Видео, в което показвам каква апаратура използвам за записи и на живо, как записвам, какви плъгини използвам и т н. Reaper е програмата, която използвам. Понякога кубето е Roland JC - 40.
Обяснявам в контекста на записа на "Bold As Love":
По принцип хубавата апаратура звучи добре и без никакви допълнителни корекции. Записът е добър и без всички тези плъгини и т.н. За мен това е фактор за хубава апаратура.
Видеото на Георги Пармаков, което споменавам, и от което съм научил за някои от плъгините е това:
https://vm.tiktok.com/ZNd9xXJhb/
Сега виждам, че е направил и по-обстойно видео, което още не съм гледал, но го поствам тук:
Споменавам Revelan Friedman, във връзка с дилея. Видях видео, което беше постнал тук за опция, с която не маже в микса. Хареса ми и започнах да я използвам, ще постна клипа тук:
И поставям един въпрос (дискусия ако щете'):
Как предпочитате да записвате/свирите/вадите:
- Да изпипвате най-малките детайли, да вадите абсолютно точно всичко, да слушате отново и отново, да забавяте, да слушате изолирани партии, да прекарвате много време в достигане на "перфектния тейк" (което примерно може да отнеме 50 тейка и това е след като си свирил даденото нещо примерно една седмица след като си го извадил, за да ти "влезе в пръстите").
Или:
- Кефите се на първичната енергия, и смятате че свирейки отново и отново се губи заряда.
За мен лично много зависи какво свиря и също така най-често е комбинация от двете. Има легендарни парчета и сола, които според мен трябва да се извадят. Но дори да решим да интерпретираме (както аз в случая) е хубаво да се облягаме на стабилна основа (визирам да си извадил парчето, да си го слушал в оригинал, в различни варианти и тогава вече да пречупиш през собствената си призма). Ако свириш в кавър група е въпрос на уточнение, но много често според мен "Искам да го изсвиря като себе си" е оправдание и всъщност е "Мързи ме да си науча партията".
Истината за мен, е че е много трудоемко да свириш, както трябва, но пък за мен си струва.
Собствения стил се изгражда с много крадене. И обикновено, колкото по детайлни сме, толкова по-добър ще е и стилът ни. Моят учител казва "красотата е в детайлите" и винаги съм подкрепял това твърдение.
Когато записвахме първия авторски албум на Project 7, имаше едно парче (Seventh seven), което е много криво/гадно за солиране... Един ден се пробвам да направя запис в студиото и не става и не става... Прибрах се и споделих неволите си с баща ми и му казах колко е криво/гадно, и че не става... И той ми каза "Свири и ти криво/гадно...
На следващия ден отивам пак да пробвам и имам спомен, че е 16:54 и Stoyko Lisichkov ми казва на майтап: "Имаш време до 17:00". Пуска ме и го записах от един тейк... И той каза "Имаш още 3мин..."
Тази история показва другата "тайна" според мен:
Понякога, когато пробваме отново и отново и не става, просто трябва да си дадем почивка и да оставим или за за по-късно или за следващия ден...
А това в въпросното парче:
