Steppenwolf

Без да съм навътре в подробностите на народната музика, отговарям... Срещат се още фригийски и еолийски лад... Като казваме еолийски, струва си да се подчертае, че това съответства на натурален минор, като седма степен не се повишава, при което доминантата би била минорна. В нашия фолклор роля намират и маками като хиджас и хиджаскар. Хиджас оригинално в арабския свят има две форми в зависимост от това, дали посоката е нагоре или надолу. В посока нагоре вторият тетрахорд дава шеста степен в лада, отстояща на 3/4 от петата и седмата, докато надолу се ползва друг, при който шестата степен е по-ниска - на полутон от петата и цял тон от седмата. Хиатусът отчасти се "компенсира", като втора степен е настроена малко по-високо, а трета - малко по-ниско. Поради това, че използва микротонове и не се вписва съвсем в западноевропейската система, бихме могли условно да го запишем примерно така от до: - нагоре C +Des -E F G +As B - надолу C +Des -E F G As B Хиджаскар се състои от два хиджазови тетрахорда (1/2, 1 1/2, 1/2), което от до би дало: C Des E F G As H C

EastWest са сред най-качествените, но са много големи. Edirol пък е играчка. Garritan Personal Orchestra е по средата - това е, което аз ползвам, без да ми изяжда 30-гигабайтовия хард и без да съм недоволен.

Защо така не си довършваш и дооформяш нещата? Местата, в които комбинираш повече от една мелодична линия, може да се дообмислят.

Според мен, първо избери текста, после пиши музиката по него.

Здравей! Много рядко се навъртам в раздела, но попаднах на твоята тема. Мисля си, че ако махнеш "но" от последния ред, ще е по-добре. Нуждата от остро внимание към римуването считам за по-строга, ако текстът ще бъде само поезия и няма да се пее. Дори лично мен в една песен строгото, ритмично римуване понякога може да ме отегчи. Пробвах да импровизирам набързо и наум песен върху текста ти и не срещнах нещо дразнещо. Ще има ли припев?

Бях пробвал преди време по-стари версии Samplitude. Има ли score editor, т.е. нотация?

Ако искаш откровена критика, ето общото ми впечатление и виждане, стараейки се да се абстрахирам от миди звученето и имайки предвид, че нямам особен композиционен и слушателски интерес към стила, в който работите... Замисълът на проекта ви ми е симпатичен, макар на места по-минималистичен за вкуса ми. Мисля, че иска още композиционно пипане и съобразяване по формата. Някои преходи са интересни, но други решения ми стоят малко самоцелно залепени, издавайки преиграване с даден музикален елемент. Като цяло има доста места, където аранжиментът ми се струва бедничък в този си вид. К.

Съгласен съм, че суингът не е задължителен, за да е джаз музиката, макар да съм свикнал повече на това.

А, да, точно това пропуснах да споделя от впечатленията си, след като го чух: няма го суингът, та определено не е толкова джази, колкото ми звучи като фюжън между класика, джаз и нюейдж.

CyberGene, хубаво е, че добави и нотите на оригинала, понеже не ми беше особено позната композицията, та попаднах на различни в интернет. В оригиналния си вид може да е много удобна за първи стъпки в джаз хармонията. Рехармонизацията е симпатична, макар и попренапудрена. Аз бих препоръчал на този, който ще анализира примера, да вземе оригиналната схема, сравнява с рехармонизираната и да си отбелязва отстрани на акорда с номерче от списъка, който съм дал, по какви начини е рехармонизирано.

Тази тема я забравихме малко. Би било добре да дадеш и линк към оригиналната хармония. След това интересуващите се биха могли да огледат и да оценят къде по какъв начин е рехармонизирано.

Всъщност, WAV е некомпресиран. Другото - със или без загуби - е компресирано. В първия случай е с алгоритми без загуби и форматът е като един вид ZIP за музика, а в другия - с изрязване на нечуваемата част според психоакустични модели. Третият и най-удобен вариант е именно такава компресия със запазване на перцептуалното качество, ако ползва MPC, но за съжаление повечето портативни плеъри не поддържат този по-екзотичен формат. Веднага след това по качество идват OGG и MP4, които някои плеъри поддържат и е добре да се вземе това предвид. А MP3 си има артефакти и при 320 kbps, а и не "диша" до повече от ~19 kHz. (Като пиша "без промяна в перцептуалното качество", имам предвид, че това важи и при висококласна техника с избран по-висок битрейт - тествано е, - и малки разлики има много рядко, при някои специфични проблемни семпли.)

Първо, темата ти е в отвратително разхвърлен вид, вероятно отражение на мислите в главата ти. Следващия път се постарай поне от елементарно уважение към себе си (а желателно и към съфорумците си) да ги подредиш малко, да избистриш какво точно те интересува и да поставиш описателно заглавие. Второ, казах ли да уважаваш хората, които ти подаряват вниманието си, за да ти помогнат и отговорят? Това тук не е гимназията ти, пълна с репчения и заяждания, нито е селски курник с ербапи петли. Трето, теоретичните ти познания са на практика в небитието и това е липсващото звено на комуникационния ни канал. Преди да се занимаваш с увеличени, умалени и изобщо всякакви акорди, научи и разбери основни неща и термини, сиреч - "Елементарна теория на музиката" се казва книжката! Друг нехаещ за знанието дори я подарява в тази тема. Можеш да прочетеш тези неща и на английски от интернет. Едно нещо е сложно, когато не е разбрано. Четвърто, коригирай си поведението и спазвай препоръките и правилата на форума. А ако нещо ти горчи много, просто не го яж!

Какво означава "йонийски мелодичен лад в две октави"? Няма такова нещо. Има йонийски лад, съвпадащ с натурален мажор, но не и йонийски мелодичен - това е мелодичен мажор. Добре е да се прави разлика, понеже говоренето за йонийски лад предполага модалност. В мелодичен мажор увеличен акорд има върху понижената VI степен. Какво по-конкретно те интересува? В до мажор ще се построи по големи терци от ла бемол нагоре. Съдържа интервалите голяма терца и увеличена квинта. В този си симетричен вид може да се разгледа многостранно и да послужи за енхармонична модулация. Що се отнася до функционалност, неустойчивостта и неопределеността му откъм основа заради симетрията не позволяват да изпълнява тоническа функция (T) в основната тоналност, за доминантова (D) в основната тоналност няма налице чувствителен тон, следователно остава субдоминантовата функция (SVI). П.П.: И моля, пишете по-описателни заглавия!

Съгласен съм с теб и наскоро го споделих в друг форум - Енигма не успя да ми задържи интереса след първите четири - пет албума. А зад проекта Енигма основното действащо лице е Майкъл Крету, който е румънец. През 80-те години е бил още композитор и продуцент на познатата ни певица Сандра, както и нейн съпруг. Нейни вокали има и в Енигма.

Може би има нещо общо в темброво отношение с това, което съм чувал от O-Zone... Не съм почитател на това звучене, не знам дали не поотмина времето му? Басът и кикът ми идват прекалено надути, както и мисля, че се нуждаят от EQ. Има и доста клипвания. В моите очи изобщо няма място за сравнение на проект Enigma с разни именца като Morandi... Енигма е първоначално замислен като нюейдж проект и беше оригинален пробив за времето си, който обаче, макар да ми печели симпатиите в някои точки, не ми и блести кой знае колко ярко.

В допълнение, означенията за динамика нямат толкова абсолютна стойност в dB SPL (ниво на звуково налягане) в музикалната практика, колкото преди всичко относителен смисъл - изпълнителите не ги следват като тонгенератори. Преди време този въпрос бе засегнат във форума. А и можеш да усилиш изсвиреното и в крайна сметка да промениш звуковото ниво независимо от velocity. Освен това, много инструменти имат нелинеен акустичен импеданс, обертоновете им зависят от "силата" на свирене и при тях за дадена динамика е характерен различен тембър. А имаме и разлики в емулациите на това... Така че само дадени dB не казват всичко. Когато оркестърът свири fortissimo, това си звучи характерно като fortissimo, независимо дали volume на усилвателя ти вади 45 или 70 dB SPL в помещението. Ето защо не намирам за уместно цитирането на абсолютно звуково налягане. Друга подобна табличка за velocity-dynamics според Logic Pro.

^ Рулираш!

Темперирането се отнася преди всичко за клавишните инструменти. Виолисти, челисти обикновено се настройват по чисти квинти. Те, както и брасистите и вокалистите, ако свирят заедно с равномерно темперирано пиано, могат да компенсират и да се донастройват спрямо него. Вокалистът самостоятелно търси чистите интервали, но при пиано акомпанимент несъзнателно се донастройва. Видът на днешния тритонус е артефакт на темперирането - именно на него дължи голямата си напрегнатост и неяснота този интервал, бидейки точно по средата на октавата. Но има и композитори, за които 12-ТЕТ не е последна инстанция и не пишат музика в него. И търсенето на повече свобода и изразно богатство, и развитието на темперирането обясняват по-смелото използване на 12-те тона и по-далечните модулации в Романтизма и след това.

Звучи божествено и ангелско, бих казал... Макар че пълнотата на Баховата композиция се разкрива при добретемпериран (WT) клавир, за какъвто е написана, но в чистия строй я предпочитам пред равнотемперирания... Тук бих искал да подчертая, че WT и ET са различни, понеже съм срещал някои да ги зоват като едно и също нещо. WT е неравномерно темпериране, което не "разхвърля" комата поравно, както ЕТ - някои тоналности са по-чисти. Това оставя на всяка тоналност характерно настроение, цвят, така че не само музиката на Бах, а и друга класическа музика губи някаква част от оригиналния си замисъл, когато се свири в ЕТ, както и се губи от логиката, защо е избрана дадена тоналност и дадена модулация. Има най-различни видове "добро" темпериране - по Бах, Веркмайстер, Кирнбергер, едно от които дадох като пример в поста за центовете по-горе. WT като еволюция се намира между ET и МТ (среднотоновото темпериране). Последният се нарича така, понеже квинтите са малко по-стеснени, обикновено с 1/4 синтонична кома, за да са чисти терците, и се получава така, че D е по средата между C и E. Заради това пълно изравняване и обезцветяване не съм особено почитател на равномерното темпериране - това е основна критика към него. Намирам по-експресивна красота без него, макар че това си има цена, както казахме в предните страници.

Симпатично, як бийтбоксър си, вадиш хубав кик! Едно време като хлапе не знаех, че на това му се казва beatbox, ама си ги правих тези неща по разни скечове и си въртях понякога ритъмчета.

xopxe, както kolio_k е написал, има много, много варианти. В най-общи линии, ако творбата ще е изцяло диатонична, при което се придържаш само към акорди, построени от принадлежащите към лада тонове, написаното от теб е вярно, като можеш да имаш и разширени акорди (със септими, нони и т.н.). Това, че си в дадена тоналност, не означава, че не може да се използват други, "заети" акорди. Възможностите са неограничени и ако музиката е силно хроматична, основното "правило" е, че всеки акорд може да се яви във всяка тоналност.

Да, целта е да съвпаднат обертоновете и да няма биене, а при по-дебели и къси струни хармоничността е по-малка. С всичко това ми напомняш да отбележим и че много от "странните" другокултурни строеве са повлияни именно от специфичния спектър на инструментите им, за да го удовлетворят.

Добре си се насочил. Изобщо, научно-техническата страна на нещата в музикалното образование изглежда е силно занемарена, а от там и мисленето в нея посока, за което свидетелства "окастрянето" на някои предмети... --- Изписаха се много страници и мисля, че е крайно време да прибавим обяснение, що е то центове. Музикалните центове не са като онези в парично обръщение - с тях не можете да си купите нищо. Те са логаритмична единица за изразяване на интервалите, т.е. изразява отношенията между интервалите, а музикалната система и слухът ни са логаритмични по характер: Ако имаме тон с честота 200 Hz, то интервалът октава е между него и тон с честота 400 Hz, а за тон с 2000 Hz - между него и тон с честота 4000 Hz (не 2200). С нарастването на честотата съответно и чувствителността нa слуха към разлики в херците намалява. Най-малкият интервал в системата ни (полутон) е прието да се равнява на 100 цента в равнотемпериран строй. 1 цент е 1/100 от полутона, което дава възможност да се опишат достъпно много интервали/нюанси. За голямата секунда се получава 2 х 100 = 200. И имайки 12 тона, октавата отговаря на 12 х 100 = 1200 цента. В 12-ТЕТ, понеже октавата е равномерно разделена, имаме по 100 цента между всеки два полутона. Целият строй може да се изрази като интервали спрямо даден тон или като отместване в центове от 12-ТЕТ, който пък би се записал в този случай само с нули. Така например за един от строевете по Кирнбергер може да се запише: 0 -10 -6 -6 -14 -2 -10 -3 -8 -10 -4 -12 0, което показва с колко цента е по-ниско (минус) или по-високо (плюс) даден тон спрямо 12-ТЕТ, или пък: 0 90 204 294 386 498 590 702 792 895 996 1088 1200. Понеже системата е логаритмична, логично даден интервал може лесно да се изрази в центове, когато се намери логаритъм при основа 2 (базата за октава) от отношението му и се умножи полученото по броя центове в една октава, т.е.: C = log2R x 1200. Логаритъмът се разчита така: "На коя степен C трябва да е основата 2, за да даде R?". И накрая, нека добавя, че съществуват и "спирални" строеве, при които октавата не е точна, а има малко отклонение.

Наистина, експресивността и артикулацията понакуцват понякога. В GPO например не ме задоволява стакатото на щрайха особено. А и често се навърта и тая досада от ровенето, за която спомена. Ще очакваме с интерес албума!