Mairomaster

Някакви спорни мнения имаше за тези ефекти. Някой беше споменал, че някои от ефектите нямат нищо общо с оригинала, а са направени за майтапа едва ли не. Лично не съм си играл да ги пробвам, не мисля че съм стигнал до нивото на mastering engineer, че да улавям тънките разлики между различните емулации на даден хардуерен ефект. Но е хубаво да си има едно на ум човек и да внимава с blind тестовете.

Полезно е това. Не съм много убеден, обаче мисля че има уловка. На пръв поглед това 1.27 изглежда доста фрапиращо сравнено с 0.4. При реален товар обаче, който има смислена активна компонента (5 ома примерно), при увеличаване на реактивната компонента, следователно увеличаване на power factor-a, максималната изходна мощност намалява, с което и намалява разсейвана мощност на транзисторите. Понеже изчислението на разсейваните мощности от транзисторите при товари съдържащи реактивна компонента не е много лесна работа мисля, отново направих няколко симулации с LTSpice. Използвам модела от Fig. 2 тук: http://www.tymphany.com/files/resources/papers/AES122nd-Impedance.pdf При множество проби с различни стойности на елементите, неможах да изкарам проблемно висока разсейвана мощност от транзисторите. Естествено, напълно възможно е да бъркам. Трябва да му отделя повече време.

Версии 5, 6 и 7 имат както 32 битови версии така и 64. Нелегално се намира обаче само версия 5, 32 бита. 32 битова версия не може да ползва повече от 3.5 - 4 GB RAM.

Смятъл съм го за 8 ома резистивен товар. При 4 ома пак не е убийствено зле положението - около 100 градуса разлика с околната среда. И все пак това са крайни положения, при които на куп се събират нисък товар и работа в точката на най-голяма разсейвана мощност. За реален товар с реактивна компонента не съм го смятал още, но се надявам да не доведе до големи разлики, при положение че се използва смислено озвучително тяло. На бързо пробвах няколко теста в LTSpice, колкото за бърза проверка и не излязоха фрапиращи резултати. Но задължително ще взема и това предвид, като почна да правя по-дълбоките сметки. В режим B, максималната разсейвана мощност би трябвало да е при максимална пикова стойност на изходното напрежение равна на 2/pi от захранващото напрежение или около 64%. Извеждал съм го това и съм го проверил в книгите също. И 40 градуса да е околната температура, ако са ми верни сметките, пак няма да скочи толкова много температурата на прехода. В упътването на транзистора дават безопасна температура на работа до 150 градуса, естествено предполагам е добре да се стои колкото се може по-далеч от нея. Най-големият ми проблем да използвам радиатори с по-ниско топлинно съпротивление е, че има само един модел такива в склада, останалите са все с по-високо. А този конкретен модел не е изобщо практичен в моя случай, тъй като има размер колко платката ми.

Ще си позволя да цитирам предишно мнение, тъй като по доста части от него трябва да коментирам.

Ето и две клипчета по темата от любимеца Dave Jones:

Не съм много сигурен дали ще тръгнат, ама кому е нужен тоя мазохизъм?

Готов е вече първият прототип. Ето снимки: http://media.snimka.bg/s1/1837/029917462-big.jpg http://media.snimka.bg/s1/1837/029917469-big.jpg http://media.snimka.bg/s1/1837/029917473-big.jpg Не е първа хубост, но като за прототип и това е добре мисля. Изненадах се, че тръгна от раз и не направи никакви проблеми. Основно го тествах с тон генератор, с подаване на различни честоти и слушане на резултата. На изхода свързах осигурената 200 W, 8 ohm колона. За тестове с осцилоскоп и други не остана време. Ето измерванията, които успях да направя на бързо: It = 4.86 mA (IS tail current) I1 = 2.81 mA (IS left side) I2 = 2.11 mA (IS right side) Im1 = 2.028 mA (IS mirror current 1) Im2 = 2.082 mA (IS mirror current 2) Iva = 7.8 mA (VAS bias current) Vspr = 3.28 V (output stage bias voltage - around the voltage spreader transistor) Iout+ = 89 mA (TIP3055 bias current) Iout- = 88 mA (TIP2955 bias current) Ipre = 11 mA (pre-driver stage bias current) Idrive = 24 mA (driver stage bias current) Voutdc = 76 mV (output DC offset) Като цяло не са толкова далеч измерванията от теоретичните предсказания. Диференциалният вход не е особено балансиран, но даскала каза, че това не е особен проблем, понеже обратната връзка оправя нещата в последствие. Аз смятам обаче да помисля как да оправя това (най-малкото Валякът ще ме изяде ей сега ). По-голямото ми притеснение е високият ток на driver транзисторите. Прилично над очакваната стойност е, и понеже имаме клас А, транзисторите греят ненужно много. Но и над това имам време да мисля.

Може да не даде. Зависи дали ти е толкова дебела изпълнителката Не се стърпях...

Като гледам нямаш желание да се образоваш технически. След като имаш пари, поне плати на някой, който наистина разбира, да ти проектира едно домашно студио, заедно със всичкото оборудване. Че пари най-лесно се харчат, ама ефекта от това може да е спорен.

След като вече започна курса и се ориентирах какво е положението, с много добро впечатление оставам. Сайта е добре подреден, всичко е направено лесно и просто. Видео уроците са добре направени също, на достъпен език се обясняват нещата, като се навлиза и в умерени подробности. Особено за начинаещ, това е една златна възможност да се ориентира бързо в занаята.

Приятно ти звучат нещата. Ако имаш възможност, не е лошо да записваш и тригери, паралелно с микрофоните. Повече възможности дава после в микса, ако решиш, пак може да не ги ползваш. Не винаги скъпата техника е решение. В много случаи се оказва, че ефекта към който си се стремил, не си го постигнал поради липса на умения примерно, а не заради техниката. За мен няма добър или лош звук, всичко е въпрос на вкус. Естествено винаги има начин да сътвориш нещо ужасно, ако има желание за това особено Звука от старата школа, не толкова се избягва мисля, колкото просто не е толкова популярен в днешно време, понеже в различна посока се е отправил стила. С напредването на технологиите, все повече народ се стреми към перфекционизма сякаш. Това донякъде е логично, защото почти винаги по-стегнатите китари звучат по-добре примерно. Но по този начин, в един момент взема да се губи доста от чара на музиката. Всичко става прекалено роботизирано сякаш - яко time editing, заместване със семпли, pitch correction и т.н.

Щракам, въпреки че не е кой знае колко за гледане От бързане, не мога да докарам чак толкова добър естетически вид. Иначе днес почти го завърших, малко неща ми останаха, които ще ги дооправя вкъщи. И в четвъртък ще имам 3 часа за тестване.

Половината го построих, утре се надявам че ще го завърша и ако остане време и някой тест може да направя. Лошото е, че най-вече в лабораторията може да работя по него, тъй като в нас нямам захранване, компоненти и други истории. А лабораторни по проекта имаме само 2 пъти в седмицата.

Който и да е DAW софтуер, писано е много из раздела.

Аз главата си я напъвам от когато съм почнал проекта, а в последните няколко дена отива да прегаря. Не че се оплаквам де, кефи ме проекта доста и не ми е проблем да хвърля повече работа по него. Сега обаче трябва да се съсредоточа в построяването на прототипа, а за изпипването има време. Все пак time management-a е едно доста важно умение за инженера.

Това с променянето на тока в опашката не ми харесва много, ама то и както каза ти, може би не е най-правилното решение. В твоята схема гледам си вързал базата на T4 директно към земя, през 12 k резистор. В моята схема под резистора имам кондензатор, за да може при DC да няма усилване (DCgain = 1). В такъв случай, установих че е доста по-трудно да се балансира схемата, понеже без обратна връзка, T4 не работи и T5 взема всичкия ток от опашката. От там нататък става мазало. Предполагам и при такава ситуация може да се намери решение, но аз не можах да стигна до такова, а стана 100 часа, карам поредна безсънна нощ, а утре рано съм на работа. Както каза Евтим, и от книгите съм чел, че е трудна работа да се балансира схемата, без ООВ. Интересно ще ми е да разбера обаче, дали има хитър начин, по който лесно да се направи това, и какъв точно е смисъла от процедурата. Ще помисля още в близкото бъдеще. Ще видим утре до къде ще стигна със сглобяването на първия прототип.

Мдам, знам за какво говориш

^^ Един ден и половин нощ съм мислил върху дизайна на диференциалния вход, като към това слагам и доста четене по темата, и не можах да разбера къде виждаш дисбаланс. Както на теория, така и от симулацията (тази от прикачения по-горе spice файл), ми излиза че всичко е прилично балансирано. Освен и в теорията и в симулацията да бъркам. П.П. Дисбаланс от рода на 0.3% между тоците от двете страни, предполагам не е много. П.П.П. Абе да знаете дали от много кафе може да се умре

Motu Ultralite в никакъв случай! Трябва да сменяш ника иначе

@Parni_Valjak Стабилността не е толкова проста работа.... Знам че е доста сложно там. За сега я тествам със симулации, понеже това ми е най-лесният и сигурен начин за това. Иначе в четвъртък трябва да почна да сглобявам прототипа, понеже имаме срокове за спазване. След седмица и половина обаче, започва пролетната ваканция, в която ще мога да поработя върху усилвателя доста и да правя неограничен брой промени по протопита. Наблъскването на много елементи не е интелигентното решение. По принцип всяка група съм я слагал с някаква цел, с идеята че това подобрява работата като цяло. Естествено на някои места може да се окаже че съм усложнил нещо, без това да води в съществена промяна на работата, заслужаваща си "оптимизацията". По принцип започнах от най-простата топология и прибавях подобрения. Кофтито обаче е, че повечето от тях на теория помагат най-вече за намаляване на distortion-a, а тестове на distortion ще мога да правя чак през ваканцията, поради недостиг на време в момента. То и там не ми е много ясно как ще стане, но да кажем че ще се помъча. Толкова нискочестотни изходни транзистори са калпава работа. С това разполага университета. Те предполагам имат и по-прилични елементи в специализираните лаборатории, но тъй като първа и втора година се правят прости проекти по принцип, в общият склад има само гореизброените транзистори. Имаш неправилни стойности на елементи. Някои от елементите, както казах, не съм ги смятал още. При такива елементи съм сложил стойности, колкото да има за симулациите и да не прецакват много работата като цяло. Понеже споменаваш не само схемата, но и изработката, трябва да "вмъкнеш" в проекта и тези неща, които не са в схе.... Съгласен съм, че това е правилният начин за проектирането на един добър усилвател, но в моя случай, просто няма как да се вземат предвид толкова много променливи, понеже се усложнява твърде много модела. За това доста работи се пренебрегват и се оставят тези, които имат най-голямо влияние. В заданието има някои неща, които са много неясни. Самите спецификации, както забелязваш са доста упростени. Това загатва какво е средното ниво на студентите, за които е готвен проекта и какви са очакванията от тях. Къде са ти сметките по проектирането на схемата? Сметките са ми пръснати на приличен брой места в една тетрадка. Като пиша финалният доклад (абе така ли e Report в българските университети?), тогава ще ги структурирам добре. В края на краищата трябва поне да изясниш с ръководителя си до каква степен да навлизаш навътре, без да се окаже, че не си си свършил работата. Трябва да имаш доказателства за избора на всеки компонент и за взаимовръзката им поне в рамките на определено стъпало или фукционална група. Ръководитят на пръв поглед е доволен от дизайна, това с уговорката че му е хвърлил едно око за 2 минути, при схема с липсващи стойности на компоненти. В четвъртък ще го питам за крайно одобрение, преди да започна да сглобявам първият прототип. Относно доказателството за всеки компонент, при проект на това ниво, няма как да стане, по няколко причини. Едната е, че ще стане огромен report, като за дизертация. Освен това няма нито достатъчно време, нито ни е на нивото в момента. Но от опита ми до сега, съдя че проверяващите се радват като си направил добре работещо устройство и ти влизат в положение, че не можеш да обясниш всичко което си правил, като за Phd проект. Затова трябва сериозно да се преориентираш в ценностите характерни за висшето академично образование in Great Britain. Не знам до колко си запознат с инженерното образования в UK в момента, но си мисля, че ако се запознаеш малко повече, ще се хванеш за главата. Хич не тръгва на добре работата си мисля, но поне ти дават добра възможно и средства, ако ти се учи, да учиш сам. А и не мисля че имаш кой знае колко по-добра възможност за образование, на повечето места по света. Но това е друга дълга тема де... Ще ти пратя на Л.С. конспект на материала който учим. Благодаря за помощта! @Evtim Djerekarov Гледйки схемата ми се струва, че си се ръководил от Cordell / Self. Правилно ти се струва Това са едни от доста малкото полезни книги които намерих по темата. Прототип както казах вече, ще направя така или иначе. Относно измерването на изкривяванията, не съм сигурен че ще имаме достъп до нужната апаратура за това. По думите на студент който е правил проекта миналата година, тестовете за изкривяванията са ги правили единствено софтуерно, чрез симулации. Но тази година не знам как ще е, може и да се докопам до някой анализатор. Аз лично не съм срещал добро практическо четиво на тая тематика. И на мен ми направи голямо впечатление, че по една толкова известна тема, има толкова малко качествени книги. То може и доста пропуски да имам, но за няколко часа търсене в google и разни форуми, намерих всичко на всичко 3 книги, в които е изнесена информацията добре.

Имам около месец да поработя още, но по-скоро проблемът ми е, че вече съм до фаза, където нещата отиват твърде дълбоко, и нито ми е на нивото на знанията (преди няколко седмици се захванах с проекта, като преди това доооста бегли познания имах), нито от мен се очаква да направя кой знае какво. Все пак спецификациите не са чак толкова трудно постижими мисля, при положение, че би трябвало да могат да се постигнат с доста по-прост дизайн, с доста повече недостатъци, по думите на преподавателя. Но аз все пак се целя малко по-горе от спецификациите де. Тъй като вече имам необходимата мощност, стабилност (предполагам, така излиза при симулациите) и повечето характеристики в спецификациите, от тук нататак мисля да се съсредоточа, най-вече в подобрения, за подобряване на изкривяванията. Ще се радвам, ако все пак си изкажеш мнението за дизайна ми, без да е нужно да навлизаш в големи подробности. Отворен съм към въпроси.

Имам проект за университета, да проектирам и построя аудио hi-fi усилвател, че реших да споделя напредъка си до момента. За пръв път се занимавам със solid state усилватели и предполагам доста пропуски имам още, но се постарах да разуча материята до колкото мога, за времето което имах. Това е листа със спецификациите, които трябва да постигна (преведени от английски): -Изходна мощност: до 20W при синосоидален сигнал и 8 Ohm резистивен товар -Ниво на входния сигнал: 0 dBV от източник с вътрешно съпротивление 1 kOhm за максимална мощност на изхода -Изходно съпротивление: <0.1 Ohm -Честотна характеристика: 20 do 20 kHz (-1 dB) -Стабилност: Отлична стабилност при резистивни и индуктивни товари. Добра стабилност при капацитивен товар, с размер от порядъка на капацитета на кабелите за връзка с озвучителни тела. -Динамичен диапазон: >100 dB -Защита срещу късо съединение: Препоръчителна -THD: При 10W изходна мощност - 0.1% добре, 0.01% много добре. Това е схемата, която съм разработил до момента: http://media.snimka.bg/s1/1799/029841297-big.jpg?r=0 Spice файл: https://dl.dropbox.com/u/59307400/Audio_Amp.asc Поради липса на наличност на необходимите транзистори в circuit lab, като имена на транзисторите съм задал моделите на транзисторите, които ще ползвам (демек гледайте първото, по-горно обозначение за всеки транзистор). Поради същата липса в LTSpice, за симулацията използвам транзистори с близки характеристики. Все още някои елементи не са добавени, като защита от късо съединие на изхода, някои евентуални decoupling кондензатори и евентуално други дребни неща. Също за сега работя с идеален източник на входно напрежение. Има още работа по някои от стойностите на компонентите като цяло, с цел подобряване на работата, но като цяло това е общата идея. За транзисторите, имах избор от наличните транзистори в склада на университета. В случай на предложения за смяна на някой транзистор, това е списъкът на тразнисторите с които разполагам: NPN: BC182L, BC184L, 2N2369, 2N3440, ZTX651, ZTX653, TIP31C, TIP3055 PNP: BC212L, BC214LC, 2N5416, ZTX753, TIP32C, TIP2955 Относно захранването, разполагаме с готови такива. Моделът е TTi TS3022S, което за дадената цел, мисля че е достатъчно добро. За дизайна не знам какво още да добавя. Ползвам стандартни похвати, като се стремя към надеждност и възможно най-добри характеристики. Цената не е фактор в случая. Очаквам мненията ви.

Мисля че да.

^^ Еее, то бива бива човек да не може да обработва снимки, ама чак пък толкова...