Атаката на звука на китарата се намира около 400-500 Хц(Ниски среди). Когато добавяш високи честоти, се създава илюзия за отчетливост, която когато свириш с група изчезва и се получава следната ситуация:
- Абе брато, нещо не ми се чува китарата, я да си увелича кубето малко.
Другият китарист - А, сега мойта нещо започна да зачезва, я да се вдигна малко.
(10 пъти същото нещо)
Вече и двете кубета са на 10, и никой нищо не може да чуе от музиката.
Високи можеш да добавяш само на рифове, които искаш да режат(Пантера, например), но пак там трябва да са на около 12 часа. Това се допуска само ако свири 1 китара.
Също така ако прекалиш с количеството дисторшън, китарата губи напълно динамиката си(няма разлика между силно и слабо, всичко прилича на равен шумов фон), а когато спреш да свириш избива прекрасен шумец. Вслушай се в западните си идоли, в китарите им(игнорорайки баса и високите честоти от чинели, фусове и т.н) и ще установиш, че ритъм партиите им обикновенно са по-глухи, с малко високи честоти, а соло китарите обикновено са по-среднисти, но също не стържат във високите. Обикновено хубавия динамичен звук се постига или с як дистер(Металзон, Рат, Шредмастер, Драйвмастер, Джакхамер, Трашметал, Пърл) с драйв на 9-10 часа, с добре настроен еквилайзер, включен в чисто кубе, или с слабо дистерче/овердрайвче (SD-1, DS-1, TS-9, Блус драйвер, Гъв Нор, Джордан Бостон), с нормални настройки, включено в драйв канала на хубаво(по възможност лампово) кубенце, с драйв на около половината.