в партитурите. Държа доста да не се свири в паузите между парчетата или при уточняване на музиката - както се казваше едно време: да не си надуваме главите излишно.

Днеска ми донесоха усилвателя. Бях го дал на един познат който изяви желание да помогне. Та той смени големите кондензатори (500V) и въпросния шум изчезна. Като го включихме тук обаче, изведнъж се появи много силен високочестотен шум и драйв канала пращеше и пукаше при превключване от чист на драйв. След дълго разглеждане се сетих да сменя някоя от чисто-новите предусилвателни лампи с някоя от старите - и воала - проблемите свършиха - сега и двата канала работят перфектно. Не знам какво точно е станало - дали от магазина са ми дали кофти лампа или в процеса на "поправка" лампата се е повредила. В крайна сметка всичко е добре когато свършва добре!

Копаница Всяка прилика с парче на Теодоси Спасов не е случайна! Иху! А сега!