Ами вероятно са много. То самата дума "готик" идва още от средновековието, така че не е чудно. По причина, че Реквиемът ми е едно от любимите произведения на Моцарт, бих направил някакъв плах опит в трактовката на текста, поне от това, за което съм се интересувал навремето и без да съм изкарал теоретичния факултет.
Като повечето произведения от такъв род, вътре също се говори за грешниците, които ще горят във вечен огън заради греховете си и от друга страна им се дава опцията да се покаят и тогава евентуално няма да ги варят вечно в казана, ако са били искрени, защото ще им бъде простено...това е с няколко думи.
Разбира се Реквиемът има много части, в които се говорят и други неща на религиозна тематика, но не се чувствам достатъчно начетен да им правя трактовка. Реално за този род произведения винаги си има някаква задължителна рамка, в която трябва да се включат едни и същи неща, за да се оформи структурата. По-важното за мен е, че дори и да слушаш произведението, без да разбираш и думичка от текста, то те разтърсва с гениалността си (когато е в добро изпълнение) и накрая те оставя като смачкан психически, защото осъзнаваш, че колкото и да се стараеш да ставаш все по-добър музикант, никога няма да докараш до такъв професионализъм.
Говоря най-вече за частите, доказано, че са написани от Моцарт (всичките, които звучат в "Амадеус" примерно), а не в продълженията на Зюсмайр, които не са лоши, но ми идват доста плоски. Та това са ми разсъжденията покрай Реквиема - просто гениално произведение.