Чета темата години по-късно и все още ми се струва, че цялото това упражнение за голяма част от случаите е overkill. Сега ще се опитам да си аргументирам хейта.
Ако сме банда, независимо дали профи или хоби, за да се представяме добре трябва да бачкаме върху парчетата редовно. Хайде да хванем по-елементарния пример – хоби музиканти сме и се събираме веднъж на седмицата в една репетиционна, постановката е класика в жанра – две китари, бас, вокал и барабани. Ако повечето ни участия са в разни клубчета, мази, дори средно-голям или малък фестивал, размерите на помещението са близки до тези на репетиционната. Какво се получава? Още преди да сме ударили пулта и респективно PA, трябва да звучим добре в репетиционната – правилно настроени барабани, китарни/бас усилватели, добри аранжименти, вярно изпяти вокали и дори цялото нещо да е записано с един iPhone, да звучи добре само по себе си. Постигнем ли това, на каквато и сцена да се качим, единственото, което ни остава да уредим е добър мониторен сигнал на вокала и толкоз. Барабанистът го чуваме отвсякъде, вдига най-много шум, китарите ако искаме да ги чуваме разполагаме правилно амповете по сцената + подходящи настройки и се приближаваме до тях, да си слушаме солото, в противен случай се отдръпваме физически.
Наистина ли е нужна цялата тази галимация, ако човек е решил да се слуша в общия микс и си е научил добре песните? Да, ако сме на стадион Васил Левски и правим концерт заедно със симфоничен оркестър, барабанистът стои в плексигласова кабина с цел да не пречи на останалите, а вокалът е голям колкото една човешка педя в неговите очи, може би има смисъл от такава постановка ... масово обаче забелязвам, че играе много по-голяма роля песните да са научени като хората и да е ясно какво се случва още преди да сме ударили PA, отколкото някакъв як сетъп за мониторинг, не дай си Боже на репетиция да сме с него и като идем другаде ... греда.