PlamenM

По скоро ми прилича на някой от акустичните марки на Годин...Art and Lutherie ili Simon and Patrick...

здравей, пиши ми ЛС или на мейл p.mandadjiev@gmail.com, имам нещо предвид.

Това е точно както би следвало да се държи един базар, където уникалния ключ е ID на обявата. С изтриването и следва да се изтрият и диалозите към нея. За всичко останало има други начини на комуникация.

Да се запиша и аз - Walden baritone acoustic guitar Много интересен и специфичен инструмент....ще се стегна и ще направя едно ревю тия дни....( към китарата някак се прикачи и едно махагоново укулеле Кала..)

При положение че срещу малка сума можете да си поръчате струни от произволен магазин в нета, не разбирам защо трябва да си правите експерименти.

А имаш ли такъв усилвател ?Този модел е с по тънко тяло, изцяло от ламинати....

Китарите с малки тела са Китарите са свирене с пръсти ( и за много други неща). Който не вярва , в Динакорд може да пипне бейби Тейлър-а , който е най ниския модел на Тейлър, че и е малък - звучи убийствено и в пъти по добре и дефинирано от някой джъмбота. Гибсън Л1 Роберт Джонсън модела от снимката на аватара ми е точно малка китара и има и сила на звука и бас и тн..... По въпроса - Ибанецът който си избрал е китара направена основно да бъде включвана в усилвател за акустични китари. Без усилвател ще звучи ...хм, компромисно...ако не планираш купуването на такъв усилвател - Роланд примерно - по добре виж друг модел .

Moйте предпочитания са за гранд аудиториум формата - повече обем и бас, но всеки с предпочитанията си. Аз бих те посъветвал да гледаш китара без електроника - това е нещо което лесно се надгражда впоследствие, а и стандартните фишман електроники от ниския клас звучат неубедително( а ти трябва усилвател за акустична китара). В ценовия клас който си избрал Ямаха имат също добри предложения. Друг момент е че аз на твое място бих се ослушал за акустични китари втора ръка, като при акустичните инструменти разсвирването през години определено има своето значение.

Двете китари които си избрал не са идентични - формата е различна а оттам и звукът,

Апропо , Кремона произвеждат укуелета....аз много се замислям, имайки предвид уникалното съотношение цена качество на китарите им...някой да има Кремона укуеле...

Понеже се говори за директен път за научаване на свирене на китара, оставам с впечатлението че някой знае някакви тайни, който на мен последните 20 години явно ми убягват. За да стане по ясно, и след 5 години свирене няма да звучиш като Слаш ( или подобни). След 10 също. Въпросът е дали тези десет години ще ги изминеш ставайки все по добър или ще твърдиш че "свириш с чувство" и такова нещо като техника и постановка няма значение. Да се пише че класическата китара ще те отклони от целта ти е меко казано нелепо. За това какво може и не може да се свири на класическа китара , оставам без коментар. Пак ще се опитам да обясня - начинещ не може да изсвири както трябва нито едно рок парче ( друг е въпрос че може да си мисли че го прави). Всеки учебен процес ( а аз съм давал уроци по различни неща, в това число и китара) следва да е плавен и постепенен. Ако някой твърди друго, не разбира от педагогика. Толкова с оффтопика. Намери си учител, прекарай 2-3 години с него и после гледай клипчета.

Няма такова правило. Има едно НО обаче - песните на твоите любимци не са за начинаещи китаристи.Те хората не са ги писали с тази цел. Така че колкото и да се опитваш ти трябват поне 6 месеца за да зазвучиш горе долу вярно ( и изобщо не става въпрос за звук и тн). За разлика , класическата китара е събрала огромен материал през вековете започващ от най елементарното стигащ до най високото ниво. Затова и като школа класическата китара е много по структурирана отколкото всеки един друг китарен педагогически подход. Моя опит при Юли Марков беше че половината от урока свирехме Тарега например, после отваряхме школите на Трой Стетина и други...Така че аз лично не виждам защо не могат да се комбинират и класически и рок/блус/джаз подход...да , има разлика в техниката и постановката, но това са доста по advance неща...Интересно ми е дали има учители преподаващи едновременно класика и рок... Иначе в твоя конкретен пример, можеш да започнеш откъдето решиш/..

По скоро няма интерес ( или много ограничен) към висок клас акустични китари, които още битуват в масовото музикантско съзнание като кухарки...иначе майстори на китари класически има и мисля че не би било невъзможно да направят и уестърн такава...но колко китаристи биха платили стартова цена от 1000 евро за "кухарка..."..

Че звучат , звучат. Че не бих дал 3000 долара за този Гибсън Л-1, не бих - за тези пари Тейлър и Мартин са напред. Ама няма да го оставя да стои на стойка в ателието на Дари, я..... Има и друг момент. При акустичните китари, дори и по евтинките, разсвирването има значение...Аз бих се разтърсил за тези пари за една 20 годишна Ямаха, мейд ин Джапан, озвучена и разсвирена...ако грифа не е повреден, или царгата изметната ( а обикновено не са) годините само добавят... В момента при Херберт има една 12 струнна Такамине за смешни пари ( мисля че около 400-500 лева)....Има и страхотни японски Такаминета, но те са за съвсем други пари..

Това за звукът че е по добър при по големи размери китари изобщо не е вярно, звукът е просто различен - и то не задължително в позитивна посока. Без да го имам твърде често свиря на акустичен Гибсън Л-1, Робът Джонсън модел( снимката на аватара ми), който въпреки малкото си тяло притежава страхотен изнесен звук и състейн в допълнение към дефинирания звук - нещо което джъмботата нямат. И съм свирил с други китаристи с тази китара - аз се чувам определено повече . Относно електрониката, ако няма да се включва с специфичен акустичен усилвател, не би следвало да е фактор. Уолдън са доста прилични китари за парите си. Аз бих предложил изненадващ ход и бих се обадил на Кремона да ги питам колко струват новите им уестърн модели...

Още един глас за Галин Пенев за класическа китара. Уестърн китара от български лютиер хубава лично аз не съм виждал, макар че са ми попадали опити. Друг е въпросът че махагонът не е материал за класическа китара.

Бидейки на светлинни години от някой от участниците в дискусията, ще си позволя все пак да споделя лично мнение. Преди повече от 15 години четох в школата на Ангел Везнев, че Майкъл Брейкър върху Dm7 използва до диез ( вместо акордовия тон до) и то не като хроматичен проходящ , ами го акцентира защото "внасял светлина"....И аз се опитвах да внеса светлина и ми звучеше толкова безобразно фалшиво и безсмислено , че направо ....15 години по късно, усвоих До диеза и май горе долу това е всичко дето усвоих....( а , има и още един до диез върху сол септакорд дето го мога )))..... В един момент се бях заринал в джаз школи с всевъзможни коя от коя по сложни идеи за импровизация , нещо като спорт кой колко по завъртяни неща може...И тогава разбрах че е едно да усвоиш теорията ( сериозна задача ), друго да я използваш и съвсем трето да правиш музика от нея , убедително да свириш така че както пишат джаз гигантите " няма грешен тон"....И Това последното е вече съвсем в стратосферата. Та идеята ми че човек трябва да прецени възможностите си - като желание и възможност най вече - и да усвои толкова колкото му трябва за да прави музика. После да вземе още малко и пак да прави музика. Без да съм кой знае какъв корифей, доста джаз сола които съм се опитвал да свиря са учудващо прости и диатонични, което показва че големите нямат самоцел да правят сложни неща.. И за да не съм съвсем оффтопик, моето мнение за учене на нотите по грифа е свирене на голямо количество нотни текстове - от какъвто си харесате характер. Аз лично нямам спомен да съм учил нотите на грифа, но при мен дойде от много свирене на класика. И мисля че човек ако вземе примерно перпетуум мобиле на Паганини и се хване сериозно на електрическа или акустична китара и го научи, за около месец ще знае доста добре бая ноти по грифа, ще е подобрил четенето на ноти, техника и тн и тн....лично мнение..

Това което чух от този 20 секунден клип далеч не е "спортен тип" музика...пича наистина знае как да използва инструмента...

еха , това е Джаз Усилвателят ))....много ще е интересно да пуснеш демо...

Съгласен съм, Тони , няма качеството на страт, по скоро исках да кажа че заради п90те има по звънлив , "стратокастерски" тон, в сравнено със стандартния гибсън.

Този Мелъди мейкър звучи много интересно с п90 адаптерите , почти като стратокастер, предполагам и заради по лекото тяло. На мен много ми допадна като звук. Откъм изработката на грифа и долното мостче имам забележки, но за парите си това си е много прилична китара.. Честито ))

Аз бих препоръчал MXR педала. И напълно те разбирам, откакто ви взех този педал , най-сетне успявам да контролирам звука( донякъде)

Глас имаш. Нямаш още усещане за музика и чистосърдечен съвет, избягвай прекаленото вживяване. Понякога е по хубаво нещата да са по прости, по чисти, по елементарни. Всъщност в повечето случай е така - чуй Стинг как пее и намери средния път между него и себе си. Няма смисъл да се опитваш да наподобяваш Beyonce.Не можеш, а и няма и смисъл, намери някъде себе си.

Ако иде реч за чист канал на солид стейт амп, аз лично съм фен на Роланд Джаз Хорус...на някой им звучи стерилно, за моя вкус си звучи точно така както трябва да звучи един чист ( а не крънч ) канал - чисто, акустично, неутрално, леко hi-fi. За друг тип "чист" канал има Фендър,,,примерно Басман или моя Виброллукс Ривърб. знам че темата е за солид стейт моделиране на лампови усилватели,но по моя вкус ( който е много субективен) солид стейт Роланд джаз има много интересен звук и ако имаше усилвател който да обединява този звук в един канал с лампов крънч, би било...ами много заинтригуващо... Успех с начинанието....

Ето моята чаша...имам голям грях....това всъщност е чаша от един хотел, която обаче толкова ми хареса, че я приватизирах...