Mefistofel82

@Evtim Djerekarov Neural мисля, че вече излезе на пазар техния Quad Cortex: https://youtu.be/kjN2iQiH2WQ Иначе аз последно съм се заигравал с Ignite Amps, Bias Amp & FX, както и Toneforge Misha Mansoor. Резултатите ми не са кой знае какви обаче... От Ignite Amps ми хареса Emissary - Агресивен и "намаан" звук. Същото мога да кажа и за плъгина на Миша Мансур... Концепцията на Positive Grid ми допадна - имат някои страхотни хрумки, които може би си струва човек да се заиграе повече. Особено когато говорим за Bias AMP. Факт е обаче, че от никое от тях не можех да изкарам звук, който да ми пасне добре и лесно да нагодя във финалния микс на нещата си. В момента чакам с нетърпение Toneforge Jeff Loomis...

Здравейте отново! Днес записах малко семпли, ето резултатите: Със стабилизатор: https://soundcloud.com/mefistofel/gtr-with-vreg Без стабилизатор: https://soundcloud.com/mefistofel/gtr-without-vreg Китара Jackson Soloist Broderick 7 Pro -> Усилвател Crate Blue Voodoo 60 -> Кабинет Crate 4x12 Eminence Speakers (Не съм сигурен за точен модел) -> Микрофон Shure SM57 Показанията на дисплеите на стабилизатора бяха: При проверка с мултицет, той показа по волт горница за двете стойности. Лично за себе си не усещам някаква фрапираща разлика, а ако има такава, то я отдавам на 7-те волта разлика. Оставям на всеки да си прецени. Надявам се да съм бил полезен!

@Лими Това, което показваш изглежда готино, но е в графата Legacy Products. В момента ART не произвеждат такъв тип устройства, само филтри и подобни. @разбойник При първа възможност не само ще направя въпросния тест, но и ще опитам да запиша и споделя резултатите!

Вчера разговарях с мой познат, който спомена, че при варианта с релета е възможно в момента на превключване да има спад на напрежението. Поне такъв той бил наблюдавал в едновремешните български стабилизатори Стабитрон 350. Това беше основният мотив да си взема джаджа със серво мотор. Днес вече е при мен, тепърва ще тествам и ще споделям мнения. @Baby Thomas Харесва ми идеята ти за проверка от кое кога има файда. Надявам се и други хора да споделят как си решават проблемите със захранването. @CyberGene Принципно не е невъзможно, но говорим за един рак процесор и за лампов усилвател (за момента). Твоят вариант автоматично означава преправяне на устройствата, а това ми се ще да го избегна. Има и някои други причини, поради които не искам този вариант, но да речем, че тази е основната. Иначе обмислял съм и варианти с инвертор, но се отказах поради същата причина, поради която се отказах и от UPS - Скъпо решение (често) с кофти синусоида. За момента се надявам това да ми реши проблемите. Все пак това е един малко по-"умен" автотрансформатор...

Имам проблем с електрозахранването - това, което трябва да са 230 волта невинаги са толкова, което пък ми създава малко ядове с апаратурата. Първоначално обмислях варианта да си купя UPS, но след като проучих малко нещата, разбрах, че качествен такъв с хубава синусоида излиза доста извън финансовите ми възможности. Затова започнах да разглеждам опцията за стабилизатор от този тип: https://vikiwat.com/stabilizator-naprezhenie-avr-srv-secure2000-wl-2000va-230vac-servo-motor Все пак при мен захранването не спира, просто не е стабилно. Никъде (или поне в бг сайтовете) обаче не намерих адекватни отзиви за такива устройства. Та да си дойдем на въпросите: - Ползвал ли е някой такива неща и доколко е доволен от тях? Препоръки на марки и модели не биха ми били излишни. - Доколкото разгледах, двата основни типа на контрол на изходното напрежение са с релета или със серво мотор. Предполагам тези със сервомотора предлагат по-добра точност на изходното напрежение, но дали това не генерира шум? Не съм сигурен доколко темата е за този раздел. В случай, че не е - моля да бъде преместена! Поздрави!

Проблема може да се третира като тотално приключен. Шалера е монтиран без никакви проблеми. Разлика в отстоянието на струните има, но тя е минимална (първа и седма струна излизат с около 6 десети по-навън при бриджа). Стъдовете паснаха абсолютно точно. Оставих оригиналния локинг нът, тъй като при монтаж на шалерския се получава един процеп между него и фингърборда, което съм убеден, че ще доведе до проблеми с интонацията. Единствения вариант за правилно монтиране е да запълня отворите в грифа за монтажните видии и да направя нови отвори на правилното място. Това обаче не ми е житейски приоритет, особено при положение, че заключването си върши работата. Иначе освен поддалите седла, на спешъла се оказа, че даже и ножовете са взели леко да се подбиват. Едно допълнение: ако някой ви каже, че по отношение на звука е все едно дали ще е скъп или евтин флойд - не му вярвайте!

Моите 5 стотинки по темата ти Преди три години си купих Jackson Soloist Pro 7 модела на Крис Бродерик. Флойда му беше Special, което всъщност е едно от решенията, целящи да се направи по-евтин модел на американския оригинал. Държеше. При това много. До преди три седмици, когато резбата за заключването в седлото на седма струна се измъкна. В момента си чакам Schaller Lockmeister 7, поръчан директно от техния сайт (не намерих никъде другаде да се продава 7). По-другата седмица би трябвало да пристигне. Защо ти казвам това - ами ако поразсъждаваме логично, Floyd Rose Original струва около 200, 250 долара; Schaller lockmeister 6 е 190 евро. Едни читави адаптри си стъпват на около 100 - 200 евро сета. сложи и някакви ключове средна хубост за 30 - 60 евро. След това се опитай да си отговориш сам колко би трябвало да струва дървото в една нова китара, накичена с качествен хардуер... Просто няма как да стане... Конкретно в моя случай по отношение на мода - купих китарата за около 950 евро (сега вече са по евтини и в магазина, но не това е важното). Бях проучил много внимателно нещата и знаех, че този флойд е проблем. Бях проучил, че може да се направи замяна с original (по това време Шалер нямаха седемструнен вариант). И въпреки всичко в един момент когато замяната се оказа неизбежна, след като отворих чертежите на FR Special, FR Original и Lockmeister 7 настъпи толкова голямо колебание, че дори пуснах отделна тема дали някой е правил подобни магарии... В никой от трите размерите не са еднакви (или поне най-важните такива). И говорим за чертежи в сайта на производителя... Както казах в момента си чакам Шалера и се моля да пасне... в противен случай нещата си отиват на лютиер… и на бой... В заключение искам да ти кажа, че предвид бюджета ти, наистина една китара на старо с качествен хардуер е много по-добър вариант отколкото търсене на нова и (евентуално) нейното модване.

Малък съм още за титан... пък и той само за шест тела...

Днес, след дълго умуване, консултации с приятели, заменяли флойдове (макар и не на 7-струнни китари) и доста мерене с шублер, събрах смелост и си поръчах Schaller Lockmeister 7.До 2 седмици би трябвало да пристигне, тогава ще споделя мнения. Ето това е съдбата на оригиналното седло. Както се вижда от резбата на заключването е останал само блед спомен. Няма да описвам мястото, където ляга струната при заключването - мисля, че сами можете да се досетите. Иначе не мога да не покажа и чудесната работа, която свърши моят приятел. Благодарение на него имам седло на китарата, с което мога да свиря докато чакам новото тремоло. С новото седло струната остава малко по-високо. В същото време обаче трябва да отбележа, че звучи много по-хубаво, което - предполагам, се обуслава на материала.

Здравейте! Може би въпросите, които имам са задавани и преди във форума, но не можах да намеря подобна тема. Имам китара с тремолото, споменато в заглавието на темата. При последната смяна на струни винта за заключване на седма струна при бриджа превъртя в седлото. Мой приятел ми изработи ново седло, което става за временно решение, но ми се иска да сменя всички останали седла или целия флойд. Проблемът ми се свежда до следните две неща: 1. Съгласно спецификацията на двата вида тремола (Floyd Rose Special 7 и Floyd Rose Original 7) има разлика в отстоянието на струните (10,5 при Special срещу 10,75 при Original). 2. Единственият комплект от 7 седла, който намирам е за Original, но никъде не се посочва широчината на седлото (на Special по спецификация е 10,4). Въпросите ми са: - Някой заменял ли е Special с Original и след тази замяна имал ли е проблеми с позициите на струни или нещо подобно? - Някой сменял ли е седла на Special с някакви други, които не са за модела? Благодаря ви!

Отдавна не съм влизал във форума, още по-малко да поствам... Този път обаче хваля работата на майстора от сарашката работилница в Етъра, който ми угоди да ми направи колан за китарата по поръчка. Вярно е, че цената може би стъпва като за марков готов, но за този поне съм сигурен в качеството на материалите и работата.

^ Покрай тях се сетих за едно име в по твърдите стилове: Nervosa Напоследък също се загледах в ритъм китаристката на Делаин - Мерел Бектолд:

Благородно завидях за Богнера. Честито! От многото демота, които изгледах преди време именно той ми хареса най-много. И по специално видеото на Reza - именно то ме запали най-много по тоя амп. ПП: Май камерата ти ме издържа на зора и припадна от ужас...

За Гибсън не знам, ама Карвин миналата седмица обяви, че бие кепенци. В момента са обявили на сайта си ликвидационна разпродажба.

В отговор на видеото от Baby Thomas: https://www.youtube.com/watch?v=KEodtWN7Xb0

Здравейте! Позволявам си да се опитам да направя опит за ревю на посочения модел, като предварително правя уговорката, че музикалните ми способности са далеч от възможностите на китарата и че нямам никакъв опит с китари висок клас. И двете неща правят следващите ми думи не особено обективни, но все пак може и да са от полза на някои хора. JACKSON PRO SERIES SIGNATURE CHRIS BRODERICK SOLOIST™ 7 Произход: Индонезия; Закупена от: Томан (посредник Динакорд); Спецификации: Мензура: 25,5"; Конструкция: Нек тру; Материал тяло: Махагон; Материал гриф: Клен, 3 парчета с графитно подсилване; Фингърборд: Палисандър с бял байндинг; Финиш: Полиран, снежно бял (SW). Според сайта на Джаксън на тялото е полиестер, а на грифа е полиуретан; Радиус на фингърборда: 12"; Прагчета: 24 бр. Джъмбо; Бридж: Floyd Rose® Special 7-String Double-Locking Tremolo; Нът: Floyd Rose® Original Locking; Ширина на нъта: 47,6mm; Ключове: Джаксън; Адаптери: DiMarzio CB 7 на бирдж и нек. Сигничър серия на DiMarzio за Крис Бодерик; Електроника: Потенциометри Тон и Усилване, Трипозиционен ключ за превключване на адаптрите, Двупозиционно ключе Kill Switch (който веднага беше прекръстен от мен на "копчето Mute ), Пуш - Пул потенциометъра на усилването дели адаптрите на сингли, Пуш - пул потенциометъра на тона прави байпас на цялата тон верига. Разлики с USA Custom: Освен очевидната разлика в цената (990 евро за про серията срещу 4690 за американеца), между двете китари има разлики, които не мисля, че са за подценяване. Да започнем с тялото - Къстъм серията е с топ Flamed maple, който в про серията липсва. Съответно липсва и байндинга на тялото. Финиша на тялото на къстъма е transperent color, а при про серията (заради липсващия топ предполагам) е плътен цвят. Фретборда на къстъм серията е от абанос срещу палисандров в про. Джаксън обаче са се погрижили да затъмнят допълнително палисандъра, като са го направили почти черен. Ключовете на къстъм серията са Planet Waves Locking (според мен нещо излишно предвид факта, че китарата е със заключващо тремоло), на про серията са обикновени Джаксънски. Не съм проверявал какъв е гиър рейта им, но според мен си настройват много добре. Флойд - Lo Pro на къстъм серията срещу Special 7 на Про серията. Признавам, че това е една от разликите, от която бях малко притеснен. Корейски флойд с блок и седла от цинкова сплав - ама вие сериозно ли??? След това обаче отворих сайта на Флойд Роуз и видях, че (въпреки разликата в материалите) Про серията също се прави в Корея, така че се поуспокоих. За момента флойда се държи много добре. Китата не разстройва, остава стабилна при "ръчкане". Освен това все пак си е оригинален Floyd Rose® и при много желание и излишни средства винаги може да се замени с Ориджинъл или Хот Род, които се правят в Германия, изработени са с качествени материали и на външен вид (поне) са едно към едно със спешъла. А също мисля и че може да се подходи с малко по - компромисен вариант - седла и блок да се подменят. Впечатления от инструмента: - Удобство: Като цяло намирам китарата за много удобна. Грифът по спецификации е с D форма и не е дебел според мен (около 20 мм при трето и около 22 при 12-то прагче). Нек тру конструкцията на китарата позволява много голяма достъпност до високите позиции. Асиметричното тяло в комбинация с изместения страп бутон в задния край спомагат за добрият баланс на китарата - грифът не провисва. Това според видеата в Ютуб, в които Бродерик говори за китарата си всъщност е била и основната цел да иска точно тази форма от Джаксън. Китарата пристига фабрично със страплок система на Дънлоп, което спестява разходите и разправиите, свързани с подмяна на страп бутоните. Мензурата на китарата е 25,5 инча, за разлика от по-голямата част седемструнни Джаксъни, които са 26,5. Това напълно покрива изискванията ми. Тялото е масивно, дебело, което всъщност обуславя и малко по-голямото тегло на китарата. Тук е момента да спомена, че според мен китарата би била по-комфортна ако се ползва с колан с по-голяма широчина. Обикновените текстилни колани са тесни и не разпределят добре теглото и върху рамото. В същото време обаче повечето дърво според мен определя и по-добри резултати за следващия критерий, който ще разгледам. (Между другото в много теми е дискутирано какво е значението на количеството дървесина и вида и в една китара. Моля, нека не превръщаме и тази в такава. За мен лично всичко в един инструмент има пряко отношение към звука.) - Звук: До момента съм имал възможността да чуя китарата само в много орязан чейн - Digitech 2101 с вградената спикър симулация влиза във външен USB аудио интерфейс и оттам в HIFI усилвател. Като се пооправи времето още малко ще да се занеса в репетиционната при приятели да я тестваме. Ето обаче мнението ми до този момент: Първоначалните ми очаквания бяха звука да е доста "по-мътен" отколкото всъщност е. За моя голяма радост се оказа, че греша. Китарата е с много добри среди, няма излишъци от баси или недостик на високи. Сигничър серията ДиМарцио адаптери на Бродерик е базирана на D-Activator за бридж и PAF Pro за нек - адаптри, които са се доказали нееднократно през годините с безкомпромисен звук. Тук е момента да спомена, че преди години бях попадал на D-Activator, монтиран на Ibanez RGT и личните ми впечатления бяха... разочарование. Излишно напържен адаптер, който криви (или поне така звучеше на онази китара). Слава богу тук нещата изобщо не са такива. Китарата звучи страхотно на клийн, а възможността адаптрите да бъдат разделени на сингли дава още много възможности в тази насока. - Качество на изработката: Тук е момента, където като добър българин бих могъл малко да похейтя. Имам някои леки забележки (предимно във финиша), които да са основа за това. Нямам обаче нито грам намерение да го правя. За мен лично на фона на всичко останало това са такива дреболии, които съм изключително склонен да пренебрегна. С едно много малко изключение китарата е полирана невероятно добре. Прагчетата според мен са много добре нивелирани и полирани. Всичко по китарата изглежда невероятно. Няколко думи в обобщение: Много хора биха ме попитали "Ма защо точно Бродерик сигничър, така плащаш много за име?". Много отдавна исках да имам китара с флойд. Исках да имам и 7 струнна китара. Така че реших да ги обединя. И така се оформиха критериите ми: 7 струни, флойд, нек тру конструкция, 24 прагчета, форма на тялото - суперстрат (или близка). Също така търсех китара, която хем да ми звучи за метъл, хем и да мога да свиря чисти партии на нея. След доста гледания на ревюта, четене на спецификации и т.н. стигнах до извода, че това е единствената алтернатива на пазара за мен. И към момента не съжалявам нито за секунда - китарата напълно оправдава, дори надминава очакванията ми. Китарата по всички критерии за мен е пет звезди! Видео ревю на модела от Крис Бродерик: https://www.youtube.com/watch?v=snc4WoISva0 Видео ревю от Sweetwater: https://www.youtube.com/watch?v=yqT-8jg0rBo

Най-хубавото на мечтите е възможността да се сбъднат. А още по-хубаво е, когато са сбъднати със собствени усилия. Представям ви новият член на семейството ми: Jackson Broderick Pro 7!!! На прима виста в офиса китарата е супер. Сложих и прижините на флойда и бутнак съвсе м мъничко тръсрода... Усещането е невероятно!!! Чакам с нетърпение да свърши работния ден за да се прибера и да и се нарадвам...

В това видео от StewMac Дан Ъруин ремонтира керамична китара https://www.youtube.com/watch?v=VG7bqKe-CRQ Имаше и продължение, в което се консултираше със специалисти в областта на керамиката как е била произведена...

От малко повече от две седмици си имам нова играчка: Иначе понеже никога досега не съм се хвалил тук, ето и една снимка на моите две госпожици. Не че са върха на сладоледа, но са си мои, изстрадал съм си ги и си ги обичам...

Бъзикът накрая с антилюбимецът ми Жъстин Бибър ме изкефи...

Валяк, за по-сигурно трябва да бъде по едно пръстче от двете ръце. Така де, да сме сигурни,че тока ще мине през сърцето, а не само да му опуши пръстите...

^ За Pearl - мислех да го спомена, но някак не ми се видя толкова натрапчиво очебийно... Що се отнася до останалите - признавам си, чисто невежество. А за Vux - допускам да е някаква заигравка с Vox. П.П.: Благодаря ти много за уточнението! Според мен така нещата стават още по-забавни.

Вижте имената на героите изиграни от Жан Клод Ван Дам, Винсът Клин и Алекс Даниелс (Редове 1, 3 и 4 от кастинг листа) в този филм: http://www.imdb.com/title/tt0097138/?ref_=rvi_tt

@ Steppenwolf Това, което си постнал е от Габрово. Работя недалеч от мястото, откъдето тръгва дрифта. Шофьора съм го виждал тук - там из града. Не го познавам и затова няма да коментирам друго освен конкретната му постъпка. А за нея мога да кажа само, че заслужава един як бой и затвор. След подминаването на индустриалните сгради минават през кръстовище, което по принцип е доста оживено. Там има и квартално кафене, където ходят доста хора. След това минават по улица, на която има училище и детска градина. Като гледам оживеността по пътя предполагам, че тази простотия е правена в неделя. Тогава (не знам защо) има отвратително малко живот из града. Дано някой е потърсил отговорност за поведението му.

Преди време и аз си загубих малко от времето да реставрирам подобна китата. Истината обаче е, че каквото и да направиш според мен няма да стане по добра. В най-добрия случай се получава нещо като магаре със сандали - интересно, но само това. Все пак като си решил моите съвети: не забълвай отвори само с кит за дърво, защото той си остава крехък и лесно би се пропукало. Според мен най-добрият начин за това си остава дупката да се "затапи" с парче дърво или дибла и малко лепило за дърво, след което да се изшлайфа добре. Също така относно прагчетата - на мойта баба Креми прагчетата са набивани с брутална жестокост, но тъй като нямат почти никаква накатка на перцето ваденето им на практика не е проблем. Няма излишно нараняване (освен това, което вече е направено при бруталното набиване). Аз извадих само едно прагче като се бях подготвил да го направя с буквално хирургическо внимание. Противно на очакванията ми нямаше нужда от поялници и други подобни, прагчето си излезе като доброволец (Вадих 21-во, то беше и най-ненабито). Проблема се прояви в това, че от боя прорезите бяха много разширени и новото прагче буквално си изпадаше от там. Не ми се занимаваше да ги лепя, още повече, че то буквално се люлееше като разклатен зъб. Върнах старото прагче и така си стои до днес. Китарата си свири (според нейните си възможности), но си избих от главата смяната на прагчета... Дано твоят случай да е по-благоприятен!