Jump to content
Българският форум за музиканти

Топ потребители

  1. yamaha

    yamaha

    Members


    • Points

      2

    • Мнения

      1522


  2. TONY

    TONY

    Members


    • Points

      1

    • Мнения

      4324


  3. Лими

    Лими

    Members


    • Points

      1

    • Мнения

      1835


  4. Koobenot

    Koobenot

    Mods


    • Points

      1

    • Мнения

      2204


Най харесвано

Showing content with the highest reputation on 11/12/26 във всички области

  1. @TONY, признай си че горната история си я дал на AI да ти я оглади и направи по-красива и вълнуваща. Като оставим шегата настрана, съгласен съм напълно с нещата, които казваш. Май не съм разказвал една случка от преди доста години, ама ако вече съм я споделял да ме прощавате и ще се опитам да съм кратък. Беше някъде около 2005-та и тогава работех с доста рапъри, които и досега си пишат сами текстовете - някои бяха пълни глупости, други имаха идея и метроритъм в произнасянето и т.н. Един ден идва при мен някакво момче на около 25 и носи някакви листове с текстове за рапиране. Даде ми ги да си кажа мнението - чета аз...чета...и си мисля "мамка му, тия текстове много яки - и смисъл, и рима, и история...", изчетох всичките му текстове...супер, все едно професионалист текстописец с 20-годишна практика ги е писал. Питам го "имаш ли вече човек, дето да ти ги рапира, инструменталът ще го направим лесно..." и се оказа, че той много държал сам да си ги запише. Викам..."ок, ама дали можеш така без опит в рапирането, дай да пробваме с някой текст, сега ще ти събера един демо бийт и да чуя как ще го кажеш". Събрах бийта, пуснах му го - ужас...ужас не, ами трагедия...липса на чувство за всякакъв ритъм и следване на бийта, диалект в говора, кофти тембър и още куп дефекти, за които ще му трябват години упражнения и практика, че да ги заглади малко и пак не е сигурно. Казах му деликатно, че няма да стане работата на този етап, а текстовете му са прекрасни откъдето и да ги погледнеш и ако иска да ги реализира, просто трябва да си намери професионален рапър, който ще ги изнесе по най-добрия начин. Отговори ми категорично, че не иска да дава текстовете си на никой друг, ако той самият няма да ги записва на песни. След това няколко години съм следил хип-хоп гилдията дали в някоя песен все пак няма да чуя някой от неговите текстове, но уви... И така си заминаха в небитието прекрасните му текстове без никой да разбере за тях освен мен, той самият и сигурно още няколко човека дето го знаят че пише. Ще ме питате защо разказвам офтопици в темата за AI - ами защото е конкретен пример от живота и чрез него искам да кажа на Лими да не си мисли, че AI е закрепил някой свой агент да слухти какво поместваме из форума, че да се изучи още малко. Ако държиш музиката си само на компютъра, ще си я слушаш и ще се кефиш само ти и приятелите ти, ако я пуснеш навън и ако е хубава, винаги имаш шанс да я харесат много повече хора. Да, нараства нищожно вероятността да изучиш и някой AI агент, но и като си седиш само вкъщи, защото те е страх навън да не те блъсне кола или да не ти се случи друга неприятна случка, пак си я има нищожната вероятност да стане земетресение и да те затрупа у вас или някой заблуден метеорит да те нацели точно на стола.
    2 points
  2. Стана добра дискусия, което е радващо. Yamaha, не ползвам AI за текстообработка, не съм и с ораторските умения на Мирия Илиева, каквито тя показва в Гласът на България. ( все пак с нея сме завършили СМГ - Софийската математическа , което сигурно има значение) Благодаря за оценката. Лими, хубави са ти инструменталите. Имат си уникалност. Бих казал, че стилът ти е прогресив рок. Инспириран от теб, направих с ИИ един мой инструментал. Да видиш, че той не те е окрал, а е направил нещо в този стил , но познавайки моите предпочитания Животното го прави по мой вкус и тертип. Примерно мога да го направя и по естествен път, ще пусна барабаните и пианата с плъгин инструментиа, ще си изсвиря китарите и баса и ще е по-човешки резултата.
    1 point
  3. Тони, искам да направя едно детайлно обяснение — не само за да бъда разбран правилно, а и за да погледнем нещата от още няколко страни. Първо — нямам илюзии, че правя някаква „супер уникална“ музика. Твърдя обаче, че използвам похвати, които в стандартната поп и рок музика се срещат изключително рядко. В едно и също парче сменям размери като 2/4, 3/4 и 4/4. В друго въртя 7/4, 7/8 и 9/8. В трето преминавам от 7/8 към 4/4. Отделно имам композиции изцяло в 5/4, 6/4 или 9/8. Колко популярни рок изпълнители си срещал, които върху една банална тройка акорди (Am, Em, Dm) изсвирват 3-4 различни скали — хроматична, натурален, хармоничен, мелодичен, би-хармоничен минор и пентатоника,? И цялата тази 7-8 минутна импровизация да стъпва върху размер 9/8? А в същото време слушателите да казват, че им действа приятно и за ушите, и за тялото. За хармоничните ми експерименти няма и да отварям дума — там просто трябва да се чуе. Някой ще каже: „Голяма работа, това отдавна е изсвирено в джаза.“ Така е, но аз говоря за рок музика. Моят звук си остава рокаджийски, макар и омесен с блус, джаз, етно и класически елементи. Вземал съм с пълни шепи от всичко, което съм слушал и свирил през живота си, но в сърцето си оставам рок музикант. Впрочем, новият ми проект неслучайно се казва „Амалгама“ — това е мултимедийно живо изпълнение, което ще представя на 21 ноември в бар „Токио“. Специфичното при мен не е откриването на топлата вода, а вкарването на тези богатства в рок контекст. Второ — още от младежките си години никога не съм мечтал да ставам „известен“. За мен самото създаване и свирене на музика винаги е било сто пъти по-важно и приятно от гоненето на слава. Никога не съм градил фен база. Не публикувам почти нищо никъде. YouTube го ползвам просто като електронен склад, където да държа парчетата си, за да мога да ги покажа на някой, който изрично поиска да чуе какво правя — а не за трупане на лайкове. Най-хубавите ми не съм ги качвал дори и там. И да отговоря на онези, които мислят, че музиката ми стои затворена само в компютъра и я слушат трима приятели: аз свиря активно по паркове, градинки и по-рядко в малки клубове. За моя радост, много случайни минувачи в парка се спират и питат: „Каква е тази музика, не сме чували подобно нещо?“ За мен тя е позната, затова и не я наричам гениална. Необичайна е само за хора, които са израснали с днешната еднообразна и монотонна конфекция, заливаща эфира. Най-хубавите си неща едва ли ще кача някъде в мрежата, дори и тук. Който иска да ги чуе — добре дошъл е на живо: в парка, в някое клубче или на гости у нас. За мен бройката на слушателите никога не е била от значение. А за добиване на представа — ето две-три парчета, които качих в YouTube преди 5-6 години и все още стоят там. Сега съм ги преаранжирал и звучат още по-богато. П. С. Обработено с изкуствен интелект.
    1 point
×
×
  • Създай нов...

Важна информация!

Поставихме "бисквитки" на вашето устройство, за да направим този сайт по-добър. Можете да коригирате настройките си за "бисквитките" , в противен случай ще предположим, че сте съгласни с тяхното използване.