Steppenwolf

CМ7add2b9(5) ...

@adXok: Акорд може да се построи и не по терци (ако става дума за секундова или квартова хармония, например). А за двузвучията (доколкото разбирам, за такива става дума)... Може би е редно да се означат като буква на акорда, но без квинта. Напр., означение след акорда в скоби (no 5) или нещо подобно.

Това може да е акорд, който се явява на доминантовата степен за дадена тоналност и който има доминантова функция. Доминантовият септакорд (което понякога се ползва и като название за интерваловата му структура) може и да не изпълнява доминантова функция - напр., в блуса изпълнява тоническа блус функция, както я описват някои автори.

Всъщност, има И психоакустичен елемент относно възприятието на звука, който е малко извън темата - чуването на по-високите и по-ниските честоти при по-високо ниво се изменя (става по-ясно), заради природата на слуха ни и характера му да е по-чувствителен към средните (от порядъка на 1 - 2 kHz).

Да. Особено при духовите инструменти - при промяна на налягането, скачат хармониците с по-висок пореден номер. Чисто резултатно. Не е по темата сега да се изследва движението на въздуха вътре и въздействието му върху стените при различно налягане (а и не е тъй необходимо), понеже се стига до физика и фигури биха били нужни, ала е ясно, че се изменя по площта на инструмента и това води до по-сериозните темброви разлики. В реалния свят, при някои реални акустични инструменти, тембърът търпи лекичка промяна в различните регистри, т.е., не е постоянен! Въпросът е семплерите да се справят с коректното пресъздаване на тази девиация.

@ecmjazz, добър пост! (Аз чак сега погелждам темата :wall:)

Вторият случай, посочен от iBobz, почива на секвенциите.

Да. Симпатично. Всякакви подобни игри могат да се изобретят на база на баса и сопрана, тъй като ухото има тенденцията да хваща най-напред крайните, контурните тонове на музикалната картина, подобно на окото, хващащо контурите на изображението, и те определят "формата".

Гладкостта се дължи на плавното гласоводене и наличното запазване на общите тонове, както и "две в едно" функцията на E: Отвеждащ алтериран доминантен акорд, подобно на съседната тема. Едновременно с това Е е диатоничен за новата тоналност. Така че това за мен е модулация с общ акорд E - само превключва между натурален и хармоничен минор при прехода E - C#7.

Няма лесно. Ама... няма и трудно. Въпрос на личен избор и настройка. Накратко: - хармония; - полифония; - оркестрация; - композиция; - слух; - акустика - помага за разбирането и авторазвиването на горните, преминаване от ниво на информираност към ниво на знание. И накрая, подобно на безплатния софтуер - употребявате на ваш риск, не даваме никакви гаранции.

Акордът буквено се означава с буква за основата, с буква за качеството му и с цифра за тежненията / разширенията до най-високия интервал спрямо основата. Акордът не винаги е пълен - не винаги присъстват всички тонове, в зависимост от акорда и от броя гласове, с които следва да бъде представен. Изпуска се най-често този тон, без който акордът не би изгубил толкова от своя характер. Така например често не се свири чистата квинта, тъй като отсъствието й е по-незначително за ухото - тя се намира в началото на обертоновия ред, има сравнително голяма амплитуда и е неутрална, понеже не е определяща за качеството и цвета на акорда. В акорда трябва да бъдат представени алтерaциите и най-високото тежнение, тъй като са определящи. Има две системи за буквено означаване на тоновете. Разликата е, че в едната, намерила приложение у нас, тонът си се означава с H, а си бемол - с B (по немски и съветски стандарт). В другата система, която доминира и в интернет, за си и си бемол се използват съответно B и Bb. Аз се придържам към последната. M/maj, m/min Означението дава информация за терцата и за септимата. Мажорните тризвучия се подразбират, а за минорните се прибавя m или min: C = C E G; Cm = C Eb G. Aко имаме мажорен септакорд, той ще се означи с M или maj. Без това ще се схване като доминантов септакорд (мажорно-малко четиризвучие) - с мажорна терца и малка септима. CM9 или Cmaj9 = C E G B D; CmM7 или Cminmaj7 = C Eb G B; Cm9 = C Eb G Bb D. За мажорен септакорд се среща и означение с триъгълник. sus Означението идва от suspension или задържане. За тези акорди можем да кажем, че имат линеарен, контрапунктивен произход, понеже класически чуждият тон от задържането намира постъпково разрешение до терцата в рамките на същия акорд. С равитието на музиката се изменя третирането на дисонансите - навлизат повече и се използват все по-свободно, без подготвяне и без разрешение, съгласно което в съвременната музика като поп и джаз акордът се среща самостоятелно - терцата отсъства и е напълно заменена от секунда или кварта (респ. sus2 или sus4): Csus4 = C F G. Възможно е да се срещне и без цифров указател, което по подразбиране е sus4. add Наименованието идва от добавяне. В терцовата хармония акордите се строят по терци. Например, C9 значи нонакорд - C E G Bb D. Ако обаче например септимата отсъства, използва се това означение: Cadd9 = C E G D. Възможно е да се запише и като add2, което е същото, но тонът се предполага, че е октавно транспониран надолу, което прави звученето още по-дисонантно, но това съвсем не е задължително да се приема буквално - за един джаз музикант аранжирането на тоновете би било доста по-свободно. dim / o Означението е за малък или умален акорд (от diminished). Построен е само от минорни терци и съдържа тритонус между умалената пета степен и основата, макар че акустично такъв акорд всъщност няма ясно обособена основа заради симетрията и комбинацията на неясния тритонус с липсата на доминиращ по сила интервал, който да му придаде повече определеност. Все пак тя клони към тона, намиращ се на терца отдолу, поради което някои го разглеждат като доминантов септакорд без основа. Cdim / Co = C Eb Gb - умалено тризвучие. Cdim7 / Co7 = C Eb Gb Bbb е умалено четиризвучие, умален септакорд - съдържа още един тритонус между трета и седма степен. Ако четиризвучието е полуумалено (полуумален септакорд), то е с умалена квинта и малка септима и се записва като Cm7b5: C Eb Gb Bb. Среща се и означението Co със задраскан "о". Благодарение на характера си, умаленият акорд е много удобен за разколебаване на тоналността и за модулация, като при това може да се използва за свързване на акорди от по-отдалечени региони, както и за маскиране на неконсистенции в гласоводенето. aug / + Означението е за увеличен акорд (от augmented), състоящ се само от мажорни терци и имащ увеличена квинта над основата. В този смисъл, природата му е подобна на умаления акорд. Пример: Caug / C+ = C E G#. Симетричен по структура, той също е много гъвкав и удобен за модулация, подобно на умаления. 5 и 6 5 - Квинтакорд с отсъстваща терца (powerchord). G5 = G D G. Липсата на терца го освобождава от мажорно-минорна определеност и придава енергичност в звученето. Среща се най-често в рок, метъл и поп музиката. Можем да оправдаем употребата му и акустично например при свиренето с дисторжън, когато дефакто се прибавят допълнителни обертонове, уплътняващи звука. Свиренето на терца от същия инструмент би звучало по-тежко и дисонантно заради повечето биене между тях. За сравнение, такъв акорд звучи доста по-празно, когато е изсвирен с акустична китара или пиано. 6 - Акорд с добавена секста като тежнение. Такъв акорд понякога може да се срещне като замяна на мажорния септакорд, когато имаме в мелодията основния му тон, за да се избегне дисонанса от полутоновия конфликт (малка секунда). В по-съвременни "класически" произведения дори има случаи, когато се завършва на такъв тонически акорд. Забележете и че F6 = Dm7. алтерации (#/+, b/-) Символите показват алтерация респективно нагоре и надолу на някои от акордовите тонове. Означава се след акорда кои степени са алтерирани. Напр.: C7#11 = C E G Bb D F#. / 1. Означението показва кой тон е в бас. При това може да имаме както акорд в обръщение (C/E), така и чужд тон под акорда като част например от оргелпункт (Dm/G). 2. Означението може да показва и полиакорд. В тези случаи чертата може и да е хоризонтална. Полиакордът е структура от два отделни акорда, които най-често са регистрово разделени. За обръщения класическо е означението с индекси, сочещи интервалите, които тоновете образуват с баса. Например, C64 означава квартсекстакорд: G C E.

Ех.. Ами, при мен е активно всичко. Но щом през твоя доставчик не става, може би би станало, ако пробваш да минеш през някакво прокси, :think: ако желаеш да го видиш толкова.

E пристъпва хроматично към Gm. В последованието от A към Dm, A води до тенденция за разрешение и се образува каденца. Навлизането в новата тоналност започва от Gm с пас, подаден от алтерирания в мажорен акорд E. И Gm е пивотен, хроматичен за старата (заради терцата си) и диатоничен за новата тоналност - субдоминанта, която се следва от доминанта и после тоника. И това е източникът на стабилното удовлетворение и отдъхване.

А на мене - с комплексари! Язък за (може би) 30-те ти години, ментално си много зле! Жалкото е, че самият ти нищо не си разбрал и никакъв смисъл не хващаш, нишката ти убягва, дори една дума не прочиташ правилно! Сиктир у твоята смръдлива бърлога! Никой не го интересува на кой, как и от колко време викаш, нито пък оправданията ти за изляната от тебе диария! Най-вредни сте полуумните и полуглупавите!

Пак на всяко гърне меродия, а? И прозрачни опити за присламчване. Всички ти видяха простотиите обаче; глупостите, които се опитваш да разстилаш, нямат никаква стабилна основа. Видяха, да. Че постовете ти, самозванецо, са предимно етерни плювалки, без да показват някаква качествена компетенция наистина, а прочетени и назубрени отгоре-отгоре фрагменти (напомням ти за т. нар. "четене с разбиране"). И поне като даваш примери и изреждаш, научи и си обясни съответните закони и ефекти какво точно представляват, за бога, защото дори се срещат и в учебниците по физика от средното отделение. Но пък беше забавно с докачливостта ти и огъването ти на ръждясали ламарини. Айде, имаш една бира от мене, най-вече заради писането ти на кирилица! Върви с мир.

Наздраве да е! А пишльовци с хелий винаги се намират.

Поредното въздухарско и абсолютно несвързано изказване! Но няма какво друго, да. Ако толкова си падаш по въздухарските работи, можеш да продължиш в офтопичен монолог, докато бъдеш издухан от модераторите, аз нямам такова намерение. Искрено желая успех - в каквото си пожелаеш!

Hehe, ok then... Че имаше bullshits (понеже предпочиташ не родния си език) в писанията ти, yeah, но за разлика от тебе, аз съм минал фазата на "пишкомерене" и на желание с попрочетеното да предам нататък усещането, че съм открил Америка, и не съм тук да се дракам. Не ми е на сърцето, не го изпълва. Не е моя работа да те съдя. Тук има достатъчно интелигентни хора, които сами ще си направят извода и писанията ти са на изложение. Едно време мой учител казваше: "Между знаещ и информиран има разлика". И в твое лице получих красноречив пример за един информиран човек. Е, всеки в областта си. И по-леко с опитите за даване на наклон, хората са не по-слепи от тебе, да видят вариантите и възможностите - приятелски съвет. Инак - добър опит за тънко измъкване. Good luck & goodbye, tnx for the fun.

И коментарът ми по изредените примери от phile, насочен предимно към второто - споменатият Доплеров ефект би си бил съвсем на мястото, само че в друг контекст (ако, както разбрах, се отнася за първия пост по темата). Моите уважения, ама тук се поотмества...

Тъй като гледам... Бихме могли да отворим съвсеееем отделен, хостван другаде форум на тема "акустика, теория, аудио и нискочестотна техника". Ник'ъв проблем. Само желание и време да има.

Хм, любими певци... На първо време ще кажа Албано.

И като умрем, затуй се прераждаме, щото имаме какво още да учим. Е, все пак теорията е душата, а практиката - тялото. Мен ме влече повече теория и мислене. Скоро с поялник не съм ръчкал нищо. От колофна, между другото, се разклащат зъбите. И за да разведрим малко обстановката, един бъзик: "Теория - това е, когатo знаеш всичко, но нищо не работи, Практика - това е, когато всичко работи, но не знаете защо, НИЕ съчетаваме теорията с практиката: нищо не работи и не знаем защо..."

Имаше една мъдрост: "Всеки срещнат те превъзхожда с нещо". Просто не съм очаквал да не се знае. Който има по-голямо докосване с техниката, би трябвало според мене да го е чувал. Лично мнение. Т'ва е. Ако Niki е сред тях, явно го е чувал - а и остави такова впечатление.

Случва се. В електротехникума. И в специализираната литература. В английската е ясно, че вероятно не се среща.

Мисля, че е немска заемка. Но... да не си го чувал ми е смешно просто... Клирфакторът е именно терминът за хармонични изкривявания. Инак, в един нискочестотен усилвател, примерно речено, има и други изкривявания, като интермодулационни и фазови.